В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Валентина Бошнякова | |
Гражданско I инстанция дело |
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното: Образувано е по обективно съединени искове, предявени от Г. И. Д., с ЕГН *, депозирани чрез А. К. Г. против А. И. Х., с ЕГН * за осъждане на ответника да предаде ползването и владението на недвижимия имот, находящ се в Г. З., У. „.................”, Б. 1, . 4, А. 13, със застроена площ от 84.41 К. м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения на един етаж, ведно с прилежащото избено помещение № * с площ от 4.67 К. м., представляващ ПИ с идентификатор на жилището № *, находящо се в сграда № *, разположена в ПИ с идентификатор № * в К. * по ПУП на Г. З., както и за осъждане на ответника да заплати обезщетение за лишаването на ищцата от правото на ползване на недвижимия имот в размер на 130 лв. за периода от 01.04.2011 г. до 09.05.2011 г., както и в размер на 97.44 лв. ежемесечно, считано от 09.05.2011 г. до деня на предаване на жилището, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с която сума ответникът се е обогатил, а ищцата се е обеднила. Ищцата твърди, че по време на брака си със сина на ответника, който брак към настоящия момент е прекратен, с писмен договор по реда на ЗОС са придобили правото на собственост върху описания по-горе недвижим имот, като с бракоразводното решение същият й е бил предоставен и тя е била осъдена да му заплаща половината от наемна‗а цена в общ размер 97.47 лв., а именно: 48.72 лв. Посочено е, че на 08.03.2011 г. бившите съпрузи са се снабдили с нотариален акт досежно процесния имот, като на същата дата те са го дарили на своята дъщеря М. Е. Х. и в полза на ищцата е учредено пожизнено вещно право на ползване върху него. Наведени са доводи, че Г. Д. е останала да живее в жилището до 30.03.2011 г., когато прибирайки се от работа установила, че бравата е сменена и в апартамента са се настанили ответникът и дъщеря й, които я допуснали вътре само да си събере багажа. С Нотариален акт № *, т. *, рег. № *, д. № */04.04.2011 г. на Нотариус М. Д. с рег. № * на НК и район на действие РС – Г. З. М. Е. Х. е дарила процесния имот на ответника, като в нотариалния акт изрично е посочено, че има учредено на ищцата пожизнено право на ползване. След намеса на полицейските органи на 06.04.2011 г. А. Х. е предал на ищцата ключа за апартамента, но на следващия ден си го е поискал обратно и след получения отказ отново е сменил патрона на бравата така, че ищцата е била лишена от достъпа и ползването на апартамента, считано от 31.03.2011 г., поради държането на същия от ответника без основание. Той се е обогатил от ползването на имота, а ищцата се е обеднила от ограничаването на правото й на ползване със 130 лв. за периода от 01.04.2011 г. до 09.05.2011 г., както и в размер на 97.44 лв. ежемесечно от 09.05.2011 г. Ответната страна – А. И. Х. не депозира писмен отговор, но в съдебно заседание оспорва исковете и по основание, и по размер. Навежда доводи, че ищцата го е излъгала, като е запазила правото на ползване за себе си. Златоградският районен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба, становището на ответната страна и обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното: С Договор за покупко-продажба на жилище по реда на ЗОС от 01.04.1998 г. Е. А. Х. е придобил от Община – Г. З. собствеността върху апартамент № *, находящ се в жилищна сграда Б. Д 1, . 4, построена върху общинска земя – парцел І, К. .., У. „.................” в Г. З. , заедно с прилежащото избено помещение № * и с 2.4 % ид. ч. на сградата и от правото на строеж. Същият недвижим имот, с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № */15.07.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК – Г. С., е предмет на Нотариален акт № *, т. *, рег. № *, д. № */08.03.2011 г. на Нотариус М. Д. с рег. № * на НК и район на действие РС – Г. З., с който Е. А. Х. и Г. И. Х. са признати по реда на Ч. 587, ал. 1 от ГПК за собственици на имота, както и предмет на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, т. *, рег. № *, д. № */08.03.2011 г. на Нотариус М. Д. с рег. № * на НК и район на действие РС – Г. З., с който Е. и Г. Х. са дарили на М. Е. Х. този имот, като Г. И. Х. запазва пожизнено правото си да ползва гореописания имот. С Нотариален акт № *, т. *, рег. № *, д. № */04.04.2011 г. на Нотариус М. Д. с рег. № * на НК и район на действие РС – Г. З. М. Е. Х. е дарила процесния имот на ответника, като в нотариалния акт изрично е посочено, че има учредено пожизнено право на ползване в полза на ищцата. Срещу ответника е образувано досъдебно производство за това, че на 06.04.2011 г. самоволно не по установения от закона ред е осъществил едно оспорвано от ищцата право на ползване върху процесния имот чрез подмяна на патронника на входната врата на апартамента. От показанията на разпитани по делото свидетели Х., П. и Б. безпротиворечиво се установява, че по повод подаден до РУП – Г. З. сигнал същите са посетили адреса, на който се намира процесния имот, във връзка с възникнал между страните по делото спор досежно ограничения от страна на ответника достъп на ищцата до апартамента. След намесата на органите на реда, в каквото качество са присъствали първите двама свидетели, ответникът е предоставил ключ на ищцата за жилището, след което бравата отново е била сменена и достъпът на ищцата - ограничен. При така установената фактическа обстановка Златоградският районен съд намира исковите претенции за допустими - депозирани са от процесуално правоспособна и активно легитимирана страна, която има правен интерес от търсената защита и са насочени срещу надлежна насрещна страна. Възникналият правен спор не е решен със сила на пресъдено нещо и е подведомствен на сезирания съд. Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи, които обуславят частична основателност на предявените искове: Заявеният иск по Ч. 56 от ЗС, във връзка с Ч. 108 от ЗС представлява претенция на лишения от ограниченото вещно право ползвател срещу лицето, владеещо имота без основание, с която първият иска от втория предаването на владението на имота въз основа на своето право на ползване. Съгласно разпределението на доказателствената тежест, ищцата следва да докаже правото си на ползване върху процесния недвижим имот и неправомерното лишаване от това правото от страна на ответника. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява ограниченото вещно право на ползване върху спорния имот на ищцата по делото – същата, заедно с Е. А. Х. са дарили имота на М. Е. Х., като в нотариалният акт, с който е изповядана сделката изрично е посочено учреденото на Г. И. Д. пожизнено право на ползване. Всички последващи прехвърлителни сделки не могат да ограничат или да прекратят действието на това ограничено вещно право, по аргумент на Ч. 59 от ЗС, според който правото на ползуване се погасява със смъртта на ползвателя, ако то не е учредено за по-кратък срок, а в настоящия случай то е пожизнено. Възражението на ответника, че уговорката е била процесният имот да бъде прехвърлен на неговата внучка – М. Х., че ищцата ги е излъгала и че той е подписал нотариалният акт без същият да му бъде прочетен се явяват недоказани. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба, не е оспорил доказателствата по делото и не е поискал ангажирането на каквито и да е доказателства, поради което неговата защитна теза остава недоказана и единствено с навеждането на твърдения не може да обори събраните по делото писмени и гласни доказателства на насрещната страна. Безспорно от събраните гласни доказателства се установява и владеенето на имота от страна на А. И. Х. без основание. Същият заявява, че е предоставил ключа на апартамента на внучката си да живее в него, като по този начин е ограничил ползването на ищцата, следователно ответникът владее имота, макар и чрез М. Х., която се явява държател на същия, без основание. Налице е ограничеване на достъпа на Г. Д. до имота чрез смяна на патрона на бравата на апартамента, за което липсва законно основание. Следователно искът се явява основателен и следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да предаде владението на недвижимия имот. Що се касае до другия иск, предявен при условията на обективно кумулативно съединяване, настоящата инстанция намира същия за неоснователен. За уважаването на иска по Ч. 59 от ЗЗД следва да се установи увеличение на имуществото на ответника за сметка на имуществото на ищеца и да липсва друга възможност за правна защита на обеднелия. Освен това, обогатяването и обедняването на двете лица следва да произтичат от един и същи факт или обща група факти, като неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи връщане на това, с което се е обогатил, но до размера на обедняването, а при разлика между двете стойности следва да върне по-малката от тях. Ищцата претендира неоснователното обогатяване на ответника, който е ползвал процесния имот чрез своята внучка без правно основание, като това обогатяване се изразява в размер на 130 лв. за периода от 01.04.2011 г. до 09.05.2011 г., както и по 97.44 лв. ежемесечно, считано от 09.05.2011 г. до деня на предаване на жилището, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Безспорно по делото е, че ищцата има вещно право на ползване върху процесния апартамент, както и че същият е бил използван от ответника в периода от 06.04.2011 г., когато е образувано досъдебно производство срещу него, до датата на завеждане на исковата молба /09.05.2011 г./, а липсата на правно основание за ползването му е обусловена именно от валидно учреденото ограничено вещно право в полза на Г. Д.. Ответникът заявява, че в имота живее неговата внучка, като доказателства за получавана парична облага за това /напр. под формата на наем/, както и за ограничаване на достъпа на ищцата до жилището за периода от 01.04.2011 г. до 06.04.2011 г. не са събрани по делото. По отношение на обедняването от страна на ищцата и неговия размер настоящата инстанция счита, че доказателства за това също не са представени по делото. Ограничаването на достъпа до жилището само по себе си не води до обедняване. Следва да е налице реално намаляване на имуществото на ищцата, в резултат на това ограничаване или пропуснати облаги, вследствие на него. В настоящия случай няма нито наведени твърдения, нито събрани доказателства както за намаляването на имущественото състояние на Г. Д., така и за нейни пропуснати имуществени ползи, поради което искът се явява недоказан за сумата в размер на 130 лв. за периода от 01.04.2011 г. до 09.05.2011 г.. Искът за неоснователно обогатяване не обуславя периодично бъдещо плащане, в какъвто смисъл са наведените твърдения на ищцата /по 97.44 лв. ежемесечно, считано от 09.05.2011 г. до деня на предаване на жилището, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска/, обогатяването и обедняването представляват реално настъпили факти, а не бъдещи събития, поради което в тази част искът е неоснователен. Неоснователността и недоказаността на главния иск по Ч. 59 от ЗЗД обуславя и неоснователността на аксерония иск за мораторна лихва, който също следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на делото, направеното искане и на основание Ч. 78, ал. 1 от ГПК, А. И. Х., с ЕГН * следва да заплати на Г. И. Д., с ЕГН * направените от нея разноски пред настоящата инстанция, представляващи платени суми за държавни такси, депозит за свидетели и адвокатско възнаграждение в размер на общо 610 лв. /шестотин и десет лева/, съразмерни на уважената част от исковите претенции. Водим от горното, Златоградският районен съд Р Е Ш И : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо А. И. Х., с ЕГН *, че Г. И. Д., с ЕГН * притежава ограничено вещно право на ползване върху недвижимия имот, находящ се в Г. З., У. „................”, Б. ., ., със застроена площ от 84.41 К. м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения на един етаж, ведно с прилежащото избено помещение № * с площ от 4.67 К. м., представляващ ПИ с идентификатор на жилището № *, находящо се в сграда № *, разположена в ПИ с идентификатор № * в К. * по ПУП на Г. З.. ОСЪЖДА А. И. Х., с ЕГН * да предаде на Г. И. Д., с ЕГН * владението на недвижимия имот, находящ се в Г. З., У. „..............”, Б. , със застроена площ от 84.41 К. м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения на един етаж, ведно с прилежащото избено помещение № * с площ от 4.67 К. м., представляващ ПИ с идентификатор на жилището № *, находящо се в сграда № *, разположена в ПИ с идентификатор № * в К. * по ПУП на Г. З.. ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. И. Д., с ЕГН * срещу А. И. Х., с ЕГН * иск с правно основание Ч. 59 от ЗЗД за осъждане на А. И. Х., с ЕГН * за заплащане на сумата в размер на 130 лв. за периода от 01.04.2011 г. до 09.05.2011 г., както и сумата в размер на 97.44 лв. ежемесечно, считано от 09.05.2011 г. до деня на предаване на жилището, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, представляващи сумите, с които ответникът се е обогатил, а ищцата се е обеднила, вследствие на лишаването й от правото на ползване на недвижимия имот, находящ се в Г. З., У. „.............”, Б. *, със застроена площ от 84.41 К. м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения на един етаж, ведно с прилежащото избено помещение № * с площ от 4.67 К. м., представляващ ПИ с идентификатор на жилището № *, находящо се в сграда № *, разположена в ПИ с идентификатор № * в К. * по ПУП на Г. З., като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА А. И. Х., с ЕГН * да заплати на Г. И. Д., с ЕГН * направените от нея разноски пред настоящата инстанция в размер на 610 лв. /шестотин и десет лева/, съразмерни на уважената част от исковите претенции. Решението подлежи на обжалване пред ОС – Г. С. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. СЪДИЯ: /п/ |