№ 93 / 15.3.2017 г.
Р Е Ш Е Н И Е
15.03.2017 година
град Монтана
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи
граждански състав в публично заседание на осми февруари през две хиляди и седемнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА М.
при секретаря Р.М., като разгледа докладваното от съдията
М. гр.д. № 1459 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявеният иск е установителен и
е с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът „Прокредит банк България”
АД гр.София, бул. Тодор Александров №26, ЕИК *********, представлявано
съвместно от всеки двама от изпълнителните директори Румяна Величкова Тодорова,
Емилия Христова Царева и Рени Иванова Пейчева, чрез пълномощника адв.А.К.Б.
предявява срещу ответниците В.Г.Т. и М.Н.Т. *** установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК. Поддържа, че по ч.гр.д.№
916/2016г. на РС Монтана е издадена заповед по чл.410 ГПК и ответниците са
осъдени да заплатят сумата от 23125.81 лева, в т.ч. главница и лихви и представляваща
неизпълнение на задължения по договор за финансов лизинг на пътно транспортно
средство и сключен договор за встъпване в дълг, както и анекси към него, ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението, разноските по делото и
адвокатско възнаграждение. Твърди, че ответниците са поели задължение да
отговарят солидарно за всички задължения, породени от договор за финансов
лизинг на пътно транспортно средство. Поради неточното изпълнение на
задълженията по договора за финансов лизинг до лизингополучателя и солидарните
длъжници е изпратена покана да заплатят доброволно дължимите суми, но
изпълнение не последвало. Ищецът твърди, че поради неизпълнение на задължението
депозирал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, въз основа на което е издадена такава и срещу която в
законоустановения срок длъжниците подали възражение, в резултат на което
възниква и правният му интерес от предявяване на настоящия установителен иск.
Моли съда да постанови решение, с
което признае за установено по отношение на ответниците В.Г.Т. и М.Н.Т., че
дължат солидарно на ищеца сумата от 23 125.81 лева, от които главница
13 072.47 лева, ДДС върху просрочена главница в размер на 2 605.89
лева, вноска каско от 61.40 лева, застраховка ГО 214.00 лева, такси за минали
години в размер на 3 424.44 лева, просрочена лихва в размер на 984.11
лева, наказателна лихва от 2 763.49 лева, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението и разноските по делото.
Ответниците В.Г.Т. и М.Н.Т. ***,
представят писмени отговори на исковата молба и вземат становище по предявения
установителен иск, като заявяват, че оспорват същия и молят да бъде отхвърлен,
тъй като два от анексите към договора за финансов лизинг са подписани без тяхно
знание и съгласие. На следващо място заявяват, че не са уведомени за
извършеното преобразуване на „ПроЛийз България” ЕАД, което е чрез вливане в
„ПроКредит Банк България” ЕАД. Правят възражение за изтекла погасителна
давност, тъй като от последното плащане са минали повече от четири години. Доводите
си развиват в приложените отговори и писмена защита. Молят съда да постанови
решение, с което отхвърли предявения иск изцяло, като неоснователен и им
присъди разноските по делото.
Доказателствата по делото са
писмени. Прието е заключение на вещо лице по извършена съдебно-счетоводна
експертиза.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и
при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от
събраните по делото доказателства, че на 09.05.2016 година в Районен съд –
Монтана е подадено заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение
срещу „ВЛАДИ” ЕООД, представлявано от Владислав Михайлов Т., М.Н.Т. и В.Г.Т. ***
за сумата от 23125.81 лева, в т.ч. главница и лихви, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 09.05.2016 година до окончателното изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски: заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. Заявлението е подадено въз основа на договор за
финансов лизинг на пътно транспортно средство №180/ Л00006, преименуван впоследствие
на №180/020542. Въз основа на подаденото заявление е образувано ч.гр.д.№
916/2016 година по описа на Районен съд – Монтана, като съдът е издал заповед
за изпълнение, с която е постановил лизингополучателя и солидарните длъжници да
заплатят на заявителя претендираните суми. В срока за възражение, ответниците в
настоящото производство М.Н.Т. и В.Г.Т. ***, са подали възражения, което
обосновава и правния интерес от предявяване на настоящия иск.
На 20.06.2007г. между „ПроЛийз
България” ЕАД и „ВЛАДИ” ЕООД е сключен договор за финансов лизинг на пътно
превозно средство №180/ Л00006, по силата на който лизингодателят се е задължил
да закупи за сумата от 19 633.61 евро с ДДС и да предостави на финансов
лизинг следното ППС – употребявано полуремарке, марка Шварцмюлер, модел 3А 3 SHKS Е, тип самосвал. Страните договорили, че сумата по
лизинга ще бъде погасена на 48 месечни вноски, описани в погасителен план ,
както и е уговорено, че се дължи лихва в размер на 6-месечния EURIBOR плюс 7 пункта надбавка. На 29.05.2009г. е сключен
договор за встъпване в дълг, по силата, на който ответниците М. и В. Трифонови
са поели задължение да отговарят солидарно за всички задължения, породени от
договор за финансов лизинг на пътно превозно средство №180/ Л00006. Страните се
споразумяват, че номерът на договора се променя на №180/900006.
С Анекс №1 от 19.01.2010г. срокът
на договора се удължава с 6 месеца и номерът му се променя на 180/990006.
С Анекс №2 от 26.08.2010г. срокът
на договора се удължава с 20 месеца и номерът му се променя на 180/999006.
С Анекс от 03.10.2011г. и
12.10.2011г. договорът се преструктурира и номерът му се променя на
№180/020542.
На 09.12.2014г. в ТР е вписано
вливане на „ПроЛийз България” ЕАД в „Про Кредит Банк България” ЕАД и
последното, като универсален правоприемник е встъпило във всички права и
задължения на дружеството-лизингодател.
Поради неточното изпълнение на
задълженията по договора за финансов лизинг до лизингополучателя и солидарните
длъжници е изпратена покана да заплатят доброволно дължимите суми. Съобщението
е връчено на длъжниците на 13.04.2016г., но изпълнение не последвало, с оглед
на което ищецът депозирал и заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК.
Гореизложената фактическа
обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени
средства и заключението на вещото лице, които съдът кредитира като обективно,
безпристрастно и компетентно изготвено.
Предявеният от ищеца иск с правно
основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК е установителен и цели да
установи съществуване на вземания на кредитора–ищец в настоящото производство
по отношение на длъжниците – ответници в настоящото производство. От съвкупната
преценка на доказателствата по делото се установява по категоричен и безспорен
начин, че към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, ответниците са дължали посочените в същото суми. По делото са представени
договор за финансов лизинг и договор за встъпване в дълг от 20.06.2007г. Приложен
е и анекс от 12.10.2011г., с който се променя единствено номера на договора.
Страните не са извършили новация, още повече че за това е необходимо изрично
изявление и на двете страни, че старото задължение се погасява и на негово място
възниква ново. Нещо повече – страните изрично са посочили, че всички задължения
остават дължими. С оглед на горното подписаният от ответниците договор за
встъпване в дълг продължава да обвързва страните и да поражда задължение за
плащане за тях.
Ето защо възраженията на
ответниците в тази насока се явяват неоснователни.
В подкрепа на горните изводи са и
констатациите на вещото лице по ССЕ. Вещото лице поддържа, че основният договор
за финансов лизинг за закупуване на пътно превозно средство е непрекъснато
преструктуриран, като всяка просрочена главница е отчитана за редовна в
следващия сключен договор. Поради забава в плащанията на лизинговите вноски,
договорът за финансов лизинг е преструктуриран, като е удължаван срока на
действие и променяни размерите на лизинговите месечни вноски. Поддържа, че не
са й предоставени данни за погасяване на лизингови вноски по последния
погасителен план по Договор за лизинг №180/ 020542.
От събраните по делото писмени
доказателства, в частност сметки, справки, нотариални покани, както и от
приетото по делото заключение на вещото лице Л.З.Ц., неоспорено от страните, безспорно
се установи, че задълженията на ответниците по договор за лизинг, към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, 09.05.2016г., възлизат на общата сума от 23 125.80 лева
и включват неизплатени изискуеми лизингови вноски, неустойки за забавено
плащане на просрочени лизингови вноски, незаплатена застраховка ГО, просрочена
лихва, наказателна лихва, разпределени, както следва: главница 13 072.47
лева, ДДС върху просрочена главница в размер на 2 605.89 лева, вноска
каско от 61.40 лева, застраховка ГО 214.00 лева, такси за минали години в
размер на 3 424.44 лева, просрочена лихва в размер на 984.11 лева,
наказателна лихва от 2 763.49 лева.
Ответниците от своя страна не
ангажираха в процеса доказателства за извършено плащане, въпреки дадените
указания с проекто-доклада, където е указана и доказателствената тежест в
процеса и съдът приема, че не успяха да докажат своите възражения срещу
издадената заповед за изпълнение.
Относно възражението на
ответниците, че не са уведомени за извършеното преобразуване, съдът намира същото
за неоснователно по следните съображения:
Видно от приложените към делото
извлечения от Търговския регистър по партидата на „Про Лийз България” ЕАД е
видно, че дружеството е правоприемник на „Про Кредит Банк България” ЕАД.
Извършеното преобразуване на „Про Лийз България” ЕАД е обявено в Търговския
регистър на 09.12.2014г. по партидата на дружеството. Разпоредбата на чл.7, т.1
ЗТР въвежда необоримата презумпция, че вписаното обстоятелство е известно на
третите лица от деня на вписването му. Съгласно тази норма ответниците се
считат уведомени за извършеното вписване считано от 09.12.2014г., без да е необходимо
нито ищецът, нито неговият праводател „Про Лийз България” ЕАД да извършват
действия по уведомяване на своите контрагенти, поради което на ответниците не
им се дължи нарочно уведомяване.
Ето защо и с оглед съвкупната
преценка на доказателствата по делото, се установява, че към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответниците са
дължали посочените в същото суми. По тези съображения исковата претенция като
основателна следва да бъде уважена като се признае за установено, че към
момента на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, ответниците М.Т. и В.Т. са дължали солидарно с „ВЛАДИ” ЕООД
посочените в същото суми.
Съобразно този изход на делото
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца по делото направените
в настоящото производство разноски, съобразно приложения на л.56 от делото
списък на разноските в общ размер на 2 081.04 лева, включващи държавна такса,
депозит за вещо лице и адвокатски хонорар.
По горните съображения,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на М.Н.Т. ЕГН ********** *** и В.Г.Т. ЕГН ********** ***, че към
09.05.2016 година са дължали солидарно на „Прокредит банк България” АД
гр.София, бул. Тодор Александров №26, ЕИК *********, представлявано съвместно
от всеки двама от изпълнителните директори Румяна Величкова Тодорова, Емилия
Христова Царева и Рени Иванова Пейчева, чрез пълномощника адв.А.К.Б. сумите по
заповед за изпълнение на парично задължение от 10.05.2016 година по ч.гр.д.№
916/2016 година на Районен съд – Монтана, сумата от 23 125.81 лева, от
които главница 13 072.47 лева, ДДС върху просрочена главница в размер на
2 605.89 лева, вноска каско от 61.40 лева, застраховка ГО 214.00 лева,
такси за минали години в размер на 3 424.44 лева, просрочена лихва в
размер на 984.11 лева, наказателна лихва от 2 763.49 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 09.05.2016 година до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 462.52 лева заплатена държавна такса и
сумата от 876.89 лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.Н.Т. ЕГН ********** ***
и В.Г.Т. ЕГН ********** *** да заплатят на „Прокредит банк България” АД
гр.София, бул. Тодор Александров №26, ЕИК *********, представлявано съвместно
от всеки двама от изпълнителните директори Румяна Величкова Тодорова, Емилия
Христова Царева и Рени Иванова Пейчева, сумата от 2 081.04 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :