№
/ .06.2021 година, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: 1. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
2.
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и при участието на прокурора ТОНИ ТОМОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 1032 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 221 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалбата на Д.Г.П. *** срещу Решение № 260300/04.03.2021 година, постановено по НАХД № 4942/2020 година по описа на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 20-0819-000014, издадено от началник на група в Сектор “Пътна полиция“ в областна дирекция – Варна на Министерство на вътрешните работи.
Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че института на чл. 28 от ЗАНН не е приложим. Твърди, че с деянието не са нарушени защитени обществени отношения, в степен да настъпят вреди за други участници в движението или да е затруднен контрола и отчета на пътните превозни средства. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител и не изразява становище по същество.
Ответникът – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Варна, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от 08.06.2021 година изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Варна - десети касационен състав, след преценка на наведеното с жалбата касационно основание и представените в хода на административнонаказателното и въззивното производство доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 02.07.2019 година жалбоподателят Д.Г.П. е закупил лек автомобил марка „Деу Тико“ с регистрационен № В **** СТ. На 02.09.2019 година регистрацията на автомобила е прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от Закона за движението по пътищата. На 04.01.2020 година, в 16,20 часа, в гр. Варна, на ул. „Георги Пиячевич“ посока ул. „Девня“, Д.Г.П. е управлявал лекия автомобил с прекратена регистрация.
Горната фактическа обстановка е установена въз основа на представената справка от 30.01.2020 година от Централизираната система на „Служба „Контрол на автомобилния транспорт“, установителната сила на акта за установяване на административно нарушение, арг. чл. 189, ал. 2 от Закона за движението по пътищата и показанията на разпитания пред въззивния съд, в съдебно заседание, проведено на 03.02.2021 година свидетел Д. Иванов Димитров.
Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е направил съобразен с материалния закон извод, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. В акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, ясно и точно е описано извършеното.
По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, арг. чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Предвиденото наказание за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния е „с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева, арг. чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата.
С Наредба № I-45 от 24.03.2000 година за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства (Наредба № І-45 от 24.03.2000 година) се определят условията и реда за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях,
собственост на български физически и юридически лица, както и реда за служебно
предоставяне и за предоставяне срещу заплащане на данни за регистрирани пътни
превозни средства.
Всяка промяна в данните за регистрирано превозно средство и собственика се заявява за регистрация пред съответните звена „Пътна полиция“ в срок до един месец от настъпването й, арг. чл. 3, ал. 4 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 година.
Промяна в регистрацията се
извършва при изменение на данните за собственика, посочени в свидетелството за
регистрация, арг. чл. 14 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 година.
Регистрацията на превозно средство
се прекратява служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, на собственик, който в двумесечен срок
от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство,
арг. чл. 143, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, вр. чл. 18б, ал. 1 т.
10 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 година, като
администрацията не уведомява собственика на пътното превозно средство, Per
argumentum a contrario от чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 година.
С оглед на горното съдът намира, че изводът на въззивния съд, че с деянието си П. е осъществил състава на нарушението по чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата е правилен.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че
деянието не е осъществено от субективна страна, тъй като Иванов не е уведомен
за прекратяване на регистрацията на автомобила. Жалбоподателят е имал
задължението след закупуване на автомобила да го регистрира в двумесечен срок.
Последица от неизпълнение на това задължение е служебното прекратяване на
регистрацията на 02.09.2019 година, като за това действие администрацията не
дължи уведомяване, тъй като то се дължи на виновно неизпълнение на задължение.
Ignorantia legis neminem excusat, или „непознаването
на закона не извинява никого“, поради което позоваването на жалбоподателя на непознаването
на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната
отговорност.
Правилен е и извода на въззивния съд, че деянието не е маловажно. Пред въззивния съд жалбоподателят не е представил доказателства, че не е регистрирал превозното средство, поради наличието на неотстраними пречки от обективен характер.
Настоящият състав намира, че наложените с наказателното постановление санкции в минимален размер са справедливи. От една страна следва да се съобрази, че водачът е управлявал автомобила без съответната регистрация за периода от 4 месеца, както и, че задължението за регистрация на автомобила не е изпълнено и към настоящия момент. При определяне на административните наказания въззивният съд е съобразил, че жалбоподателят е извършил множество нарушения на правилата за движение по пътищата, което обосновава извод за по-висока степен на обществена опасност на нарушителя.
Съдът намира, че наложените наказания ще постигнат целите по чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира, че на
ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение за тази
инстанция. Ответникът не е представляван в съдебното заседание, а представената
писмена защита не обосновава в достатъчна степен становището му за
неоснователност на касационната жалба.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260300/04.03.2021 година, постановено по НАХД № 4942/2020 година по описа на Районен съд – Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.