РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. Бургас , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на втори август, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501110 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба,
подадена от Община Сунгурларе, чрез адв.Ж.Бойчев, против решение № 260018 от
18.02.2021 г. по гр.д.610/2020 г. по описа на Районен съд Карнобат, с което: е признато за
незаконно на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на Г. Д. Т. от *** от длъжността
"Главен експерт" в Дирекция „БФСД и ОС“ в Община Сунгурларе, извършено със заповед
№ 330/18.06.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.328,
ал.1, т.2 от КТ; е отменена заповед № 330/18.06.2020 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение, на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ; Г. Д. Т. е възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност "Главен експерт" в Дирекция „БФСД и ОС“ в Община
Сунгурларе и Община Сунгурларе е осъдена да заплати на Г.Т. сумата от 4938 лв,
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за период от шест месеца считано от 19.06.2020 г. до
19.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главница, считано от датата на предявяване
на иска – 13.08.2020 г., до окончателното и изплащане и сумата от 732 лв – заплатено от
ищеца адвокатско възнаграждение с ДДС, и с което решение Община Сунгурларе е осъдена
да заплати по сметка на КРС, сумата от 357,52 лв, представляваща дължими държавни такси
по трите обективно съединени иска и сумата от 120 лв, за възнаграждение на вещо лице,
заедно със законната лихва върху държавни вземания, считано от датата на влизане на
решението в сила до окончателното им изплащане, както и държавна такса в размер на по 5
лв. за издаване на всеки един изпълнителен лист за горепосочените суми, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено
при непълнота на доказателствата. Излагат се твърдения по фактите, а именно – валидно
взето решение за определяне на структурата и числеността на общинската администрация и
1
за премахване на длъжността на ищеца. Оспорват се изводите на съда за необходимостта от
извършване на подбор по причина, че длъжността на ищеца е била единствена и след
съкращаването й задълженията, вменени на тази длъжност са били преразпределени на
останалите служители. Твърди се, че след като съдът е достигнал до извода, че не разполага
с възможност да извърши преценка относно законността на направените промени, след като,
от представените от ответника Структура на Общинската администрация Сунгурларе и
дейностите към нея и Длъжностно разписание на Община Сунгурларе в сила от 01.01.2020 г.
в структурата на Община Сунгурларе фигурира Отдел „Общинска собственост“, и във
въпросния отдел съществува длъжността Главен експерт, но липсват каквито и да било
данни за това кой продължава да осъществява управлението на Общинския поземлен фонд
каквито са били задълженията на ищецът преди прекратяване трудовото правоотношение с
него, съдът е следвало да попълни делото служебно с доказателства, като назначи по свой
почин експертиза, вещото лице по която да отговори на въпроса „Идентични ли са
длъжностите на служителите, които са останали на работа в Дирекция Бюджет, ФСД и
общинска собственост с длъжността, от която е бил съкратен ищеца, настоящ въззиваем?“,
както и с въпроса „Съществуват ли задълженията на ищеца, понастоящем в Дирекция
Бюджет, ФСД и общинска собственост, евентуално разпределени ли са между другите
служители в дирекцията?“. На следващо място се твърди, че решението на кмета за
изменение на длъжностното разписание е въз основа на решението на Общински съвет -
Сунгурларе за приемане и одобряване на нова структура, изразяващи се в разпределение на
съществуващите длъжности в съответните отдели, и това решение не подлежи на съдебен
контрол, тъй като това е въпрос по целесъобразност.
Претендира се съдът да отмени обжалваното решение на КРС и вместо него да
постанови отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
С твърдението, че обжалваното решение е необосновано и е постановено при
непълнота на доказателствата, с позоваване на задължителните разяснения по т.3 от TP № 1
от 09.12.2013 г. по т.д.№ 1/2013 г., ВКС, ОСГТК, се заявяват искания по доказателствата –
назначаване на съдебно-икономическа експертиза по въпросите дали е налице идентичност
между длъжностите на служителите, които са останали на работа в Дирекция Бюджет, ФСД
и ОС с длъжността, от която е бил съкратен ищеца, настоящ въззиваем; и съществуват ли
задълженията на ищеца, понастоящем в Дирекция Бюджет, ФСД и ОС, евентуално
разпределени ли са между другите служители в дирекцията. Искането за допускане във
въззивното производство на експертиза с посочените задачи е оставено без уважение от съда
по съображения, че не са налице предпоставките по чл.266, ал.3 ГПК и по т.3 от TP № 1 от
09.12.2013 г. по т.д.№ 1/2013 г., ВКС, ОСГТК.
Въззиваемият Г. Д. Т., чрез адв.М.Иванова, в законовия срок представя писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди се, че обжалваното
решение на КРС е правилно и обосновано. Сочи се, че правилно и обосновано съдът е
достигнал до извода, че работодателят не е доказал законосъобразното прекратяване на
трудовия договор с ищеца. Твърди се, че с последното допълнително споразумение от
21.02.2019 г. към трудовия договор между страните, заеманата от ищеца длъжност е „главен
експерт ОПФ" с място на работа в звено Д"БФСД и ОС" при ответната община, а в
процесната заповед за прекратяване на трудовия договор, ищецът е освободен от
длъжността „главен експерт" в Д"БФСД и ОС", от което следва да се направи извод, че
ищецът е заемал длъжността „главен експерт" в посочената дирекция, като конкретно е бил
ангажиран с работата по общинския поземлен фонд. Сочи се, че по делото са представени
две щатни разписания за длъжностите в ответната община /едното – представено от
ответника, а другото – от ищеца/, и двете - считано от 01.01.2020 г., които са с различно
съдържание. Сочи се, че в представеното от ответната община разписание, за отдел
2
„Бюджет, финанси и управление на ЧР" са предвидени 12 щатни бройки, от които 2 бройки
за главен експерт, а за отдел „Общинска собственост" - 5 щатни бройки, от които 1 за
„главен експерт“, а в представеното от ищеца щатно разписание /представено от ответната
община по друго дело гр.д.300/2020 г. на КРС/, в структурата е налице Дирекция „Бюджет,
ФСД и общинска собственост" и в отдел „Общинска собственост" са налице 2 бройки за
длъжността „главен експерт". Твърди се, че въпреки заявеното от ищцовата страна искане,
ответникът не е уточнил кое е действащото щатно разписание, считано от 01.01.2020 г.
На второ място се твърди, че ответникът не е доказал фактите относно
длъжностния щат до 01.01.2020 г., спрямо който е необходимо да се направи съпоставка, за
да се установи дали е налице намаляване на длъжностния щат за длъжността „главен
експерт", както и необходимо ли е било извършването на подбор.
Сочи се, че във въззивната жалба дори неправилно е посочена длъжността, която
е заемал ищецът – „Гл.експерт общински мери и пасища в Дирекция Бюджет, ФСД и
общинска собственост“.
На следващо място се твърди, че твърденията, че длъжността на ищеца „е закрита
и е разпределена на останалите служители", а „задълженията на въззиваемия са
преразпределени на останалите служители" не се въведени от ответника пред първата
инстанция, за да се заявяват за първи път с въззивната жалба.
Оспорват се твърденията на въззивника за допуснати от съда процесуални
нарушения като се твърди, че липсата на попълване на делото с доказателства, в случая – за
законосъобразността на уволнението, се дължи изцяло на процесуалното бездействие на
ответника.
Изразява се противопоставяне на искането на въззивника за допускане на
експертиза с посочените във въззивната жалба задачи, като се сочи, че така поставените
задачи дори не съответстват на представеното от самия ответник щатно разписание
(въззивникът иска вещото лице да се произнесе по идентичността на длъжностите на
служителите в Дирекция „Бюджет, ФСД и общинска собственост", каквато дирекция в
представеното от самия ответник длъжностно разписание, считано от 01.01.2020 г., не е
налице). Относно въпроса дали задълженията на ищеца съществували понастоящем в
Дирекция „Бюджет, ФСД и общинска собственост" и били ли разпределени между другите
служители в дирекцията се твърди, че не е налице основание за прилагане на т.3 от ТР
1/09.12.2013 г. по т.д.1/2013г. на ОСГТК, тъй като в хода на делото такъв въпрос не е
възниквал, за да е било необходимо назначаването на експертиза. Твърди се, че не е налице
допуснато от съда процесуално нарушение, в резултат на което спорът да е останал непълно
изяснен. На следващо място се твърди, че не е налице и хипотеза на прилагане на
императивна материалноправна норма, заради която съдът служебно да е бил задължен чрез
назначени от негова страна доказателства да осигури правилното й прилагане.
По отношение на позоваването от въззивника на ЗМСМА, Закона за
администрацията и подзаконови актове, във връзка с твърдението, че с дейността на кмета
на Общината по утвърждаване на длъжностния щат не подлежи на съдебен контрол, тъй
като това били актове по целесъобразност се твърди, че всички елементи на фактическия
състав на основанието „съкращаване в щата" за прекратяване на трудов договор трябва да
бъдат доказани и съответно подлежат на съдебен контрол при спор относно законността на
уволнението, вкл. и относно приемането на длъжностния щат и съдържанието му. Сочи се,
че макар кметът на общината действа при условията на оперативна самостоятелност, при
съдебен спор дейността му е предмет на съдебен контрол /арг. от чл.169 АПК във вр. с §1,
т.3 от ДР на АПК/. Твърди се, че съгласно чл.14, ал.1 от Наредбата за прилагане на
3
класификатора на длъжностите в администрацията промени в длъжностното разписание се
предлагат само с писмен мотивиран доклад, т.е. в случая мотивиран доклад би следвало да е
налице още към предложението на Кмета на общината пред Общинския съвет за
заседанието му на 23.12.2019 г., ако с това предложение се предвижда намаляване на
длъжностния щат спрямо структурата на общинската администрация. Твърди се, че в
настоящия случай не са налице каквито и да е доказателства за твърдяното съкращаване в
щата.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение. Няма искания по
доказателствата. Възразява се по направеното от въззивника искане за допускане на
доказателства във въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния КРС е образувано по исковата молба
на въззиваемия Г. Д. Т. срещу въззивната Община Сунгурларе, за признаване за незаконно и
отмяна на уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 330/18.06.2020 г. на Кмета на
Община Сунгурларе, с която трудовият договор на ищеца на длъжността „главен експерт“ в
Дирекция „БФСД и ОС“ е прекратен на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращение
в щата; за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност
„главен експерт“ в Дирекция „БФСД и ОС“ и за осъждане на ответната Община да заплати
на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, считано от 19.06.2020 г. за период от 6 месеца,
при месечно брутно трудово възнаграждение от 823,00 лв (след извършено изменение на
този иск), ведно със законна лихва. Ищецът твърди, че с ответната Община са били в
трудово правоотношение, по силата на което, и след подписване на Допълнително
споразумение № 0001-0000164/21.02.2019 г. към трудовия му договор, той е изпълнявал
длъжността „главен експерт ОПФ“ в Дирекция „БФСД с ОС“. Твърди се, че на 19.06.2020 г.
на ищеца е връчена процесната Заповед № 330/18.06.2020 г. на Кмета на Община
Сунгурларе, с която е прекратен на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращение в
щата трудовият му договор за длъжността „главен експерт“ в Дирекция „БФСД и ОС“.
Твърди се, че уволнението му е незаконно, тъй като не е налице реално съкращаване на
длъжностния щат (функциите, които ищецът е изпълнявал като „гл.експерт ОПФ“
продължават да се изпълняват и са неотменна част от дейността на Общината). Твърди се, че
работодателят е бил длъжен да извърши подбор при съкращаването на щата, но не го е
сторил. На следващо място се твърди, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като ищецът
е член на синдикалната организация на КНСБ в ответната община, а работодателят не е
спазил императивните изисквания на чл.чл.10, чл.11, чл.12, чл.13 и чл.15 от Раздел ІІ от
Колективния трудов договор. С твърдението, че след уволнението ищецът е останал без
работа, се претендира освен възстановяване на заеманата от него длъжност преди
уволнението, и присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
Предявените искове са правно основание чл.344, ал.1, т., т.2 и т.3 КТ, последният
във връзка с чл.225, ал.1 КТ.
Ответната страна Община Сунгурларе е оспорила исковете като неоснователни. В
срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба, в който се твърди, че
уволнението на ищеца е законосъобразно, тъй като във връчената на ищеца заповед ясно е
посочено правното основание; уволнението е извършено на основание валидно взето
решение за определяне структурата и числеността на общинската администрация – от
4
Общинския съвет, съгласно чл.21, ал.1, т.2 от ЗМСМА, като в рамките на определената
структура Кметът на Общината (съгласно чл.11, ал.1 от Наредбата за прилагане на
класификатора на длъжностите в администрацията) е утвърдил длъжностното разписание,
като актовете на кмета на общината, с които се утвърждава длъжностното разписание или се
заменя една длъжност с друга, са решения по целесъобразност и не подлежат на съдебен
контрол. Твърди се, че са неоснователни оплакванията на ищеца, че уволнението е
извършено в нарушение на императивните изисквания на Раздел ІІ от КТД, но се излагат
никакви съображения в подкрепа на тези възражения. Претендира се отхвърляне като
неоснователни на всички обективно съединени искове.
С обжалваното решение първоинстанционният КРС е уважил и трите предявени
иска. Съдът е приел, че липсва реално съкращаване на щата; липсва извършен подбор,
какъвто е било задължително да се извърши предвид основанието за прекратяване на ТПО с
ищеца - съкращаване на щата, и факта, че продължава да съществува длъжност сходна с
тази, която ищецът е заемал преди прекратяването на трудовото правоотношение.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният
съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
Не е спорно между страните, а се установява и от събраните по делото
доказателства, че страните са били в безсрочно трудово правоотношение, по силата на
което, след сключване на Допълнително споразумение № 0001-0000164/21.02.2019 г. към
трудовия му договор (л.19 и л.79 от първоинстанционното дело), ищецът е изпълнявал
длъжността „Главен експерт ОПФ“ („Общински поземлен фонд“) в Дирекция „БФСД с ОС“
(„Бюджет, ФСД и Общинска собственост“). Не е спорно, че на ищеца е връчена Длъжностна
характеристика за длъжността „Гл.експерт Общински поземлен фонд“ (л.20), в която е
посочено, че длъжността е към Дирекция „Бюджет, ФСД и Общинска собственост“ и че
основната цел на длъжността е ефективно управление на общинската собственост с цел
повече приходи от нея, а преките задължения на длъжността са свързани с извършването на
процедури по отдаване под наем или ползване на обекти от общинския поземлен фонд и
др.подробно описани в длъжностната характеристика.
Не е спорно, че на 19.06.2020 г. на ищеца е връчена Заповед № 330 от 18.06.2020
г. на Кмета на Община Сунгурларе (л.15), с която на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, вр.с
протоколно решение № 20 от 23.12.2019 г. на Общински съвет Сунгурларе за одобряване на
нова структура и численост на общинската администрация и дейности към нея, считано от
01.01.2020 г., и на основание заповед № 12/16.01.2020 г. по чл.44, ал.1, т.3 от ЗМСМА на
Кмета на Община Сунгурларе, е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на
длъжност „главен експерт в Д „БФСД и ОС“ в Община Сунгурларе, поради съкращаване на
щата, считано от връчването на заповедта. В заповедта са изброени обезщетенията, които се
следват на ищеца във връзка с прекратяването на ТПО.
Независимо от твърденията в исковата молба, че функциите, които ищецът е
изпълнявал на длъжността „Гл.експерт ОПФ“, продължават да се изпълняват и са неотменна
част от дейността на Общината, доколкото ответникът не е оспорил тези твърдения нито в
отговора си на исковата молба, нито в първото съдебно заседание, съдът приема, че не е
спорно, че след съкращаването на длъжността на ищеца, трудовите функции за тази
длъжност са продължили да бъдат изпълнявани от други служители в ответната Община.
Не е спорно, че след процесното уволнение, ищецът е останал без работа, и в 6-
5
месечния срок от уволнението не е сключвал нов трудов договор и не е реализирал
възнаграждение по трудово правоотношение.
Спорно по делото е, налице ли е реално съкращение в щата на ответната Община,
при което да е съкратена длъжността на ищеца.
Спорно е кое е действащото Длъжностно разписание на Община Сунгурларе, в
сила от 01.01.2020 г. – представеното от ответника с отговора му на исковата молба,
утвърдено от Кмета на Община Сунгурларе (л.55-57) или представеното от адв.М.Иванова с
молбата й от 07.10.2020 г. също утвърдено от Кмета на Община Сунгурларе (л.131-134).
Спорно в тази връзка е, дали с утвърждаването от Кмета на Община Сунгурларе на новото
Длъжностно разписание на Община Сунгурларе, в сила от 01.01.2020 г., в него има
Дирекция „Бюджет, ФСД и Общинска собственост“, каквато е посочена в Заповед № 330 от
18.06.2020 г. на Кмета на Община Сунгурларе и в представеното от адв.Иванова.
Длъжностно разписание, с отдел „Общинска собственост“, в който има 2 щатни бройки за
длъжността „Гл.експерт“ (л.132); или има Отдел (а не Дирекция) „Бюджет, финанси и
управление на ЧР“ и отделно Отдел „Общинска собственост“, каквито са посочени в
представеното от ответника Длъжностно разписание (л.55 и 56), като в отдел „Общинска
собственост“ има 1 щатна бройка за длъжността „Гл.експерт“.
Спорно по делото е, било ли е задължително извършването на подбор при
съкращаването на щата, респ.на длъжността, заемана от ищеца, т.е.колко щатни бройки от
тази длъжност са съществували преди утвърждаването на новото Длъжностно разписание
(след като, след утвърждаването му, за длъжността „Гл.експерт“ в отдел „Общинска
собственост“ са останали 1 щатна бройка според едното Длъжностно разписание, или 2
щатни бройки, според другото Длъжностно разписание).
Спорно е също, налице ли е нарушение от страна на работодателя на приетото в
Раздел ІІ от КТД, и води ли това до незаконосъобразност на уволнението на ищеца.
По първия спорен въпрос - налице ли е реално съкращение в щата на ответната
Община, при което да е съкратена длъжността на ищеца, съдът намира следното:
За да се установи реално извършване на съкращение в щата, следва по делото да е
доказано извършено намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения
общ брой работници и служители. Следва да са посочени изрично наименованието и броят
на съкратените длъжности – кои и колко се премахват. Причините за това
съкращение/премахване на щатни бройки се преценява от работодателя и не подлежи на
съдебен контрол. От значение за законността на уволнението е, съкращението на
съответната щатна бройка, т.е. на трудовите задължения, които тя включва, да е реално,
както и да е извършено по установения ред – от лицето или органа, който има право да
извършва такива промени в щатното разписание.
В настоящия случай такова реално съкращение в щата на ответната Община, при
което да е съкратена/премахната именно заеманата от ищеца преди уволнението му
длъжност („Гл.експерт ОПФ“ в звено Д“БФСД и ОС“, съгласно последното допълнително
споразумение между страните), не е доказано от ответника, чиято е тежестта за доказване на
законосъобразността на уволнението.
Както се посочи по-горе, прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е
със Заповед № 330 от 18.06.2020 г. на Кмета на Община Сунгурларе, в която като основание
е посочено чл.328, ал.1, т.2 КТ, вр.с протоколно решение № 20 от 23.12.2019 г. на Общински
съвет Сунгурларе за одобряване на нова структура и численост на общинската
администрация и дейности към нея, считано от 01.01.2020 г., и заповед № 12/16.01.2020 г.
6
по чл.44, ал.1, т.3 от ЗМСМА на Кмета на Община Сунгурларе.
На първо място, видно от представените по делото от самия ответник
Предложение от Кмета на Община Сунгурларе до Общински съвет Сунгурларе относно
приемане на структура на общинската администрация Сунгурларе и дейностите към нея
(л.66-67), и Решение № 20 от 23.12.2019 г. на Общински съвет Сунгурларе относно
приемане на структура на общинската администрация Сунгурларе и дейностите към нея
(л.53), ОбС Сунгурларе е одобрил структура на общинската администрация и дейностите
към нея с численост 164,5 щатни бройки, при обща численост на общинската
администрация и дейностите към нея с численост 159 щатни бройки (видно от
Предложението на Кмета на Община Сунгурларе), т.е.от представеното решение на ОбС не
се установява намаляване на общата численост на общинската администрация, напротив –
установява се нейното увеличение.
На основание и в изпълнение на така взетото решение от Общински съвет
Сунгурларе, Кметът на ответната община е издал Заповед № 5/02.01.2020 г. (л.52), с която е
утвърдил Длъжностно разписание на администрацията в Община Сунгурларе, считано от
01.01.2020 г. В тази заповед (нито в някоя друга заповед, представена по делото) няма
изрично посочване на щатни бройки и на длъжности, които се съкращават, съотв.няма
посочване да се съкращава заеманата от ищеца длъжност, или щатна бройка за тази
длъжност.
Както се посочи по-горе, по делото са представени две различни Длъжностни
разписания на Община Сунгурларе, в сила от 01.01.2020 г., двете с отбелязване, че са
утвърдени от Кмета на Община Сунгурларе, съдържанието на които се различава.
По повод дадените от съда указания, във въззивното производство процесуалният
представител на ответника заяви, че е представил длъжностно разписание, което му е било
предоставено от доверителя му, и „би следвало то да е действащо към посочената дата“.
Ответникът не е оспорил представеното от ищеца Длъжностно разписание. Така по делото
продължава да съществува неяснота, кое е действащото Длъжностно разписание в Община
Сунгурларе, считано от 01.01.2020 г., след като и двете представени Длъжностни разписания
са утвърдени от Кмета на Общината.
Не е представено Длъжностно разписание на Община Сунгурларе, действало до
31.12.2019 г., при сравнението на което с утвърденото Длъжностно разписание на Община
Сунгурларе, в сила от 01.01.2020 г., да може да се установи дали въпреки увеличената обща
численост на общинската администрация (от 159 на 164,5), все пак не е налице съкращение
на определени щатни бройки от определени длъжности, и по-конкретно – касаещи
заеманата от ищеца длъжност преди уволнението.
Липсата на действащото до 31.12.2019 г. Длъжностно разписание на Община
Сунгурларе е пречка да се установи структурата на дирекциите/отделите в Община
Сунгурларе преди утвърждаването на новото Длъжностно разписание и да се установи,
конкретно за звено Д“БФСД и ОС“ имало ли е длъжност „Гл.експерт ОПФ“ (както е
посочено в Допълнителното споразумение от 21.02.2019 г. и в Длъжностната
характеристика на ищеца, която длъжност да е била различна от длъжността „Гл.експерт“,
останала в Длъжностно разписание на Община Сунгурларе, в сила от 01.01.2020 г. На
следващо място, както се посочи по-горе, в Заповед № 330 от 18.06.2020 г. на Кмета на
Община Сунгурларе, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, длъжността
му е посочена не като „Гл.експерт ОПФ“, а като „Гл.експерт“ в Д“БФСД и ОС“. Изхождайки
от така посочената в Заповед № 330 от 18.06.2020 г. длъжност на ищеца и от представеното
от страните Длъжностно разписание на Община Сунгурларе, в сила от 01.01.2020 г., следва
7
да се приеме, че след твърдяното съкращение на длъжността на ищеца (или на щатна бройка
от тази длъжност), в Отдел „Общинска собственост“ е продължила да съществува длъжност
„Гл.експерт“, за която според представеното от ответника Длъжностно разписание е
предвидена 1 щатна бройка, а според представеното от ищеца Длъжностно разписание са
предвидени 2 щатни бройки.
Самото посочване в Длъжностно разписание на Община Сунгурларе, в сила от
01.01.2020 г., представеното от ответника, на общата численост на Отдел „Общинска
собственост“ – общо 5 щатни бройки, между които 1 щатна бройка за длъжността
„Гл.експерт“, само по себе си не доказва, че преди утвърждаването на това Длъжностно
разписание, щатните бройки за длъжността „Гл.експерт“ са били повече от една.
Посочването в Длъжностно разписание на Община Сунгурларе, в сила от 01.01.2020 г.,
представеното от ищеца, на общата численост на Отдел „Общинска собственост“ – общо 4
щатни бройки, между които 2 щатни бройки за длъжността „Гл.експерт“, също не доказва,
че преди утвърждаването на това Длъжностно разписание, щатните бройки за длъжността
„Гл.експерт“ са били повече от две.
В представените от страните Длъжностни разписания на Община Сунгурларе, в
сила от 01.01.2020 г., и самата нова структура на звената е различна. В представеното от
ответника Длъжностно разписание има отделни отдели „Бюджет, финанси и ЧР“ към „Обща
администрация“, и отдел „Общинска собственост“ към „Специализирана администрация“,
като във всеки от отделите има длъжност „Гл.експерт“. В представеното от ищеца
Длъжностно разписание има Дирекция „Бюджет, ФСД и Общинска собственост“, в която
има отделни отдели „Бюджет и финанси“ и „Общинска собственост“, като във всеки от
отделите има длъжност „Гл.експерт“. Дори по делото да беше представено действащото до
31.12.2019 г. Длъжностно разписание, наличието на представените по делото две различни
Длъжностни разписания, считано от 01.01.2020 г., е пречка за установяване на новата
одобрена структура на Община Сунгурларе, съотв.на длъжностите и на щатните бройки за
тези длъжности.
По така изложените съображения съдът намира, че по делото не е доказано
извършването на реално съкращаване от Община Сунгурларе, на щатната бройка, заемана от
ищеца към 18.06.2020 г. - „Гл.експерт ОПФ“ в звено Д“БФСД и ОС“.
При така изложените съображения, съдът намира за неоснователни наведените
оплаквания във въззивната жалба, че по делото било доказано валидно взето решение за
определяне на структурата и числеността на общинската администрация и за премахване на
длъжността на ищеца.
Само на това основание предявеният иск за отмяна на уволнението, е основателен
и доказан, поради което съдът не дължи обсъждане на останалите наведени основания за
незаконосъобразност на уволнението.
Съдът намира за неоснователни и оплакванията на въззивника, че са неправилни
изводите на съда за необходимостта от извършване на подбор по причина, че длъжността на
ищеца е била единствена и след съкращаването й задълженията, вменени на тази длъжност
са били преразпределени на останалите служители. Както се посочи по-горе, в Заповед №
330 от 18.06.2020 г. на Кмета на Община Сунгурларе, с която е прекратено трудовото
правоотношение с ищеца, длъжността му е посочена не като „Гл.експерт ОПФ“, а като
„Гл.експерт“ в Д“БФСД и ОС“. Макар да се различават по структурата на дирекциите и
отделите, и в двете представени Длъжностни разписания, считано от 01.01.2020 г., в Отдел
„Общинска собственост“ продължава да има длъжност „Гл.експерт“, като в представеното
от ответника длъжностно разписание за нея е предвидена 1 щатна бройка, а в Длъжностното
8
разписание, представено от ищеца са предвидени 2 щатни бройки. Т.е.ако се приеме за вярно
твърдението на ответника, че е извършил съкращение в щата и е съкратил именно щатната
бройка, заемана от ищеца, очевидно преди съкращението щатните бройки за длъжността
„Гл.експерт“ са били повече от една, от което следва, че работодателят е бил задължен да
извърши подбор между лицата, заемащи тези длъжности.
Неоснователно, според настоящия състав, е и оплакването във въззивната жалба,
че обжалваното решение е постановено при непълнота на доказателствата, както и, че след
като съдът е достигнал до извода, че не разполага с възможност да извърши преценка
относно законността на направените промени по представените доказателства, съдът е
следвало да попълни делото служебно с доказателства, като назначи по свой почин
експертиза, вещото лице по която да отговори на въпроса „Идентични ли са длъжностите на
служителите, които са останали на работа в Дирекция Бюджет, ФСД и общинска
собственост с длъжността, от която е бил съкратен ищеца, настоящ въззиваем?“, както и на
въпроса „Съществуват ли задълженията на ищеца, понастоящем в Дирекция Бюджет, ФСД
и общинска собственост, евентуално разпределени ли са между другите служители в
дирекцията?“. Както настоящият състав посочи в доклада си по делото по повод искането за
допускане на нови доказателства във въззивното производство, липсва въвеждане от
ответника с отговора му на исковата молба, а и в цялото първоинстанционно производство,
на възражение, че изпълняваните от ищеца трудови функции и задължения са разпределени
между останалите длъжности в Дирекция „Бюджет, ФСД и общинска собственост“. Ето
защо, според настоящия състав, този въпрос не е станал предмет на спора и
първоинстанционният съд не е дължал разпределяне на доказателствена тежест за
изясняване на това обстоятелство, още по-малко е дължал служебно събиране на
доказателства и назначаване на експертизи.
Твърденията във въззивната жалба, че решението на кмета за изменение на
длъжностното разписание е въз основа на решението на Общински съвет - Сунгурларе за
приемане и одобряване на нова структура, изразяващи се в разпределение на
съществуващите длъжности в съответните отдели, и това решение не подлежи на съдебен
контрол, тъй като това е въпрос по целесъобразност, не е свързано с конкретно оплакване за
неправилност на съдебното решение.
При така изложените съображения съдът намира предявения иск за отмяна на
уволнението, както и съединените с него акцесорни искове за възстановяване на ищеца на
заеманата от него преди уволнението работа и длъжност и за присъждане на обезщетение по
чл.225, ал.1 ГПК, са основателни и доказани.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Предвид постановения резултат, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, в полза на адвокат Мима Иванова от АК Бургас, с адрес гр.Бургас,
ул.Гладстон, № 1, ет.1, следва да се присъди адвокатско възнаграждение за предоставена в
полза на ГР. Д. Т. безплатна адвокатска помощ по делото в размер на общо 1226 лв - 650 лв
за защита по исковете по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ, съгласно чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №
1/2004 г. за МРАВ; и 276 лв за защита по иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ, съгласно чл.7, ал.2, т.2
от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ).
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260018 от 18.02.2021 г. по гр.д.610/2020 г. по описа
на Районен съд Карнобат.
ОСЪЖДА Община Сунгурларе да заплати на адвокат Мима Иванова от АК
Бургас, с адрес гр.Бургас, ул.Гладстон, № 1, ет.1, адвокатско възнаграждение за
предоставена в полза на Г. Д. Т. безплатна адвокатска помощ по делото в размер на общо
1226 лв (хиляда двеста двадесет и шест лева).
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10