Р Е Ш Е Н И Е № 204
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.
Видин, 26.04.2018г.
Районен съд
гр. Видин, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и шести март
две хиляди и осемнадесета година в състав :
Председател:
Владимир Крумов
Съдебни
заседатели:
Членове:
при секретаря Г. Начева и в
присъствието на прокурора .................................. след като разгледа
докладваното от съдия Крумов гр. дело № 2564 по описа за 2017г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във
вр. с чл. 86 от ЗЗД от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
1335, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, против
В.В.С., ЕГН: **********, адрес ***.
Поддържа се от ищеца, че на 30.07.2012г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД, в качеството на заемодател, и ответника, в качеството на заемател, е сключен Договор за паричен заем с № 1658683. Сочи се, че на основание горния договор кредиторът е предоставил на ответника сума в размер на 1 800,00лева. Договорната лихва по кредита е в размер на 1 739,74лева. Ответникът се задължил да погасява кредита на тридесет и четири равни седмични погасителни вноски всяка от които в размер на 104,11лева. Съгласно договора при забава на заемателя, същият дължи и заплащане на такса за разходи за събиране на просрочените вземания в размер на 09,00лева. Същата се начислява за всеки следващ 30дневен период, като общия размер е 45,00лева. На основание Закона за потребителския кредит, на длъжника е начислена лихва за забава в общ размер на 1 349,70лева. Погасената сума е в размер на 308,20лева. Срокът на договора е 22.03.2013г., като не е обявяван за предсрочно изискуем. На 16.11.2010г. е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като цедент, и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, като цесионер. На 01.04.2013г. между същите страните е сключено Приложение 1 по силата на което дружеството цесионер придобило вземанията по процесния договор за паричен кредит. На ответната страна е изпратено уведомление на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Ищцовото дружество подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника, за което било образувано гр. д. № 1570 / 2017г. на Районен съд Видин. В законоустановения срок длъжникът подал възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на 1 739,55лева –
главница, 1 500,99лева-договорна лихва, 1 349,70лева-лихва за забава,
36,00лева-такса разходи, ведно със законната лихва считана от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане. Иска разноски по
производството.
От ответната страна, чрез процесуалния й представител, е постъпил писмен отговор на исковата молба. Оспорва основателността на иска. Направени са възражения за погасени по давност претенции. Твърди за ненастъпила предсрочна изискуемост на цялото задължение. Въведено е възражение относно неуведомяване на ответната страна за извършената цесия.
По делото са събрани писмени доказателства. Назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът след като прецени
събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено от фактическа страна :
Между „Изи Асет Мениджмънт” АД, в качеството на заемодател, и ответника, в качеството на заемател, е сключен Договор за паричен заем –„Easy Credit“ № 1658683 – 28.07.2012г. По силата на горния договор кредиторът е предоставил на ответника сума в размер на 1 800,00лева. Договорния годишен процент на разходите е 907,63%. Срокът на заема е 34 седмици. Ответникът се задължил да погасява кредита на тридесет и четири равни седмични погасителни вноски всяка от които в размер на 104,11лева. Съгласно чл. 8 от договора, при забава на заемателя, същият дължи и заплащане на такса за разходи за събиране на просрочените вземания в размер на 09,00лева, както и законна лихва за забава. На 16.11.2010г. е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като цедент, и Агенция за събиране на вземания“ ООД, като цесионер. На 01.04.2013г. между същите страните е сключено Приложение 1 по силата на което дружеството цесионер придобило вземанията по процесния договор за паричен кредит. На ответната страна е изпратено уведомление на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника, за което било образувано гр. д. № 1570 / 2017г. на Районен съд Видин. По делото е издадена Заповед № 1345 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 21.06.2017г. с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца процесните суми на въведените с настоящата искова молба основания, със съответната законна лихва, както и разноски по производството. Против заповедта за изпълнение е постъпило, в срок, възражение от ответната страна. В указания от съда срок заявителят е предявил настоящия иск.
Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение по поставените задачи относно размера на претендираните суми. Размера на лихвата за забава за исковия период е 830,89лева.
Останалите събрани по делото
доказателства съдът намира, че не са необходими към правния спор, поради което
не следва да се обсъждат.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна :
Предявените искове са допустими. Против издадената заповед
за изпълнение е подадено, в срока за това, възражение от ответната страна, като
за ищеца възниква правен интерес от предявяване на исковете за установяване на
вземанията си по заповедното производство.
Ответната страна е била в облигационни отношения възникнали от Договор за паричен заем –„Easy Credit“ № 1658683 – 28.07.2012г., който по съдържанието си е договор за заем за потребление. Ответната страна не е изпълнила задълженията си по договора за връщане на заетата сума, като е изпаднала в забава. Искът ла лихва за забава е частично основателен за сумата от 830,89лева, съгласно заключението на вещото лице. Вземанията са прехвърлени на ищеца по силата на договора за прехвърляне на вземания. Възражението на ответника относно неуведомяване за прехвърляне на вземанията на ищеца, е неоснователно. Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД - Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК. В този смисъл ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне.
Предвид
основателността на исковете следва да се разгледа направеното възражение от
ответника за погасени по давност претенции. По делото няма данни кредитора да е
обявил предсрочна изискуемост на цялото вземане.
Съдът намира за частично основателно възражението за
изтекла погасителна давност в частта на : договорна лихва в размер на
1 500,99лева за периода от 17.08.2012г. до 22.03.2013г., за лихва за
забава на главницата в размер на 300,12лева за периода от 18.08.2012г. до
27.04.2014г. и за такси за събиране на вземанията в размер на 36,00лева за
периода от 11.10.2012г. до 11.01.2013г.
Съгласно чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, във вр. с Тълкувателно решение
№ 3/2011г. на ОСГТ на ВКС, с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за лихви и за други периодични плащания. Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
е от 28.04.2017г., което отнесено към тригодишния давностен срок означава, че
претенциите за договорна лихва в размер на 1 500,99лева за периода от
17.08.2012г. до 22.03.2013г. и за такси за събиране на вземанията в размер на
36,00лева за периода от 11.10.2012г. до 11.01.2013г. са неоснователни, като
погасени по давност. Относно претенцията за лихва за забава, същата е основателна
за периода от 28.04.2014г. до 28.04.2017г. – дата на подаване на заявлението, и
в общ размер на 530,77лева. За това задължение относно периода не е изтекъл
предвидения за това давностен срок и в тази част възражението е неоснователно.
За периода от 18.08.2012г. до 28.04.2014г. е изтекъл тригодишния давностен
срок, поради което възражението в този смисъл за този период е основателно.
Относно
вземането за главница : Неоснователно е възражението
на ответника за погасена по давност претенция. Съгласно чл. 110 от ЗЗД
общата погасителна давност е със срок 5 години. Към договора за банков кредит,
относно главница, не намират приложение критериите установени в ТР № 3/2011 г.
от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС относно понятието "периодични
плащания". Задължението е неделимо. Съгласието на кредитора да приеме
изпълнение на части, не превръща вноските в периодични платежи. Практиката на Върховния
съд преди постановяването на тълкувателното решение, остава константна и след
него, в смисъл че даденото разрешение е в унисон с дадените в ТР № 3/2011 г.
разяснения – Решение № 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II
т. о., ТК. Ето защо е неприложима 3-годишната давност отнесена към договора за
кредит. Съдът намира за неоснователно възражението за изтекла погасителна
давност на главното задължение. Съгласно чл. 110 от ЗЗД
общата погасителна давност е със срок 5 години. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
е от 28.04.2017г., което отнесено към петгодишния давностен срок означава, че
претенцията е основателна.
Предвид това иска относно главницата се явява основателен.
Ответната страна следва да заплати на ищеца разноски в заповедното производство в размер на 45,41лева за държавна такса и сумата от 150,00лева за възнаграждение за юрисконсулт, и в настоящето производство в размер на 59,79лева за държавна такса, сумата от 100,00лева за възнаграждение за юрисконсулт, сумата от 42,00лева за възнаграждение за вещо лице, съразмерно уважената част от исковете.
Воден от горното Съдът,
Р Е Ш И :
Признава
за установено по отношение на В.В.С.,
ЕГН: **********, адрес ***, че „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София,
1335, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, има вземания спрямо В.В.С., ЕГН: **********, адрес ***, за : сумата от 1 739,55лева - главница, сумата от 530,77лева – договорна
лихва за периода от 28.04.2014г. до 28.04.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считана от 28.04.2017г. до изплащане на вземането, които суми
са включени в Заповед № 1345 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 21.06.2017г., издадена по гр. д. № 1570 / 2017г. на Районен съд гр.
Видин, като исковете в останалата част до пълния претендиран размер и период отхвърля
като неоснователни.
Осъжда
В.В.С., ЕГН: **********, адрес ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, 1335, бул.
”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 45,41лева за
държавна такса и сумата от 150,00лева за възнаграждение за юрисконсулт, разноски по заповедното производство, както и сумата от 59,79лева
за държавна такса, сумата от 100,00лева за възнаграждение за юрисконсулт, сумата
от 42,00лева за възнаграждение за вещо лице, разноски в настоящето производство, съразмерно уважената част от исковете,
като искането в останалата част отхвърля като неоснователно.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Видин в двуседмичен срок
считан от връчването му на страните.
Районен съдия :