Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 31.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор П. Вълчев от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 50 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Б.Д.К., от с. Радко Димитриево,
депозирана чрез адвокат Д. Д. ***, срещу Решение № 260167/10.12.2020г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1767/2020г. по описа на съда. С
оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 17-0869-002961
от 24.09.2020г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с
което на Б.Д.К., са наложени административни наказания „глоба” в размер на 3000
/три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
/дванадесет/ месеца на основание чл. 175а,
ал. 1, предл. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение
по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че неправилно
е била ангажирана отговорността му за допуснато нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, доколкото управлението на
автомобила е било съобразено с изискванията на закона и с въведеното задължение
по използване на обществен път съобразно предназначението му. Сочи се още, че обвинението
почива единствено на показанията на органите на МВР и се явява недоказано. По
тези съображения се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото
с него постановление. Претендира се и присъждане на съдебни разноски. В съдебно
заседание касаторът се представлява от адвокат Д..
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.С.,
която оспорва представената жалба.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Б.К. на 28.08.2020г.
около 22.43 часа управлявал собствения си лек автомобил марка „БМВ 318ЦИ“ с
рег. № *********, като се движел по улиците в гр. Шумен. Времето било ясно,
видимостта добра.
На кръстовището на ул.
„Цар Иван Асен II“ с бул. „Симеон Велики“, в посока от пл. „Възраждане” към пл.
„Оборище“ жалбоподателят посредством подаване газ и форсиране на автомобила
умишлено приплъзнал задната част на МПС през цялото кръстовище в продължение на
платното за движение към бензиностанция „ШЕЛ“, през двете ленти за движение на
бул. „Симеон Велики“ в посока пл. „Оборище“ до Професионалната гимназия по
икономика и продължил движението си в посока пл. „Оборище“.
Тъй като свидетелите И.П.,
Х.Х.и Д.Д.– полицейски служители в „ГООР“ при РУ - Шумен, при обход на района
се намирали в полицейски автомобил, движейки се от пл. „Оборище“ по бул.
„Симеон Велики“, тримата възприели движението на автомобила на жалбоподателя и
преценили, че извършва т. нар. „дрифт“. Тогава свидетелите направили обратен
завой и последвали със служебния автомобил жалбоподателя, като подали звуков и
светлинен сигнал, и предприели спиране на жалбоподателя, както и поискали
съдействие от екип на сектор „Пътна полиция“.
Впоследствие, на водача
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GА, №
279042 от 28.08.2020г., като актосъставителят посочил, че с описаното деяние е
нарушена разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Актът бил подписан от
нарушителя без възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си
право и е не депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН.
Въз основа на така
съставения акт наказващият орган издал процесното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че водачът в хода на
санкционното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения,
опорочаващи съставения акт и издаденото НП. Съдебният състав счел още, че
водачът действително е допуснал нарушението, описано в акта и в
констативно-съобразителната част на постановлението, а именно че е използвал
посочената в акта и в НП улица не по предназначението ѝ, приплъзвайки
автомобила си чрез употреба, за което свидетелстват и показанията на
служителите на МВР. За да достигне до
този си извод съдебният състав съобразил приобщените по делото писмени и гласни
доказателства, формирайки решаващия си извод, че с поведението си
санкционираният субект е нарушил изискването на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за
което закономерно му е било наложено административното наказание, визирано в
чл. 175а, ал. 1, предложение 3 от ЗДвП. Съдебният състав формирал и извод за
неприложимост на института на „маловажния случай“ на административно нарушение,
поради което потвърдил оспорения правораздавателен акт.
При извършената служебна
проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция намира, че
решението на районния съд е валидно, като постановено от материално и
териториално компетентен съд и в законоустановената писмена форма. Обжалваното
решение е постановено от законен съдебен състав на компетентния да се произнесе
по спора районен съд и по редовно подадена жалба срещу подлежащо на съдебно
оспорване наказателно постановление, поради което е допустимо.
В хода на въззивното
съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Събрани са исканите от страните доказателства, които са анализирани
подробно и мотивирано от въззивния съд.
Настоящият състав
намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи относно
доказаността на приписаното на водача нарушение. В унисон с мотивите на
районния съд касационната инстанция приема, че със своите действия
жалбоподателят е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за което правилно е ангажирана
административно наказателната му отговорност. С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че
касаторът е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за
обществено ползване не по предназначение, като ясно и точно са описани
извършените от него действия – неколкократно приплъзване на автомобила на индивидуализираните
в НП места. При това положение правилен се явява изводът на АНО, че в случая
водачът е допуснал виновно опасно шофиране, посредством приплъзването на
превозното средство, което в никакъв случай не представлява използване на път
за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за превоз
на хора и товари. Подобно поведение в градовете застрашава живота и здравето на
останалите участници в движението, в това число и на останалите пътници в
превозното средство /от показанията на служителите на МВР се установя, че в
автомобила на касатора са се возели още пътници/, а също така и на случайно
преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на
обществена опасност. Районният съд е достигнал до аналогичен правен извод,
който се споделя напълно от настоящата инстанция. От тази гледна точка,
настоящата инстанция намира за неоснователни твърденията на касатора за
недоказаността на приписаното му нарушение. Действително, установяването на
дадена простъпка чрез съответното техническо средство, възпроизвеждащо видео
образ спомага за изясняване на обективната истина, но липсата на такова в
полицейския автомобил не може да послужи като основание за игнориране на
показанията на полицейските служители, за които се установява, че са дадени в
условията на обективност и безпристрастност. Да бъдат игнорирани те, каквито
доводи навежда касатора, изтъквайки липсата на видео запис, би означавало да бъде накърнен основополагащия
принцип за разкриване на обективната истина, което виждане касационният състав
не споделя. В случая констатациите в акта и в НП се подкрепят от събрания
доказателствен материал, на който жалбоподателят противопоставя единствено
своите голословни твърдения. В контекста на изложеното, не се кредитира
твърдението на касатора, че е недопустимо изготвянето на АУАН единствено на
основание показания, дадени от свидетели на пътното поведение на водача –
дейността, извършвана от органите на МВР е реализирана в обществен интерес и
доколкото не са налице доказателства за тяхната заинтересованост, то не може да
се възприеме становището на инициатора на настоящото производство за наличие на
непрофесионално поведение от страна на органите на ОД на МВР – Шумен. Правилно
в тази връзка районният съд не е ценил в тяхната цялост показанията на бащата
на водача, който е пристигнал впоследствие на мястото на съставяне на акта и не
е възможно да е възприел поведението на сина си, както и на свидетеля Й.Г. –
дългогодишен приятел на водача, който поддържа теза, несъответстваща на
останалия доказателствен материал и явяваща се единствено проявление на
защитното поведение на санкционираното лице.
За прецизност на
изложението и съобразявайки наличните писмени и гласни доказателства, както и
механизма на извършване на конкретната простъпка, касационният съд намира, че
законосъобразно въззивната инстанция е формирала и решаващия си извод за
невъзможност деянието да бъде квалифицирано като „маловажно“ по смисъла на чл. 28
от ЗАНН. Не представлява извинително обстоятелство, че водачът е млад шофьор с
малък стаж. Липсата на опит и времето на извършване на деянието, а именно
тъмната част на денонощието, са обстоятелства, които създават висок риск от
допускане на инциденти с трагичен изход и водачът е дължал съответната грижа
към живота и здравето на околните. Нещо повече – установява се, че в превозното
средство са пътували още лица, които са били изложени на риск от касатора.
В обобщение на
изложеното касационната инстанция счита, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се установява виновното
извършване на нарушението, вменено на касатора. Издирен е относимият санкционен
състав, въздигащ в състав на административно нарушение именно поведение от
категорията на допуснатото от страна на водача. Районният съд е достигнал до
аналогични изводи, поради което постановеното от него решение следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира депозираната касационна жалба за
неоснователна, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260167/10.12.2020г.
на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1767/2020г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 31.03.2021 г.