РЕШЕНИЕ
№ 1092
гр. Пловдив, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20225330200009 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 79/14.12.2021г. на И. Г.
Й. – Директор на РИОСВ, гр.Пловдив, с което на НОВОМЕС КОМЕРС 1
ЕООД ЕИК:*********, представлявано от А. Г. Г. е наложено
административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” на основание
чл.200 ал.1 т.6 от Закона за водите в размер на 1000лв. за извършено
административно нарушение по чл. 48 ал.1 т.3 от Закона за водите.
Жалбоподателят НОВОМЕС КОМЕРС 1 ЕООД, не се явява, редовно
призован, в съдебно заседание се представлява от адв. Т.С.. В жалбата се иска
отмяна на НП като незаконосъобразно и прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Административнонаказващия орган – РИОСВ се явява Директор
Дирекция „Административни, финансови и правни дейности“ в РИОСВ – Д.
Г. К., представя пълномощно. Моли за потвърждение на НП. Претендират се
разноски.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
1
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
На 08.09.2021г г. от актосъставителя А. Х. Д. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ против НОВОМЕС
КОМЕРС 1 ЕООД ЕИК:*********, представлявано от А. Г. Г., ****, за това,
че на 02.06.21г при извършена проверка на обект „Месопреработвателно
предприятие“ в с. Ново село, община Стамболийски, с ползвател
жалбоподателя, съгласно Разрешително за ползване на воден обект за
заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти /РЗ/
№33140212/09.05.2017г, Решение №РР-3093/09.05.2017г и Решение №
РР3735/10.01.2020г, издадени от Басейнова дирекция – Източнобеломорски
район-Пловдив, съгласно чл.46 ал.1 т.3 б. “Б“ от Закона за водите.
Основанието за извършване на проверката било свързано с план за контролна
дейност на РИОСВ-Пловдив, чл.151 ал.4 от Закона за водите и провеждане на
мониторинг на заустваните, във водни обекти отпадъчни води, съгласно
Заповеди с №РД-821/2012г и РД-970/2020г на Министъра на околната среда и
водите. Проверката била извършена съвместно със служител на Регионална
лаборатория към ИАОС-Пловдив – В. М. К.-К., която извършила
пробовземане на отпадъчни води от Пункт №1- шахта на изход ЛПСОВ и
Пункт №2-точка на заустване на отпадъчните води на р. Стара река. Бил
съставен протокол за проверка№0001010/02.06.2021г, връчен срещу подпис
ма И. Х. -**** в предприятието. С писмо в вх.№О-2400/17.06.21г на
Регионална лаборатория към ИАОС-Пловдив, в РИОСВ бил депозиран
Протокол от изпитване с №10-0742 от 14.06.2021г, от който било видно, че
пробата не отговаря на индивидуални емисионни ограничения /ИЕО/,
посочени в притежаваното от дружеството разрешително за заустване, по
следните показатели: Биохимична потребност от кислород/БПК 5/ измерено
42+/- 5 mg/l при норма 25.0 mg/l ; химична потребност от кислород/ХПК/
измерено 128+/ -5 mg/l при норма 100,0 mg/l.
С оглед на горното било установено, че НОВОМЕС КОМЕРС 1 ЕООД
като ползвател на обекта, зауства отпадъчни води с показатели, които
превишават ИЕО, определени в разрешителното, което се явява неизпълнение
2
на задължението от страна на дружеството да спазва разпоредбата на чл.48
ал.1 т.3 от Закона за водите, да поддържа качеството на водата в съответствие
с условията и изискванията в разрешителното. Нарушението било извършено
на 02.06.21г, на обект „месопреработвателно предприятие“, село Ново село,
община Стамболийски., констатирано е на 17.06.21г с получаване на писмо от
Регионална лаборатория към ИАОС-Пловдив, в РИОСВ.
Въз основа на горното било издадено НП, като за нарушение по чл.48
ал.1 т.3 от Закона за водите, е ангажирана административно – наказателната
отговорност на жалбоподателя по см. на чл.200 ал.1 т.6 от Закона за водите.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят А.Д. заявява, че
поддържа съставения от нея акт. При извършване на проверка в
месопреработвателното предприятие, съгласно издаденото разрешително за
заустване, се били взели проби от пунктовете – ревизионна шахта на изход
локално пречиствателно съоръжение за отпадъчни води и от точката на
заустване на водоприемника, но преди неговото заустване. Пробите са били
взети от представител на Регионална лаборатория – Пловдив, след получаване
на резултатите се оказало, че били надвишени показателите БПК 5 и ХПК,
спрямо индивидуално заложените емисионни ограничения в разрешителното
за заустване. В тази връзка била изпратена покана до управителя на
НОВОМЕС КОМЕРС 1 ЕООД, бил съставен АУАН. Допълва, че в пункт 1 не
е имало отклонение. Естественото движение на водата било от пункт 1 към
пункт 2. Сочи, че била запозната с пробите, които дружеството жалбоподател
направило на 01.06.2021г. за анализ на тези два пункта, както и задължението
им да ги представят при РИОСВ. Няма обяснение относно разликата в
резултатите от 01.06.21 и 02.06.21г
По делото са представени протокол за изпитване № 10-0728/09.06.21г
от Акредитирана лаборатория за изпитване към МООСВ, за извършване на
проверка на взети на 01.06.2021г. проби при Месопреработвателното
предприятие, със заявител НОВОМЕС КОМЕРС 1. Приложените резултати,
извършени в периода 02.06.21г -08.06.21г., сочат на допустими стойности на
индивидуалните емисионни ограничения, съгласно издадено разрешително за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води
№331402/2017г и Решение РР 3093/09.05.2017г.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
3
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателствени средства –
изцяло от свидетелските показания на актосъставителя св. Д., както и
представените писмени доказателства, цитирани по-горе в обстоятелствената
част на решението.
Съгласно чл. 48 ал. 1 т. 3 от ЗВ, водоползвателите- титуляри на
разрешителни, имат задължение да поддържат необходимото качество на
водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на
разрешителните. В случая, не се оспорва от страните, че НОВОМЕС
КОМЕРС 1 ЕООД е титуляр на валидно към датата на извършената му
проверка от РИОСВ- Пловдив разрешително за заустване на води
№ 33140212/09.05.2017г на Директора на БД „ИБР”- Пловдив, продължено с
Решения № 3093/ 09. 05. 2017 и РР-3735/10.01.20г. на същия орган. Също така
не е спорно, че с разрешителното са определени индивидуални емисионни
норми по показатели на отпадъчните води от дейността на стопанисвания от
търговеца воден обект – река Стара река(Пещерска), представляваща имот
№000390, с начин на трайно ползване „вътрешни реки“. ДЧС, поречие на
река. Марица, които в точката на заустване следва да отговарят на следните
3м 3
норми: ХПК- 100 мг/ дм; БПК- 25 мг/ дм;
5
Настоящият състав на съда приема, че съобразно даденото в АУАН и
НП описание на нарушението и стойностите на измерените показатели на
водната проба, обективирани в Протокол от изпитване с №10-0742 от
14.06.2021г. на Регионална лаборатория- Пловдив, доказват, че изброените
по- горе характеристики на отпадните води от дейността на стопанисвания от
ЕООД воден обект, в точката на заустване, са в отклонение от стойностите,
изискуеми съобразно разрешителното за заустване. Поради това и правилно е
преценено, че е налице осъществено от жалбоподателя нарушение на чл. 48
ал. 1 т. 3 от ЗВ. За прецизност на мотивите в тази насока е нужно да се
посочи, че не може да бъде подкрепено възражението на жалбоподателя, че
ден по-рано, при взети проби от обекта се оказва, че няма отклонение от
ИЕО, тъй като извършената проверка е на следващия ден 02.06.21г. и към
тази дата, е налице отклонение от индивидуалните емисионни ограничения в
притежаваното разрешително което представлява нарушение на чл.48 ал.1 т.3
от ЗВ, като това е безспорно доказано от приложеното от РИОСВ като
доказателствено средство на Протокола от изпитване. Видно от същия
4
пробите са били изпитани от три лица, като пробите са взети от Пункт 1 и
Пункт 2 на обекта, а не само от Пункт 2 от точка на заустване на р. Стара
река, така както е описано в приложения от жалбоподателя по делото
протокол за вземане на проби от води №367.
Въпреки възприетата по- горе доказаност на извършеното от
жалбоподателя нарушение на чл. 48 ал. 1 т. 3 от ЗВ, въззивната инстанция
приема, че в случая НП се явява незаконосъобразно, поради неправилното
наложено наказание, на основание санкционната разпоредба на чл. 200
ал. 1 т. 6 от ЗВ.
Без съмнение, нарушението, осъществено от НОВОМЕС КОМЕРС 1
ЕООС се свежда до заустване на отпадъчните води параметри в точката на
заустване, които не отговарят на индивидуалните емисионни норми,
определени в разрешителното за заустване. Чл. 200 ал. 1 т. 6 от ЗВ обаче
касае нарушения по изхвърляне на отпадъчни води, във водните обекти и
канализационната система, които не отговарят на емисионните норми и
изисквания. За да бъде по- ясно обяснена конкретната непоносимост на
разпоредбата на чл. 200 ал. 1 т. 6 от ЗВ към описаното в НП нарушение на чл.
48 ал. 1 т. 3 от с. з., следва да се направи диференциация между понятията
„индивидуални емисионни норми” и „емисионни норми”. Съгласно § 1 т. 9 от
Наредба № 6/ 09. 11. 2000г. за емисионните норми за допустимото
съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във
водните обекти, под „ емисионни норми” следва да се разбира стойностите за
веществата и показателите за качеството на отпадъчните води, посочени в
приложения №№ 2, 3 и 5 от Наредбата. На свой ред, индивидуални
емисионни норми, съгласно чл. 122 от ЗВ, респ. чл. 3 от Наредбата,
съставляват норми, определени на дадено лице от компетентните власти,
които са по- строги от емисионните норми по наредбата по чл. 135 ал. 1 т. 12
от ЗВ, т. е. Наредба № 6/ 09. 11. 2000г. за емисионните норми за допустимото
съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във
водните обекти. Ето защо, следва да се приеме извод, че понятието
„емисионни норми” е свързано с нормативните изисквания към показателите
и стойностите на веществата в отпадъчните води, а индивидуалните
емисионни норми са по- строги от нормативните стойности на веществата и
показателите, определени в разрешителното за заустване. Във вторият случай
5
обаче, неспазването на по- строгите от нормативно определените
ограничения, съставлява неспазване на условията на самото разрешително,
което е наказуемо на основание чл. 200 ал. 1 т. 2 от ЗВ, а не на основание
чл. 200 ал. 1 т. 6 от същия закон.
По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление
следва да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 79/14.12.2021г. на И. Г.
Й. – Директор на РИОСВ, гр.Пловдив, с което на НОВОМЕС КОМЕРС 1
ЕООД ЕИК:*********, представлявано от А. Г. Г. е наложено
административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” на основание
чл.200 ал.1 т.6 от Закона за водите в размер на 1000лв. за извършено
административно нарушение по чл. 48 ал.1 т.3 от Закона за водите.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6