№ 162
гр. С., 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на шести октомври, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20212200500342 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.К., пълномощник на
Г. Й. Г., ЕГН ********** от гр.С., кв. „ К.“, № 4 – А - 8 против решение №
260361/10.06.2021 г. по гр.д. № 4644//2020г. на С.ския районен съд, с което на
основание чл. 500, ал.1, т. 3 от КЗ, жалбоподателят е бил осъден да заплати на
„ ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, със седалище и адрес на
призоваване, гр. С., бул. „ В.“, № 89Б, сумата от 807.66лв. представляваща
изплатено от застрахователя застрахователно обезщетение за имуществени
вреди по лек автомобил „ Сеат Ибиза“, с ДКН СН ***** СА, вследствие на
настъпило ПТП на 08.04.2019г., поради напускане на произшествието преди
идването на органите за контрол на движението. С обжалваното решение
жалбоподателят е бил осъден да заплати законна лихва от датата на подаване
на исковата молба – 18.12.2020г., 123.84 лв. – мораторна лихва и деловодни
разноски в размер на 530.00лв.
1
Решението е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно.
Страната счита, че неправилно съдът при кредитиране на решението си се е
позовал изключително на свидетеля, който е бил другият участник в ПТП.
Посочва, че той дори бил признал, че е бил съгласен с факта, че се е съгласил
жалбоподателят да напусне ПТП.
В жалбата се изтъква, че за да налице основанията за регрес да са
налице комулативно две условия – да е налице нарушение по чл.123, ал.1, т.3,
б. „б“ от ЗДвП и да е било наложено наказание по чл.79, ал.2 от ЗДвП. Било
необходимо да има нарушение и санкция за него. В случая това не било
налице. В жалбата се твърди, че за да е налице нарушение на чл.500отКЗ е
необходимо поне едното превозно средство да не може да се предвижва
самостоятелно, а в случая такова нещо нямало. Случаите, когато органите на
МВР са задължени да посетят ПТП били посочени в чл.125 от ЗДвП.
Предвиждало се задължително посещение ако между участниците има
разногласие относно обстоятелствата свързани с ПТП (т.7). В случая
разногласие между участниците в ПТП не е имало към момента, в който
жалбоподателят си е тръгнал. В този смисъл била и практиката на
съдилищата. Моли се да се отмени обжалваното решение и да се отхвърлят
предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от адв.Г. – пълномощник на „ ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с който
жалбата е оспорена като неоснователна. Посочено е, че към датата на
настъпване на ПТП редакцията на чл.125, т.7 от ЗДвП е била изменена (
20.12.2016г.) и според новата редакция единственото условие за посещение на
ПТП е наличието на противоречие между участниците в ПТП ( не и
невъзможност на някой от автомобилите да не може да се придвижва сам).
Страната посочва, че по този начин не е необходимо да са налице при
условията на комулация изискванията за напускане на ПТП и невъзможността
на някой от участвалите в ПТП автомобили да не може да се придвижва на
собствен ход. На следващо място страната изтъква, че исковата претенция
била безспорно установена от представения Протокол за ПТП и САТЕ. Моли
се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Страните не са направили нови процесуални или доказателствени
2
искания.
В с.з.въззивникът редовно призован се явява лично, както и с
представител по пълномощие адв.К., който заявява, че поддържа въззивната
жалба и моли същата да бъде уважена. Няма претенции за разноски.
В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се представлява.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 14.06.2021г. и
в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 18.06.2021 г.
е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Пред съда е бил предявен иск с правно основание чл.500, ал.1, т. 3 от
КЗ. Според редакцията на този текст от 07.12.2018г. ( в сила към момента на
настъпване на ПТП – 08.04.2019г.) застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с
платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото
на настъпване на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон (освен ако се нуждае от
медицинска помощ). При анализа на текста е видно, че законодателят е
поставил две изисквания за уважаването на този иск – ответникът да е
виновният водач и същият да е напуснал ПТП преди идването на органите на
МВР. Законодателят не е поставил като условие за реализиране на
отговорността освен напускане на ПТП водачът да е бил наказан с глоба по
ЗДвП за деянието си. Условието е водачът да е напуснал ПТП, когато е било
3
задължително посещението му от органите на МВР. Случаите на
задължително посещение са посочени в чл.125 от ЗДвП. В т. 7 е посочено, че
службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават
задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато (изм. –
ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) между участниците в
произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него.
От данните по делото се установява, че при настъпване на ПТП между
двамата участници е съществувало несъгласие относно отговорността и
причините за настъпването му. Жалбоподателят е бил на мнение, че не е
отговорен, но другият участник – свидетел по делото не е бил съгласен.
Жалбоподателят напуснал ПТП в нарушение на изискването на чл. 123, ал.1,
т.3, б. „в“ от ЗДвП) при съществуващо несъгласие между участниците в
произшествието относно обстоятелствата, свързани с него.
От извършената по делото САТЕ е видно, че вина за настъпване на ПТП
има жалбоподателят. Експертизата е била приета от първоинстанционния съд
като процесуалният представител на жалбоподателя я е оспорил в частта, в
която ВЛ е отговорило кой има вина за настъпване на ПТП, но не е поискало
допълнителна експертиза в тази насока, поради което съдът кредитира
заключението изцяло като обективно и компетентно и приема че вина за
настъпване на ПТП има жалбоподателят.
По този начин, съдът приема, че предявеният иск е основателен по
основание. Тъй като първоинстанционното решение не се спори относно
размера на присъдената сума за обезщетение, съдът приема че искът е
основателен и в предявения размер.
С оглед изложеното съдът намира първоинстанционното решение за
правилно и законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна е претендирала деловодни разноски за въззивна
инстанция, но такива не са доказани, поради което не следва да се присъждат.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260361/10.06.2021 г. по гр.д. №
4644//2020г. на С.ския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5