Р Е Ш Е Н И Е № 260030
Град Несебър, 06.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми юли, през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР
При
секретаря Атанаска Ганева, като разгледа докладваното от съдия Петър гражданско дело № *208 по описа за 2020г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
във връзка с чл.410, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането.
Ищецът “ДЗИ –
Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от К.Х.Ч.– Главен изпълнителен директор, и Б.А.В. – изпълнителен
директор, твърди в исковата молба, че на 30.11.2016г. при управление на МПС с
рег.№ ****, ответникът Е.Р.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, общежитие Р.№ *, ет.
* А***, е предизвикал ПТП с виновното си поведение, при което е нанесъл щети на
лек автомобил с рег.№ ****, собственост на “Е.Б.Е.” ЕАД, като е образувана щета
№ ****, по която “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД е изплатило обезщетение в размер
на 3 271,71 лева за отремонтиране на автомобила по силата на застраховка
“Каско” (застрахователна полица *****). С плащането на това застрахователно
обезщетение в полза на увреденото лице, застрахователят е встъпил в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата – ответника, до размера на платеното
обезщетение, като за управлявания от последния лек автомобил не е имало
сключена застраховка “Гражданска отговорност”. Ищецът е изпратил до ответника
покана от 27.11.2017г. за възстановяване на платеното от застрахователя
застрахователно обезщетение, но плащане не е постъпило. Поради това ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз
основа на което е образувано ч.гр.д.№ 824/2020г. по описа на Несебърския районен съд, за
дължимите суми, който е уважил искането и е издал заповед за изпълнение, срещу
която ответникът – длъжникът по заповедта, е подал възражение по чл.414 от ГПК.
Моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: 3 271,71 лева – задължение по щета № ****, 1 056,54 лева –
мораторна лихва за периода от 29.06.2017г. до датата на подаване на
заявлението, законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението до изплащане на вземането, 87 лева – разноски по делото. Претендира
разноски в заповедното производство, както и тези, направени в настоящото
исково производство.
В отговора на
исковата молба ответникът изразява становище за неоснователност на предявения
иск, оспорва твърденията на ищеца като отрича да е причинил виновно ПТП, като
твърди, че увреденият автомобил се е движел с несъобразена скорост, не е
намалил и не е спрял, а се е блъснал в авариралия автомобил. Оспорва и
твърдението, че причинените по застрахования автомобил щети са в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, като необосновано в тази връзка
ищецът се е позовал на Протокол за ПТП, съставен едва на 05.12.2016г. Оспорва
иска и по размер, в която връзка посочва, че “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД е
признал ремонтни разходи на стойност 2 000 лева с включен ДДС, а
застрахованият от своя страна не е изпълнил задължението си по застрахователния
договор да заяви претенцията в писмен образец. Същевременно застраховятелят е
изплатил застрахователното обезщетение в двоен размер над средните пазарни цени
към датата на увреждането.
В съдебно
заседание ищецът се представлява от упълномощен адвокат, който заявява, че
поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен. Претендира заплащане на
разноски, за чието извършване прилага списък на разноските.
Ответникът не
се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
Въз основа на
събланите по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На
11.12.2015г. е сключен застрахователен договор за автомобилна застраховка с
покритие “Каско+ специални условия”, обективиран в застрахователна полица № *****,
с който са застраховани 113 броя моторни превозни средства по приложен опис,
между които и товарен автомобил марка ”Т.”, модел “Н.”, рег.№ ****, цвят бял, рама ****, година на производство 2007-а,
собственост на “Е.Б.Е.” ЕАД (сега “Е.Ю.” ЕАД), ЕИК ****, със застраховател
ищцовото дружество – “Д.– О.з.” ЕАД. Застрахователната сума за автомобила е
11 810 лева, като покритите му рискове и договорената клауза е “Пълно
каско”, с допълнителни договорености: доверен сервиз. Срокът на валидност на
застраховката е от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. Дължимата застрахователа премия
за всички застраховани с полицата 113 броя МПС в размер на 23 491,10 лева
е предвидено собственика да заплаща на 12 равни месечни вноски, всяка от които
в размер на 1 996,74 лева, платими авансово за всеки месец, с падежи
последно число на предходния месец.
На
30.11.2016г. около 15:30 часа свид. А.Т.Т. – служител в “Е.Ю.” ЕАД, КЕЦ
Карнобат, управлявал посочения по-горе служебен автомобил марка “Т.”, модел “Н.” с рег.№ ****, като се е движел
до село Караново, община Айтос, в посока към град Айтос. На излизане от селото
се е движел по асфалтов път, а отдясно на посоката му на движение е имало широк
черен път, по който се е движел лек автомобил “Лада Нива”, в срещуположната му
посока. Автомобилът “Лада” се е доближил до асфалтовия път, излязъл е на този
главен път, в резултат на което е бил ударен от автомобила “Т.”, управляван от
свид. Т., в предната му лява част, като ударът с автомобил “Т.” е бил с дясната
му предна част. Автомобилът “Лада” след удара се е придвижил на около 100 метра
в посока село Караново, след което е спрял, а водачът му и неговия спътник са
слезли и са продължили пеш, като са оставили автомобила на място, без да
разговарят със свид. Т.. Автомобилът “Т.” не е могъл в резултат на удара с
другия автомобил да продължи да се придвижва на собствен ход, а свид. Т. се е
обадил на тел. 112 за да съобщи за настъпилото ПТ
Дошлите на
място полицейски служители Б.Т.С. – мл.
автоконтрольор при РУ-Айтос, ОДМВР – Бургас, и Д.С.Т. - полицейски инспектор в
РУ-Айтос, извършили оглед на произшествието и на двата автомобила, а след като
единият от участниците в ПТП – водачът на единия от автомобилите – е напуснал
мястото на произшествието, което е затруднило съставянето на протокола за ПТП,
е образувана преписка № УРИ 237000-2528/2016 по описа на РУ-Айтос. В резултат
на проведените оперативно издирвателни мероприятия е установен водачът на лекия
автомобил “Лада Нива” към момента на настъпването на 30.11.2016г. на ПТП, поради което полицейският служител Б.Т.С.
е съставил Протокол за ПТП бл. № *340142/05.12.2016г., в който като причини и
условия за настъпването на ПТП е описано, че на третокласен път 539 на около 20
метра преди указателната табела село Караново, община Айтос, водачът на л.а. с
рег.№ **** – Е.Р.К., излиза от земен път
на третокласен път 539, отнема предимство на л.а. с рег.№ ****, движещ се по
път 539, и става причина за ПТП между двата автомобила. В протокола за ПТП са
описани и видимите щети по двата автомобила, като за автомобил “ВАЗ 2121 Нива”,
за който е посочено, че няма сключена задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите, е отбелязано, че автомобилът е увреден отпред
в ляво, калника, капака и ходовата част. Видимите увреждания по застрахования в
ДЗИ автомобил “Т.”, собственост на “Ер Юг” ЕАД, са описани 2 броя фарове с
мигачи, броня, маска, капак, ляв калник, очиларка.
Б.Т.С. е
съставил и АУАН бл. № 064709 от 05.12.2016г. за това, че на 30.11.2016г. около
15:30 часа в южната част на землището на село Караново, по земен път, Е.Р.К.
управлява л.а. “ВАЗ 2121”, собственост на Ж.Ж.В. с ЕГН ********** с рег.№ ****,
и на кръстовището с третокласен път BG
31001 539, на около 20 метра преди указателна табела село Караново, при
извършване на неубедителна маневра ляв завой, не пропуска движещият се по път
539 с предимство в посока град Айтос автомобил “Т.Х.” с рег.№ **** и става
причина за ПТП със същия, след което водачът К. напуснал ПТП без да уведоми
контролните органи. От ПТП са настъпили материални щети по двете МПС-а.
Актсъставителят е квалифицирал установените от него административни нарушения
по чл.49 и по чл.123, ал.1, т.2, б.”А” т ЗДв След съставянето на акта същият е
подписан от актосъставиеля, от свидетеля и от нарушителя Е.Р.К., като изрично е
заявил писмено, че няма възражения, и на когото е връчен препис от акта срещу
разписка.
Въз основа на
така съставения АУАН е издадено НП № *6-0237-000699 / 09.12.2016г. от С.Т.С. –
Началник Група към ОДМВР – Бургас, РУ – Айтос, с което на Е.Р.К. за нарушение
по чл.49 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на
100 лева на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, предл. 4 от ЗДвП, а за
нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б.”А” от ЗДвП са му наложени административин
нарушения “Глоба” в размер на 100 лева и “Лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 3 месеца.
За настъпилото
ПТП, в резултат на което са причинени щети по автомобила, представител на
собственика “Е.Б.Е.” ЕАД е подал уведомление за застрахователното събитие, а
пред застрахователя “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД е образувана щета № **** /
02.12.2016г., като застрахователят е изготвил Опис-заключение по щета, както и
документи по претенция. На 09.12.2016г. застрахователят е изготвил и
възлагателно писмо, с което е възложил на автосервиз “Д.” ЕООД град Карнобат
извършването на ремонта на автомобил марка “Т.”, модел “Т.”
с рег.№ ****, в което е посочил, че признава ремонт на стойност до 2 000
лева с включен ДДС. На 29.12.2016г. застрахователят е изготвил друг
Опис-заключение по щета № **** / 02.12.2016г.
С фактура №
********** / 27.02.2017г., със задължено по нея лице “Д.– О.з.” ЕАД С. “Д.”
ЕООД, ЕИК *****, е определил стойността на материалите и труда за извършения
ремонт на автомобила на стойност 3 271,71 лева. Задълженото лице по
фактурата – “Д.– О.з.” ЕАД, е извършил капитулация на претенцията и е изготвил
Ликвидационен акт по щета № 20701004144 по преписка **** от 27.02.2017г.,
според който на “Д.” ЕООД да се изплати сумата в размер на 3 271,71 лева,
и която сума е била преведена с платежно нареждане. На същата дата –
27.02.2017г., след извършения ремонт на автомобила, същият е бил приет от “Е.Б.Е.”
ЕАД като му е бил предаден от “Д.“ ЕООД с приемно-предавателен протокол, в
който е отбелязано, че собственикът приема автомобила без възражения и
признава, че ремонтът е извършен качествено.
От
заключението по извършената по делото съдебна авто-техническа експертиза се
установява, че ПТП е настъпило непосредствето след указателните табели за
край/начало на село Караново по третокласен път 539 с посока град Айтос,
липсват указващи табели за ограничение на скоростта на движение в процесния
участък, поради което може да се заключи, че е налице чл.21 от ЗДвП, който
предвижда, че ограничението на скоростта до край/началото на указателни табели
за село Караново в населеното място е 50 км./ч., а извън него ограничението на
скоростта е 90 км./ч. Следвателно разрешената скорост за движение в мястото на
настъпване на прцесното ПТП е 90 км./ч. Експертизата не дава точен отговор за
скоростта на движение в процесния участък, но съгласно щетите по процесния
автомобил може да се даде приблизителен отговор за скоростта, с която се е
движел лек автомобил марка “Т.”, модел “Х.” с рег.№ ****, която в участъка на
ПТП е била в границите на 50-90 км./ч, като получените увреждания са по-близки
до ниската скорост на движение, като непосредствено преди удара може да е била
и по-ниска вследствие на задействане на спирачната система от водача на
автомобила – А.Т.. Като механизъм за настъпване на ПТП експертизата описва по
следния начин: лек автомобил марка “Т.”, модел “Х.” с рег.№ **** и водач А.Т. ***,
непосредствено след преминаване на указателните табели за край/начало на село
Караново с посока град Айтос, пред него от дясната му страна по посока на
неговото движение, от земен път излиза лек автомобил марка “Лада”, модел “Нива”
с рег.№ **** с посока на движение към село Караново. Излизайки от земния път и
навлизайки на третокласен път 539, водачът на лекия автомобил “Лада” не се
съобразява с правилата за движение, като предприема ляв за управляваното
превозно средство завой отнемайки предимството на лек автомобил “Т. Х.” с рег.№
**** и водач А.Т., причинявайки материални щети по двете МПС. След настъпването
на ПТП водачът на лек автомобил марка “Лада”, модел “Нива” с рег.№ **** и
спътника му напускат местопроизшествието. Капитулация щета за отремонтиране на
лек автомобил марка “Т.”, модел “Х.” с рег.№ **** с алтернативни – оригинални
части, са както следва: резервни части на стойност 2 821,29 лева без ДДС,
механична работа за отстраняване на получените повреди на стойност 266,40 лева
без ДДС, бояджийски работи на стойност 464,65 лева без ДДС. Стойността на
ремонта за лекия автомобил е 3 552,34 лева без ДДС, или 4 262,81 лева
с ДДС. При изчисляване на щетата на лекия автомобил, между “ДЗИ – Общо
застраховане” ЕАД и вещото лице де получава разлика от 280,63 лева, която се
дължи на разликата в периода на изчисляване на щетата, която е изчислена за
период от 4,5 години разлика, като за този период са настъпили промени в цените
на труд и части за този период. Другата разлика, която се получава, е
пресмятането на ДДС към приложената фактура, която не е калкулирана в щетата на
застрахователя.
Изслушно в
съдебно заседание, вещото лице заявява, че поддържа заключението и уточнява, че
вината за настъпването на ПТП е лекият автомобил “Лада Нива” чрез отнемане на
предимството, несъбразявайки разстоянието и скоростта. На базата на щетите,
скоростта на увредения автомобил “Т.” е била около 40 км./ч. в момента на удара
между автомобилите. Черният път, от който е излязъл автомобила “Лада”, се
намира на 20-30 метра от табелата за населеното място, и който черен път е
извън населеното място. Автомобилът “Т.” е излизал от населеното място. Няма
ограничение на скоростта непосредствено след табелата.
С регресна
покана изх. № 92-6932/27.11.2017г. “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД е уведомил Е.Р.К.,
че във връзка с причиненото събитие от 30.11.2016г. застрахователят е изплатил
обезщетение по застраховка “Каско+” в размер на 3 271,71 лева и че той има
право на регресно вземане срещу причинителя на събитието, поради което следва
да му възстанови в 15-дневен срок горепосочената сума заедно с 15 лева
ликвидационни разходи. Тази покана е получена лично от ответника на
29.06.2017г.
Тъй като
ответникът не е изплатил на ищеца платеното от последния застрахователно
обезщетение в предоставения му срок и по посочената банкова сметка, ***.09.2020г.
“ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано гр.д.№
5545/2020г. по описа на Бургския районен съд, който с влязло в законна сила
Определение № 6159 от 15.09.2020г., постановено по делото, е прекратил
производството пред него и е изпратил делото по подсъдност на Несебърския
районен съд. Компетентният по местната подсъдност Несебърския районен съд е
издал по образуваното пред него ч.гр.д.№ 824/2020г. Заповед № 260060 от
24.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на
която длъжникът Е.Р.К. с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, общежитие “Р.” №
*, ет. * А***, следва да заплати на “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 3 271,71 лева,
представляваща стойността на нанесени вреди по МПС с рег.№ РВ 5158 ВР,
изплатено на основание полица № *****, за ПТП, настъпило на 30.11.2016г., ведно
със законната лихва, считано от 14.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата в размер на 1 056,54 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 29.06.2017г. до 13.09.2020г., както и сумата в размер на 361,25
лева, представляваща направените по делото разноски, от които 274,68 лева –
адвокатско възнаграждение и 86,57 лева заплатена държавна такса. В заповедта за
изпълнение е посочено, че на 30.11.2016г. е настъпило ПТП по вина на Е.Р.К. с
управлявания от него автомобил с рег.№ **** и лек автомобил с рег.№ ****,
собственост на “Е.Б.Е.” ЕАД, а по повод на произшествието при заявителя е
заведена щета № ****, по която е изплатил обезщетение в размер на 3 271,71
лева за ремонтиране на автомобила с рег.№ ****, като обезщетението е заплатено
по силата на застраховка “Каско+” по застрахователна полица № *****, докато за
автомобила, управляван от К., не е имало сключена застраховка “Гражданска
отговорност” към датата на настъпване на ПТ
След
получаване на заповедта за изпълнение, в срока по чл.414 от ГПК длъжникът по
нея е подал възражение, че не дължи изпълнение по издадената заповед за
изпълнение, но едновременно с това – че не отказва плащане на претендираната от
заявителя сума, а е предложил да плаща по 100 лева на месец. На основание
чл.415, ал.1, т.1 от ГПК съдът в заповедното производство е уведомил заявителя
за подаденото възражение и му е указал, че може да предяви иск за установяване
на вземането си в едномесечен срок от съобщаването. Съобщението с тези указания
е получено от заявителя на 21.12.2020г.
Установителният иск, въз основа на който е образувано настоящото исково
производство, е предявен на 23.12.2020г.
Въз основа на
така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно
чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение,
застрахователят встъпва в правата на застрахования по договор за имуществено
застраховане срещу причинителя на вредата, до размера на платеното обезщетение
и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За да бъде уважен
регресният иск на платилия обезщетение застраховател на трето увредено лице
срещу причинителя на вредата, ищецът следва да докаже следните обстоятелства: наличието
на валиден договор за имуществено застраховане с увредения, настъпило
застрахователно събитие в рамките на покритите рискове, извършено от ответника
неправомерно деяние, в резултат на което са причинени вредите, а именно
причинна връзка между поведението на ответника и претърпените вреди от
застрахованото лице, и извършено плащане на застрахователно обезщетение от
страна на ищеца – застраховател на пострадалото (застрахованото) лице.
Ищцовото
дружество и собственикът на увредения автомобил марка “Т.”, модел “Т.” с рег.№ ****, са имали договор
за застраховка „Каско+“ със срок на валидност на застраховката от 01.01.2016г.
до 31.12.2016г. В срока на действие на договора и в рамките на покритите от
застраховката рискове, застрахованият автомобил е бил увреден вследствие на ПТП
на 30.11.2016г., настъпило по вина на ответника по делото и по описания по-горе
механизъм на настъпването. Между неправомерното поведение на ответника и
настъпилите вредни последици за застрахования автомобил марка “Т.”,
модел “Т.” с рег.№ ****, е
налице пряка и непосредствена причинна връзка, съгласно събраните по делото
писмени доказателства. От ответника е осъществен фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, като съгласно ал.2 от същия вината в
тези случаи се предполага до доказване на противното.
В тази връзка
и по повод възраженията на ответника, че водачът на другия автомобил е виновен
за настъпването на ПТП, а оттам и за липсата на причинно-следствена връзка
между виновно и неправомерно поведение на ответника и настъпилите щети по
застрахования автомобил, следва да се посочи, че протоколът за ПТП не е
задължително доказателствено средство за установяване на механизма на
пътнотранспортното произшествие и конкретната фактическа обстановка при
настъпването му, като тези обстоятелства могат да се доказват с всякакви
доказателствени средства. Когато вписаните в протокола обстоятелства не са
достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП, дори да липсва
оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка
с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством
ангажирането и на други доказателства, каквито в случая се явявят заключението
на вещото лице по приетата съдебно автотехническа експертиза, както и влязлото
в сила наказателно постановление, според което при настъпването на ПТП едно от
нарушенията, които водачът на едното от участвалите в произшествието пътни
превозни средства – Е.Р.К., е това по чл.49 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно
средство, което излиза от земен път с настилка, е длъжен да пропусне движещите
се по пътя с настилка пътни превозни средство и пешеходци“.
Неоснователно
се явява и другото възражение на ответника, че собственикът на увредения
автомобил не е заявил в писмена форма по образец пред застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие, защото то се опровергава от представеното
от ищеца уведомление за щета от 02.12.2016г., отправено до него.
Установи се на
следващо място, че застрахователят е изплатил на доверен сервиз стойността на
ремонта на застрахования автомобил за причинените от застрахователното събитие
щети по същия на обща стойност 3 271,71 лева. Действителният размер на
вредите се установява и от неоспореното от страните и прието от съда заключение
на съдебната автотехническа експертиза. С оглед извършеното плащане и
встъпването на застрахователя в правата на застрахованото лице срещу
причинителя на вредата – ответника, са налице условията за ангажиране на
регресната отговорност на последния по чл.410, ал.1, т.1 от КЗ до размера на
платеното обезщетение, като в случая не се претендират обичайните разноски,
направени за неговото определяне. Регресното право на застрахователя срещу
причинителя на вредата възниква в момента, в който той е удовлетворил застрахования
и тогава същото става изискуемо. Няма твърдения и данни ответникат да е
възстановил тази сума на застрахователя-ищец.
Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена
застраховка, подлежи на уговаряне от страните по застрахователния договор. При
настъпване на покрито от договора застрахователно събитие, за застрахователя
възниква задължение, съгласно чл.405, ал.1 окт КЗ, да заплати на застрахования
уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на
чл.386, ал.2 от КЗ, а не според методиката на застрахователя, която не намира
приложение. Разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ предвижда, че обезщетението
трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване
на събитието, като доказването на вредата е в тежест на застрахования.
Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или
възстановителна (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество,
т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване
на имуществото в същия вид, по който въпрос е постановена и задължителна за
съдилищата практика на ВКС по чл.290 от ГПК (напр. Решение № *15 от
09.07.2009г. по т.д.№ 627/2008г., II
т.о.), намираща приложение и при действието на Кодекса за застраховане, в сила
от 01.01.2016г.
Предвид на
това предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Главницата следва да се присъди ведно с мораторната лихва, която за
претендирания период от 29.06.2017г. до 14.09.2020г. възлиза на сумата в размер
на 1 056,54 лева, и със законната лихва, считано от 15.09.2020г.
С оглед
правилата на процеса в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да
се присъдят направените по делото разноски, включващи платена държавна такса в
размер на 93,68 лева, платен депозит за призоваване на свидетели в размер на 20
лева, сумата в размер на 274,68 лева, представляваща платено адвокатско
възнаграждение, както и сумата в размер на 300 лева, представляваща платен
депозит за вещо лице, или общо сума по разноските в размер на 688,36 лева,
която сума ответникът следва да бъде осъден да му заплати.
Предвид разясненията, дадени в ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12, съдът следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив и по направените в заповедното производство разноски, които съдът
намира за доказани в размер на 361,68 лева, която сума ответникът също следва
да бъде осъден да заплати на ищеца.
Ответникът не
е извършвал разноски по делото, такива не му се полагат на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, не претендира заплащането на такива, поради което и съдът не
следва да се произнася по присъждането на такива разноски.
Така
мотивиран, Несебърският районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Р.К. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***,
общежитие Р.№ *, ет. * А***, ЧЕ ДЪЛЖИ на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от К.Х.Ч.– Главен
изпълнителен директор, и Б.А.В. – изпълнителен директор, сумата в размер на 3 271,71 лв. (три хиляди двеста
седемдесет и един лева и 71 ст.), представляваща заплатено застрахователно
обезщетение въз основа на застрахователен договор – Автомобилна застраховка
„Каско+“, обективирана в Застрахователна полица № ***** със срок на валидност
от 01.01.2016г. до 31.12.2016г., и по щета № **** / 02.12.2016г., за причинени
на лек автомобил марка “Т.”,
модел “Т.” с рег.№ ****, щети
в резултат на ПТП, настъпило на 30.11.2016г. на третокласен път 539 след
преминаване на указателните табели за край/начало на село Караново, извън
населеното място, ведно със законната
лихва, считано от 15.09.2020г. до окончателното изплащане на главницата, и
сумата в размер на 1 056,54 лв.
(хиляда петдесет и шест лева и 54 ст.), за които суми е издадена Заповед №
260060 от 24.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в
заповедно производство, развило се по ч.гр.д.№ 824/2020г. по описа на
Несебърския районен съд.
ОСЪЖДА Е.Р.К.
с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, общежитие Р.№ *, ет. * А***,
ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от К.Х.Ч.– Главен изпълнителен директор, и Б.А.В.
– изпълнителен директор, сумата в размер на 688,36 лв. (шестстотин осемдесет и осем лева и 36 ст.), представляваща
направени по настоящото дело разноски, както и сумата в размер на 361,68 лв. (триста шестдесет и един
лева и 68 ст.), представляваща разноски по заповедното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: