№ 4175
гр. София, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря Камелия В. Славкова
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20231100103547 по описа за 2023 година
Проиводството е образувано по следните предявени от И. П. Ч.А. срещу Е. П. Ч. обективно
съединени искове:
I. Главен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. последно ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за покупко-продажба от 06.04.2004г., обективиран в нотариален акт
с № 159, том I рег. № 4406, дело № 144/2004г. по описа на М.З. – помощник-нотариус по
заместване при Ц.С. – нотариус, вписан в регистъра на Нотариалната кантора под № 30, по
силата на който ищцата е прехвърлила правото си на собственост върху следния недвижим
имот: апартамент № 19, находящ се в гр. София, район Оборище, ул. „******* *******
II. Евентуален иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищцата е собственик на апартамент № 19, находящ се в гр.
София, район Оборище, ул. „******* ******* на основание изтекла в нейна полза
придобивна давност.
Ищцата твърди, че общият на страните наследодател Н.М. Ч.а /майка на страните по делото/
е починала на 25.04.2010г. като същата е придобила по силата на сключен с ищцата договор
за покупко-продажба от 06.04.2004г., обективиран в нотариален акт с № 159, том I рег. №
4406, дело № 144/2004г. по описа на М.З. – помощник-нотариус по заместване при Ц.С. –
нотариус, вписан в регистъра на Нотариалната кантора под № 30, правото на собственост
върху следния недвижим имот: апартамент № 19, находящ се в гр. София, район Оборище,
ул. „******* *******
Ищцата релевира, че процесният договор е нищожен, доколкото същият представлява
привидна сделка, за което ищцата разполага с обратно писмо, изготвено от нейната майка.
1
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от ответната страна, с който признава предявения иск.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
съдебно решение по чл.237 ГПК.
Относно искането за отмяна на нотариален акт № 159, том I, д. № 144 от 06.04.2004г. на пом.
нотариус М.З. на нотариус peг. № 030 на Нотариалната камара с район на действие -
Районен съд гр. София: Съгласно ТР № 3 ОТ 29.11.2012 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 3/2012 Г., ОСГК
НА ВКС на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативни нотариални
актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези
удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху
недвижим имот.Следователно, макар продажбата на имота да е симулативна, нотариалният
акт не подлежи на отмяна и исковата молба в тази част следва да бъде върната на основание
чл.130 ГПК. Доколкото самото искане не представлява отделен иск, то на ответника не се
дължат разноски във връзка с връщането на исковата молба в тази част.
Относно разноските:
Ищецът И. Ч.а претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5000лв.
Относно държавната такса от 585,18лв. следва да се посочи, че същата е била внесена по
първоначалното дело между страните, поради което не е част от разноски на ищцата в
настоящото производство.
Ответникът Е. Ч. претендира разноски за адвокатско възнаграждение от 500лв. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца.
Твърди, че не е дал повод за водене на делото и е признал иска, поради което на основание
чл.78, ал.2 ГПК иска разноските да бъдат възложени на ищеца.
По делото се установява, че е предявен първоначален иск от Е. Ч. срещу И. Ч.а, по
който е образувано гр.д. №9454/2022г. Предявен е насрещен иск от И. Ч.а срещу Е. Ч., който
е отделен и по който е образувано настоящото производство по гр.д. № 3547/2023г.
Насрещният иск е предявен на 14.12.2022г., когато И. Ч.а е имала правен интерес от
предявяването му, поради което Е. Ч. е дал повод за водене на делото. В последствие на
30.11.2023г. Е. Ч. се е отказал от първоначално предявения иск.
За да се породи отговорност за разноски, следва да има неоснователно предизвикан
правен спор. В хипотезата, при която след предявяването на иска, възникнат нови факти,
независещи от ищеца /в случая отказът от първоначалния иск от страна на ищеца по него Е.
Ч. / отговорността за разноски следва да се понесе от ответника по настоящия иск Е. Ч., тъй
като с предявяване на пъровначалния иск той е дал повод да се предяви насрещен иск, като
защитно средство. (вж. "Българско гражданско процесуално право", Ж. Сталев, 2001г., изд.
Сиела, стр. 379, в този смисъл е и определение №843 от 17.11.2014г. на ВКС по ч.гр.д. №
6176/2014г., ГК). Обстоятелството, че в последствие Е. Ч. се е отказал от първоначалния иск
не означава, че към момента на предявяване на насещния иск не е дал повод за водене на
делото. Не е налице първата предпоставка по чл.78, ал.2 ГПК, поради което разноски се
2
дължат на ищцата И. Ч.а.
Относно възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение:
Както е посочено в Определение № 2995/13.06.2024 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение по
ч.гр.д. № 991 по описа за 2024 г. с възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да
възстанови разноските страна поставя пред съда спор за обективните предели на
отговорността си, с твърдение, че насрещната съществено е надценила труда на своя
адвокат. Ако за другите разноски спорът е излишен, защото размерът им е определен от
закона (държавната такса) или от съда (по доказателствата), с възражението по чл. 78, ал. 5
ГПК се оспорва причинно-следствената връзка на поведението на страната, предизвикала
спора, с размера на адвокатското възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и
изплатила. Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки
национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само
след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. В случая, изчислено
по реда на чл.7, ал.2,т. 4 НМРАВ, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на
5331,42лв. Освен цената на иска обаче, следва да се вземе предвид процесуалното поведение
на ответника – а именно, че е признал иска, че не са събирани други доказателства, освен
представените от страните документи, че при това процесуално развитие делото не се
характеризира с фактическа и правна сложност и е приключило в едно съдебно заседание.
Ето защо, съдът намира, че възражението е основателно и възнаграждението следва да бъде
намалено до 2000лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА искова молба, предявена от И. П. Ч. с ЕГН **********, гр. София, бул. ******* №
*******, срещу Е. П. Ч. с ЕГН **********, гр. София, ул. *******, ******* в частта в която
е направено искане за отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК на нотариален акт № 159, том I,
д. № 144 от 06.04.2004г. на пом. нотариус М.З. на нотариус peг. № 030 на Нотариалната
камара с район на действие - Районен съд гр. София .
Горното разпореждане подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчването му на
ищеца с частна жалба пред Софийски апелативен съд.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения от И. П. Ч. с ЕГН **********, гр.
София, бул. ******* № ******* срещу Е. П. Ч. с ЕГН **********, гр. София, ул. *******,
******* договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 159, том I, д. № 144
от 06.04.2004г. на пом. нотариус М.З. на нотариус peг. № 030 на Нотариалната камара с
район на действие - Районен съд гр. София, сключен между И. П. Ч. с ЕГН ********** и
3
Н.М. Ч.а **********, с предмет: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - АПАРТАМЕНТ
№ 19 с идентификатор № 68134.404.52.1.19 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД - 18 - 45 / 09.07.20 Юг. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр.София, област София / столица /, Столична община, район Оборище,
ул. „******* *******, а съгласно схема обектът се намира в сграда № 1 / едно /,разположена
в поземлен имот с идентификатор № 68134.404.52, с предназначение на самостоятелния
боект : жилище, апартамент , брой нива на обекта 1 , с площ от 65,00 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата, съгасно схема на АГКК - на същия етаж - обект с
идентификатор № 68134.404.52.1.18 и обект с идентификатор № 68134.404.52.1.20, под
обекта - обект с идентификатор № 68134.404.52.1.16, над обекта - няма, който самостоятелен
обект, съгласно документ за собственост съставлява АПАРТАМЕНТ № 19, находящ се в
град София, в жилищната сграда на ул. „******* № ******* етаж, с изложение към
югозападния двор на сградата, състоящ се от / две стаи, вестибюл, кухня и клозет - баня, със
застроена площ от 65,00 кв.м., при съседи : стълбище, З.Д., двор, Ф.З., отдолу - В.Б., отгоре -
тавански помещения, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ без посочени номер и площ по
доказателствен акт, при съседи : общ вестибюл, П.П., двор и В. В., заедно с ТАВАНСКО
ПОМЕЩЕНИЕ , без посочени номер и площ по доказателствен акт, при съседи : общ
вестибюл, Ф.З., двор и И.К., заедно с 11 / 230 идеални части от общите части на сградата,
която сграда се намира в УПИ № XVI — 74, от кв.718 по плана на гр.София, целият с площ
от 620 кв.м., при съседи по доказателствен акт : улица „******* Искър ,„ Т.П., н-ци на Е.М.,
н-ци на С. Л. В. и н - ци на Щ.Д..
ОСЪЖДА Е. П. Ч. с ЕГН **********, гр. София, ул. *******, ******* да плати на И.
П. Ч. с ЕГН **********, гр. София, бул. ******* № *******, сумата 2000 лева разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4