Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260286/22.6.2021г.

гр. Шумен

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на двадесет и първи юни 2021 година

в открито заседание, в следния състав:

 

Председател: К. Колешански

Секретар : Н. Йорданова

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2613/2020г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

 

Искова молба от “***” ЕООД, ЕИК : ***, с адрес за призоваване – ***, срещу Х.И.Х., ЕГН : **********, с адрес ***, без посочено правно основание и обща цена от 173,53 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 173,53 лева / по договор с цедент на ищцовия такъв/*** ЕАД и *** ООД/, представляваща незаплатена цена на далекосъобщителни услуги, за периода  01.06.2017г. – 31.08.2017г.. За посоченото вземане му била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по ЧГД № 1682/2020г., връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Претендира да се признае за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор, чрез особен представител. Счита иска допустим и неоснователен. Оспорва размера му и твърди несъобщаване на поредицата цесии на длъжника.

 

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители, ищцовият в писмена молба, поддържат заявеното в исковата и отговора.

 

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Няма спор между страните, че ответникът ползвал услугите на цедент на ответното дружество, което се установява и от представения договор за мобилни услуги от 27.05.2015г.. За твърдените вземания, представляващи цена на далекосъобщителни услуги, ищцовия цедент е издал фактури /л. 21-25/. Същите, неоспорени, съдържат дължимата сума и крайна дата за плащане. Няма данни за погасяване на така определените задължения, което е ответна доказателствена тежест, но дори и не се твърди подобно. Вземането било прехвърлено на „***“ ООД, по договор от 16.10.2018г. и от него на настоящия ищец, по договор от 01.10.2019г.. Заявлението по ЧГД № 1682/2020г. е постъпило в ШРС на 14.08.2020г.. Пълномощни от първоначалния цедент за съобщаване на цесията, без данни за цесионер, е приложено по делото, както и уведомление от цедента, чрез пълномощници, представителите на двете дружества / *** ООД и *** ЕООД /.

Така установената фактическа обстановка, сочи наличието на всички предпоставки за уважаване на предявените установителни искове – наличие на валидно правоотношение между страните; задължение, произтичащо от същото, за ответника да заплаща ползвани мобилни услуги; настъпил падеж на тези му задължения и изпадането му в забава. Иска следва да бъде уважен, в предявения размери, и поради неоснователност на ответното възражение, за липса на действие на цесията по отношение на длъжника. Прехвърлянето на вземанията между тримата кредитори следва да се приеме, че е съобщено на длъжника, в хода на производството, с връчване препис от исковата молба на особения му представител. След като, според съдебната практика, той, може да приема изявления за предсрочна изискуемост на парични вземания, с връчване препис от исковата молба, то няма пречка да му бъде съобщена и цесия със същото процесуално действие, когато към нея са приложени уведомление и пълномощно. В случая уведомлението е подписано от представител на първия цесионер, действащ по пълномощно на цедента.    

С оглед така посоченият изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 530 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 1682/2020г., представляващи 50 лева държавна такса, 180 лева адвокатско възнаграждение и 300 лева депозит за особен представител.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

                       

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.И.Х., ЕГН : **********, с адрес ***, че в полза на “***” ЕООД, ЕИК : ***, с адрес за призоваване – ***, срещу него, съществува вземане за сумата от 173,53 лева / по договор с цедент на ищцовия такъв/*** ЕАД и *** ООД/, представляваща незаплатена цена на далекосъобщителни услуги, за периода  01.06.2017г. – 31.08.2017г., в едно със законната лихва, върху главницата от 173,37 лева, считано от 14.08.2020г., до окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА Х.И.Х., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на “***” ЕООД, ЕИК : ***, с адрес за призоваване – ***, сумата от 530 лева, представляваща разноски в настоящото производство и по ЧГД № 1682/2020г., по описа на ШРС.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: