Решение по дело №5332/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 318
Дата: 10 февруари 2022 г. (в сила от 13 юни 2022 г.)
Съдия: Васил Александров Тасев
Дело: 20215330205332
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 318
гр. Пловдив, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20215330205332 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 11-01-59/20.07.2021г. на
Ди*******а на Агенцията за държавна финансова инспекция – гр. София, с
което на ********* З. АНГ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, бул.
„Б.“ № ***, ап. **, на основание чл.251 от Закон за обществените поръчки
/ЗОП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 251.42 лева
/двеста петдесет и един лева и четиридесет и две стотинки / за нарушение по
чл. 49, ал. 2 от ЗОП.
Жалбоподателят, по изложени в жалбата си съображения, атакува
наказателното постановление, като незаконосъобразно и необосновано.
Формулирано е искане за неговата отмяна, като алтернативно се сочат
съображения за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. В съдебно
заседание, редовно призован, не се явява, но се представлява от адв. Кемалов,
който поддържа жалбата и прави същото искане.
Въззиваемата страна, редовно призована в съдебно заседание се
представлява от ю. Е. Д. - К.. Ангажира становище за правилност и
законосъобразност на издаденото наказателно постановление, съответно моли
жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок при наличие на правен
интерес, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, жалбата
е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
Процесното наказателно постановление е издадено за това, че на 08.08.2018
г. в гр. Пловдив, ********* З. АНГ. К. в качеството си на ******* на
Пловдивски университет /ПУ/ „Паисий Хилендарски“ и публичен възложител
съгласно чл. 5, ал. 2, т. 14 от Закона за обществените поръчки, с Решение №
Рзз-4381/ 08.08.2018 г. за откриване на процедура за възлагане на обществена
поръчка с предмет: „Доставка на компютърна и периферна техника за ПУ
„Паисий Хилендарски“ гр. Пловдив“, е одобрил документацията за участие в
процедурата, включително Техническата спецификация за изпълнение на
поръчката по обособена позиция № 2 „Преносими компютри“, позиция 2.4.
„Фиксирана конфигурация 4“, в която е посочил конкретен модел процесор, с
точно определени характеристики, а именно: Intel Core i7- 7500U (2-ядрен,
2.70 - 3.50 GHz, 4МВ кеш), без да е добавил думите „или еквивалентно/и“.
До тези констатации достигнала св. Н. П. Д. – **. ф. и. в АДФИ, която след
възложена й финансова инспекция е извършила проверка на обществена
поръчка с предмет – доставка на компютърна и периферна техника за
Пловдивски университет. В хода на проверката инспекторът установила, че с
Решение № Рзз-4381 от 08.08.2018 г. на ********* З.К. - ******* на ПУ
„Паисий Хилендарски“, гр. Пловдив и публичен възложител по смисъла на
чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП, е била открита процедура за възлагане на
обществена поръчка „публично състезание“ на основание чл. 18, ал. 1, т. 12
ЗОП. Предмет на поръчката е бил: „Доставка на компютърна и периферна
техника за ПУ „Паисий Хилендарски“ гр. Пловдив“. Обществената поръчка
била разделена на шест обособени позиции с предмет доставка на: 71 броя
настолни компютри; 11 броя преносими компютри; 73 броя монитори; 16
броя мултифункционални устройства; 11 броя проектори; 11 брой оборудване
за локални мрежи /комутатор/. Техническите характеристики на отделните
видове техника били посочени в Техническа спецификация - Приложение №
1 към документацията.
Обект на обществената поръчка била доставка на стоки, осъществявана
2
чрез покупка по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП.
С решението за откриване на процедурата били одобрени обявлението за
оповестяване откриването на процедурата и документацията.
При извършената проверка на утвърдените технически спецификации св. Д.
установила, че в спецификацията по обособена позиция № 2 „Преносими
компютри“, позиция 2.4. „Фиксирана конфигурация 4“ възложителят бил
посочил конкретен модел процесор, с точно определени характеристики, а
именно: Intel Core i7-7500U (2-ядрен, 2.70 - 3.50 GHz, 4MB кеш), без да са
били добавени думите „или еквивалентно/и“. При справка в сайта на
Патентното ведомство на Република Б. тя установила, че „Intel Core“ е
регистрирана търговска марка, чийто притежател е
„INTEL CORPORATION“, САЩ. От официалния сайт на компанията тя
установила, че Intel' Core™ i7-7500U е модел процесор, 2-ядрен, 2.70 - 3.50
GHz, 4МВ кеш, който се произвежда от компанията.
В тази връзка инспектор Д. съобразила, че в нормата на чл. 49, ал. 1 от ЗОП
било разписано задължение по отношение на възложителите на обществени
поръчки, че техническите спецификации следва да осигуряват равен достъп
на кандидатите или участниците до процедурата за възлагане на
обществената поръчка и да не създават необосновани пречки пред
възлагането на обществената поръчка в условията на конкуренция. А също и
че в чл. 49, ал. 2 от ЗОП е установена императивна забрана, по отношение на
възложителите на обществени поръчки, че техническите спецификации на
обществената поръчка не могат да съдържат конкретен модел, източник или
специфичен процес, който характеризира продуктите или услугите,
предлагани от конкретен потенциален изпълнител, нито търговска марка,
патент, тип или конкретен произход, което би довело до облагодетелстване
или елиминиране на определени лица или някои продукти. Регламентирано
било още, че по изключение, когато е невъзможно предметът на поръчката да
се опише достатъчно точно и разбираемо по реда па чл. 48, ал. 1 се допуска
подобно посочване, като задължително се добавят думите „или
еквивалеитно/и.
Така с оглед проверка проверяващият орган приел, че в Техническата
спецификация, неразделна част от утвърдената документация, по обособена
позиция № 2 „Преносими компютри”, позиция 2.4. „Фиксирана конфигурация
4“ възложителят е посочил конкретен модел процесор, с точно определени
3
характеристики, а именно: Intel Core i7-7500U (2-ядрен, 2.70 - 3.50 GHz, 4МВ
кеш), без да е добавил думите „или еквивалентно/и, като обществената
поръчка била спечелена от „Диджитек“ ООД, гр. София, за което бил
сключен договор № Д-1693 от 11.12.2018 година. Съгласно чл. 4(1) от
договора общата стойност на доставката била в размер на 12 571,20 лв. с
ДДС, съгласно ценовото предложение на изпълнителя, в т.ч. по позиция №
2.4 - 3540,00 лв. с ДДС.
Така фиксираното от възложителя конкретно изискване, изразяващо се в
посочване на конкретен модел процесор, с точно определени характеристики
св. Д. приела, че е в нарушение на императивната забрана установена в чл. 49,
ал. 2 от ЗОП.
Констатациите били определени като нарушение по чл.49, ал.2 от ЗОП,
поради което на жалбоподателя бил съставен АУАН № 11-01-59/ 25.01.2021 г.
Той бил подписан от жалбоподателя без възражения, но в последствие били
депозирани писмени възражения, които обаче административнонаказващият
/АНО/ орган счел за неоснователни, като въз основа на така съставения акт
издал обжалваното наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от показанията на св. Н. П. Д., разпитана в качеството на
свидетел, която поддържа съставения от нея АУАН, както и от събраните по
делото писмени доказателства, приложени към
административнонаказателната преписка и представени в съдебно заседание.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира, че
жалбоподателят виновно е извършил така вмененото му административно
нарушение с определената правна квалификация. Безспорни обстоятелства
са, че действително е възложена обществена поръчка в процесното време и
място от ********* З.К., в качеството си на ******* на Пловдивски
университет /ПУ/ „Паисий Хилендарски“ и публичен възложител съгласно чл.
5, ал. 2, т. 14 от Закона за обществените поръчки. Т.е. правилно е бил
определен субектът, който следва да понесе отговорност за така установеното
административно нарушение.
С посочването в техническата спецификация за изпълнение на поръчката
по обособена позиция № 2 „Преносими компютри“, позиция 2.4. „Фиксирана
конфигурация 4“ на конкретен модел процесор, с точно определени
4
характеристики, а именно: Intel Core i7- 7500U (2-ядрен, 2.70 - 3.50 GHz, 4МВ
кеш), без да е добавил думите „или еквивалентно/и“ жалбоподателят е
извършил нарушение на чл. 49, ал. 2 от ЗОП, тъй като е отразен конкретен
модел/ търговска марка, който характеризира продуктите /в случая
специализираната техника/, без посочването на „или еквивалентно/и“. С
конкретизирането на тези търговски марки/модели в техническата
спецификация, без да е добавено пояснението „или еквивалентно/и“,
********* З.К. е създал предпоставки за облагодетелстване на тези, които
разполагат с изисканите марки и модели специализирана техника, като е
елиминирал възможността на други лица, с неналични такива, да участват в
процедурата по обществената поръчка.
Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно,точно и ясно,
като жалбподателят е разбрал за какво негово поведение и в какво качество е
бил наказан, с оглед задълженията му, предвидени в ЗОП. Това всъщност
ясно личи и от линията на защита, която следва и от приложените по делото
писмени доказателства, служещи за установяване на нарушението.
Въпреки горното съдът намери, че в случая са налице предпоставки за
приложение на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на установеното
административно нарушение като "маловажен случай".
В разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи
на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, преценката на
административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и
тя подлежи на съдебен контрол. За да се прецени дали един случай е
маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН следва
да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Съгласно константната
съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение
имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца,
мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на
престъплението и др., т. е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства,
които характеризират деянието и дееца във всеки един конкретен случай.
Още следва да се посочи, че макар нарушението да е формално по своя
характер, съответно – да подлежат на изследване неблагоприятните
5
последици от деянието, то последното по никакъв начин не препятства съда
да съобрази вече посочените особености на конкретното деяние, личността на
нарушителя и обстоятелствата, при които последното е извършено.
Във връзка с горното на първо място следва да се посочи, че по делото
непротиворечиво се установи, че конкретната обществена поръчка е била с
предмет изискващ специфични знания в областта на компютърната техника, с
каквато жалбоподателят не е разполагал, поради което се е доверил на
експерти, което навежда на ясен аргумент за неналичие на умисъл, а до
пропуск, който макар да не оправдава жалбоподателя, все пак показва една
по-ниска степен на обществена опасност на деянието от субективна страна,
доколкото *******ът като филолог по специалност е разчитал на екипа си от
специалисти.
Отделно от горното от документацията се установи, че поръчката е
обявена с 6 обособени позиции, като единствено по отношение на позиция 2 и
то не по отношение на цялата позиция, а само на конфигурацията посочена в
2.4 се сочи конкретна марка. Тази марка не и за целия компютър, а само за
един компонент от него, а именно на процесора. Последният пък се установи,
че като марка заема 90% от световния пазар за процесори, което практически
означава, че всеки компютър по подразбиране се предлага само с такъв
процесор. Доказателство за това са и представените оферти от които става
ясно, че и тези продукти, за които е нямало поставено изискване към
конкретна марка на процесор пак са се предлагали със същия процесор
„Интел“ защото това е бил масовият процесор, който е бил използван в този
период. Последното вече категорично навежда на една по-ниска степен на
обществена опасност на конкретното деяние доколкото се установява, че
единственият компонент от поръчката, който е конкретизиран се оказва, че
така или иначе е бил единствен, поне на българския пазар към процесния
период.
От горното се установява, че конкретния случай не разкрива
обществената опасност на общия случай на нарушение чл. 49, ал. 2 от ЗОП,
във вр. с чл.251 от Закон за обществените поръчки /ЗОП/, а същата
обществена опасност е много по-ниска, като не съответства на наложеното
административно наказание.
Последното мотивира съда да приеме, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства и деянието за което е ангажирана
6
отговорността на жалбоподателя представлява "маловажен случай". Ето защо
и на основание чл. 28 от ЗАНН, административнонаказващият орган не е
следвало да налага наказание, а само да предупреди нарушителя, че при друго
такова нарушение ще бъде ангажирана отговорността му посредством
издаване на наказателно постановление.
Поради това и за съда остава възможността да отмени атакуваното
наказателно постановление, като на осн. чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН предупреди
нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11-01-59/20.07.2021г. на
Ди*******а на Агенцията за държавна финансова инспекция – гр. София, с
което на ********* З. АНГ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, бул.
„Б.“ № ***, ап. **, на основание чл.251 от Закон за обществените поръчки
/ЗОП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 251.42 лева
/двеста петдесет и един лева и четиридесет и две стотинки / за нарушение по
чл. 49, ал. 2 от ЗОП, като ПРЕДУПРЕЖДАВА ********* З. АНГ. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Пловдив, бул. „Б.“ № ***, ап. **, че при извършване
на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7