Решение по дело №35/2021 на Софийски градски съд

Р      Е       Ш      Е      Н       И        Е

Гр. София, … октомври  2022 година

 

В       ИМЕТО        НА        НАРОДА

 

Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на пети юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                                   СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА

с участието на съдебен секретар Цветослава Гулийкова, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№35 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Осъдителни искове по чл.442 ТЗ.

         В исковата си молба ищецът „М.М.“ ЕАД, ЕИК*********, твърди, че е сключил следните договори с неучастващи по делото лица, а именно:

         1/. Договор №МТ 164/30.04.2018 г. с обединение „М.-Р.“, гр. София, БУСТАТ ********, в което съдружници са „М.Х.“ АД, ЕИК********и „Р.М“ ООД, ЕИК ********. Предмет на договора е доставка на шарнири, оси и други резервни части за ходови механизми за ТМО и ГТЛ. Общата стойност на договора е 199 884,17 лева без ДДС, а крайният срок за неговото изпълнение е 30.04.2020г. Срокът за изпълнение на всяка отделна заявка е до три месеца от получаването и. Гаранцията за изпълнение на договора е под форма на банкова гаранция, издадена от „П.И.Б.“ АД, в размер на 9 994,21 лева, а срокът на валидност на банковата гаранция е до 31.07.2020 година.

         Ищецът твърди, че по време на изпълнение на договора за доставка изпълнителят е допуснал забава в изпълнението, както и пълно неизпълнение на определени заявки. С писмо изх.№ ПД – 11 – 466/28.11.2019 г. ищецът е отправил уведомление до изпълнителя, че на основание чл.13.2.1 във връзка с чл.13.2 от раздел 13-ти на договора едностранно прекратява договорната връзка, считано от датата на получаване на уведомлението. Със същото писмо е уведомил изпълнителя, че на основание чл.15.5 и чл.15.6 от договора предприема действие за усвояване в пълен размер на предоставената банкова гаранция за изпълнение на договор, в размер на сумата от 9 994,21 лева.

         Уведомлението е получено от изпълнителя по факс на 28.11.2019 година.

         Ищецът твърди, че след прекратяване на договора е предприел действия по упражняване на правата върху издадената банкова гаранция и с писмо изх.№ МТ – 04 – 3453/09.12.2019 г., депозирано чрез обслужващата го банка „ОББ“ АД, която потвърждава автентичността на подписа на представляващия дружеството, е предявил за плащане пред „П.и.б.“АД („ПИБ“ АД) банкова гаранция № 000LG – L – 006638/19.04.2018г., издадена за изпълнение на договор МТ 164/30.04.2018г., като е декларирал, че изпълнителят по договора не е изпълнил задълженията си, произтичащи от същия, които по условията му водят до начисляване на санкции и неустойки за наредителя. Плащане от страна на банката не е извършено.

         2/. Ищецът твърди, че е сключил договор № МТ 147/19.04.2018 г. с обединение „М.-Р.“, гр. София, БУСТАТ ********, в което съдружници са „М.Х.“ АД, ЕИК********и „Р.М“ ООД, ЕИК ********. Предмет на договора е изработка, доставка и монтаж в готово изделие на секции комплект СШН 1800. Общата стойност на договора е 1 221 198,80 лева без ДДС, а крайният срок за изпълнение на договора е 19.04.2020 г. Срокът за изпълнение на всяка заявка е до 90 дни от получаването и. Гаранцията за изпълнение на договора е под форма на банкова гаранция, издадена от „П.И.Б.“ АД, в размер на 36 635,97лева, а срокът на валидност на банковата гаранция е до 31.07.2020 година.

         Ищецът твърди, че по време на изпълнение на договора изпълнителят е допуснал забава в изпълнението и пълно неизпълнение на определени заявки. С писмо изх.№ ПД – 11 – 467/28.11.2019г. ищецът е отправил уведомление до изпълнителя, че на основание чл.13.2.1 във връзка с чл.13.2 от раздели 13-ти на договора едностранно прекратява договорната връзка, считано от датата на получаване на уведомлението. Със същото писмо е уведомил изпълнителя, че на основание чл.15.5 и чл.15.6 от договора предприема действие за усвояване в пълен размер на предоставената банкова гаранция за изпълнение на договор, в размер на сумата от 36 635,96лева.

         Уведомлението е получено от изпълнителя по факс на 28.11.2019година.

         Ищецът твърди, че след прекратяване на договора е предприел действия по упражняване на правата върху издадената банкова гаранция и с писмо изх.№ МТ – 04 – 3441/09.12.2019г., депозирано чрез обслужващата го банка „ОББ“ АД, която потвърждава автентичността на подписа на представляващия дружеството, е предявил за плащане пред „П.и.б.“АД (ПИБ“ АД) банкова гаранция № 000LG – L – 006630/10.04.2018г,, издадена за изпълнение на договор МТ 147/19.04.2018г., като е декларирал, че изпълнителят по договора не е изпълнил задълженията си, произтичащи от същия, които по условията му водят до начисляване на санкции и неустойки за наредителя. Плащане от страна на банката не е извършено.

         3/. Ищецът твърди, че е сключил договор № МТ 146/19.04.2018г. с обединение „М.-Р.“, гр. София, БУСТАТ ********, в което съдружници са „М.Х.“ АД, ЕИК********и „Р.М“ ООД, ЕИК ********. Предмет на договора е изработка, доставка и монтаж в готово изделие на секции комплект СШН 1800 комплект с шарнирани ролкови станции. Общата стойност на договора е 1 588 980лева без ДДС, а крайният срок за изпълнение на договора е 19.04.2020г. Срокът за изпълнение на всяка заявка е до 90 дни от получаването и. Гаранцията за изпълнение на договора е под форма на банкова гаранция, издадена от „П.И.Б.“ АД, в размер на 47 669,40лева, а срокът на валидност на банковата гаранция е до 31.07.2020година.

         Ищецът твърди, че по време на изпълнение на договора изпълнителят е допуснал забава в изпълнението и пълно неизпълнение на определени заявки. С писмо изх.№ ПД – 11 – 468/28.11.2019г. ищецът е отправил уведомление до изпълнителя, че на основание чл.13.2.1 във връзка с чл.13.2 от раздели 13-ти на договора едностранно прекратява договорната връзка, считано от датата на получаване на уведомлението. Със същото писмо е уведомил изпълнителя, че на основание чл.15.5 и чл.15.6 от договора предприема действие за усвояване в пълен размер на предоставената банкова гаранция за изпълнение на договор, в размер на сумата от 47 669,40лева.

         Уведомлението е получено от изпълнителя по факс на 28.11.2019година.

         Ищецът твърди, че след прекратяване на договора е предприел действия по упражняване на правата върху издадената банкова гаранция и с писмо изх.№ МТ – 04 – 3440/09.12.2019г., депозирано чрез обслужващата го банка „ОББ“ АД, която потвърждава автентичността на подписа на представляващия дружеството, е предявил за плащане пред „П.и.б.“АД („ПИБ“ АД) банкова гаранция № 000LG – L – 006629/10.04.2018г., издадена за изпълнение на договор МТ 146/19.04.2018г., като е декларирал, че изпълнителят по договора не е изпълнил задълженията си, произтичащи от същия, които по условията му водят до начисляване на санкции и неустойки за наредителя. Плащане от страна на банката не е извършено.

         4/. Ищецът твърди, че е сключил договор № МТ 269/31.07.2018 г. с обединение „М.-Р.“, гр. София, БУСТАТ ********, в което съдружници са „М.Х.“ АД, ЕИК********и „Р.М“ ООД, ЕИК ********. Предмет на договора е доставка на ходови ролки, звезди и тележки за ТМО и ГТЛ. Общата стойност на договора е 915 000лева без ДДС, а крайният срок за изпълнение на договора е 31.07.2020г. Срокът за изпълнение на всяка заявка е до 4 или 5 месеца от получаването и. Гаранцията за изпълнение на договора е под форма на банкова гаранция, издадена от „П.И.Б.“ АД, в размер на 45 750лева, а срокът на валидност на банковата гаранция е до 30.09.2020година.

         Ищецът твърди, че по време на изпълнение на договора изпълнителят е допуснал забава в изпълнението и пълно неизпълнение на определени заявки. С писмо изх.№ ПД – 11 – 464/28.11.2019г. ищецът е отправил уведомление до изпълнителя, че на основание чл.13.2.1 във връзка с чл.13.2 от раздели 13-ти на договора едностранно прекратява договорната връзка, считано от датата на получаване на уведомлението. Със същото писмо е уведомил изпълнителя, че на основание чл.15.5 и чл.15.6 от договора предприема действие за усвояване в пълен размер на предоставената банкова гаранция за изпълнение на договор, в размер на сумата от 45 750лева.

         Уведомлението е получено от изпълнителя по факс на 28.11.2019година.

         Ищецът твърди, че след прекратяване на договора е предприел действия по упражняване на правата върху издадената банкова гаранция и с писмо изх.№ МТ – 04 – 3439/09.12.2019г., депозирано чрез обслужващата го банка „ОББ“ АД, която потвърждава автентичността на подписа на представляващия дружеството, е предявил за плащане пред „П.и.б.“АД (ПИБ“ АД) банкова гаранция № 000LG – L – 006716/20.07.2018г., издадена за изпълнение на договор МТ 269/31.07.2018г., като е декларирал, че изпълнителят по договора не е изпълнил задълженията си, произтичащи от същия, които по условията му водят до начисляване на санкции и неустойки за наредителя. Плащане от страна на банката не е извършено.

         5/. Ищецът твърди, че е сключил договор № МТ 350/27.09.2018г. с обединение „М.-Р.“, гр. София, БУСТАТ ********, в което съдружници са „М.Х.“ АД, ЕИК********и „Р.М“ ООД, ЕИК ********. Предмет на договора е доставка на станция шарнирана ролкова поддържаща. Общата стойност на договора е 630 080лева без ДДС, а крайният срок за изпълнение на договора е 27.09.2019г. Срокът за изпълнение на всяка заявка е до 90 дни от получаването и. Гаранцията за изпълнение на договора е под форма на банкова гаранция, издадена от „П.И.Б.“ АД, в размер на 31 504лева, а срокът на валидност на банковата гаранция е до 31.12.2019година.

         Ищецът твърди, че по време на изпълнение на договора изпълнителят е допуснал забава в изпълнението и пълно неизпълнение на определени заявки. С писмо изх.№ ПД – 11 – 469/28.11.2019г. ищецът е отправил уведомление до изпълнителя, че  крайният срок на изпълнение на договора е изтекъл на 27.09.2019г., като по договора са заявени 900 броя издалия, доставени са 600 броя, а останалите 300 броя не са доставени. Със същото писмо е уведомил изпълнителя, че на основание чл.15.5 и чл.15.6 от договора предприема действие за усвояване в пълен размер на предоставената банкова гаранция за изпълнение на договор, в размер на сумата от 31 504лева.

         Уведомлението е получено от изпълнителя по факс на 28.11.2019година.

         Ищецът твърди, че след прекратяване на договора е предприел действия по упражняване на правата върху издадената банкова гаранция и с писмо изх.№ МТ – 04 – 3442/09.12.2019г.,  депозирано чрез обслужващата го банка „ОББ“ АД, която потвърждава автентичността на подписа на представляващия дружеството, е предявил за плащане пред „П.и.б.“АД („ПИБ“ АД) банкова гаранция № 000LG – L – 006754/03.09.2018г., издадена за изпълнение на договор МТ 350/27.09.2018г., като е декларирал, че изпълнителят по договора не е изпълнил задълженията си, произтичащи от същия, които по условията му водят до начисляване на санкции и неустойки за наредителя. Плащане от страна на банката не е извършено.

         6/. Ищецът твърди, че е сключил е договор № МТ 204/06.06.2018г. с обединение „М.-Р.“, гр. София, БУСТАТ ********, в което съдружници са „М.Х.“ АД, ЕИК********и „Р.М“ ООД, ЕИК ********. Предмет на договора е доставка на валове за редуктори за ТМО и ГТЛ. Общата стойност на договора е  91 800 лева без ДДС, а крайният срок за изпълнение на договора е 06.06.2020 г. Срокът за изпълнение на всяка заявка е до три месеца от получаването и. Гаранцията за изпълнение на договора е под форма на банкова гаранция, издадена от „П.И.Б.“ АД, в размер на 4 590 лева, а срокът на валидност на банковата гаранция е до 31.07.2020 година.

         Ищецът твърди, че по време на изпълнение на договора изпълнителят е допуснал забава в изпълнението и пълно неизпълнение на определени заявки. С писмо изх.№ ПС – 06 – 110/18.03.2020г. ищецът е отправил уведомление до изпълнителя, че  крайният срок на изпълнение на заявката е изтекъл на 26.02.2020г., като е налице пълно неизпълнение в обем на 30 210,80лева. Със същото писмо е уведомил изпълнителя, че на основание чл.13.2.1 във връзка с чл.13.2 от раздели 13 от договора, едностранно прекратява същия, считано от датата на получаване на уведомление и на основание чл.15.5 и чл.15.6 от договора предприема действие за усвояване в пълен размер на предоставената банкова гаранция за изпълнение на договор, в размер на сумата от 4 590лева.

         Уведомлението е получено от изпълнителя по факс на 18.03.2020година.

         Ищецът твърди, че след прекратяване на договора е предприел действия по упражняване на правата върху издадената банкова гаранция и с писмо изх.№ МТ – 04 – 783/23.03.2020г., депозирано чрез обслужващата го банка „ОББ“ АД, която потвърждава автентичността на подписа на представляващия дружеството, е предявил за плащане пред „П.и.б.“АД (ПИБ“ АД) банкова гаранция № 000LG – L – 006654/11.05.2018г., издадена за изпълнение на договор МТ 204/06.06.2018г., като е декларирал, че изпълнителят по договора не е изпълнил задълженията си, произтичащи от същия, които по условията му водят до начисляване на санкции и неустойки за наредителя. Плащане от страна на банката не е извършено.

         7/. Ищецът твърди, че е сключил договор № МТ 209/08.06.2018 г. с обединение „М.-Р.“, гр. София, БУСТАТ ********, в което съдружници са „М.Х.“ АД, ЕИК********и „Р.М“ ООД, ЕИК ********. Предмет на договора е доставка на резервни части за работен орган кофово –верижни багери ERs 710. Общата стойност на договора е 631 950 лева без ДДС, а крайният срок за изпълнение на договора е 08.06.2020 г. Срокът за изпълнение на всяка доставка е до три, четири или шест месеца от получаването и. Гаранцията за изпълнение на договора е под форма на банкова гаранция, издадена от „П.И.Б.“ АД, в размер на 31 597 лева, а срокът на валидност на банковата гаранция е до 31.08.2020 година.

         Ищецът твърди, че по време на изпълнение на договора изпълнителят е допуснал забава в изпълнението и пълно неизпълнение на определени заявки. С писмо изх.№ ПС – 06 – 111/18.03.2020г. ищецът е отправил уведомление до изпълнителя, че  крайният срок на изпълнение на заявката е изтекъл на 26.02.2020г., като е налице пълно неизпълнение в обем на 207 246,32 лева. Със същото писмо е уведомил изпълнителя, че на основание чл.13.2.1 във връзка с чл.13.2 от раздели 13 от договора, едностранно прекратява същия, считано от датата на получаване на уведомление и на основание чл.15.5 и чл.15.6 от договора предприема действие за усвояване в пълен размер на предоставената банкова гаранция за изпълнение на договор, в размер на сумата от 31 597,50 лева.

         Уведомлението е получено от изпълнителя по факс на 18.03.2020година.

         Ищецът твърди, че след прекратяване на договора е предприел действия по упражняване на правата върху издадената банкова гаранция и с писмо изх.№ ТО – 04 – 791/24.03.2020г., депозирано чрез обслужващата го банка „ОББ“ АД, която потвърждава автентичността на подписа на представляващия дружеството, е предявил за плащане пред „П.и.б.“АД (ПИБ“ АД) банкова гаранция № 000LG – L – 006665/25.05.2018 г., издадена за изпълнение на договор МТ 209/08.06.2018 г., като е декларирал, че изпълнителят по договора не е изпълнил задълженията си, произтичащи от същия, които по условията му водят до начисляване на санкции и неустойки за наредителя. Плащане от страна на банката не е извършено.

         8/. Ищецът твърди, че е сключил е договор № МТ 187/23.05.2018 г. с обединение „М.-Р.“, гр. София, БУСТАТ ********, в което съдружници са „М.Х.“ АД, ЕИК********и „Р.М“ ООД, ЕИК ********. Предмет на договора е ремонт на тягов ел.двигател GBM 350 kW/1500V за електрически локомотив EL-2. Общата стойност на договора е 760 000 лева без ДДС, а крайният срок за изпълнение на договора е 23.05.2020г. Срокът за ремонт на всеки отделен тягов двигател е до 30дни от подписване на индивидуална поръчка. Гаранцията за изпълнение на договора е под форма на банкова гаранция, издадена от „П.И.Б.“ АД, в размер на 38 000 лева, а срокът на валидност на банковата гаранция е до 31.07.2020година.

         Ищецът твърди, че по време на изпълнение на договора изпълнителят е допуснал забава в изпълнението и пълно неизпълнение на определени ремонти, като към момента на подаване на исковата молба изпълнителят не му е върнал предадени за ремонт 4 броя тягови двигатели, възложени със съответните индивидуални поръчки. С писмо изх.№ ПД –116 – 465/28.11.2019г.  ищецът е отправил уведомление до изпълнителя, че  на основание чл.37, ал.2, т.3.1 от раздели осми 2.1 от договора едностранно прекратява същия, считано от датата на получаване на уведомлението, като със същото писмо, на основание чл.20.3 от договора предприема действия по пълно усвояване на банковата гаранция в размер на 38 000лева          Уведомлението е получено от изпълнителя по факс на 28.11.2019година.

         Ищецът твърди, че след прекратяване на договора е предприел действия по упражняване на правата върху издадената банкова гаранция и с писмо изх.№ МТ -  04 – 3444/09.12.2019г., депозирано чрез обслужващата го банка „ОББ“ АД, която потвърждава автентичността на подписа на представляващия дружеството, е предявил за плащане пред „П.и.б.“АД (ПИБ“ АД) банкова гаранция № 000LG – L – 006646/04.05.2018 г., издадена за изпълнение на договор МТ 187/23.05.2018 г., като е декларирал, че изпълнителят по договора не е изпълнил задълженията си, произтичащи от същия, които по условията му водят до начисляване на санкции и неустойки за наредителя. Плащане от страна на банката не е извършено.

         Ищецът твърди, че след като на 09.12.2019г. е предявил за плащане първите шест банкови гаранции е получил от ответника “ПИБ“ АД уведомление изх.№10 -332/10.01.2020 г., с което последното го уведомява, че банката е извършила прихващане на дължимите от нея към ищеца парични суми в общ размер на 209 553,58 лева с вземания на банката към ищеца в общ размер на 186 573,36 лева, представляваща дължима главница по договор за цесия от 25.06.2013 г. в размер на 143 056,78 лева и законна лихва в размер на 43 516,58 лева.

         Банковите гаранции, с които „ПИБ“ АД твърди, че е извършило прихващане са следните: банкова гаранция №000LG-L006716/20.07.2018г.; банкова гаранция № 000LG – L006638/19.04.2018г.; банкова гаранция № 000LG – L006646/04.05.2018г.; банкова гаранция №                000LG – L 006630/10.04.2018г.; банкова гаранция №000LG – L006629/10.04.2018г. и банкова гаранция №000LG – L006754/03.09.2018година.

         Ищецът твърди, че в отговор на това уведомление е изпратил писмо с изх.№ ПС – 06 – 19/20.01.2020 г., получено от банката на същата дата, с което уведомява банката-гарант, че не признава извършените прихващания и оспорва по основание и размер описаните вземания на „ПИБ“ АД към „М.М.“ ЕАД, в размер на 186 573,36лева, представляващи главница по договор за цесия от 25.06.2013г. в размер на 143 056,78лева и законна лихва върху нея за периода от 25.06.2013г. до 08.01.2020г. в размер на 43 516,58лева, както и че не дава съгласие за прихващане от задължения, които „ПИБ“ Ад има към него.

         Ищецът е посочил, че липсва основание за заявените и извършени от банката прихващания, тъй като посочените вземания на банката към ищеца не са изискуеми и ликвидни, те се оспорват от ищеца, същият не ги признава, като оспорва да има към банката неизплатени задължения.

         Ищецът твърди, че е поканил ответника в максимално кратки срокове да му преведе сумата от 245 741,07 лева, представляваща сумарна величина на предявените за плащане банкови гаранции, но не е получил плащане. Моли съда да съобрази изложеното и да осъди ответника да му заплати съдебно заявените вземания, ведно със законната лихва и разноските по делото.

         В срока за отговор ответникът „П.И.Б.“ АД, ЕИК *********, заема следното становище:

         Счита предявеният иск за частично неоснователен и частично недопустим.

         По основателността излага следното:

         Не спори, че е издал процесните банкови гаранции, посочени от ищеца, като обезпечение на изпълнението на описаните договори, сключени между ищеца и трети, неучастващи по делото лица.

         Не спори, че ищецът е предявил претенции за заплащане на описаните в исковата молба банкови гаранции.

         Не спори и относно това, че от страна на банката е изпратено до ищеца уведомление изх.№ 10 – 332/10.01.2020г., обективиращо изявление за прихващане на насрещни задължения и че със същото са погасени взаимни насрещни задължения между банката и ищеца до погасяване на по-малкото от тях.

         Ответникът твърди, че неговото вземане произтича от договор за цесия от 25.06.2013 година с „Р.–Р.“ ЕАД, по силата на който на банката са прехвърлени вземания спрямо ищеца, както следва:

Клиент	Фактура No	Дата на издаване на Обща стойност фактурата		Договор No
М.М.И.ЕАД М.М.И.ЕАД	********** **********	11.02.2013 12.02.2013	30 412.80 лв 27 878.40 лв	МТ 199/11.05.2012Г. МТ 199/11.05.2012Г.
М.М.И.ЕАД М.М.И.ЕАД	********** **********	14.02.2013 14.02.2013	28 800.00 лв 24 600.00 лв	МТ210/17.05.2012г. МТ 212/17.05.2012г.
М.М.И.ЕАД	**********	15.02.2013	32 400.00 лв	МТ411/30.10.2012г.
М.М.И.ЕАД М.М.И.ЕАД	********** **********	15.02.2013 22.02.2013	28 800.00 лв 18 540.00 лв	МТ410/30.10.2012г. МТ 517/28.12.2012Г.
М.М.И.ЕАД	**********	25.02.2013	25 344.00 лв	МТ 199/11.05.2012Г.
М.М.И.ЕАД	**********	25.02.2013	21 252.00 лв	МТ 517/28.12.2012Г.
М.М.И.ЕАД	**********	25.02.2013	25 908.00 лв	МТ 269/21.06.2012г.
М.М.И.ЕАД	**********	26.02.2013	25 344.00 лв	МТ 199/11.052012г.
М.М.И.ЕАД	**********	27.02.2013	25 200.00 лв	МТ 517/28.12.2012г.
М.М.И.ЕАД	**********	27.02.2013	20 275.20 лв	МТ 199/11.05.2012Г.
М.М.И.ЕАД	**********	28.02.2013	16 800.00 лв	МТ 517/28.12.2012Г.
М.М.И.ЕАД	**********	28.02.2013	65 520.00 лв	МТ 211/17.05.2012г.
М.М.И.ЕАД	**********	28.02.2013	17 740.80 лв	МТ 199/11.05.2012Г.
М.М.И.ЕАД М.М.И.ЕАД	********** **********	28.02.2013 28.02.2013	21 600.00 лв 21 960.00 лв	МТ210/17.05 J2012r.  МТ 269/21.06.2012г.
М.М.И.ЕАД Обект: Клон р-к "Трояново Г	**********	27.02.2013	28 838.83 лв	МТ 209/17.05.2012Г.
М.М.И.ЕАД М.М.И.ЕАД	********** **********	01.03.2013 01.03.2013	30 780.00 лв 17 740.80 лв	МТ 269/21.06.2012г . МТ 199/11.05.2012Г.
М.М.И.ЕАД	**********	01.03.2013	17 740.80 лв	МТ 199/11.05.2012Г.

 

 или общо вземания в размер на 573 475,63лева.

         Ответникът твърди, че преждепосочените фактури са приети за плащане от ищеца и последният не е възразил срещу дължимостта на сумите по тях.

         Ответникът твърди, че ищецът е уведомен за извършената цесия от цедента „Р.-Р.“ ЕАД с писмо с изх.№331/25.06.2013 година, което е заведено в деловодството на ищеца с вх.№4843/25.06.2013 година, като уведомлението е изпратено и до ответника, който го е приел под вх.№4923/27.06.2013 година.

         Ответникът твърди, че след уведомлението,  на 20.11.2013 година, от ищеца е преведена по сметка на банката сума в общ размер на 582 806,72 лева от която 430 418,85 лева е използвана за погасяване на задълженията по договора за цесия от 25.06.2013 година, както е посочено в таблицата по- долу, а с остатъка са погасени вземанията по фактури, дължими от ищеца, предмет на други договори за цесия:

 

         Ответникът твърди, че в резултат на извършеното частично погасяване по горепосочените фактури, е останал непогасен остатък в размер на 143 056,78лева, както следва:

Ф-ра №	Дата на издаване	Неплатена стойност		ДОГОВОР №
10357	11.2.2013	7 291.07 лв		МТ 199/2012
10363	12.2.2013	6 969.60 лв		МТ199/2012
10375	14.2.2013	7 200.00 лв	МТ210/2012
10376	14.2.2013	6 150.00 лв	МТ212/2012
10379	15.2.2013	8 100.00 лв	МТ411/2012
10380	15.2.2013	7 200.00 лв	МТ410/2012
10392	22.2.2013	4 635.00 лв	МТ517/2012
10399	25.2.2013	6 336.00 лв	МТ 199/2012
10395	25.2.2013	5 313.00 лв	МТ517/2012
10396	25.2.2013	6 477.00 лв	МТ269/2012
10403	26.2.2013	6 336.00 лв	МТ199/2012
10405	27.2.2013	6 300.00 лв	МТ517/2012
10408	27.2.2013	5 068.80 лв	МТ 199/2012
11004	27.2.2013	7 209.71 лв	МТ209/2012
11010	28.2.2013	4 200.00 лв	МТ517/2012
11013	28.2.2013	16 380.00 лв	МТ211/2012
11016	28.2.2013	4 435.20 лв	МТ 199/2012
11017	28.2.2013	5 400.00 лв	МТ210/2012
11019	28.2.2013	5 490.00 лв	МТ269/2012
10411	1.3.2013	7 695.00 лв	МТ269/2012
10410	1.3.2013	4 435.20 лв	МТ199/2012
10409	1.3.2013	4 435.20 лв	МТ 199/2012

 

            Ответникът твърди, че съгласно чл.303а, ал.3 ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение следва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактурата или друга покана за плащане, а на основание чл.294, ал.1 ТЗ, между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго.

         Ето защо вземанията по горепосочените фактури са лихвоносни, тъй като ищецът не е погасил задълженията си в 14-дневен срок от датата на получаване на съответната фактура.

         Ответникът твърди, че в резултат на неизпълнение на задълженията от страна на „М.М.“ ЕАД е формирано задължение към „ПИБ“ АД, което към 09.01.2020 година е било в размер на 186 573,36 лева, представляваща дължима главница по договора за цесия от 25.06.2013 година в размер на 143 056,78 лева и законна лихва върху нея за периода от 09.01.2017г. до 08.01.2020 г. в размер на 43 516,58лева.

         Ответникът твърди, че с направеното изявление за прихващане (извънсъдебно) от страна на банката, е погасено задължение на ищеца към „ПИБ“ АД със същата сума, претендирана от ищеца за плащане въз основа на издадените банкови гаранции. В резултат на прихващането от страна на банката е останало непогасено задължение в размер на 22 980,22 лева  (към 09.01.2020г., когато са предявени за плащане единствено банкови гаранции № 000LG-L-006716/20.07.2018 г. за 45 750.00 лева, № 000LG-L-006638/19.04.2018 г. за 9 994.21 лева; № 000LG-L-006646/04.05.2018 г. за 38 000.00 лева; № 000LG-L-006630/10.04.2018 г. за 36 635.97 лева; № 000LG-L- 006629/10.04.2018 г. за 47 669.40 лева и № 000LG-L-006754/ 03.09.2018 г. за 31 504.00 лева).

         Непогасеният остатък от 22 980,22 лева, след извършеното прихващане, не е преведен по сметка на ищеца, поради наличие на обезпечителен запор върху всички настоящи и бъдещи вземания на „М.М.“ ЕАД от „ПИБ“ АД, в общ размер на 236 040,04 лева, по изп.д.№20207650400157 по описа на ЧСИ Г.И., рег.№767 на КЧСИ.

         В условие на евентуалност, ответникът моли съда, ако прецени, че извънсъдебното прихващане не е било възможно, да разгледа в този процес съдебното изявление за прихващане между вземанията на банката и вземанията на ищеца спрямо нея, до размера на по-малкото от двете.

         Вземането на банката произтича от горепосочения договор за цесия от 25.06.2013 година, сключен с „Р.–Р.“ ЕАД по прието от ищеца фактури за плащане, като след извършено от ищеца плащане, остатъка от вземането на банката е за главница от 143 056,78 лева и законна лихва за забава, като в това възражение за прихващане се прави прихващане за лихви в периода от 05.02.2018г. до 05.02.2021 година.

         Във връзка с изложеното за наличие на обезпечителен запор, наложен по изп.д.№20207650400157 по описа на ЧСИ Г.И., рег.№767 на КЧСИ до размер на 236 040,04 лева,  реализиран въз основа на обезпечителна заповед от 14.01.2020 г., издадена въз основа на определение №43/10.01.2020 г. по т.д.№125/2019 г. по описа на ОС- Стара Загора, ответникът твърди, че с писмо изх.№1/З-3529/15.01.2020 г. от банката е изпратено уведомление до съдебния изпълнител(СИ), че „М.М.“ ЕАД има вземания от „ПИБ“ АД, произтичащи от предявени за плащане 6 броя банкови гаранции, издадени за гарантиране на добро изпълнение по договори за обществена поръчка на обединение “М.-Р.“.

         Признато е за основателно това вземане и е изразена готовност да се приведе в изпълнение на последващи указания на СИ.

         Със същото писмо СИ е уведомен за извършеното прихващане, в резултат на което вземането на настоящия ищец по банковите гаранции е редуцирано до размер от 22 980,22 лева.

         Към датата на изпращане на отговора от „М.М.“ ЕАД за плащане са претендирани единствено банкови гаранции № 000LG-L-006716/20.07.2018г. за 45 750.00 лева, № 000LG-L-006638/19.04.2018 г. за 9 994.21 лева;  № 000LG-L- 006646/04.05.2018 г. за 38 OOO'.OO лева;  № 000LG-L-006630/10.04.2018 г. за 36 635.97 лева;  № 000LG-L-006629/10.04.2018 г. за 47 669.40 лева и  № O00LG-L-0O6754/ 03.09.201 8 г. за 31 504.00 лева.

         Ответникът твърди, че ищецът е уведомен за наложения запор със съобщение изх.№3424/14.01.2020 година. Определението, с което е допуснато обезпечението е обжалвано от ищеца, но жалбата му е оставена без уважение с определение на АС – Пловдив, постановено по ч.т.д.№123/2020 г.

Ответникът твърди, че на 07.04.2020 г. от ищеца са предявени за плащане и банкови гаранции № 000LG-L-006654/11.05.2018 г. за 4 590.00 лева и № 000LG-L-006665/ 25.05.2018 г. за 31 597.50 лева. С уведомление изх. № 10-1604/13.04.2020 г. ищецът е уведомен, че върху всички настоящи и бъдещи вземания на „М.М.- И.“ ЕАД от банката е наложен запор, като предявените банкови гаранции в общ размер на 36 187.50 лева ще бъдат платени след вдигане на запора.

Предвид изложеното ответникът твърди, че за ищеца не е налице правен интерес от предявения иск, тъй като със същия не може да бъде постигната търсената защита, поради това, че е налице пречка за извършване на плащане по предявените банкови гаранции, тъй като тези вземания са запорирани в размер на сумата от 236 040,04 лева.

         В допълнителната си искова молба ищецът „М.М.- И.“ ЕАД излага следното: ответникът твърди, че към момента на предявяване на първите 6 броя банкови гаранции „М.М.- И.“ ЕАД е имало задължение към банката в общ размер на 186 573, 36 лева (главница в размер на 143 056, 78 лв. и законна лихва за периода от 09.01.2017г. до 08.01.2020г. в размер на 43 516, 58 лева) и с направеното от банката изявление за прихващане изх. № 10-332 / 10.01.2020 г. задължението на банката до този размер е погасено, като е останала за плащане сума в размер на 22 980, 22 лв. - по първите 6 броя предявени банкови гаранции.

          Оспорва това твърдение и излага следните твърдения относно релевантните факти: след като на 09.12.2019 г. предявил за плащане първите 6 бр. от банковите гаранции, получил от „П.и.б.“ АД уведомление изх. № 10332/10.01.2020г., с което го уведомяват, че са извършени прихващания на дължими от „П.и.б.“ АД (ПИБ) към „М.М.- И.” ЕАД (ММИ) парични суми в общ размер на 209 553, 58 лева (по предявени банкови гаранции) с вземания на ПИБ от ММИ в размер на 186 573, 36 лева (представляващи дължима главница по договор за цесия от 25.06.2013г. в размер на 143 056, 78 лева и законна лихва в размер на 43 516, 58 лева).

       Банковите гаранции, с които „ПИБ“ АД твърди, че са извършили прихващане са описани, както следва: банкова гаранция № 000LG-L006716/20.07.2018r.; банкова гаранция №         000LG-006638/19.04.2018r.;  банкова гаранция №   000LG- L006646/04.05.2018r.;  банкова гаранция № 000LG-L006630/10.04.2018г.; банкова гаранция № 000LG – L006629/10.04.2018г. и банкова гаранция №000LG- L006754/03.09.2018г.

         Ищецът твърди, че в отговор на това изявление за прихващане е отправил писмо изх.№ ПС – 06 – 19/20.01.2020 г., с което уведомява банката, че не признава извършените прихващания и оспорва по основание и размер описаните нейни вземания в размер на 186 573,36 лева, представляващи дължима главница по договор за цесия от 25.06.2013 г. в размер на 143 056,78 лева и законна лихва върху нея за периода от 09.01.2017 г. до 08.01.2020 г. в размер на 43 516,58 лева, като не дава и съгласие за прихващане на сумите от задължения, които банката им към ищеца.

         Ищецът твърди, че липсва основание за заявените и извършени от „ПИБ“ АД прихващания и това е така, тъй като вземанията на банката не са изискуеми и ликвидни, защото ищецът ги оспорва и не ги признава и защото ищецът няма неизплатени към банката задължения.

         Ищецът твърди, че е поканил банката в максимално кратък срок да му преведе дължимите парични средства в общ размер на 209 553,58 лева по предявените банкови гаранции.

         Ищецът твърди, че с неговото писмо изх.№ПС – 06 – 19/20.01.2020 г. е уведомил банката, че във връзка с наложените запори по всяка от посочените фактури е извършил и плащане към публичния изпълнител в размер на 25% от задълженията му към „Р.–Р.“ ЕАД, което е довело до намаляване на размера на дължимото от него плащане. Изрично е отбелязано, че всяка една фактура е с изтекла погасителна давност-т.е.сторено е възражение по чл.110 ЗЗД на вземанията на банката по фактурите, подробно описани в уведомление на ответника с негов изх.№10 – 332/10.01.2020 г.

         По отношение на съдебното възражение за прихващане, ищецът не оспорва допустимостта му, но твърди, че е неоснователно и в тази връзка прави възражение за изтекла погасителна давност на основание чл.110 ЗЗД.

         Относно твърдението за частична недопустимост на предявения иск ищецът твърди, че подобно възражение е неоснователно и необосновано.

Твърди, че има правен интерес от предявяване на настоящата осъдителна претенция поради отказа на банката да му заплати своевременно банковите гаранции, без да оспорва обстоятелството, че е налице висящ съдебен спор, по който е допуснато обезпечение чрез налагане на запор върху негови вземания спрямо ответника до размер на 236 240,04лева.

          В своя допълнителен отговор на допълнителната искова молба ответникът „ПИБ“ АД навежда довод за нищожност на неустоечните клаузи по договорите за обществени поръчки, сключени от ищеца с гражданското дружество, основаващо се на противоречие с добрите нрави, касателно следните договора:

             в Договор № МТ 164/30.04.2018г. - клаузите на чл. 15.5 и чл. 15.6;

-                      в Договор № МТ 147/19.04.2018г. - клаузите на чл. 15.5 и чл. 15.6;

-                      в Договор № МТ 146/19.04.2018г. - клаузите на чл. 15.5 и чл. 15.6;

-                      в Договор № МТ 269/31.07.2018г. - клаузите на чл. 15.5 и чл. 15.6;

-                      в Договор № МТ 350/27.09.2018г. - клаузите на чл. 15.6;

-                      в Договор № МТ 204/06.06.2018г. - клаузите на чл. 15.5 и чл. 15.6;

-                      в Договор № МТ 209/08.06.2018г. - клаузите на чл. 15.5 и чл. 15.6;

-                      в Договор № МТ 187/23.05.2018г. - клаузите на чл. 20, т.З.     

               След като повтаря тезата от първоначалния отговор на исковата молба, ответникът заявява, че от страна на ищеца не е налице оспорване наличието на договори, които е сключил с „Р.-Р.“ ЕАД, нито размер на задълженията. Твърди, че е извършил плащане към НАП, но не представя доказателства в тази връзка. Твърди, че НАП е наложила запор след прехвърляне на вземанията от страна на „Р.-Р.“ ЕАД на банката. Следователно, титуляр на тези вземания е банката.

                           Ответникът твърди, че с писмо изх.№ПО – 02 – 010/09.01.2014г. „М.М.“ ЕАД е уведомил НАП, че от банката е вписано пристъпване към изпълнение срещу всички настоящи и бъдещи вземания на „Р.-Р.“ ЕАД от „М.М.“ ЕАД. В случая е налице лошо изпълнение (ако изобщо има изпълнение от страна на ищеца), което няма погасителен ефект.

                         По отношение на възражението за изтекла погасителна давност, сторено от ищеца, ответникът твърди, че същата е прекъсвана многократно. Съгласно чл.116 ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение или искане за започване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната или с предприемане на принудително изпълнение.

                          В случая давността е прекъсвана многократно чрез извършени признания от страна на ищеца. Първото такова е извършено частично плащане по договора за цесия от 25.06.2013г. След това между страните е разменена кореспонденция във връзка с горепосочените фактури и не на последно място, вземанията на банката са включени в годишните финансови отчети на ищеца.

                         Следователно, вземанията на банката са безспорно установени по основание и размер, същите са изискуеми към датата на извършеното прихващане.

                         Ответникът твърди, че с направеното възражение за прихващане, банката е погасила задължението на ищеца към нея в размер на 143 056,78лева главница и законна лихва в размер на 43 516,58 лева за периода от 09.01.2017 г. до 08.01.2020 г. С това прихващане е намалено задължението на банката за заплащане на предявените банкови гаранции. В резултат на това задължението на банката е в размер на 22 980,22 лева, към 09.01.2020г., когато са предявени за плащане единствено банкови гаранции № 000LG-L-006716/20.07,2018 г. за 45 750.00 лева, № 000LG-L-006638/19.04.2018 г. за 9 994.21 лева; № 000LG-L-006646/04.05.2018 г. за 38 000.00 лева; № 000LG-L- 006630/10.04.2018 г. за 36 635.97 лева; № 000LG-L-006629/10.04.2018 г. за 47 669.40 лева и № 000LG-L-006754/ 03.09.2018 г. за 31 504.00 лева.

                           В случай, че не се признание извънсъдебното прихващане, ответникът прави съдебно такова. При него задължението на „М.М.- И.“ ЕАД по горепосочените фактури е в размер на 143 056.78 лева - главница и законна лихва в размер на 43 596.07 лева, изчислени за периода 05.02.2018г. - 05.02.2021г.

         Непогасеният остатък от вземането на Мините по предявените банкови гаранции, след извършеното прихващане, не е преведен по сметка на ищеца, поради наличието на обезпечителен запор върху всички настоящи и бъдещи вземания на „М.М.- И.“ ЕАД от „П.и.б.“ АД в общ размер на 236 040.04 лева по изп. дело № 20207650400157 по описа на ЧСИ Г.И., рег.№ 767 на КЧСИ, подробно описан в отговора на исковата молба. Наличието на запор е процесуална пречка за превеждането на суми на ищеца до размера на запора. Т.к. задължението на Банката към „М.М.- И.“ ЕАД е по-малко от сумата по запора, то настоящия иск се явява недопустим за тази сума.    

Страните са направили своите доказателствени искания.

         Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установен следното:

         По делото не е налице спор между страните относно изложените от ищеца факти, касателно сключени от него договори с трети лица, обединени в гражданското дружество „М.-Р.“, гр. София, БУСТАТ ********, в което съдружници са „М.Х.“ АД, ЕИК********и „Р.М“ ООД, ЕИК ********, като тези твърдения се установяват и от приетите по делото писмени доказателства, а именно:

         Договор №МТ 164/30.04.2018 г. с предмет на договора е доставка на шарнири, оси и други резервни части за ходови механизми за ТМО и ГТЛ; с обща стойност на договора е 199 884,17 лева без ДДС и краен срок за неговото изпълнение е 30.04.2020г.

По делото не е налице спор относно това, че с уведомление от 28.11.2019г. ищецът едностранно е преустановил договорната връзка на основание чл.13.2.1 вр. с чл.13.2 от раздел „13-ти“ от договора, а именно, поради забава в изпълнение на договора от страна изпълнителя, която е продължила повече от 15 дни. Не се спори, че това изявление на ищеца е достигнало до изпълнителя, което се установява от приложената разпечатка от факса, чиято истинност не е оспорена в процеса.

Договор №МТ 147/19.04.2018 г. с предмет на договора  изработка, доставка и монтаж в готово изделие на секции комплект СШН 1800; общата стойност на договора  от 1 221 198,80 лева без ДДС и краен срок за неговото изпълнение е 19.04.2020 г.

По делото не е налице спор относно това, че на 28.11.2019г. ищецът е отправил изявление за прекратяване на договора, поради неточното му изпълнение, на основание чл.13.2.1 вр. с с чл.13.2, поради забава в изпълнението, която е продължила от 15 календарни дни, както не се спори, че това изявление е достигнало до съдоговорителите на ищеца. по факс, факт, установим от приложената разпечатка от факса, чиято истинност не е оспорена в процеса

Договор №МТ 146/19.04.2018г., с предмет на договора  изработка, доставка и монтаж в готово изделие на секции комплект СШН 1800 комплект с шарнирани ролкови станции и обща стойност на договора от 1 588 980лева без ДДС и краен срок за изпълнение на договора е 19.04.2020г. По делото не е налице спор относно това, че на 28.11.2019г. ищецът е отправил изявление за прекратяване на договора, поради неточното му изпълнение, на основание чл.13.2.1 вр. с с чл.13.2, поради забава в изпълнението, която е продължила от 15 календарни дни, както не се спори, че това изявление е достигнало до съдоговорителите на ищеца. по факс, факт, установим от приложената разпечатка от факса, чиято истинност не е оспорена в процеса.

Договор №МТ 269/31.07.2018г., с предмет на договора  доставка на ходови ролки, звезди и тележки за ТМО и ГТЛ, обща стойност на договора е 915 000лева без ДДС, а крайният срок за изпълнение на договора е 31.07.2020г. По делото не е налице спор относно това, че на 28.11.2019г. ищецът е отправил изявление за прекратяване на договора, поради неточното му изпълнение, на основание чл.13.2.1 вр. с с чл.13.2, поради забава в изпълнението, която е продължила от 15 календарни дни, както не се спори, че това изявление е достигнало до съдоговорителите на ищеца. по факс, факт, установим от приложената разпечатка от факса, чиято истинност не е оспорена в процеса.

Договор № МТ 350/27.09.2018г., с предмет на договора доставка на станция шарнирана ролкова поддържаща и обща  стойност на договора от 630 080лева без ДДС,и краен срок за изпълнение на договора е 27.09.2019г. По делото не е налице спор относно това, че на 28.11.2019г. ищецът е отправил изявление за прекратяване на договора, поради неточното му изпълнение, на основание чл.13.2.1 вр. с с чл.13.2, поради забава в изпълнението, която е продължила от 15 календарни дни, както не се спори, че това изявление е достигнало до съдоговорителите на ищеца. по факс, факт, установим от приложената разпечатка от факса, чиято истинност не е оспорена в процеса.

Договор №МТ 204/06.06.2018г., с предмет на договора доставка на валове за редуктори за ТМО и ГТЛ, обща стойност на договора от  91 800лева без ДДС и крайният срок за изпълнение на договора  06.06.2020г. По делото не е налице спор относно това, че на 28.11.2019г. ищецът е отправил изявление за прекратяване на договора, поради неточното му изпълнение, на основание чл.13.2.1 вр. с с чл.13.2, поради забава в изпълнението, която е продължила от 15 календарни дни, както не се спори, че това изявление е достигнало до съдоговорителите на ищеца. по факс, факт, установим от приложената разпечатка от факса, чиято истинност не е оспорена в процеса.

   Договор №МТ 209/08.06.2018г., с предмет на договора  доставка на резервни части за работен орган кофово –верижни багери ERs 710, обща стойност на договора от 631 950лева без ДДС и краен срок за изпълнение на договора  08.06.2020г. По делото не е налице спор относно това, че на 28.11.2019г. ищецът е отправил изявление за прекратяване на договора, поради неточното му изпълнение, на основание чл.13.2.1 вр. с с чл.13.2, поради забава в изпълнението, която е продължила от 15 календарни дни, както не се спори, че това изявление е достигнало до съдоговорителите на ищеца. по факс, факт, установим от приложената разпечатка от факса, чиято истинност не е оспорена в процеса.

          Договор №МТ 187/23.05.2018г.,с предмет на договора ремонт на тягов ел.двигател GBM 350 kW/1500V за електрически локомотив EL-2, обща стойност на договора от 760 000лева без ДДС и краен срок за изпълнение на договора  23.05.2020г. По делото не е налице спор, че ищецът едностранно е прекратил действието на договорната връзка, с едностранно изявление, получено от изпълнителя по сделката. Сключените между ищеца и обединението договори са с идентично съдържание, с изключение на договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № МТ-187/23.05.2018г., като в останалите 7 броя договори страните са предвидили условията за преустановяване на договорната връзка с разпоредбата на чл.13, като са се съгласили, че при забава в изпълнението на някое от задълженията от страна на изпълнителя, възложителят има право да прекрати едностранно изцяло или частично договора без предизвестие- чл.13.2.1. Съгласили са се, че при прекратяване на договора от страна възложителя, възложителят следва да заплати на изпълнителя уговореното възнаграждение, след като от предоставената гаранция за изпълнение и дължимите плащания, бъдат приспаднати посочените в изречение първо на чл.13.4 суми.

С тези седем договора страните са уговорили гаранция за изпълнение с разпоредбата на чл.15, съгласно която е уговорен твърд размер на гаранцията, представляваща 5% от общата стойност на договора. С постигнатото съгласие страните са приели, че гаранцията е неотменима и безусловна, с възможност да бъде усвоена изцяло или частично, в зависимост от претендираното обезщетение от възложителя. С разпоредбата на чл.15.3 страните са приели, че от сумата на гаранцията ще бъдат инкасирани суми, начислени на изпълнителя, представляващи санкции и неустойки. Приели са, че при прекратяване или разваляне на договора по вина на изпълнителя, възложителят има право да инкасира в своя полза гаранцията за изпълнение, като претендира дължимите от изпълнителя санкции и неустойки по съдебен ред, като е предвидена възможност за пълно инкасиране на гаранцията от възложителя, както при пълно, така и при частично неизпълнение на договора.

С оглед на целта на уговорената гаранция, като способ за обезвреда и плащане на дължимите от изпълнителя при виновно неговото неизпълнение на договор неустойки, в тези договори с разпоредбата на чл.10 е предвидено, че при неизпълнение от страна на изпълнителя по договорите, същият дължи неустойка. Тази неустойка е дължима както при пълно, така и при неточно изпълнение (частично, забавено, некачествено). Уговорено е, че при забавено или неточно неизпълнение, за периода на забава изпълнителят дължи неустойка в размер на законната лихва, изчислена върху стойността на неизпълнението, но не повече от 10% от стойността на договора, като извън предвидените неустойки възложителят има право да претендира обезщетение за претърпените вреди в резултат на неизпълнението.

По отношение на договор №МТ 187/23.05.2018г.

Съгласно изявленията на ищеца договорът е прекратен на основание чл.37, ал.2,т.3.1 – забава в изпълнението надвишаваща 15 календарни дни (същото основание, както и при останалите договори).

С този договор страните са уговорили гаранция за изпълнение, представляваща като стойност 5% от стойността на договора- чл.13 от договора. С нормата на чл.32 от договора са уговорили неизправната страна да заплати на изправната страна неустойка за забава в размер на законната лихва, но не повече от 10% от общата стойност на договора,

Освен неустойка за всеки от посочените видове виновно неизпълнение, с този договор, с нормата на чл.34 страните са уговорили, че при прекратяване или разваляне на договора, виновната страна дължи на изправната страна неустойка в размер на 10% от стойността на договора, като е предвидено, че възложителят има право да удържи всяка дължима по този договор неустойка от гаранцията и има задължение да уведоми изпълнителя за това си действие.

Последното задължение (за уведомление за удържане от гаранцията на неустойката съществува във всички договори, които ищецът е сключил с посоченото гражданско дружество), като от представените от ищеца писмени доказателства се установява, че това задължение за уведомление е изпълнено от ищеца.

По делото не е налице спор, че направените изявления на ищеца до съдружниците в дружеството по ЗЗД за преустановяване действието на процесните договори, са постигнали този ефект и действието на облигационните връзки е прекратено.

По делото не е налице спор относно това, че към всеки от сключените договори е налице банкова гаранция, с гарант „П.И.Б.“ АД, по силата на която сделка банката е поела задължение да заплати на настоящия ищец сумата, посочена в банковата гаранция, представляваща 5% от стойността на всеки договор, като във всяка банкова гаранция е посочен договора, който обезпечава банковата гаранция, срока на нейната валидност,  условията и срока за плащането на посочената сума.

         По делото не се спори и относно това, че ищецът, на 09.12.2019г.,  е предявил за плащане първите шест банкови гаранции, който факт се установява от представеното от ищеца уведомление от банката с изх.№10 -332/10.01.2020г, с което ответникът “ПИБ“ АД го уведомява, че банката е извършила прихващане на дължимите от нея към ищеца парични суми в общ размер на 209 553,58 лева с вземания на банката към ищеца в общ размер на 186 573,36 лева, представляваща дължима главница по договор за цесия от 25.06.2013 г. в размер на 143 056,78 лева и законна лихва в размер на 43 516,58 лева.

         По делото е безспорно установен фактът на сключен договор за цесия между „ПИБ“ АД, в качество на цесионер и „Р.-Р.“  ЕАД, в качество на цедент, на 25.06.2013г.,  по силата на който цедентът прехвърля възмездно на банката свои вземания към „М.М.- И.“ ЕАД, на обща стойност 573 475,63лв., произтичащи от договори, които това дружество има с настоящия ищец и издадени въз основа на тях фактури, съдържащи се в опис на вземанията, неразделна част от договора за цесия. Не се спори и относно факта, че цедентът е уведомил длъжника за прехвърлителната сделка, съобразно нормата на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД, за което по делото са представени доказателства, чиято истинност не е оспорена в процеса. Въз основа на заверените преписи от уведомленията на цедента, находящи се на листове 222-226, се установява, че ищецът е уведомен за цесията на 25.06.2013г.

         По делото ищецът е представил договорите, от които произтичат вземанията на цедента (листове 359-417 от делото). Представени са и фактурите, издадени във връзка с изпълнението на тези договори от „Р.-Р.“ ЕАД (листове 230-251 от делото, представени от ответника). Всички договори съдържат една и съща клауза ( чл.2.4), съгласно която възложителят (настоящ ищец) заплаща цената по чл.2.1, както следва: разсрочено, до 120 дни след всяка доставка, срещу представена фактура и двустранно-подписан приемо-предавателен протокол.

         В тази връзка ищецът с молба от 16.04.2021година е конкретизирал падежа за всяка фактура, съгласно уговорения срок за плащане от 120 дни след доставката. Съгласно тази молба падежите за плащане по всяка фактура по реда и съгласно описа към договора за цесия са следните: за фактура № 10357/11.02.2013г. с падеж за плащане - 11.06.2013г.; фактура № 10363/12.02.2013г. - 12.06.2013г.; фактура № 10375/14.02.2013г - 14.06.2013г.;  фактура№ 10376/14.02.2013г. – 14.06.2013г.; фактура № 10379/15.02.2013г. – 15.06.2013г.; фактура № 10380/15.02.2013г. – 15.06.2013г. ; фактура№10392/22.02.2013г. – 22.06.2013г.; фактура №10399/25.02.2013г. – 25.06.2013г.; фактура №10395/25.02.2013г. – 25.06.2013г.; фактура №10396/25.02.2013г. – 25.06.2013г.; фактура №10403/26.02.2013г. – 26.06.2013г.; фактура №10405/27.02.2013г. – 27.06.2013г.; фактура №1104/27.02.2013г. -27.06.2013г.; фактура №11010/28.02.2013г. – 28.06.2013г.; фактура №11013/28.02.2013г. – 28.06.2013г.; фактура №11016/28.02.2013г. – 28.06.2013г.; фактура №11017/28.02.2013г. – 28.06.2013г.; фактура №11019/28.02.2013г. – 28.06.2013г.; фактура №10411/01.03.2013г. – 01.07.2013г.; фактура №10410/01.03.2013г. – 01.07.2013г. и за фактура № 10409/01.03.2013г. – срок за плащане – 01.07.2013г.

         Твърденията на ищеца относно датите на изискуемст на вземанията на цедента, произтичащи от процесните договори не са оспорени в процеса.

         По делото не е налице спор и относно това, че въз основа на договора за цесия, банката в качество на правоприемник на цедента и титуляр на прехвърлените вземания, е отправила до ищеца покана за плащане, обективирано в писмо от 26.06.2013г. на сумата от 573 475,63лв., като в писмото (лист 229 от делото) е посочено, че плащането следва да бъде извършено чрез посочената банкова сметка. ***.06.2013г., видно от удостоверения от ищеца входящ номер.

         По делото ищецът е представил писмо, издадено от НАП, ТД- София, дирекция „Големи данъкоплатци и осигурители“ (ГДО), с което Агенцията удостоверява, че по отношение на „Р.Р.“ ЕАД е образувано изп.дело № 0071/2013г. поради неплатени данъци и осигуровки и във връзка с това, на ищеца, по електронен път, в качеството му на трето задължено лице, са връчени запорни съобщенията, както следва: на 20.03.2013г. запорното съобщение от 19.03.2013г., на 24.06.2013г. – запорното съобщение от 17.06.2013г.  и на 30.10.2013г. – запорното съобщение от 29.10.2013г.

         По делото са представени самите запорни съобщения, отправени от ТД на НАП – София до ищеца, постановени на основание чл.202, ал.2 от ДОПК вр. с чл.215, ал.1,т.2 ДОПК и чл.230 ДОПК, а именно:

1./ Запорно съобщение от 19.03.2013г., наложено във връзка с публично вземане,  с Постановление за налагане на обезпечителни мерки № 0071-00028/19.03.2013г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП, ГДО, за задължения на „Р.Р.“ ЕАД, чрез налагане на запор върху вземания на това лице от „М.М.- И.“ ЕАД в размер на 3 056 435,34лв., с различен падеж на плащане, съгласно справка за издадени и неплатени фактури към 11.03.2013г., като запорът е наложен за сума в размер на 764 108,84лв., представляваща 25% от общия размер на задължението по фактурите към 11.03.2013г. В запорното съобщение се съдържа нареждане да не се извършва предаване на дължимите суми по тези фактури на „Р.Р.“ ЕАД и за плащане на 25% от дълга на ищеца към това дружество по сметка на НАП.

2./ Запорно съобщение от 17.06.2013г., наложено във връзка с публично вземане,  с Постановление за налагане на обезпечителни мерки № 0071-000114/17.06.2013г., издадена от публичен изпълнител при ТД на НАП, ГДО, за задължения на „Р.Р.“ ЕАД, чрез налагане на запор върху вземания на това лице от „М.М.- И.“ ЕАД в размер на 1 713 666,45лв., с различен падеж на плащане, съгласно справка за издадени и неплатени фактури към 11.06.2013г., като запорът е наложен за сума в размер на 428 416,61лв., представляваща 25% от общия размер на задължението по фактурите към 11.06.2013г. В запорното съобщение се съдържа нареждане да не се извършва предаване на дължимите суми по тези фактури на „Р.Р.“ ЕАД и за плащане на 25% от дълга на ищеца към това дружество по сметка на НАП.

3./  Запорно съобщение от 29.10.2013година, наложено във връзка с публично вземане с Постановление за налагане на обезпечителни мерки № 0071-00021/29.10.2013г., издадена от публичен изпълнител при ТД на НАП, ГДО, за задължения на „Р.Р.“ ЕАД, чрез налагане на запор върху вземания на това лице от „М.М.- И.“ ЕАД в размер на 1 363 485,52лв., с различен падеж на плащане, съгласно справка за издадени и неплатени фактури към 21.10.2013г., като запорът е наложен за сума в размер на 272 697,10лв., представляваща 25% от общия размер на задължението по фактурите към 25.10.2013г. В запорното съобщение се съдържа нареждане да не се извършва предаване на дължимите суми по тези фактури на „Р.Р.“ ЕАД и за плащане на 25% от дълга на ищеца към това дружество по сметка на НАП.

Във връзка с това запорно съобщение ищецът е изпратил на НАП писмо на 09.01.2014г., с което уведомява Агенцията, че по отношение на тези вземания е налице особен залог, по силата на договор за особен залог от 25.07.2012г. в полза на „ПИБ“ АД, вписан в ЦРОЗ под № 2012080300606, по който банката е пристъпила към изпълнение върху заложеното имущество- всички настоящи и и бъдещи вземания на „Р.-Р.“ ЕАД към „М.М.- И.“ ЕАД, като пристъпването към изпълнение е вписано в ЦРОЗ под №2013121700496 и под № 2013121602282 (лист 263 от делото).

Ищецът е изпратил на банката - заложен кредитор и настоящ ответник, във връзка с уведомленията и за пристъпването и към изпълнение по отношение на заложеното имущество ( посочено са две  писма на „ПИБ“ АД от 21.12.2013г.) и че спрямо това имущество имат претенции и са налице наложени запори в полза на други лица, а именно- НАП по изп.д.№71/2013г., както и по още 26 броя изпълнителни дела, провеждани по реда на ГПК. Писмото е достигнало до банката на 13.01.2014г. (лист 265 от делото). От приложените към това писмо уведомления от банката- ответник под вх. №№ 9907 и 9908 от 27.12.2013г. се установява следното, което е относимо към настоящия спор.

 С писмо вх.№ 9907 банката уведомява, че има качество на заложен кредитор по силата на договор за особен залог, сключен с цедента „Р.-Р.“ ЕАД от 27.05.2012г., за обезпечаване на вземания на банката, в качеството и на кредитор, придобито въз основа на договор за овърдрафт по разплащателна сметка № 013OD – L- 000003/01.03.2012г., сключен с „Р.– Р.“ ЕАД и анексите към него, при максимално допустим размер на дебитно салдо по сметката от 4 000 0000лв. Предмет на заложното право са всички настоящи и бъдещи вземания на длъжника по банковата сделка, които има към настоящия ищец. Договорът за особен залог е вписан в ЦРОЗ под № 2012080300606, като на основание чл.34, ал.2 ЗОЗ банката е пристъпила към изпълнение по ЗОЗ, което е вписано под № 2013121700496 в ЦРОЗ, за което уведомява заложния длъжник „М.М.И.“ ЕАД.

 С писмо вх.№9908/27.12.2013г. по входящия дневник на ищеца, последният е уведомен от ответника, че последният им качество на заложен кредитор по силата на договор за особен залог, сключен с цедента „Р.-Р.“ ЕАД от 01.03.2013г., за обезпечаване на вземания на банката, в качеството и на кредитор, придобито въз основа на договор за овърдрафт по разплащателна сметка № 013OD – L- 000003/01.03.2012г., сключен с „Р.– Р.“ ЕАД и анексите към него, при максимално допустим размер на дебитно салдо по сметката от 4 000 0000лв. за разлика от предходното писмо с това писмо заложният кредитор сочи конкретния предмет на заложното право, а именно, че това са вземания на „Р.– Р.“ ЕАД спрямо „М.М.- И.“ ЕАД, произтичащи от следните договори: договор № МТ-073/2012г., договор № МТ – 074/2012г.; договор № МТ-078/2012г.; договор № МТ – 079/2012г., всички сключени на 29.02.2012г. С това писмо банката уведомява ищцовото дружество, че на основание чл.34, ал.2 ЗОЗ е пристъпила към изпълнение, което е вписано в ЦРОД под №2013121602282.С това писмо уведомява заложния длъжник, че следва да извърши плащане по сметката на депозитаря след датата на получаване на тези уведомления.Твърди непротивопоставимост спрямо банката на наложени запори върху заложеното имущество, ако не са вписани в ЦРОЗ и че на основание чл.194, ал.1 и ал.3 ДОПК има качество на присъединен по право взискател и право на предпочтително удовлетворяване в принудителните изпълнения по ГПК и ДПОК, с оглед реда на вписванията по ЦРОЗ.

Изявленията на заложния кредитор и настоящ ответник са съобразени с действащата към него момент редакция на ЗОЗ, който нормативен акт е претърпял значителна промяна с измененията, обнародвани в ДВ,бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г., с които изменения е създадена и норма разпоредба – чл.32а ЗОЗ, съгласно която: „Заложеното имущество, върху което е насочено изпълнението по реда на Гражданския процесуален кодекс или Данъчно-осигурителния процесуален кодекс преди вписване на пристъпване към изпълнение по реда на този закон, се продава от съдебния или от публичния изпълнител (ал.1) и (ал.2) Насочването на изпълнение по реда на Гражданския процесуален кодекс или Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по отношение на заложеното по този закон имущество не спира започнатото изпълнение по чл. 32“.

Изменението в ЗОЗ е намерило отражение и в ДПОК в ал.3 на чл.194, съобразно която обезпеченият кредитор се удовлетворява преди другите кредитори от имуществото, обезпечаващо вземането му. Припадащата се на обезпечения кредитор сума с изключение на кредитор с вписан особен залог се запазва по сметката на Националната агенция за приходите и му се предава, след като представи изпълнителен лист, или се внася в масата на несъстоятелността, при условие че вземането е прието и списъкът е окончателно одобрен от съда. Публичният изпълнител разпределя и предава припадащата се на кредитора с вписан особен залог сума въз основа на представеното удостоверение от Централния регистър за особените залози за вписан залог и декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на неговото вземане.

Във връзка с твърдението на ответника, което противопоставя на правопогасителното възражение на ищеца за изтекла погасителна давност на вземанията на банката, с които извършва компенсация, ответната страна е представила покана за плащане, която цесионерът е изпратил до длъжника, получена от последния на 09.07.2015г., с  което отправя покана за плащания по 6 договора за цесия, измежду които и договорът за цесия от 25.06.2013година. Към тази покана е приложен опис на цедираните вземания след 13.03.2013година, както и справка на издадените от цедента фактури за тези вземания за периода от 09.08.2012г. до 30.11.2013г.

По делото е постъпило писмо от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, на 21.02.2022 година, относно направени искания от нейна страна до ответника за заплащане на банковите гаранции, дати на тези искания и информация, че ответникът не е извършил плащане на никоя от поисканите за плащане процесни банкови гаранции- лист от 458 от делото.

         Във връзка с оспорване на погасителния ефект на извършеното изявление за прихващане от страна на банката, поради плащане на процесните фактури, както и наличието на производства по принудително изпълнение, със съществуването на които страните са направили твърдения и доводи в процеса, е допуснатата по делото ССчЕ, изготвена от вещото лице С.М., заключението по която е прието като годно доказателствено средство, дадено компетентно и незаинтересовано.

         Въз основа на извършена проверка в счетоводството на ищеца, въз основа на документи, представени от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД относно плащане на процесните банкови гаранции от ответника на ищеца и представените по делото документи, касаещи наличие на принудителни изпълнителни производства, вещото лице е направило следните констатации и изводи:

Вещото лице е достигнало до извод, че процесните банкови гаранции- общо шест на брой, са предявени за плащане от ищеца, чрез „ОББ“ АД, на 09.12.2019г., като писмото е изпратено на 17.12.2019г., като плащане на сумите по тези гаранции от страна на ответника не е извършено. Останалите две гаранции са предявени за плащане на 03.04.2020г., като плащане и по тях не е извършено. Общата сума, която ищецът претендира на основание издадените банкови гаранции е 245 741,08лв.

Вещото лице е констатирало, това по което страните и не спорят, а именно, че въз основа на договор за цесия от 25.06.2013година ищецът е извършил частично плащане, с което са погасени част от вземанията, предмет на прехвърлителната сделка от 25.06.2013година. Вещото лице сочи, че е налице отразяване в счетоводството на ищеца на извършено плащане по този договор в размер на 430 106,72лв., по посочените в таблица 2 на стр. 8 от заключението вземания, по цитираните в таблицата фактури. Констатирана е дата на плащанията -21.11.2013г. Остатъкът от вземането, което произтича от този договор в размер на сумата от 143 368,91лв., е преведена на НАП на 27.09.2013г. и на 21.11.2013г., по силата на наложените запори и висящото изпълнително дело от публичен характер. В заключението са посочени основанията за плащане към НАП, които ищецът е отбелязал в счетоводните документи, съпровождащи тези операции.

Съпоставяйки датите, на които ищецът е извършил горепосочените плащания и датата на изявлението за прихващане на ответника – 10.01.2020 г.,  вещото лице е направило очевидния извод, че това изявление за прихващане е направено към момент, който следва датите на извършените прихващания.

Съпоставяйки датите, на които са наложени запорите от публичния изпълнител, посочени от последния в писмо, приложено към делото, с датите на извършените плащания от ищеца, вещото лице е направило извод, че към датите на плащанията, извършени от ищеца и наложените запори, е налице вписване на договор за особен залог на ответника, с предмет вземания на “Р.– Р.“ ЕАД към настоящия ищец, който обезпечителен договор е вписан в ЦРОЗ под №2012080300606. Вещото лице  сочи, че на 21.12.2013година ищецът е уведомен от ответника, че последният в качество на заложен кредитор по договор за особен залог, пристъпва към изпълнение.

Вещото лице е констатирало, че към 08.01.2014г., върху вземанията на “Р.– Р.“ ЕАД спрямо настоящия ищец, са били налице запори, освен по изп.д.№71/2013г. по описа на ТД на НАП, ГДО, като са били налице претенции и от други лица и наложени в тази връзка запори от ЧСИ по висящи изпълнителни дела.

         По отношение на процесните фактури, издадени от цедента „Р.– Р.“ ЕАД, съдържащи се в описа към договора за цесия от 25.06.2013 година,  е налице извършено частично плащане. Общият размер на прехвърлените вземания е сумата от 537 475,63лв. Извършени са плащания по договор за цесия от 25.06.2013 година в размер на 430 106,72лв.  на 21.11.2013г. към ответника „ПИБ“ АД и към ТД на НАП – София, офис ГДО на 27.09.2013г. в размер на 143 368,91лв. и на 21.11.2013г. по изп.дело №71/2013г. С оглед извършената проверка в счетоводството на ищеца, вещото лице е направило извод, че по сметка ********** “Доставчици“, ан.“Р.- Р.“ ЕАД, срещу всяка от процесните фактури е посочен номера на банковата извлечение от 21.11.2013г., което дава основание вещото лице да приеме, че не е имало осчетоводени непогасени задължения по процесните фактури и поради това тези счетоводни партиди са закрити.

         Вещото лице е направило извод, че извършените от ищеца плащания към ответника и към НАП са в размер на общия размер на вземанията, които са прехвърлени на ответника по силата на договор за цесия и касаят фактурите, посочени в приложението към договора за цесия.

         Във връзка с плащанията по цесията и към НАП, въз основа на наложените запори, вещото лице е констатирало следното: на 27.09.2013г. е извършено плащане по сметка на НАП в размер на 89 065,80лв.

         На 21.11.2013 година ищецът е извърши плащания към НАП в общ размер на 562 693,95лв. , с посочено основание „По с изх. № 0071 – 000115-157597 и „По изх. № 0071 – 00211 – 136659, в размер на 294 257,42лв. и с посочено основание „По изх.№ 0071 – 000115/ 17.06.202013г.“ в размер на 268 436,53лв.

         По отношение на конкретните фактури, вещото лице в таблица 2 на стр. 8 от заключението е посочило, че фактурите, за вземания, предмет на договора за цесия, са частично платени на ответника като част от тези вземания са преведени на НАП на дата 21.11.2013г., които са в общ размер на сумата от 44 355,11 лв.тази сума е формирана от сбора от остатъци от следните вземания: сума от 7 209,71лв., представляваща остатък по фактура № 11004/27.02.2013г.; сума в размер на 4 200лв., представляваща остатък по фактура № ; 11010/ 28.02.2013г.; сума в размер на 16 380лв., представляваща остатък по фактура №11013/28.02.2013г.; сума в размер на 4 435,20лв., представляваща остатък по фактура № 10409/01.03.2013г.; сума в размер на 4 435,20лв., представляваща остатък по фактура № 10401/01.03.2013г. и сума в размер на 7 695лв., представляваща остатък по фактура № 10411/01.03.2013г.

Вещото лице е направило правен извод, касателно наличие на обезпечителна сделка, обезпечаваща вземанията на банката – ответник спрямо цедента по процесната от 25.06.2022 година, представляваща договор за особен залог, с предмет всички вземания на цедента към настоящия ищец – настоящи и бъдещи- който договор е вписан в ЦРОЗ под № 2012080300606 и по време на който ищецът е извършил плащане на НАП по силата на наложените запори по изп.дело №71/2013г. по описа на публичния изпълнител. Констатирало е, че уведомлението на банката към ищеца, като заложен длъжник, относно това, че тя пристъпва към изпълнение въз основа на договора за особен залог следва датата на плащане към НАП.

В заключението си вещото лице е дало отговор на въпроса какъв е размерът на лихвата за периода на забава за плащане на вземанията на ответника, произтичащи от договора за цесия, като е определило този размер, с оглед твърдението на страна за периода на забавна.

Определеният от вещото лице размер на обезщетението за забава, за посочения от ответника период от време,  е в размер на сумата от 43 592,58 лв.

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните изводи:

Тези изводи се основават на приетото за установено от фактическа страна положение, което се изразява в това, че по делото не е налице спор относно наличие на сделки, представляващи банкова гаранция, както и настъпилите предпоставки за предявяване на тези вземания от страна на ищеца.

В допълнителния отговор на допълнителната искова молба ответникът е въвел доводи за това, че уговорените неустойки като способ за обезвъзмездяване на ищеца от неточното изпълнение на задълженията на неговите съдоговорите, са нищожни на въведените от ответника основания, чиято правна характеристика сочи на нормата на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД - накърняване на добрите нрави. Банковите гаранции са уговорени като безусловни.

Доколкото се касае за възражение от правоизключващ характер и за пълнота на изложението, то съдът приема, че такива страната може да въвежда без да е ограничена от преклузивните срокове, поради което следва да разгледа тези възражения.

Посоченото основание е накърняване на добрите нрави, намерило израз в това, че уговорените неустойки са неопределени от гледна точка на това каква форма на неизпълнението обезпечават.

Относно наличие на недействителни неустоечни клаузи в процесните облигационни връзки.

Чрез института на неустойката страните в договорната връзка предварително определят обема и границите на имуществената отговорност на неизправната страна, произтичаща на договорно основание, при наличие на виновно неизпълнение. Ето защо в доктрината и практиката се приема, че неустойката има обезпечителна функция (чрез индиректен натиск, който се упражнява над длъжника, последният е стимулиран да изпълни точно  под угрозата да плати неустойка); обезщетителна функция – да обезвреди кредитора за вредите от неизпълнението  и наказателна функция, при която с оглед размера на уговорената неустойката, обезщетителната функция се превръща в санкционна и страната не може да иска нейната намаляване.

         Неустойката може да бъде уговорена за различни проявни форми на неизпълнението. Тя може да е компенсаторна (при пълно или частично  неизпълнение),  мораторна (при забавено изпълнение), както и неустойка за лошо изпълнение. Смисълът на уговорената от страните неустойката е да обезпечава изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се установяват.

Последователно ВКС приема (напр. решение №№ 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на ІІ т.о. на ВКС и др.), че съдът, разглеждащ иска по чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на договорна неустойка по търговски договори е длъжен служебно да следи за евентуална нищожност на съдържащите се в договора уговорки за неустойка, поради противоречието и с добрите нрави. Съобразно т.3 на ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС, в съобразителната част, е застъпено становището, че добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД, са неписани морални норми с правно значение, нарушаването на които има същата последица, както противоречието със закона- нищожност на договора, поради което при предявен иск за присъждане на неустойка, уговорена по приватизационните и търговски договори, съдът следи служебно за съответствието и с добрите нрави, като абсолютна предпоставка за нейната действителност.

Както е прието в преждецитираното ТР на ОСТК на ВКС условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции и от принципа на справедливостта, който намира приложение в гражданските и търговските правоотношения, като преценката за нищожност следва да се прави за всеки отделен случай и то към момента на сключване на договора, чрез използване на примерни критерии, неизчерпателно изброени в ТР.

По виждане на състава неустоечните клаузи, въз основа на които ищецът обосновава своите претенции за заплащане на процесните банкови гаранции, са действителни и те не нарушават  добрите нрави и принципа за справедливост.

Изхождайки от това, че договорите, които са обезпечени с процесните банкови гаранции, са търговски сделки, които страните са сключили във връзка с осъществяваното от тях търговска дейност, по смисъла на чл.286 ТЗ, то следва изводът, че е приложима нормата на чл.30 ТЗ, съдържаща забрана за намаляване поради прекомерност на уговорената неустойка.

         При преценка волята на страните, обективирана в процесните договори, които ищецът е сключил с дружеството по ЗЗД, направена на основание чл.20 ЗЗД, настоящият състав на съда приема, че уговорената в чл.14.3 от договора неустойка съчетава в себе си характеристиките на компенсаторната, мораторната и неустойката за лошо, неправилно изпълнение, като има силно подчертана наказателна функция, намерила израз в стойностното изражение на дължимото обезщетение, на основание чл.92 ЗЗД, като страните са ограничили нейния размер до 10% от стойността на договора. 

Предвидили са, че тази неустойка може да се реализира от изправната страна (настоящ ищец) чрез института на банкова гаранция, която пък от своя страна е ограничена като стойност в размер на 5% от стойността на договора. Следователно,  при уговорена възможност ищецът да претендира вреди, които надхвърлят уговорения размер на неустойката, отговорността на банката е лимитирана до посочения в договорите стойност от 5% от стойността на договора.

Преценявайки посочените примерни критерии, посочени в ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС, съдът не намира, че така уговорени неустойките излизат извън обезщетителната, обезпечителна и наказателна функция на института. Този извод се основа на факта, че страни по тези договори са търговци, които участват в търговския оборот със своя професионализъм и специфични познания, като възложителят по сделките и настоящ ищец оперира на специфичен пазар. Ищецът е най-голямото предприятие в България за добив и преработка на въглища, част от промишления комплекс М.И.. „М.М.“ ЕАД е най-голямото въгледобивно държавно дружество в Република България. Статутът му се предопределя от неговото участие в осигуряване на енергийната система на държавата, а оттам и носи отговорност за енергийната сигурност на държавата. Ето защо е необходимо и законосъобразно да изисква точно изпълнение на поетите по договорите задължения от своите съдоговорители, тъй като това изпълнение е предпоставящо изпълнение на неговите функции по добив на въглища и тяхната обработка. Следва изрично да бъде посочено и обстоятелството, че по делото не са налични данни, че ищецътт разполага с други обезпечения, които да гарантират изпълнението на тези договори. Поради това съдът намира, че правоизключващото възражение на ответника се явява неоснователно, като следва изрично да бъде подчертан отново фактът, че размерите на вземанията по банковите гаранции не представляват пълния размер на уговорените неустойки от 10%, които се формират на база целия размер на договора, а половината от това вземане, съобразно размера на банковите гаранции.

Предвид изложеното съдът приема, че е налице възникнало вземане за ищеца от процесните безусловни банкови гаранции в размер на сумата от 245 741, 07лв.

Другите безспорно установени факти по делото са, че ответникът има качество на кредитор с вземане, произтичащо от договор за цесия, сключен с трето- неучастващо по делото лице, на 25.06.2013 година, чийто размер е 573 475,63лв., произтичащо от посочените в приложение №1 към договора за цесия вземания от описаните договори и издадените във връзка с тяхното изпълнение фактури; не се спори по делото и че тази цесия е породила действие между страните по нея, както и по отношение на длъжника (уведомен за цесията от цедента на 25.06.2013г.), който е извършил частично плащане на цесионера в размер на 430 106,72лв., на 21.11.2013година.

Не се спори относно това, че цедентът има качество на длъжник по различни изпълнителни производства:  1.)  по ДОПК, по които са наложени три запора от публичен изпълнител от 19.03.2013г., връчено на ищеца, като трето задължено лице на 20.03.2013г., запор от 17.06.2013г., връчен на ищеца на 20.06.2013г. и запор от 29.10.2013г., връчен на ищеца на 30.10.2013г.;  2.)  по ГПК ; 3.) като ответникът претендира да има изпълнение и по ЗОЗ, по което е налице вписване на пристъпване към изпълнение. Няма спор и относно това, че в тези производства ищецът има качество на трето задължено лице, респ. заложен длъжник по договорите за особен залог.

Безспорно е установено по делото, че в резултат на тези запори и висящото изпълнение по ДОПК ищецът е извършил плащане на НАП в размер на 143 368, 91лв., в периода от 27.09.2013г. до 21.11.2013г. Това плащане е извършено, съобразно констатациите на вещото лице, както следва: на 27.09.2013година в размер на 89 065,80лв. и на 21.11.2013година по втория обезпечителен запор, както и по други запорни съобщения, които не са предмет на делото. По делото не е налице спор, че вземанията, предмет на цесията съвпадат с част от вземанията, които са предмет на обезпечителните запори, наложени по реда на ДОПК.

Първият спорен по делото въпрос е съсредоточен относно това дали извършеното плащане към НАП от страна на ищеца може да се противопостави на ответника, във връзка с правопогасителното му възражение за прихващане, като се отчете фактът, че ищецът е надлежно уведомен от цедента за тази прехвърлителна сделка на 25.06.2013година. Отговорът на този въпрос има значение относно компенсаторното възражение на ответника (извънсъдебно и съдебно изявление за прихващане).

Съобразявайки нормата на чл.202, ал.2 и ал.3 ДОПК, в редакцията и към налагане на запорите, следва да се приеме, че запорът се налага чрез запорно съобщение, което следва да бъде изпратено до длъжника, третото задължено лице, респ. на банка, като запорът се смята наложен спрямо третото лице от деня и часа на получаването му.

 Уведомлението до ищеца на сключената между ответника и цедента цесия е извършено на 25.06.2013година. Наложените запори са достигнали до ищеца, както следва: запорното съобщение от 19.03.2013г.е връчено на ищеца, като трето задължено лице на 20.03.2013г.,  запор от 17.06.2013г. под № 0071 – 000115, връчен на ищеца на 20.06.2013г. и запор от 29.10.2013г., връчен на ищеца на 30.10.2013г. Тези запори касаят вземания на цедента и длъжник на НАП по фактури, под опис, които са били изискуеми към посочените в запорните съобщения дати, както следва: издадени фактури, които са неплатени и дължими към 11.03.2013г.; издадени фактури, които са неплатени и дължими към 10.06.2013г. и фактури, издадени, неплатени и дължими към 21.10.2013г. по делото не е налице спор, че запорите касаят и вземанията, предмет на договора за цесия.

Въз основа на представените и приети по делото доказателства може да се приеме за установено, че връчването на съобщението на настоящия ищец за прехвърляне на вземанията на вземанията на „Р.-Р.“ ЕАД на ответника е извършено (на 25.06.2013г.), което е след връчване на първото и второто запорно съобщение и преди връчване на третото запорно съобщение по ДОПК.

За да може да се позове на нормата на чл.206, ал.2 и ал.3 ДОПК ищецът следва да установи, че преди получаване на съобщението за цесията е получил запорно съобщение, което касае вземания, предмет на прехвърлителната сделка, която легитимира ответника като титуляр на процесните вземания в общ размер от 143 368,91лв.

Това обстоятелство е установено в процеса, поради което съдът намира, че ищецът правомерно и в съответствие с императивните норми на закона е извършил плащане на НАП въз основа на двата първи запора, които са му съобщени преди съобщението за цесията, поради което тя е непротивопоставима на взискателя по публичното принудително изпълнение. С оглед нормата на чл.206, ал.2 ДОПК от датата на получаване на запорното съобщение за третото задължено лице възниква забрана да извърши разпореждане със актива, върху който е наложен запора и по отношение на него то има качество на пазача. Евентуално изпълнение след получаване на запора влече недействителност спрямо държавата и третото задължено лице носи солидарна отговорност с длъжника до размер на задължението. След получаване на запорните съобщения за ищеца не е съществувала правна възможност да не изпълни разпореждането на публичния изпълнител, поради което длъжникът по цесията и настоящ ищец е освободен от задължението си да извърши плащане на цесионера, тъй като прехвърлянето на вземането е непротивопоставимо на наложените запори.

По своята същност запорът (обезпечителен или такъв, наложен от СИ в изпълнителния процес) върху вземания е разпореждане на съдебен изпълнител или на друг, овластен от закона орган /напр.  НАП/, с което определено вземане на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като се забранява на длъжника да се разпорежда с вземането, а на банката като трето задължено лице - да плаща на длъжника. Запорът върху вземане обезпечава изпълнението, като запазва принадлежността на вземането към имуществото на длъжника, осуетява погасяването на вземането чрез плащане, извършено в полза на длъжника, и задължава третото лице да пази запорираните суми (чл. 507, ал. 3 ГПК). В настоящия случай се касае за наложен за целите на изпълнителния процес по ДОПК запор, който има за последица предаване на актива (в случая паричните суми) на съдебния изпълнител, които да послужат за удовлетворяване на взискателя.

Съобразно нормата на чл.99, ал.1 ЗЗД кредиторът на едно вземане може да го прехвърли на друго лице, освен ако законът, договорът или естественото на вземането не допускат това. В резултат на настъпилото от цесията частно правоприемство, титуляр на прехвърленото вземане се явява цесионерът и настоящ ответник, тъй като договорът за цесия поражда действие между страните по него от момента на сключване, освен ако страните не са въвели модалитет в прехвърлителната сделка, а по отношение на длъжника, който се явява трето лице за тази облигационна връзка – от съобщението.

В настоящия случай е налице конкуренция между правата на цесионера и тези на взискателя по принудителното изпълнение по ДОПК защото част от вземанията, предмет на обезпеченията по ДОПК съвпадат с вземанията, които са предмет на договора за цесия. Поради поредността на запорните съобщения, първото и второто, от които предшестват получаване на съобщението по чл.99, ал.3 и 4 ГПК, ищецът, в качество на трето задължено лице е осъществил плащане на изп.дело №71/2013г., провеждано по реда на ДОПК. Ето защо в съдебната практика еднозначно се приема, че при конкуренцията между наложен запор на вземането и неговата цесия, тази конкуренция е разрешена от закона, като отговоро на въпроса кой има първи правото да получи удовлетворение сочи разпоредбата на  правото отговор на този въпрос е даден в самия закон - чл. 453, т. 3 ГПК (към която препраща нормата на чл. 206 ДОПК), разпоредба, аналогична на чл. 347, б."в" ГПК (отм.) - предимство има актът, който пръв е бил съобщен на третото задължено лице (чл. 99, ал. 4 ЗЗД). В този смисъл не е налице установено твърдението на ответника, че плащането, което ищецът е извършил към НАП е извършено зле, поради което следва да извърши плащане на ответника по процесния договор за цесия. Това е така, тъй като ответникът не е установил, че извършените плащания от ищеца в размер на сумата от 143 368,91лв., са извършени въз основа на запори, които следват датата на съобщаване на цесията на ищеца и които запори са факти, релевантни за настоящия спор. Нему е доказателствената тежест да установи това обстоятелство, тъй като за него то поражда благоприятни последици, с оглед нормата на чл.154 ГПК. Ответникът не е оспорил констатациите на вещото лице, нито верността на документа, представен от публичния изпълнител относно датата на връчване на запорните съобщения. Само при установяване на факта, че извършеното плащане от ищеца на преждепосочената сума касае последващи датата на съобщението по чл.99, ал.3 и 4 ЗЗД запори, ответникът може да се позове на непротивопоставимостта на запорите на съобщението за извършеното прехвърляне на вземанията по силата на договора за цесия. Само в тази хипотеза може да се приеме за основателна тезата на ответника, че извършеното плащане от страна на ищеца на НАП  е извършено неправомерно и след като длъжникът плаща зле, той следва да плати повторно. Такова доказване в производството ответникът не е извършил, поради което твърдението му за дължимост на тази сума се явява недоказано и поради това неоснователно. Напротив, от събраните по делото доказателства може да се направи извод, че първото и второто запорни съобщения, предшестват датата на съобщаването на цесията, въз основа на която ответникът се легитимира като кредитор на ищеца. Именно в тази насока са констатациите на вещото лице в частта относно извършените от ищеца плащания към НАП на част от вземания, предмет договора за цесия.    

Поради това противопоставимост на вземането на ответника, касателно запорните съобщения, които ищецът е получил на 20.03.2013 година и на 24.06.2013година е правно невъзможна.

С оглед на така изложеното съдът приема, че всички доводи във връзка със съществуване на насрещното вземане на ответника, произтичащо от договора за цесия, правопогасителните му възражения от компенсационен характер, възраженията на ищеца за погасителна давност на тези вземания и твърденията на ответника за наличие на основания за прекъсване на давността, не следва да бъдат обсъдени, тъй като са безпредметни. Това следва от извода на съда за липса на вземане на ответника, което е противопоставимо на наложените запори в изпълнителното производство по ДОПК, в резултат на които ищецът е извършил плащане на публичния изпълнител по изп.дело №71/2013г. по описа на НАП, ТД- ГДО.

По доводите на ответника за това, че той е пристъпил към изпълнение по реда на ЗОЗ, което е вписано преди започване на принудителното изпълнение по ДОПК.

От събраните по делото доказателства, които не включват договорите за особен залог, които обезпечават вземанията на ответника спрямо „Р.- Р.“ ЕАД, произтичащи от банкова сделка, се установява, че предмет на заложното право са вземания, по договори, които не попадат в обхвата на цесията.

Както е посочено и по- горе, ответникът с писмо под вх. №№ 9907 и 9908 от 27.12.2013г.(по входящия регистър на ищеца) прави следните изявления: 1.) с писмо вх.№ 9907 банката уведомява, че има качество на заложен кредитор по силата на договор за особен залог, сключен с цедента „Р.-Р.“ ЕАД от 27.05.2012г., за обезпечаване на вземания на банката, в качеството и на кредитор, придобито въз основа на договор за овърдрафт по разплащателна сметка № 013OD – L- 000003/01.03.2012г., сключен с „Р.– Р.“ ЕАД и анексите към него, при максимално допустим размер на дебитно салдо по сметката от 4 000 0000лв; предмет на заложното право са всички настоящи и бъдещи вземания на длъжника по банковата сделка, които има към настоящия ищец; договорът за особен залог е вписан в ЦРОЗ под № 2012080300606, като на основание чл.34, ал.2 ЗОЗ банката е пристъпила към изпълнение по ЗОЗ, което е вписано под № 2013121700496 в ЦРОЗ, за което уведомява заложния длъжник „М.М.И.“ ЕАД;  2.) с писмо вх.№9908/27.12.2013г. по входящия дневник на ищеца, последният е уведомен от ответника, че същият им качество на заложен кредитор по силата на договор за особен залог, сключен с цедента „Р.-Р.“ ЕАД от 01.03.2013г., за обезпечаване на вземания на банката, в качеството и на кредитор, придобито въз основа на договор за овърдрафт по разплащателна сметка № 013OD – L- 000003/01.03.2012г., сключен с „Р.– Р.“ ЕАД и анексите към него, при максимално допустим размер на дебитно салдо по сметката от 4 000 0000лв. За разлика от предходното писмо, с това писмо заложният кредитор сочи като предмет на заложното право, конкретни вземания на „Р.– Р.“ ЕАД спрямо „М.М.- И.“ ЕАД, произтичащи от следните договори: договор № МТ-073/2012г., договор № МТ – 074/2012г.; договор № МТ-078/2012г.; договор № МТ – 079/2012г., всички сключени на 29.02.2012г.; с това писмо банката уведомява ищцовото дружество, че на основание чл.34, ал.2 ЗОЗ е пристъпила към изпълнение, което е вписано в ЦРОД под №2013121602282.Уведомява заложния длъжник, че следва да извърши плащане по сметката на депозитаря след датата на получаване на тези уведомления.

Твърди непротивопоставимост спрямо банката на наложени запори върху заложеното имущество, ако не са вписани в ЦРОЗ и че на основание чл.194, ал.1 и ал.3 ДОПК има качество на присъединен по право взискател и право на предпочтително удовлетворяване в принудителните изпълнения по ГПК и ДПОК, с оглед реда на вписванията по ЦРОЗ. Изявлениета на заложния кредитор и настоящ ответник са съобразени с действащата към него момент редакция на ЗОЗ, който нормативен акт е претърпял значителна промяна с измененията, обнародвани в ДВ,бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г., с които изменения е създадена и нома разпоредба – чл.32а ЗОЗ, съгласно която:  „ Заложеното имущество, върху което е насочено изпълнението по реда на Гражданския процесуален кодекс или Данъчно-осигурителния процесуален кодекс преди вписване на пристъпване към изпълнение по реда на този закон, се продава от съдебния или от публичния изпълнител (ал.1) и (ал.2) Насочването на изпълнение по реда на Гражданския процесуален кодекс или Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по отношение на заложеното по този закон имущество не спира започнатото изпълнение по чл. 32“.

По отношения на втория договор за особен залог – същият се явява неотносим към настоящия спор, тъй като касае вземания , които не включват вземания, предмет на договора за цесия.

По отношения на договора за особен залог, чийто предмет са всички настоящи и бъдещи вземания на длъжника по банковата сделка, които има към настоящия ищец, то договорът не е представен по делото, което затруднява съда да направи преценка за валидността на сделката, с оглед на преобладаващото виждане в доктрина и практика, че договор за особен залог на бъдещи вземания се явява недействителен, поради неопределеност на обекта, която може да е правна и фактическа. Действително, съгласно нормата на чл.4, ал.2 ЗОЗ заложеното имущество може да бъде и бъдещо, което означава, че в тази формулировка следва да бъдат включени и бъдещи вземания, но за да бъде обект на заложно право едно бъдещо имущество (вземания) е абсолютно необходимо то да е определяемо, което означава, че следва да бъде индивидуализирано по начин, който да прави възможна неговата определеност, респ. определяемост. Преценка относно това изискване обаче в този процес не може да бъде направена, поради липса на договорът за особен залог, а също и поради това, че страните не спорят относно наличие на този договор за залог и неговата валидност.

Ето защо съдът не обсъжда валидността на тази сделка, определяща на ответника качество на обезпечен кредитор, която му дава право на предпочтително удовлетворяване от обекта на обезпечението.

Тук следва да се отчете наличието на нормата на чл.32а ЗОЗ, която макар и въведена с изменението на закона от 2016 година има подчертано пояснителен характер и с която законодателят е въвел необходимата конкретика относно конкуренцията на права по ЗОЗ, ДОПК и ГПК.

Съобразно ал.2 на цитираната разпоредба насочването на изпълнение по реда на Гражданския процесуален кодекс или Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по отношение на заложеното по този закон имущество не спира започнатото изпълнение по чл. 32 ЗОЗ. Следователно за ответника съществува възможност да осъществи принудително извънсъдебно производство по реда на ЗОЗ.

Че страната е пристъпила към такова е налице твърдение от ответника, което не се оспорва от ищеца. Не се установява, обаче, такова принудително изпълнение по реда на ЗОЗ да е приключило чрез удовлетворяване на ответника на претендираните от него вземания. Предвидената и осъществена от ответника възможност за пристъпване към изпълнение не се установява да име за предмет и обект, вземанията на цедента към настощия ищеца, с които същият е извършил разпореждане в полза на НАП. Ето защо това възражение за налична привилегия и противопоставимост на ответника спрямо наложените запори съдът не приема за основателно.

Съдът съобразява и факта, че  представените по делото доказателства от ответника, сочат на това, че е налице висящо исково производство, инициирано от настоящия ответник, обективиращо претенция по чл.44а, ал.3 ЗОЗ. Претенцията на банката е насочена срещу настоящия ищец и по делото не са налице доказателства делото да е приключило с влязъл в сила съдебен акт. По това дело (т.д.№12502020г. по описа на ОС – Стара Загора) е допуснато обезпечение на предявения от банката осъдителен иск, което е сторено с определение №43/10.01.2020г.,  чрез налагане на запор на върху настоящи и бъдещи вземания на „М.М.– И.“ ЕАД спрямо „П.И.Б.“ АД до размер на сумата от 236 240,04лв., което определение е влязло в сила с постановен акт от въззивната инстанция – АС – Пловдив  - определение №84/28.02.20220г. по ч.т.д.№ 123/2020г. по описа на съда, с който акт АС- Пловдив е потвърдил акта на първостепенния съд. Въз основа на това съдът приема, че извънсъдебното изпълнение по реда на ЗОЗ не е осъществено и именно това е предпоставката да се провежда исковото производство по чл.44а ЗОЗ.

Не е налице спор и относно това, че на основание чл.400 ГПК е приведена в действие от ЧСИ наложената обезпечителна мярка, въз основа на издадената от съда обезпечителна заповед. Банката е получила запорното съобщение по изп.д.№20207650400157 по описа на ЧСИ Г.И. на 15.01.2020 г. В резултат на това следва да се приеме, че е налице забрана за разпореждане с имущество от страна на длъжника, респ. третото задължено лице на стойност от 236 240,04лв. Наложеният обезпечителен запор следва да се отграничава като последици от изпълнителния запор. С определение №39/01.02.2021г. по ч.гр.д.№3842/2020гг. на Четвърто г.о.  ВКС приема следното: “В рамките на обезпечително производство-обезпечителния запор е мярка по допуснато обезпечение по предявен или бъдещ иск (чл. 397, ал. 1, т. 2, пр. 2 ГПК), като неговата цел е да осигури, докато спорът е висящ, че неоснователно отричаното право ще бъде осъществено, т.е. сумата ще бъде платена и задължението – погасено – след постановяване на осъдително решение и образуване на изпълнително производство“. За разлика от него изпълнителният запор има последица предаване на актива, върху който тегне обезпечението, за да се извърши плащане.

При преценка на наложеното обезпечение от страна на исковия съд в полза на банката, съдът намира за необходимо да отбележи следното:

От постановения съдебен акт не може да се направи извод, че предвид на обезпечение са вземанията на настоящия ищец, произтичащи от банковите гаранции и това е така, тъй като в акта на ОС – Стара Загора не съществува индивидуализация на вземанията, по отношение на които съществува постановеното ограничение. Такава индивидуализация е възможно да се извърши чрез посочване, не само на страната, но и на размера на вземанията и техния правопораждащ факт, за да се приеме, че е налице необходимата определеност, касателно това по отношение на какво е наличната забрана за разпореждане, постановена от съда. Ето защо само посочване на задълженото лице не е достатъчно, за да се приеме, че е налице определяемост на обекта на обезпечение, водещ до забрана за длъжника да извърши плащане на своя кредитор. Подобна формулировка води до липса на индивидуализация (неопределеност и неопределяемост на обекта на ограничението), поради което съдът не може да приеме за установено обстоятелството, че вземания на посочена стойност включват вземания или поне част от тях, които са предмет на настоящия осъдителен иск. Ищецът не спори за наложената обезпечителна мярка, като твърди, че тя касае други отношения. Ето защо не може да се приеме за установено, че ограничението на правната сфера на ответника, в качество на длъжник на настоящия ищец, който пък има качество на заложен длъжник в производството пред ОС – Стара Загора и твърдението на ответника за частична недопустимост на предявения осъдителен иск, за сумата от 22 980,22лв. се явява доказано.

За пълнота на изложението, въпросът с допустимостта на иска е свързана с установяване на наличие, респ. липса на изискуемите процесуални предпоставки със съществуване или липса на които е свързано съществуване на правото на иск.

         Наличие на ограничителна мярка, представляваща временна забрана за разпореждане с актив не е от тези предпоставки, а е свързана с възможността за своевременно и точно изпълнение от страна на длъжника.

Следва изрично да бъде посочено и това, че освен неопределяемостта на обекта на наложения запор, задължението на ответника за заплащане на претендираните суми е парично, а това означава стойност, която може да намери изражение в различни парични знаци, които се явяват родово определени вещи и съгласно нормата на чл.81 ЗЗД. Тук е мястото да се подчертае отново и следното обстоятелство, че при запор върху вземания от обезпечителен характер, смисълът на наложената обезпечителна мярка е съхраняване на имуществото на длъжника, чрез съхраняване на определено имущество в патримониума на длъжника, като при изпълнителния запор целта е да се подготви това имущество за изпълнение върху него, докато при обезпечителния запор невинаги цели съхраняването на евентуален обект на изпълнение, а по-скоро съхраняване на имуществено status quo между страните до прекратяването на възникналия спор със сила на пресъдено нещо, за да се избегнат по-големи вреди.

Ето защо правоизключващото възражение на ответника, което се гради на наложената обезпечителна мярка- запор върху съществуващи и бъдещи вземания на настоящия ищец спрямо ответника, съдът не намира за основателно, включително и по основателността на претенцията в частта на 22 980,22лв.

При така изложеното съдът приема, че исковете на ищеца се явяват основателно предявени и като доказани следва да бъдат уважени. Това е така, тъй като по делото е установено наличие на следните елементи от състава на предявените осъдителни искове: наличие на валидни банкови сделки, посочените в исковата молба банкови гаранции, валидността на които ответникът не оспорва, представляващи лично обезпечение, сключени в изискуемата от закона писмена форма. С оглед акцесорния характер на тези сделки и установеното по делото валидно валутно правоотношение между ищеца и неговите съдоговорители- съдружници в дружеството по ЗДД, които се явяват неизправи страни по тези договори, то банката- ответник се явява гарант, който да осъществи изпълнение на задължението по валутното правоотношение- заплащане на уговореното обезщетение при липсата на точно изпълнение по процесните договори, обезпечени в банкова гаранция. В настоящите договори отговорността на банката- гарант е в размер, който е по-малък от уговорените с договорите размери на неустойките. Осъдителните претенции са предявени след направен отказ от страна на банката да извърши плащане по процесните банкови гаранции, независимо от факта, че ищецът е заявил за плащане претендираните суми, в качеството си бенефициер и в срока на действие на тези банкови гаранции.

Съдът, по преждеизложени моиви приема правоизключващите възражения на ответника за неоснователни, както приема за неоснователни и неговите правопогасителни възражения, поради това, че не е установено насрещното вземане на банката, на което тази страна заявява правопогасителните си възражения.

При така изложеното съдът приема, че предявените искове следва да бъдат уважени в предявените размери, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда.

По разноските.

И двете страни по делото са направили своевремнно искане за присъждане на разноски и в последното отркрито съдебно заседание са представили списъци по чл.80 ГПК.

С оглед извод на съда за основателност на предявените претенции, то разноските следва да бъдат разпределени на база нормата на чл.78, ал.1 ГПК.

Ищецът претендира разноски в общ размер на 11  434 65лв., който включва заплатената държавна такса от 9 829,65лв., депозит за експертиза в размер на 1 100лв., такса за съдебно удостоверение от 5лв., за които разходи са налични доказателства по делото и юрисконсултско възнаграждение от 500лв.

По отношение на юрисконсултското възнаграждение.

Съобразно нормата на чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата е препращаща към чл.37 Закона за правната помощ, който гласи, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл.25 от НБПП при  защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв, като ал.2 на цитираната разпоредба предвижда възможност този размер да бъде увеличен с 50% при материален интерес над 10 000лв., какъвто е настоящият случай. Ето защо съдът намира, че са налице основания да зачете претендирания размер на юрисконсултското възнаграждение не само поради материалния интерес, броя проведени открити съдебни заседания, но и правната и фактическа сложност на делото (макар последното да не е изискване по наредбата).

При така изложеното съдът намира, че следва да уважи претенцията на ищеца за разноски в пълен обем, а именно за сумата от 11  434 65лв.

Водим от изложеното съдът

 

Р          Е          Ш           И :

 

ОСЪЖДА, на основание чл.442 ТЗ, „П.И.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „М.М.- И.“ ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от  245 741,07лв. (двеста четиридесет и пет хиляди седемстотин четиридесет и един лева и седем стотинки), представляваща сумарна величина от дължимите от банката банкови гаранции, представляващи следните  суми: 1.) сума в размер на 9 994,21лв. по банкова гаранция № 000LG – L – 006638/19.04.2018г., издадена за изпълнение по договор №МТ 164/30.04.2018 г., с предмет на договора  -  доставка на шарнири, оси и други резервни части за ходови механизми за ТМО и ГТЛ; 2.) сума в размер на 36 635,96лв. по банкова гаранция№ 000LG – L – 006630/10.04.2018г., издадена за изпълнение по договор № МТ 147/19.04.2018 г., с предмет на договора -  изработка, доставка и монтаж в готово изделие на секции комплект СШН 1800;  3.) сума в размер на 47 669,40лв. по банкова гаранция № 000LG – L – 006629/10.04.2018г., издадена за изпълнение № МТ 146/19.04.2018г., и с предмет на договора  - изработка, доставка и монтаж в готово изделие на секции комплект СШН 1800 комплект с шарнирани ролкови станции; 4.) сума в размер на 45 750лв. по банкова гаранция № 000LG – L – 006716/20.07.2018г., издадена за изпълнение на договор № МТ 269/31.07.2018 г. и с предмет на договора  - доставка на ходови ролки, звезди и тележки за ТМО и ГТЛ;  5.)  сума в размер на 31 504лв. по банкова гаранция № 000LG – L – 006754/03.09.2018г., издадена за изпълнение на договор № МТ 350/27.09.2018г.  и  с предмет на договора е доставка на станция шарнирана ролкова поддържаща;  6.) сума в размер на 4 590лв. по банкова гаранция № 000LG – L – 006654/11.05.2018 г., издадена за изпълнение на договор № МТ 204/06.06.2018г.  и с предмет на договора  - доставка на валове за редуктори за ТМО и ГТЛ;  7.) сума в размер на 31 597,50лв. по банкова гаранция № 000LG – L – 006665/25.05.2018 г., издадена за изпълнение на договор № МТ 209/08.06.2018 г. и  с предмет на договора  - доставка на резервни части за работен орган кофово –верижни багери ERs 710  и 8.) сума в размер на 38 000лв. по банкова гаранция № 000LG – L – 006646/04.05.2018 г., издадена за изпълнение на договор № МТ 187/23.05.2018 г. и с предмет на договора  - ремонт на тягов ел.двигател GBM 350 kW/1500V за електрически локомотив EL-2, ведно със законната лихва върху 245 741,07лв., начиная от 07.01.2021година до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „П.И.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „М.М.- И.“ ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, разноски по водене на делото в размер на 11 434,65лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                                    СЪДИЯ: