Р Е Ш Е Н И
Е
№ 261493/02.12.2020
г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти
съдебен състав, в открито съдебно
заседание, проведено на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 6438 по описа за 2020 г. на РС-Варна,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от „Е.С.” АД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление *** ”, действащ чрез адв. В. М. срещу
„Й.2.“ ЕООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление:***, действащ чрез
адв. П.Т., обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 4 от ГПК, вр. чл. 50 от
ПИКЕЕ и чл. 86 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните
със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1186.10 лева, представляваща главница за незаплатена ел. енергия за
обект с абонатен № **, клиентски № **, с адрес гр. Варна, ***, за периода от
10.07.2019 г. до 07.10.2019 г., начислена по фактура № **********/11.10.2019 г.
с падеж 21.10.2019 г. и сумата от 32.29
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 22.10.2019 г. до
27.01.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
03.02.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 569/05.02.2020 г.
по ч. гр. д. № 1375 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 40 съдебен състав.
В исковата молба се твърди, че ищецът е
подал заявление по реда на чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение,
като срещу издадената такава било подадено възражение, в тази връзка у ищеца се
породил правният интерес да предяви настоящия иск. Сочи се, че ответникът е
ползвател на електроразпределителната мрежа за посочения обект, като
отношенията между страните се регламентират от Общите условия на договорите за
продажба на ел. енергия и ПИКЕЕ, по силата на които потребителят се задължава
да заплаща стойността на използваната в имота ел. енергия. Излага се, че
процесното количесвто ел. енергия е доставено и потребено от ответника. Сочи се,
че на 07.10.2019 г. е извършена техническа проверка на измервателната система в
обекта на ответника от служителите на ищцовото дружество. Констатирано е
неправомерно присъединение към електроразпределителната мрежа, осъществено чрез
меден проводник. Предприети са технически
мерки за отстраняване на нередността в измервателната система, като е
демонтиран неправомерно присъединеният проводник. Ищецът поддържа, че е налице
правно основание за възникване на вземането на дружеството, а именно чл. 50,
ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ вр. чл. 79 от ЗЗД. Твърди, че са осъществени всички
елементи от правопораждащия фактически състав, обуславящи провеждането на
едностранната корекционна процедура по ПИКЕЕ, като са спазени всички нормативно
установени изисквания по процедурата. Излага се, че неправомерното въздействие
върху схемата на свързване не е необходимо да е пряк резултат от поведението на
самия потребител, т.е. едностранната корекционна процедура не е обусловена от
виновното действие или бездействие на абоната.
По
същество моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника. Ответникът оспорва предявените искове както по
основание, така и по размер. Моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни
и недоказани. Сочи, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 47 и
чл. 50, ал. и ал. 3 от ПИКЕЕ. Счита, че липсва законова уредба, която да
предвижда възможност разпределителни дружества да търгуват с електроенергия,
доколкото дейността им е строго лицензирана и касае само поддържане на
електроразпределителната мрежа като съвкупност от електропроводи и електрически
уредби и транспортиране на електрическата енергия чрез разпределителната мрежа.
Поддържа, че достъп до електромера имат единствено служителите на ищцовото
дружество. Ответникът твърди, че разпоредбите на ПИКЕЕ и ЗЕ не изключват
виновното поведение на потребителя, т.е. счита, че едностранна корекционна
процедура не може да се осъществи единствено на база обективни данни, без да е
доказана вината за неправилното отчитане, като се позовава на чл. 82 от ЗЗД за
виновния характер на договорната отговорност. Оспорва твърдението, че притежава
качеството потребител, доколкото нито е собственик, нито е ползвател на
електроснабдения имот. Оспорва и твърдението, че с ищеца са страни по
облигационно правоотношение. Оспорва и констатациите от проверката,
обективирани в констативния протокол, както и самата корекционна процедура,
включително спазването на сроковете по чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ. Оспорва
служителите на ищцовото дружество да са извършили проверката, както и това че
констативният протокол е подписан от свидетеля Д. Р. Оспорва и подаването на
сигнал до МВР за извършената проверка, както и изпращането на процесния
констативен протокол и фактура.
По
същество моли за отхвърляне на предявените искове и претендира сторените
съдебно-деловодни разноски.
В
хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез
адв. Н. Б. поддържа исковата молба и прави възражение за прекомерност на
уговорения в полза на процесуалния представител на ответната страна адвокатски
хонорар.
Ответникът,
редовно призован за същото съдебно заседание, чрез адв. П.Т. поддържа отговора
на исковата молба и също обективира искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сочи, че не
оспорва твърдението на ищеца за подаване на сигнал до МВР досежно извършената
проверка.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните
предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на
основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
По делото е присъединено ч. гр. д. № 1375 по описа за 2020 г. на РС-Варна, 40-ти
съдебен състав, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от ищеца срещу ответника за процесните
суми. Въз основа на подаденото
заявление е издадена заповед за изпълнение № 569/05.02.2020 г., срещу която в
законоустановения срок е постъпило възражение. В предвидения в процесуалния
закон едномесечен срок, заявителят е предявил установителни искове за
съществуване на вземанията си.
Видно от
констативен протокол № 1105926, на 07.10.2019 г. служители на
„Е. С.“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. № 40721659 на обект на ответника „Й.2.“
ЕООД, ***, в присъствието на свидетеля Д. Р. Р. при отказ на потребителя или
негов представител да присъства на проверката. При извършената проверка е
установено наличие на извършено неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа, което е осъществено чрез меден проводник тип ПВ
1х16 кв.мм. В резултат на проверката служителите на ищцовото дружество са
демонтирали неправомерно присъединения проводник.
Тези факти са в унисон
и с гласните доказателства, депозирани в хода на съдебното дирене от свидетеля С.Н.Г.
– служител на ищцовото дружество. Последният сочи при разпита му, че проверката
е извършена по сигнал. Установява се, че е имало прикачен кабел преди мерене,
който е преди електромерите. След проследяване на кабела се видяло, че се свързва
с изхода на електромера на абоната, като изходът е бил прекъснат от нормалното
мерене и е бил свързан към неправомерния кабел, като е ползвал едно от жилата,
т.е. едната от фазите на процесния трифазен електромер е била прекъсната от
електромера и е бил присъединен този кабел. Установява се още от показанията на
свидетеля, че на посетения адрес имало много електромери, доколкото сградата
била на няколко етажа с живущи на тях.
Не се спори между
страните, че в резултат на извършената проверка е подаден сигнал до Дирекция
„Национална система 112“, МВР от дата 07.10.2019 г. за изпращане на полицейски
екип на адреса в гр. Варна, **, кафе-бар, с кл. № ** и аб. № **.
Видно от справка № 555937ВF5/10.10.2019
г., за периода от 10.07.2019 г. до 07.10.2019 г. – общо 90 дни – на потребителя
служебно е начислена електроенергия в размер от 5940.00 kWh, чиято парична
равностойност възлиза на 1186.10 лева, видно от представената фактура № **********/11.10.2019
г.
На основание извършената проверка от
“Е. С.” АД е изпратено уведомление до ответника, с което го уведомяват, че
съобразно ПИКЕЕ и ОУДПЕЕ е направено преизчисление на количеството потребена
електрическа енергия, за което той е уведомен на 14.10.2019 г., видно от
обратната разписка, находяща се на л. 17 от делото.
От заключението по
допуснатата по делото Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, се установява, че
процресното СТИ е произведен през 2007 г., като същата година е минал
задължителна проверка за метрологична и техничекса годност в БИМ. Срокът на
годност е 4 г. и е изтекъл през 2011 г. Т.е. към датата на фактическата
проверка – 07.10.2019 г. е с изтекъл срок на метрологична годност, доколколкото
по делото не са ангажирани доказателства, че електромерът е минал последваща
проверка за годност. Електромерът е свързан към електроразпределителната мрежа
на база одобрен проект и в съответсвтие с действащите нормативни уредби.
Техническите параметри на присъединителната линия на абоната и съораженията към
нея позволяват консумираната ел. енергия да бъде измерена и доставена до
ответника-потребител. В конкретния случай не се касае за техническа
неизправност, а за неправомерно извършено присъединяване към
електрозахранващата мрежа с проводник тип ПВ- 1х16 кв. мм., поради което
електроенергията потребена от абоната не се отчита от електромера и не се
заплаща. Налице е неправомерно вмешателство осъществено чрез свързване директно
към разпределителната мрежа, като по този начин се пренасочва ел. енергията към
ел. инсталацията в обекта, която захранва електроконсуматорите в същия, без да
се измерва в цялост. Констатира се още от заключението, че извършените
математически изчисления по корекционна процедура са математически верни и са в
съответствие с утвърдената методология на ОУ и ПИКЕЕ. В хода на излушването му
в о.с.з. вещото лице поддържа заключението си.
От представената
справка № 105811/28.08.2020г. от Агенция по вписванията се установява, че
ответникът не е титуляр на правото на собственост или друго ограничено вещно
право върху недвижими имоти, включително и електроснабдения недвижим имот.
Видно от представеното споразумение за прекратяване на договор за наем от
01.10.2018 г., ответникът е бил страна по наемно правоотношение учредено с „И.Т.“
ООД, което е преустановено, считано от 01.07.2019 г., но от съдържанието на
представеното споразумение не става ясно кой е наетият имот, доколкото липсват
данни в тази насока.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника по чл. 422, ал.
1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 50 от ПИКЕЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ищецът
следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване твърдяното облигационно правоотношение
с ответника, учредено въз основа на договор за продажба на ел. енергия за
посочения в заповедта за изпълнение обект. Следва да установи спазването на
едностранната корекционна процедура, т.е. че е извършил проверка на електромера на ищеца, при която е установено,
че същият не отчита точно потребената електрическа енергия, че проверката е
извършена законосъобразно и в съответствие с Общите условия и ПИКЕЕ, че е
извършил корекция на сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска,
в правилен размер, както
и претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по основание /че
ответникът е изпаднал в забава/ и размер.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по
тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора, а при установяване на
горното от кредитора – да докаже, че е погасил претендираните суми.
Вярно е, че ищецът е лицензирано разпределително
дружество, но същият има призната и гарантирана от закона възможност да търси
процесната сума, произтичаща от новата разпоредба на чл. 56 от ПИКЕЕ /в сила от
03.05.2019 г./, поради което възраженията в тази насока са несъстоятелни и не
се споделят от съда.
Следва
да бъде отбелязано, че простото отричане на факта, че ответникът е потребител
на електроенергия, не е достатъчно за опровергаване на пасивната материална
легитимация на същия. От страна на ответника са наведени твърдения и съответно
ангажирани косвени доказателства досежно обстоятелството, че същият не е потребител, доколкото видно от представената
справка от Агенция по вписванията ответното дружество не е титуляр на правото
на собственост върху процесния имот. В същото време обаче потребителското
качество не е обусловено единствено от вещното право на собственост – арг. от
чл. 6, ал. 2 и ал. 4 от ОУ. Отделно, от представеното споразумение от
20.06.2019 г. /л. 69/ не става ясно дали прекратеното наемно правоотношение има
за предмет електроснабдения имот, факт който по несъмнен начин би спомогнало за
отричане твърденията на ищеца. Поначало не е изключено защитната теза да бъде
доказана и посредством косвени доказателства, но е необходимо те в своята
съвкупност да водят до единствения възможен извод, като изключат всяка друга
възможна версия, което в настоящия случай не е сторено успешно. От ангажираните
от ищеца писмени, гласни и експертни доказателства по несъмнен начин се
установява, че страните в производството са страни и по учредената между тях
облигационна връзка с предмет продажба на ел. енергия за процесния обект на
потребление. Договорът за предоставяне на електроенергия е нефорамален. За
съществуването на същия писмената форма не е елемент от фактическия състав при
сключването му. В конкретния случай облигационното правоотношение е учредено по
силата на общите правила за поведение, обективирани в ЗЕ, които са
инкорпорирани и в разпоредбите на Общите условия на оператора.
В правната норма, материализирана в разпоредбата на
чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, е предвидена възможност за извършване на корекция за
потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване,
промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди,
съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ, но при спазване на определени правила, чието
приемане е от компетенцията на ДКЕВР /чл. 83 ал. 2 ЗЕ/. Или правото на ищеца да
изчислява и коригира пренесената ел. енергия е обусловено от установяване на
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа.
Съобразно
изготвените констативен протокол и заключение на вещото лице, което съдът
кредитира като компетентно изготвено, пълно, обективно и неоспорено от
страните, по несъмнен начин се налага извод, че в случая се касае за
неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, довело до
отклоняване на отчитаната ел. енергия. Причината за установената липса на
отчитане е резултат от неправомерно вмешателство осъществено чрез свързване
директно към разпределителната мрежа, като по този начин се пренасочва ел.
енергия към ел. инсталацията в обекта, която захранва електроконсуматорите в
същия, без да се измерва в цялост.
Служебното начисляване на
допълнителни количества електрическа енергия по партидата на ответника е
извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019 г. Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 04.05.2019 г. Същите
са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т. 1 от
Протокол № 67/24.04.2019 г./ в съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1 т.
6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и
съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи
принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или
неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл.
21 ал. 1 т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2 ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си
същност са подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.
В тази връзка, посочените разпоредби
от ПИКЕЕ са приложими към настоящия
спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е
извършена на 07.10.2019 г. – след влизане в сила на новите ПИКЕЕ.
В конкретния случай от доказателствената
съвкупност се установява по несъмнен начин, че процесният електромер е
произведен през 2007 г., като същата година е минал задължителна проверка за
годност в БИМ. Срокът му на годност е 4 г. и същият е изтекъл към края на 2011
г. По делото не са ангажирани доказателства, удостоверяващи последващата
проверка на СТИ касателно неговата метрологична и техническа годност. Процесната
фактическа проверка е извършена през 2019 г., чийто резултат е обективиран в
представения протокол № 1105926, от който е видно, че потребеното количество
ел. енергия не се отчита изцяло от СТИ, тъй като е осъществено неправомерно
присъединяване към електроразпределителната мрежа чрез меден проводник тип ПВ
1х16 кв. мм. Съгласно чл. 44, т. 3 и т. 4 от Закона за измерванията, лицата, които
използват средства за измерване, са длъжни да ги заявяват и представят за
последваща проверка в Българския институт по метрология или пред избрано от тях
лице, оправомощено за проверка, както и да не използват средства за измерване
без знак за последваща проверка. Тези законови текстове са доразвити в Наредба
за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /Наредбата/.
В разпоредбата на чл. 670, ал. 3 от Наредбата изрично е посочено, че
електромери с оценено съответствие, използвани за битова и търговска употреба и
за употреба в леката промишленост се пускат на пазара и/или в действие след
оценено и удостоверено съответствие със съществените изисквания, определени по
реда на Наредбата за съществените
изисквания за оценяване на съответствието на средствата за измерване, и подлежат на последваща проверка. В този смисъл са и разпоредбите на
ПИКЕЕ – чл. 43 от подзаконовия нормативен акт.
Съдът приема, че доколкото СТИ е собственост на
електроразпределителното дружество, то негово задължение е и поддържането му в
изправност, с оглед на което и в негова тежест е вменено задължение по
извършване на последваща проверка през четири години относно метрологичната и
техническата му годност – арг. от 43, ал. 4 от ЗИ вр. с т. 27 от Заповед № А-616 от 11.09.2018 г.
за периодичност на последващите проверки на средствата за измерване на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор, Обн. ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г. В конкретния случай не се
доказа от ищеца по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, че е
изпълнил вмененото му задължение. Съдът счита, че ищцовото дружество не е
положил грижата на добрия търговец, имайки предвид, че е професионалист и
предмета му на дейност по занятие е експлоатация и управление на
електроразпределителна мрежа, представляваща съвкупност от електропроводни
линии и електрически уредби със средно, ниско и високо напрежение, чрез която ищцовото
дружество извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена
територия. Настоящият съдебен състав намира, че никой не може да черпи права от
собственото си противоправно бездействие, което обуславя недължимостта на
предявените граждански притезания.
Съдът не споделя изводите на вещото
лице, че е без значение, че електромерът е извън срока на метрологичната му
годност, доколкото самите периоди на служебно начисляване на ел. енергия са в
зависимост от проверката, обслужването и отчета на СТИ, поради което изправността
на СТИ не е без значение при корекционната процедура по чл. 50, ал. 3 вр. ал. 2
от ПИКЕЕ.
В заключение съдът счита предявения положителен
установителен иск касателно главницата в размер от 1186.10 лева за неоснователен
и като такъв същият следва да се остави без уважение.
Неоснователността на иска относно
главницата обуславя недължимостта и на произтичащите от него акцесорни
задължения за обезщетение за забава в размер на мораторната лихва за периода от
22.10.2019 г. до 27.01.2020 г., възлизащ на 32.29 лева и законната лихва,
считано от 03.02.2020 г. до окончателното погасяване на задължението.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
При този
изход от делото, претенцията на ответника за компенсация на разноските,
направени за защита в исковото производство по неоснователна искова молба,
следва да бъде уваженна на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Същият претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение в общ размер от 700.00 лева, от които –
300.00 лева по заповедното производство и 400.00 лева по последвалото исково производство.
Инвокираното възражение за прекомерност
на уговореното в полза на процесуалния представител на ответника адвокатско
възнаграждение е основателно. Видно от материалите по ч. гр. д. № 1375 по описа
за 2020 г. на РС-Варна, обема на оказаната правна помощ и съдействие на
длъжника-ответник се изчерпва само до депозиране на бланкетно възражение по чл.
414 от ГПК, поради което претенцията в размер от 300.00 лева се явява явно
прекомерна. Съдът счита, че възнаграждението на процесуалния представител на
длъжника следва да бъде определено по правилата на чл. 6, т. 5 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. справедливият хонорар,
който следва да се присъди по арг. от т. 12 от ТР № 4/2013 г. по описа на ОСГТК
на ВКС е в размер от 50.00 лева. Минималният размер на адвокатското
възнаграждение по исковото производство при процесния материален интерес е
315.29 лева – арг. от чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата. С оглед действителната
фактическа и правна сложност на настоящото дело и обема на оказаната правна
помощ и съдействие в хода на същото, справедливият размер на възнаграждението
за един адвокат е 350.00 лева.
Водим от
изложените мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е. С.”
АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление *** , срещу „Й.2.“ ЕООД,
ЕИК: ** със седалище и адрес на управление:***, обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл.
415, ал. 4 от ГПК, вр. чл. 50 от ПИКЕЕ и чл. 86 от ЗЗД да бъде прието за
установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че
ответникът дължи на ищеца
сумата от 1186.10 лева,
представляваща главница за незаплатена ел. енергия за обект с абонатен № **,
клиентски № **, с адрес гр. Варна***, кафе-бар, за периода от 10.07.2019 г. до
07.10.2019 г., начислена по фактури № **********/11.10.2019 г. с падеж
21.10.2019 г. и сумата от 32.29 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 22.10.2019 г. до 27.01.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 03.02.2020 г.
до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 569/05.02.2020
г. по ч. гр. д. № 1375 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 40 съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Е. С.” АД, ЕИК ** със седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Й.2.“ ЕООД, ЕИК ** със седалище и адрес на управление:***
сумата в общ размер от 400.00 лева,
представляваща сторени от ответника съдебно-деловодни разноски, от които 350.00
лева – възнаграждение за един адвокат по исковото производство и 50.00 лева –
възнаграждение за един адвокат по ч. гр. д. № 1375 по описа за 2020 г. на
РС-Варна, ГО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: