РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 14208
гр. София, 15.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Частно
гражданско дело № 20221110104048 по описа за 2022 година
Депозирано е заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 ГПК от [фирма] срещу АН. М. П. за следните суми: 200,00 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит, ведно със законна лихва за
период от 27.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 112,68 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 20.07.2018 г. до 26.01.2022 г., сумата 10,28 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 21.04.2018 г. до 20.07.2018г., сумата 30,00
лева, представляваща такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, 17,44лева,
представляваща договорно възнаграждение за период от 20.04.2018 г. до 20.07.2018 г.,
131,40лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, както и
държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180,00
лева.
Съдът, като извърши проверка на заявлението, намира, че същото подлежи на
частично отхвърляне по отношение на претендираните вземания за възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги и такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането със следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 ГПК заповед за изпълнение не се издава,
когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или
е налице обоснована вероятност за това.
В случая се претендират вземания по договор за потребителски кредит, поради
което длъжникът има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Съдът
намира клаузата, с които е определено, че в полза на кредитодателя възникват вземане за
възнаграждение за допълнителни услуги за неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП
поради следното:
1
В ЗЗП и по-конкретно в чл. 143 от същия закон е дадено определение на понятието
„неравноправна клауза“ в договор с потребител, а именно - всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като различните
хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 20 точки от посочената
разпоредба. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2-ра от същата разпоредба е
посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителя не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Такова разрешение е
дадено и в Директива 93/13/ЕИО. Според чл.3 от Директивата, неравноправни клаузи са
договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за
добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията, произтичащи от договора. Не се счита за индивидуално договорена
клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност
да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя
отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл.3 от
Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той
е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с
общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи
този факт.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен при Общи условия, т.е.
при предварително определени от страна на ищеца договорни клаузи. Доколкото самият
договор е бланков, съдът намира, че същият не е бил предмет на предварително договаряне
между страните, от което следва извод, че потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието му и е подписал стандартизиран бланков формуляр, чието съдържание
е предварително изготвено от заявителя.
Съгласно представеното по делото споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги и общи условия към договора за потребителски същите се изразяват в
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане
на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; възможност за смяна на датата на падежа и улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства.
Така посочените услуги са определени в нарушение на чл. 10а ал. 2 ЗПК,
забраняваща на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В този смисъл са и разясненията, дадени в
Решение на ВКС № 345/9.01.2019 г. по т. д. № 1768/18 г. На следващо място в противоречие
на императивното правило на чл. 10а, ал. 4 ЗПК за различните видове допълнителни услуги
е определено общо възнаграждение за плащане. Наред с това, заплащането на това
възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за
2
предоставянето“ на изброените по-горе услуги и е без значение дали някоя от тези услуги
ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. Следва
да се има предвид, че принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето
изискват потребителя да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не
хипотетично ползване на такава.
Що се касае до претендираната такса за извънсъдебно събиране на вземането, същата
е уредена в Тарифата към договора. Според посоченото разяснение в заявлението тази такса
урежда договорна последица от забавата на длъжника с предварително определен размер,
който потребителят дължи независимо от това дали кредиторът в действителност е
извършил каквито и да било действия по извънсъдебно събиране на вземането и независимо
от размера на реално сторените разходи в тази насока. С оглед тези правни характеристики
на вземането съдът намира, че се касае за допълнителна неустойка за вреди от забавено
изпълнение, която се кумулира със законната лихва за забава, с оглед на което клаузата е
нищожна поради противоречие с императивната норма на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Ето защо съдът счита, че заявлението, в частта, обективираща искане за издаване на
заповед за изпълнение за сумите от 131,40 лв, претендирана като цена за закупен пакет от
допълнителни услуги и за сумата от 30 лв. за такса за извънсъдебно събиране на вземанията
следва да бъде отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
С оглед на този извод заявителят има право на разноски, съразмерно на вземанията,
за които заявлението за издаване на заповед за изпълнение е уважено.
По изложените мотиви, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК заявлението, подадено от
[фирма], ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 ГПК срещу АН. М. П. В ЧАСТТА по отношение на претендираните
вземания за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 131,40 лв.
и за такса за извънсъдебно събиране в размер на 30 лв.
Разпореждането в може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му на заявителя.
След влизане в сила на разпореждането, делото да се докладва за указания по чл.415
ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3