РЕШЕНИЕ
№ 208
гр. Пловдив, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. С. Въззивно гражданско дело
№ 20225300502550 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. чл.32
ал.2 от ЗС.
Образувано е по въззивна жалба на А. И. С. с ЕГН ********** и В.
А. С. с ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, чрез адв. В. В. и адв.К. В.,
против Решение № 260437/09.08.2022г., постановено по гр.д.№ 15765/2020г.
по описа на Районен съд – Пловдив, XVII гр.с., с което е разпределено на осн.
чл.32 ал.2 от ЗС правото на ползване, както следва –
А. С. М. и Й. М. М. да ползват дял Б по т.1-2-3-4-5-6-7-1 /ограден
с жълто/ с площ от 123,50 кв.м Приложение № 5 към Вариант № 2 на вещото
лице В. Г.на л. 106 от делото
А. И. С. и В. А. С. да ползват дял А по т. 3-8-9-10-6-5-4-3 /ограден
с червено/ Приложение № 5 към Вариант № 2 на вещото лице В. Г. на л. 106;
като Приложение № 5 към Вариант № 2 на вещото лице инж. В. Г.
на л. 106 от делото е неразделна част от съдебното решение.
Молят да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и вместо
1
това да се отхвърлят изцяло предявените искове, а при условията на
евентуалност – молят да бъде допуснато разпределение на ползването на осн.
чл.32 ал.2 от ЗС, но съгласно Вариант 1, Приложение №3 към заключението
на в.л. инж. В. Г., прието в съдебно заседание на 07.10.2021г.
Въззиваемите страни А. С. М. с ЕГН ********** и Й. М. М. с ЕГН
**********, чрез адв. М. Н., депозират писмен отговор, че жалбата е изцяло
неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на
процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от А. С. М. и Й. М. М. против А. И.
С. и В. А. С. е заведена искова молба, ведно с допълнително писмено
уточнение към нея, с която посочват, че с ответниците са съсобственици на
поземлен имот с идентификатор 56784.505.42, който представлява дворно
място с площ от 247 кв.м с адрес: *** по действащата КК и КР на гр. Пловдив
при равни за страните квоти от по ½ ид.част. ведно с построените в имота
жилищна сграда с площ от 52 кв.м., с идентификатор 56784.505.42.1,
жилищна сграда с площ от 51 кв.м с идентификатор 56784.505.42.2 и
жилищна сграда с площ от 26 кв.м. с идентификатор 56784.505.42.3.
Ищците изтъкват, че притежават жилищна сграда с площ от 52
кв.м., с идентификатор 56784.505.42.1, а другите две жилищни сграда са
собственост на ответниците. Заявяват, че не могат да постигнат съгласие с
ответниците да извършат разпределение ползването на дворното място
поради което искат от съда да извърши такова съобразно притежаваните от
тях квоти в съсобственост и при съобразяване достъп до имота и ползването
му по предназначение като конкретно се иска частта от дворното място, която
ще им бъде определена за ползване да обхваща възможността за паркиране на
лек автомобил. Молят при разпределение ползването на дворното място да
бъдат отчетени съществуващите и построени в него сгради с цел
обслужването и поддръжката им.
Ответниците А. И. С. и В. А. С. депозират Писмен отговор по
чл.131 от ГПК, с който оспорват предявения на осн. чл.32 ал.2 от ЗС иск.
Поддържат, че съгласно нотариален акт № 114, т.8 по нот. дело № 3164/1964г.
2
ползването на дворното място е било разпределено като няма новонастъпили
обстоятелства, които да обуславят необходимостта от извършването на ново
разпределение. Застъпват, че поисканото разпределение ползването на
дворното място засяга правата на страните, защото е свързано със събарянето
на съществуващата външна тоалетна, която е индивидуална собственост,
законно построена, като ако бъде допуснато такова разпределение ищците ще
могат да паркират лек автомобил в дворното място, а ответниците – не.
Страните са приложили нотариалните актове за собственост, с
които доказват, че са съсобственици с по 1/2 ид.ч. от процесното дворно
място, за което обстоятелство всъщност и не спорят.
В хода на производството са приети Заключение, изготвено от в.л.
В. К., Основно и Допълнително заключения, изготвени от в.л. инж.В. Г..
Разпитани са допуснатите свидетели С.Н. /без родство/ и А.М.
/без родство/.
Районният съд, за да постанови решението, излага основни
съображения, че е установено по делото, че след закупуването на дворното
място от ищците през 1964г. е извършено разпределение на ползването му –
ищците /техните праводатели/ да ползват отделен вход откъм улица ***
покрай южната граница на имота с ширина 2 метра до тяхната сграда като се
ползва и цялото останало място навътре около постройката, като така
оформената двуметрова пътека била обособена с ограда с мрежа към която
била долепена тоалетна като според настоящата инстанция от така
установеното разпределение е изминал значителен период от време,
тоалетната не съществува /заключението на вещото лице В. К./, разрушена е
оградата от мрежа, ответниците са навлезли в двуметровата ивица
/показанията на св. С.Н./.
Районният съд налага извод, че тези гореописани обстоятелства
дават основание за искане на ново разпределение на ползването на дворното
място. Позовава се на съдебна практика - Решение № 71/19.04.2011г. по гр.д.
№ 727/2010г. на ВКС, според която значително изминалият период от време
от разпределението на съсобствения имот е факт, който сам по себе си е
достатъчен всеки съсобственик да поиска ново разпределение
Според двете вещи лица площта на имота е 247 кв.м.
3
Районният съд е аргументирал, че не кредитира заключението на
вещото лице К. относно предложения вариант за разпределение – Вариант
първи, скица-проект на л. 61 от делото, тъй като дяловете на страните не са
равностойни – ищците получават за ползване площ от 71.5 кв.м, а
ответниците площ от 46,5 кв.м.
При огледа на вещото лице К. през м.май, 2021г. не се констатира
наличието на постройка, която вещото лице Г. отразява в Приложение № 2, л.
74 от делото между точки 1-2-3-4 и което определя като външна тоалетна и
която тоалетна не е идентична с несъществуващата сграда с идентификатор
56784.505.42.4.
Районният съд, при тази фактическа изясненост, налага правен
извод, че при разпределение ползването на дворното място следва да се
отчитат съществуващите в него жилищна сграда с площ от 52 кв.м., с
идентификатор 56784.505.42.1, жилищна сграда с площ от 51 кв.м с
идентификатор 56784.505.42.2 и жилищна сграда с площ от 26 кв.м. с
идентификатор 56784.505.42.3, като сграда с идентификатор 56784.505.42.4 не
съществува.
Аргументира се в решението, че постройката /външен клозет/
отразена в Приложение № 2, л. 74, между точки 1-2-3-4 на вещото лице инж.
Г. не може да бъде поставен в дял на ответниците, защото по този начин
входът за дворното място на ищците откъм ул. ***по т.1-9 на Приложение №
4, л. 76, би бил с ширина 1.81 м., което би затруднило възможността им да
ползват този вход /през него не може да влезе лек автомобил до входа на
жилищната сграда идентификатор 56784.505.42.1/. На следващо място,
посочва, че ответниците не са установили по делото за какво точно ползват
този клозет предвид наличието на съществуваща канализационна система за
обратни води за Район „Северен“ гр. Пловдив, който факт бил ноторно
известен за съда.
Районният съд налага окончателен извод, че ищците следва да
ползват дял Б по т.1-2-3-4-5-6-7-1 с площ от 123,50 кв.м Приложение № 5 към
Вариант № 2 на вещото лице Г. на л. 106 от делото, в който случай входът за
дворното място е с ширина 2.71 м., като ищците могат да придвижат МПС до
входа на жилищната сграда /вкл. автомобил на Спешна медицинска помощ,
който е със стандартна ширина 2050 мм./
4
https://transforma.bg/wpcontent/uploads/2018/08/AmbulanceTypeB_broshure.pdf/,
а ответниците следва да ползват дял А по т. 3-8-9-10-6-5-4-3 /ограден с
червено/.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С въззивната жалба на А. И. С. и В. А. С. са въведени възражения,
че по делото няма доказани новонастьпили обстоятелства, за да бъде
поискано ново разпределяне от ищците на ползването на празната
незастроена площ на имот с идентификатор 56784.505.42. Поддържат, че след
подхода от към ул.*** им е осигурено ползване на имота със ширина 2.00
метра и с дължина до сградата им в дъното на имота, така както то им е било
учредено, съобразно приложения нот. акт.№ 114,т.8, нот.д. № 3164/1964 г.,
нотариус Х.М., когато те са закупили 1/2 ид.ч. от същия. Считат, че с
допуснатото разпределение се променя съществуващото фактическо
положение както относно подхода за определяне частта на ищците, така и от
друга страна, се засяга съществуващата външна тоалетна, която е била
изградена след 1973г. от техните праводатели, тяхна индивидуална
собственост е и няма основание за премахване. Отделно, както е установено и
от в.л. инж.В.Г. по протежението на северозападната стена на
сградата/външна тоалетна, откъм улица „***се намират поставените от ЕВН
ел.табла и така линейното разстояние от съседния ПИ с ИД 56784.505.42.1,
спрямо тази сграда е 2/два/ метра, което е съобразно с учреденото реално
ползване на ищците в съсобствения поземлен имот.
Жалбоподателите, при условията на евентуалност, правят искане,
ако все пак бъде прието, че съществува основание да бъде извършено ново
разпределяне на ползването на празното незастроено дворно място в имот с
ИД 56784.505.42, то като вариант, който няма да наруши принципите и
законовите изисквания при разпределяне на ползването недвижим имот,
5
съгласно чл.32, ал.2 от ЗС, е да се възприеме Вариант 1, Приложение № 3,
към заключението на в.л.инж. В. Г., прието на 07.10.2021 г.
Въззивната инстанция намира, че възраженията на жалбоподателя
са неоснователни. От събраните по делото писмени доказателства се
констатира, че през далечната 1964 година е било извършено разпределение
на съсобственото дворно място, но оттогава във времето са извършени
промени, които се изразяват в премахването на половината от оградата от
мрежа /което обстоятелство е отразено и в Основно заключение на в.л. инж.
В. Г./, а така също се установява, че ищците ползват по-малко от
действително притежаваната от тях ½ ид.ч. от имота. Районният съд,
обосновано е възприел Вариант № 2 /Приложение № 5/ към експертизата, тъй
като определя за всяка от насрещните страни /ищци и ответници/ да ползват
съответно по 247 кв.м., с оглед на факта, че цялата площта от имота,
подлежаща на разпределяне е общо 247 кв.м. При този вариант се гарантира и
това, че ищците могат да придвижват автомобил до входната им врата,
включително би могла да премине и автомобил на Спешна медицинска
помощ /по размери, които Районният съд е посочил съгласно цитирания сайт.
Отчетено е и съществуващото фактическо положение, като в тази насока, не е
доказано от ответниците защо евентуално те биха ползвали външен клозет,
при положение, че в имота има действаща канализационна система. Вещото
лице инж.Г. пояснява в съдебно заседание на 07.10.2021г., че само една от
стените на тази външна тоалетна е стабилна, а останалите стени са направени
от леки материали.
Без уважение следва да се остави искането на жалбоподателите за
допускане разпределение на осн. чл.32 ал.2 от ЗС според Вариант 1,
Приложение № 3, към заключението на в.л.инж. В. Г., прието на 07.10.2021 г.
Този вариант 1 не е уместен, защото предвижда Дял А да бъде в размер на 128
кв.м. и Дял Б - в размер на 119 кв.м., тоест квадратурите им очевидно не са
изравнени, което е особено наложително предвид равните права на страните в
съсобствеността.
Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване.
Разноски.
Съобразно правния резултат жалбоподателите ще бъдат осъдени
6
да заплатят на въззиваемите страни общо сумата 500 лв. за направени
разноски по делото за адвокатско възнаграждение, заплатено изцяло и в
брой.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 260437/09.08.2022г., постановено по
гр.д.№ 15765/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII гр.с.
Осъжда А. И. С. с ЕГН ********** и В. А. С. с ЕГН **********,
и двамата с адрес: *** да заплатят на А. С. М. с ЕГН ********** и Й. М. М. с
ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: ***, общо сумата 500 лв. за
направени разноски във възз.гр.д.№ 2550/2022г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив, V гр.с.
Решението e окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7