Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град
Тетевен, 20.07.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На двадесет и
шести юни,
През две хиляди и двадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ
ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от Председателя Н.Ах.Дело №
113 по описа на Районен съд-Тетевен за 2020 година и за да се произнесе,взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 20-0356-000016/05.02.2020г
на Началник на РУ на МВР-Тетевен.
Жалбодателят
моли да бъде отменено наказателното постановление,като
незаконосъобразно,постановено при съществени процесуални нарушения.Твърди,че на
посочената дата на нарушението посетил град Ин.Със собственика на посочена
фирма в жалбата се договорили,да му предостави за тестване,с опция за
закупуване,бус „Ивеко“,който му харесал на външен вид и за който разбрал,че е
собственост на тази фирма.По време на разговора установил,че автомобилът няма
застраховка „ГО“.Тъй като бил решил да се придвижи до град Тетевен,помолил
собственика да отидат до застрахователен брокер и да се сключи договор.Изрично
заявил на брокера,че застраховката му трябва този ден-13.01.2020г,защото
ще пътува.След сключване на
договора,брокерът го предупредил,че
същият ще бъде регистриран в системата
на Гаранционен фонд след около час,така,че да не пътува веднага,а да
изчака един час в града.Късно през
нощта в град Тетевен била извършена проверка
от служители на полицията,като след справка същите заявили,че липсват данни за
застраховка.Огледали и застрахователната полица.Твърди,че бил убеден,че
застраховката е валидна от момента на
сключването и,влязла е в системата,както го убедил брокера и че няма да има
никакви проблеми.При внимателен прочит на описаното нарушение в наказателното
постановление има различие в обстоятелствената част на същото и квалификацията
на деянието,което е недопустимо,тъй като не може да установи в действителност
какво нарушение е извършил.Моли да бъде отменено наказателното постановление.
Жалбодателят, редовно призован не се явява в съдебно
заседание, представлява се от адв.С.,който поддържа жалбата,като в хода на
делото по същество и в писмена защита доразвива съображенията си.
Ответникът по жалбата – редовно призован, не се представлява в съдебно
заседание.В съпроводителното писмо,с което е изпратена адм.преписка на съда,изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без последствия
и се потвърди наложеното наказание.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на жалбоподателят и разпоредбите на закона,
намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН, в този смисъл се
явява допустима и следва да бъде разгледана.
По основателността
на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган.
От писмените и гласни
доказателства-показанията на свидетелите Ц.И.Ц.,К.И.К.,С.С.,се установява,че на
13.01.2020г жалбодателят Г. и свидетелят С. ***,където жалбодателят си харесал
бус и искал да го куп.След като жалбодателят установил,че моторното превозно
средства няма валидна застраховка „гражданска отговорност“ посетили застрахователен брокер и сключил
такава. От приложената полица ,издадена
от ЗАД „Дал бог живот и здраве“-АД-София е видно,че е сключена задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ за автомобил марка „Ивеко“ с
рег.№СА9552МР,,със срок на валидност на договора от 00.00 часа на 14.01.2020г
до 23.59ч на 13.01.2021 година.
На 13.01.2020г,около 22.02 часа в град Тетевен жалбодателят
бил спрян за проверка,като св.Ц. му съставил акт за установяване на
административно нарушуние,посочено текстово,както следва:“лице,което не е
собственик и управлява МПС,във връзка с чието притежаване и използване няма
сключена валидна полица ГО на МПС,валидна
на територията на Република България за 2020 година.За нарушена норма е
посочена тази на чл.638,ал.3 от КТ.
Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно
постановление,с което за нарушение на чл.638,ал.3 от КЗ и на основание същия
текст,на жалбодателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът
счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
Наказателно постановление е издадено от компетентен по
степен, място и материя орган,съобразно и
Заповед № 295з-340/22.02.2018г на Директора на ОДМВР-Ловеч, в
съответствие както с материалния, така и с процесуалния закон.
От приетата за установена фактическа обстановка съдът
счита, че може да се направи категоричният извод, че нарушението, за което е
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, е
доказано със събраните по делото доказателства. От приложените по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установява,че на 13.01.2020г в град Т,Лов.обл.
жалбодателят Г. е управлявал автомобил марка „И“ с рег.№ ххх,собственост на
трето лице/юридическо лице/,като физическо лице,което не е собственик и
управлява МПС във връзка с чието притежание и използване няма сключен договор
за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.Фактът на
извършване на нарушението,авторството на деянието и вината на нарушителя се
установяват от показанията на свидетелите Ц. и К приетите писмени
доказателства,в т.ч. справката в масивите на Гаранционен фонд-на стр.10-та от
делото.
От описанието на нарушението става
ясно,че е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
за нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ за това,че като лице което не е собственик е
управлявал МПС,във връзка с чието използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,поради
което собствеността на управляваното МПС е ирелевантна за състава на
административното нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ.
Описаното по-горе деяние жалб.Г. е
извършил виновно,при форма на вината пряк умисъл.Същото осъществява от
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.638
ал.3 от КЗ,поради което следва да се ангажира административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за извършването му.
Наложеното на жалбоподателя наказание
глоба в размер на 400 лева за извършеното нарушение е съобразено с предвиденото
в административнонаказателната норма на чл.638 ал.3 от КЗ.Правна възможност за
неговото намаляване не съществува,предвид фиксирания размер на санкцията,поради
което по пряк аргумент от закона липсва основание за определянето и под този
минимум.В контекста на изложените съображения обжалваното НП е
законосъобразно,правилно и обосновано ,поради което не се намериха
материалноправни основания за неговата отмяна или изменение и същото следва да
се потвърди.
Досежно приложението на чл.28 от ЗАНН,настоящия съдебен състав намира,че липсва основание за преквалификация на
процесната деятелност като маловажна.За да е налице основание конкретно
административно нарушение да не бъде административно наказано,то следва да са
налице определени предпоставки,които законодателят сочи в чл.93,т.9 от НК,приложим в случая на основание разпоредбата на чл.11 от ЗАНН.Цитирания текст
сочи,че „маловажен случай“ е този,при който извършеното административно
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно
нарушение от съответния вид.Процесното нарушение,формално по своя характер/законът
не държи сметка за наличието или не на вредоносен резултат от същото/,не се
установява по делото да е извършено при смекчаващи отговорността
обстоятелства,които да го отличат от обикновените случаи на нарушения от
съответния вид,да го направят „изолиран“ случай на този вид административни
нарушения.Доводите отнасящи се до това,че само сключената застраховка е била с
начален момент само няколко часа след сключването и,не се преценяват като смекчаващи
отговорността обстоятелства.Нито периодът на забавата е от значение за
съставомерността на деянието,нито сочената причина може да се приеме за
обективно препятстваща изпълнението на задължението.
По изложените съображения атакуваното постановление следва
да бъде изцяло потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0356-000016/05.02.2020Г. на Началник на РУ към ОДМВР-ЛОВЕЧ,РУ-Тетевен,
издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение №GA27234/13.01.2020г,с
което за нарушение на чл.638,ал.3 от КЗ и на основание същият текст,на Р.И. ***
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
400.00/четиристотин/лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му, пред Административен Съд-Ловеч, по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното
решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган,
по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :