№ 89
гр. Търговище, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимира Ив. Колева
при участието на секретаря Янита Т. Тончева
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело №
20223530100269 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание – чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищцата - Ф. Ю. Х. твърди в исковата си молба, че съгласно
Нотариален акт, вписан в CB-Търговище под вх.рег.№ 791 от 07.03.2006 г.,
акт № 161, том II, дело № 422, тя е собственик на ДВОРНО МЯСТО с площ
от 1185 кв.м. с построената в него КЪЩА, за което е отреден УПИ V-84 в
кв.36 по регулационния план на с.Божурка, общ.Търговище, при граници:
улица, парцели VI-83, III-86 и V-85. Имотът тя придобила от баба си Х. М.,
ЕГН **********. Бабата Х. М. М. започнала да живее в тази къща през 1936 г.
като млада булка, когато се оженила за Х. М. М.-дядо на ищцата. Имотът
фактически е бил владян от така описаните баба и дядо на ищцата в периода
1936 г.-2006 г. в продължение на 70 години непрекъснато и необезпокоявани
от никого. Преди 1936 г. имотът е бил собственост на дядото на ищцата - Х.
М. М., а още по-назад във времето е бил собственост на родителите на Х. М.
М., тоест на прадядото и прабабата на ищцата. Както праводателите на
ищцата, така и тя са владели описания имот не по дворищната регулация по
регулационния план на с.Божурка от 1934 г., която регулация не е приложена,
а са го владели и тя продължава да го владее по съществуващите на място
имотни граници, тоест на практика ищцата владее ПИ № 84 в кв.36 и
северната част от ПИ № 86 в кв.36, която северна част като имотни граници
частично съвпада с УПИ III-86 в кв.36 по плана на селото. На място ПИ № 84
в кв.36 и северната част от ПИ № 86 в кв.36 представляват един единствен
ограден имот като оградата е маркирана отчасти от много стар каменен зид -
суха зидария, отчасти от ограда от смесени стари бетонни и дървени колове с
разпокъсана стара оградна мрежа, в която ограда с годините са се вплели
1
дървета и храсти, които са образували висок жив плет. Така поне от 1936 г.
северната част на ПИ № 86 в кв.36 се владее от ищцата /и от нейните
праводатели/, централната част от имота се владее от ответника, а южната
част се владее от третото лице С. Ю. М. като последният живее със
семейството си там от повече от 50 г.
Към настоящата искова молба ищцата прилага Геодезическа снимка с
координати, изработена от „И.” ЕООД-Търговище, отразяваща дворното
място, което се владее от ищцата по неговите естествени и непроменени във
времето граници от десетилетия, от която е видно как се владее имотът и
какви са неговите граници на място. От геодезическото заснемане е видно, че
УПИ III-86 в кв.З6 и съответно УПИ 1-86 в кв.36 не съществуват на място
като трайни топографски елементи и никога не са съществували. По
отношение на ПИ № 86 регулационният план не е приложен. На място
северната част от ПИ № 86 в кв.36 е неразделна част от дворното място, което
се владее от ищцата , а преди това от баба и, дядо и, прабаба и и прадядо и.
Централната част от ПИ № 86 в кв.36 се владее от ответника като тази
централна част представлява на място едно цяло с ПИ № 85 в кв.36, а южната
част от ПИ № 86 в кв.36 почти напълно се припокрива с УПИ 1-86 в кв.36 и
се владее от лицето С. Ю. М. като последният живее със семейството си там
от повече от 50 г. Проектният път, който в плана разделя УПИ III-86 в кв.36
от УПИ 1-86 в кв.36, не съществува.
За сведение в обстоятелствената част на исковата молба е допълнена
фактическата картина, като е посочено, че:
- Поне от 1936 г. северната част на ПИ № 86 в кв.36 се владее от ищцата
/и от нейните праводатели/ и на практика представлява един имот заедно с
УПИ V-84 в кв.36 като има лице на улица посредством източната граница на
УПИ V-84 в кв.36, която граничи с път. В този смисъл за имота на ищцата
(такъв, какъвто го владее на място, с обща площ от 3932 кв.м. и обхващащ в
обема си както УПИ V-84 в кв.36, така и северната част от ПИ № 86 в кв.36)
са налице минималните размери лице и повърхност по чл.19 от ЗУТ, ако
приемем, че северната част от ПИ № 86 в кв.36 е неразделна част от УПИ V-
84 в кв.36, както твърди в исковата молба и както е в действителност на
място, за което са представени писмени доказателства към исковата молба.
С други думи налице е хипотезата на чл.200, ал.2 от ЗУТ.
-Централната част на ПИ № 86 в кв.36 се владее от ответника Б. Х. и на
практика представлява един имот заедно с УПИ IV-85 в кв.36, като има лице
на улица посредством източната граница на УПИ IV-85 в кв.36.
-Южната част на ПИ № 86 в кв.36 се владее от третото лице С. Ю. М.
като последният притежава къща там и живее със семейството си в нея повече
от 50 г., като имотът има лице на улица в югоизточната си част, както е видно
и на приложеното ортофотоизображение.
През 2019 г. ответникът по настоящото дело-Б. Б. Х. подал срещу ищцата
по настоящото дело-Ф. Ю. Х. искова молба с правно основание по чл.108 от
2
ЗС, с която поискал да бъде признат за собственик по наследство и давност на
част от имот УПИ III-86 в кв.36. Било образувано гр.д.№ 2239/2019 г. по
описа на РСТ, което било прекратено поради неотстранени нередовности на
исковата молба.
Впоследствие през 2020 г. ответникът по настоящото дело-Б. Б. Х. подал
нова искова молба срещу ищцата по настоящото дело - Ф. Ю. Х. на същото
правно основание по чл.108 от ЗС, като този път поискал да бъде признат за
собственик по наследство и давност на УПИ I-86 в кв.36. Било образувано и
разгледано гр.д.№ 20203530101573 г. по описа на РСТ , което приключило с
Решение № 320/13.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 20203530101573 г. по
описа на РСТ, влязло в законна сила на 03.08.2021 г., с което е отхвърлен
иска на Б. Б. Х..
С правното основание на двата си иска ответникът по настоящото дело-Б.
Б. Х. недвусмислено показал, че той самият не владее ПИ № 86, защото искът
по чл.108 от ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещия
несобственик.
Междувременно, докато гр.д.№ 20203530101573 г. по описа на РСТ е
било висящо, ответникът по настоящото дело-Б. Б. Х. се е снабдил с
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по наследство
и давност, вписан в CB-Търговище под ДВ.Вх.№ 1783, вх.рег.№
1786/10.05.2021 г., акт № 165, том V, дело № 994/2021 г., имотна книга:
93284, с който е признат за собственик на ПИ с пл.№ 86 в кв.36 и 37 по плана
на с.Божурка, общ.Търговище. От една страна ответникът губи две дела като
с правното основание, на което е базирал исковата си молба, по същество
признава, че не владее имота, а в същото време по време на второто дело
/преди то да е приключило/ трима свидетели, доведени от него твърдят пред
нотариуса, че той е владял имота в период по-дълъг от 10 г. непрекъснато и
необезпокоявано. С издаването на въпросния нотариален акт ответникът
отново влиза в пряк спор за материалното право на собственост на северната
част от ПИ с пл.№ 86 в кв.36, който се владее непрекъснато и
необезпокоявано от ищцата, а преди това и от нейната праводателка, в
продължение на около 90 години.
Поради това за ищцата възниква правен интерес от предявяването на
настоящата искова молба.
Ищцата моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че тя - ищцата е собственик по
давност на северната част от ПИ с пл.№ 86 в кв.36 по плана на с.Божурка,
общ.Търговище, обл.Търговище, с площ 2,747 дка, при граници: от север-ПИ
с пл.№ 92, от изток-ПИ с пл.№ 83 и ПИ с пл.№ 84 (от който е неразделна
част), от юг-самия ПИ с пл.№ 86 и от запад-ПИ с пл.№ 90, която северна
част от ПИ с пл.№ 86 в кв.36 представлява на място неразделна част от
УПИ V-84 в кв.36. Редовно призована ищцата не се яви лично и се
представлява от пълномощника и – адв. А. М., който поддържа иска така,
3
както е предявен.
Ответникът- Б. Б. Х., в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК
подаде писмен отговор, видно от който счита иска за допустим, но
неоснователен. В писмения отговор излага следните съображения:
От представените по делото нот. акт № 125 том II дело 381/2006 година
и № 161 том II дело 422/2006година на Службата по вписванията се
установява , че ищцата се е снабдила с нот. акт за собственост за имот
представляващ УПИ V-84 в кв. 36 по плана на село Божурка с площ от 1185
кв.м. В същия нот. акт при описване на границите е посочено , че една от
границите на имота е пар.III-36 на Б. И.А.ов.
Предмет на спора по настоящото дело е част от Поземлен имот III-86 -
посочен като граница при посочените по-горе нот. актове.
Историята на Поземлен имот III-86 в кв. 36 е следната: Регулацията на с.
Божурка е от 1934 година. Поземлен имот III-86 съгласно плана на селото
представлява Дворище 86 , което съгласно вписването в регистъра на Община
Търговище е с площ според плана 5960 кв.м., а съгласно емлячния регистър е
с площ от 5000 кв.м.Този имот е бил на И. С. , който в последствие е закупен
от Б. И. А.ов - баща на ответника Б. Б. Х.. Той е бил единствен наследник на
Б. И. А.ов. Родителите на ответника - баща Б. е починал 1993 година, а
майката Ф. - починала 2014 година. Докато са били живи родителите са
преотстъпили част от това дворище в южната част на лелята / сестра на Б.
А.ов/ да си построи къща. По-късно това место се е обособило като парцел I-
86 в който влиза част от дворище 86 в размер на 1415 кв.м- скица № 852/
09.08.2019 година на Община гр.Търговище. Останалата част от дворище 86 е
образуван парцел III-86 съгласно скица № ТСУ -876/ 15.08.2019 година е с
площ от 3940 кв.м. на Община гр.Търговище. Дворище 86 и по-точно парцел
III-86 в кв. 36 се е владял непрекъснато от родителите на ответника до
тяхната смърт, а по-късно от ответника като наследник на Б. А.ов/ видно и от
скица № 613/ 03.04.1989 година на Община гр.Търговище /. В имотния
регистър на Община гр.Търговище имотът е бил записан в по-стария
регистър на името на Б. И. А.ов, а и по-късно в настоящият регистър отново е
записано под peг. № 86 , че имота представляващ парцел III в квартал 36 на
името на Б. И. А.ов - баща на ответника.
Ищцата никога не е владяла и стопанисвала претендираната част от
дворище 86. Прехвърлителката по нот. акт № 161 /2006 година / баба на
ищцата/ ако бе владяла и стопанисвала имота още тогава щеше да се снабди с
нот. акт за собственост. А съгласно представения и посочен по-горе нот. акт
имота за който се снабдяват с акт е УПИ V-84 и е с площ от 1185 кв.м.
Апетитът на ищцата настъпва едва след отхвърляне на иска на ищеца по
гр. дело № 1573 /2020 година. От данните по посоченото дело ответниците са
оспорили предявеният иск с твърдението, че никога не са владяли и не
владеят описания имот. Твърдят , че техният имот е съседен на процесния , но
не са го владели никога, не са имали претенции към този имот.
4
Неоснователно е твърдението на ищцовата страна, че северната част от
ПИ 86 е присъединен към УПИ V-84 . Не отразява истината твърдението на
ищцата, че съществуващите на место граници съгласно геодезическото
заснемана са топографски елементи и че те датират от 1936 година. Дори и да
съществува на место някаква граница то тя не е пречка ответника и неговите
родители да са владяли този имот до смъртта си , а след това и ответника.
Не е вярно твърдението на ищцата , че само централната част от имота 86
се води като едно цяло с имота на ответника УПИ IV-85 в кв.36 по плана на
село Божурка.
Имотът се води като ПИ № 86 в квартал 36 по плана на село Божурка,
община Търговище.
Не може да се придобива реална част от имот по давностно владение.
Ответникът моли да се отхвърли иска като неоснователен и да му се
заплатят разноските по делото. Редовно призован ответникът се яви лично в
открито заседание и с адв. Т. Д. , която поддържа писмения отговор и моли
иска да се отхвърли като неоснователен.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Видно от нотариален акт за собственост по давност вписан под Вх.рег.№
741, акт № 125, том II, дело № 381 от 01.03.2006г. по описа на СВ-
Търговище, Х. М. М., ЕГН ********** от с. Божурка, общ. Търговище е
призната за собственик по давностно владение върху следния недвижим
имот: Дворно място от 1185 кв.м. с построена в него стара паянтова къща, за
което е отреден УПИ V-84 в кв.36 по регулационния план на с. Божурка, с
неуредени регулационни отношения със съседните имоти, при граници:
улица; пар. VI-83 на М. И. М.; пар. III-86 на Б. И. А.ов; пар. IV-85 на Б. И.
А.ов.
Между страните по настоящото дело няма спор, че Х. М. М. е баба на
ищцата – Ф. Ю. Х., както и че баба и и дядо и с името Х. М. М. са сключили
граждански брак през 1936г., като за тези обстоятелства са представени и
писмени доказателства. Също не е спорно между страните по делото, че Б.
И. А.ов е баща на ответника – Б. Б. Х., както и че турското име на бащата на
ответника е Б. Х. И. /поч.1993г./, а майката на ответника е с името - Ф. А.
И.а /поч.2014г./.
Бабата Х. М. М. прехвърлила собствения си недвижим имот, визиран по-
горе, като: Дворно място от 1185 кв.м. с построена в него стара паянтова
къща, за което е отреден УПИ V-84 в кв.36 по регулационния план на с.
Божурка, с неуредени регулационни отношения със съседните имоти, на
внучката си-ищцата, с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, вписан под Вх.рег.№ 791, акт №
161, том II, дело № 422 от 07.03.2006г. От приложената скица към нот.акт от
2006г. и от всички други скици приложени по делото /напр. л.30/ е видно, че
5
за с. Божурка - уличната регулация е утвърдена със заповед №
36/28.02.1934г., а дворищната регулация е утвърдена със заповед №
1056/21.03.1934г. Ищцата е приложила геодезическа снимка /л.11/ от „И.“
ЕООД, на която е показан претендирания от нея имот.
Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
наследство и давност, вписан под Вх.рег.№ 1786, акт № 165, том V, дело №
994 от 10.05.2021г. по описа на СВ-Търговище, Б. Б. Х. /ответникът/ е
признат за собственик на недвижим имот, находящ се в с. Божурка, ул.
„****, а именно: Поземлен имот с пл.сн.№ 86 с площ 5965 кв.м. в кв.36 и 37
с построените в имота къща и стопански постройки, при съседи: улица; ПИ №
59 на И. Х. Ю.; ПИ № 87 на И. А. Х.; ПИ № 90 на Й. Х. М. и Ю. Х.; ПИ № 92
на А. И. Д.; ПИ № 83 на М. И. М.; ПИ № 84 на Ф. Ю. Х. ; ПИ № 85 на Б. И.
А.ов.
Безспорно се установи от представените от ответника копия от разписни
листи към РП на с. Божурка /л.48-49/, че имот № 86 парцел III в кв. 36 с площ
5000 кв.м. според емлячния регистър и съответно 5960 кв.м. ,
представляващ – нива –без документ е бил собственост на И. С., а след това
на Б. И. А.ов. По същия начин е записването и за имот № 86 парцел I в
кв.37. А за имот № 85 парцел IV в кв.36 с площ по плана 670 кв.м. ,
представляващ-ливади-без документ е записан предишен собственик Ю. И. а
след него – Б. И. А.ов. По РП на с. Божурка собственик на целия ПИ № 86 в
кв.36 е Б. И. А.ов /бащата на ищеца/ и имотът с неговите граници е показан
най-добре на скицата от 23.03.2022г. /л.30/. По един и същ начин е отразяван
имота в скиците от 1989г. и 2019г. със заверка, че няма промяна в уличната и
дворищната регулация /л.45-47/.
За изясняване на спора от фактическа страна са разпитани по двама
свидетели, посочени от всяка от двете страни: по искане на ищцата - 1. Г. А.-
сестра на ищцата; 2. И. И. –б.р.д. ; по искане на ответника – 3.К. И. –сватя на
ответника; 4. И. М.-б.р.д. Св. А. знае, че целият имот, който е в края на
селото по посока към с. Братово, е от две части, като два квадрата. В едната
част –към пътя има сайвант и къща, а в другата част имало сено и се ползва за
пасище. Те имали имота от прабаба си и прадядо си – родителите на дядо им
Х. /Х./, починал през 1986г., които го имали от 30-40-те години на ХХ век.
После баба и Х. прехвърлила имота на сестра и-ищцата. От тази част на
имота, където е къщата като се тръгне в посока към пасището няма ограда.
Има ограда към имота на ответника Б.-има малко каменна ограда, големи
дървета и телена мрежа останала от тяхното детство. Св. И. познава мястото,
цялото около 3-4 дка, има формата на две кубчета-едно до друго. Ищцата го
има от баба Х. и дядо Х.. Двете места не са разделени, като един имот са – в
едното е имало люцерна и св. И. е косил, но сега е ливада, а в другото е
къщата с двора, където сеят зеленчуци. Откакто се знае този имот е бил на Х.
и Х.. Откъм страната на Б., който е съсед има телена ограда с дървета. Според
първите двама свидетели никой не е спорил за това място до преди около три
години, когато започнал да спори Б..
6
От показанията на св. И. се установи, че ищеца Б. има мястото, цялото
около пет декара, по наследство от баща си Б., който го купил. Това е дългото
място зад къщите, където има пасище, ливада. Преди време баба Х. /бабата
на ищцата Ф./ и майката на ответника /също се казва Ф./ се разбрали в това
място баба Х. да си пуска животните. Майката на ответника и е казвала на
свидетелката, че това място е тяхното и че преди време е била е съгласна
комшийката Ф. /ищцата/ да си пуска животните. След като починала майката
на Б. през 2014г. ищцата започнала да спори за мястото и постоянно да се
карат с ответника. Много пъти са спорили, комшийката Ф. искала да си
присвои мястото и си пуска животните там и настоява, че е тяхното/нейното/.
Св. И. лично много пъти е присъствала като се карат-ищцата Ф. и съпругата
на ответника, която също се казва Ф.. Съпругата на ответника живеела сама,
тъй като Б. работил в чужбина и се страхувала и не смеела да се оплаче. Св.
И. е настоявала „кака Ф.“, както нарича жената на Б. да отиде и да се
оплаче, че се карат и имат спорове, като дори веднъж Е. /синът на ищцата/
тръгнал с колата срещу нея и искал да я смачка. Между ливадата, където се
пускат животни и имота на Б., където сеят зеленчуци има ограда. Св. М. е
най-възрастния от разпитаните четирима свидетели, израснал е с бащата на Б..
Бащата на Б. под къщата има място-нива, като там на времето били нивите на
ТКЗС. След разтурването на ТКЗС през 1990-1992г. мястото останало на Б.,
цялото около пет дка, което от горната страна излиза към пътя за с. Братово.
След смъртта на Б. през 1993г или 1994г. там останала жена му Ф. /майката
на Б./, която разрешила на Ю.-бащата на ищцата и на ищцата да си пуска
животните –да пасат. Доколкото е обръщал внимание, минавайки до имота,
между къщата на ищцата и тази ливада няма ограда. Последният свидетел
също чувал, че имало преди около две години спорове и дела между ищцата
Ф. и Б. за въпросното място.
Видно е от писмените доказателства, че на 17.12.2019г. по предявен иск
по чл.108 от ЗС от ищеца Б. Б. Х., чрез адв. А. Н., за целия имот- ПИ № 86 в
кв.36 по плана на с. Божурка, против ответниците Ф. Ю. Х. и Е. Х. А. е било
образувано гр.д. № 2239/2019г. по описа на РС-Търговище, прекратено на
осн. чл.129 ал.3 от ГПК.
По-късно отново е предявен иск по чл.108 от ЗС от ищеца Б. Б. Х., чрез
адв. А., против ответниците Ф. Ю. Х. и Е. Х. А., като е образувано гр.д. №
1573/2020г. по описа на РС-Търговище. С влязло в сила на 03.08.2021г.
решение № 320/13.07.2021г. по посоченото дело е отхвърлен предявения иск
по чл.108 ЗС, който обаче касае друг имот – УПИ I-86 с площ 1460 кв.м. в
кв.36 по плана на с. Божурка.
От писменото заключение с допълнение по съдебна техническа
експертиза /л. 87-92 по д./, потвърдени от вещото лице инж. Д. Д., се
установи безспорно следното: 1. За с.Божурка има един план, който е от
1934г. Същият е действащ и към настоящия момент. По този план, процесния
имот е в регулация, и е част от ПИ с пл. №86. За ПИ с пл.№86 са отредени
УПИ I- 86 в кв.37, УПИ III -86 в кв.36 и улица, която ги разделя. В разписния
7
лист към плана имот с пл. №86 е записан на Б. И. А.ов, като „нива без
документ“.; 2. Регулацията не е приложна. Северната част на ПИ с пл.№86 е
незастроено място, с лек наклон на запад, което е оградено от трите страни с
мрежа на дървени и бетонов колове. Оградата е стара. По трите граници на
северната част на ПИ с пл.№86 има дървета и храсти, които са се вплели в
оградата и са образували жив плет. От запад има скат, който отделя имот от
съседния, а по югоизточната граница, част оградата е стар каменен зид.
Процесната северна част от ПИ с пл.№86 от изток граничи с ПИ пл.№84
който е на ищцата. Между спорната част и имота на ищцата няма граница и те
се ползват общо.; 3. Оградата на процесната северна част на имот с пл.№86
започва от северозападния ъгъл на ПИ с пл.№84, върви на север по границата
с ПИ с пл.№83, където има остатъци от стара каменна ограда обрасла с треви
и храсти. След около 11-12 метра чупи на запад и върви по кадастралната
граница с ПИ с пл.№92. Между имотите има синур и границата е обрасла с
храсти, салкъми и дрян. След около 20 метра границата завива леко на
югозапад и стига до северозападния ъгъл на имот с пл.№86. От
северозападния ъгъл на имот №86, границата на процесното място тръгва на
юг, като след 7-8 метра отново е обрасла с дървета и храсти. Процесния имот
- северната част на ПИ с пл.№86 е отделена от ПИ с пл.№90 със скат. Старата
оградна мрежа се е вплела в дърветата и храстите. На места е скъсана. След
около 50 метра границата на процесната част от ПИ с пл.№86 чупи под почти
прав ъгъл и тръгва на изток. В тази си част границата е с тел или с мрежа на
колове. По нея има различни дървета и храсти. Границата стига до тройна
пресечна точка на ПИ с пл.№86, пл.№85 и пл.№84. На около 15-16 метра
преди тройната пресечна точка, границата е стар каменен зид, който след това
чупи под прав ъгъл и завършва до къщата на ответника в ПИ с пл.№85.; 4. На
място няма граница между процесното място и имота на ищцата - с пл.№84.
На място северната част от ПИ с пл.№86 в кв.36 по плана на с.Божурка,
общ.Търговище, обл.Търговище, с площ 2,747 дка, изглежда като част от
имота на ищцата.; 5. Централната и южната част от ПИ с пл. 86 в кв.36 по
плана на с.Божурка се владеят от ответника.; 6. Към настоящия момент
северната част от ПИ с пл.№86 в кв.36 по плана на с.Божурка,
общ.Търговище, обл.Търговище, с площ 2,747 дка - представлява изоставена
нива. Ползва се за паша на животните на ищцата. Преди е било засято с
люцерна, но след започване на делата старата люцерна не е подновена.; 7.
5. Изготвена е скица в мащаб 1:1000, приложена към писменото
заключение. Скицата е изготвена, като на извадка от действащия план на
с.Божурка вещото лице е нанесло спорната част. Границите на целия имот с
пл.№86 са повдигнати в жълто. Границите на спорната част от имота,
представляваща северната част от ПИ с пл.№86в кв. са повдигнати в червено
/лист 90/. От писменото заключение по допълнителната съдебна техническа
експертиза се установи следното: 1.Северната част на ПИ с пл.№86, като
самостоятелен ПИ, не отговаря на изискванията на чл.19 от ЗУТ, тъй като
няма лице към улица. Северната част на имот с пл. №86, като самостоятелен
8
ПИ не отговаря на изискванията по чл.200 от ЗУТ във връзка с придобиване
на реална част от имота по давност във връзка с чл.17 и чл.19 от ЗУТ. 2. Ако
спорната северна част на ПИ с пл.№86 се присъедини към ПИ пл.№84 - на
ищцата, получения общ имот ще има необходимото лице към улица и ще
отговаря на изискванията на чл.19, ал.1 ЗУТ. Северната част на имот с пл.
№86, която от изток граничи с имот с пл.№84, който е на ищцата и между
спорните части и имота на ищцата няма граница - те се ползват общо като
един имот, който общ имот отговаря на изискванията по чл.200 от ЗУТ във
връзка с придобиване на реална част от имота по давност във връзка с чл.17 и
чл.19 от ЗУТ.
Съдът, при така установената фактическа обстановка прави
следните правни изводи:
Ищцата е предявила иск против ответника с правно основание чл.124
ал.1 предлож.2-ро ГПК във вр. чл.79 от ЗС. Съгласно първата визирана
разпоредба всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то
е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на
една правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Втората разпоредба указва, че правото на собственост върху недвижим имот
се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. В
конкретния случай обектът към който е насочен предявения иск е реална част
от урегулиран поземлен имот, а именно - северната част от ПИ с пл.№ 86 в
кв.36 по плана на с.Божурка, общ.Търговище, обл.Търговище, с площ 2,747
дка, като ищцата основава възникването на правото и на собственост на
давностното владение, упражнявано от нейните праводатели и от нея.
Категорично се установи от съдебната техническа експертиза и
писмените доказателства, че претендираният от ищцата имот – реална част
от ПИ с пл.№ 86 в кв.36 е в регулация и е част от ПИ с пл.№ 86 в кв.36 по
плана на с. Божурка, който е утвърден от 1934г., единствен е и действащ и
към момента РП на селото, а също и че тази реално обособена част от
урегулирания ПИ не отговаря на изискванията по чл.19 от ЗУТ, тъй като
няма лице към улица.
Съгласно § 6, ал. 1 от ПР на ЗУТ действащите към деня на влизане в сила
на този закон /31.03.2001г./ териториалноустройствени планове, общи и
подробни градоустройствени планове (каквито са уличните регулационни
планове по отменените ЗТСУ., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗБНМ в Царство България)
запазват действието си. Посочените планове се изменят при условията и по
реда на този закон.
Съдът се придържа към установената съдебна практика, според която
реално обособена част от УПИ може да се придобие по давност в хипотезата
на чл. 200 ЗУТ, само ако са налице изискванията на чл. 19 ЗУТ, като
предвиденото в чл. 200, ал. 2 ЗУТ изключение намира приложение
единствено в хипотеза на присъединяване към съседен имот по реда на чл. 17
ЗУТ при първоначално урегулиране на територията. Съображенията за това
9
са, че при действието на ЗУТ промяната на площта или лицето на веднъж
урегулирани имоти се извършва само по предвидения в закона ред, какъвто е
този по чл. 15 от закона. Разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ изрично
предвижда, че собствениците на съседните имоти могат да постигнат
съгласие за промяна на границите на урегулирани поземлени имоти,
обективирано в заявление и предварителен договор за прехвърляне на
собственост с нотариално заверени подписи, при което вещноправният ефект,
т.е. промяна в принадлежността на правото на собственост върху съответната
реална част от урегулиран имот, ще настъпи само ако по реда на чл. 15, ал. 6
ЗУТ бъде издаден акт за одобряване на плана за регулация, с който се
променят границите между урегулираните поземлени имоти след
извършването на преценка дали с проекта за изменение не се предвижда
създаване на недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради
или на разрешени строежи /чл. 15, ал. 9 ЗУТ/, и дали не се предвижда
създаване на урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност под
минимално установените по закон /чл. 15, ал. 10 ЗУТ/, едва след което ще
може да бъде сключен и окончателен договор. Това означава, че след като
веднъж дадена територия бъде урегулирана, законът допуска промяна в
границите на имотите само при наличие на определени предпоставки,
подлежащи на преценка от администрацията, при което промяната в
пространствените предели на правото на собственост настъпва след
одобряването й по административен ред. Предвид недопустимостта, извън
изрично предвидените в закона случаи, да се придобива реална част от УПИ
чрез правна сделка, то на същото основание не е допустимо такова
придобиване и по давност, освен ако са налице изискванията на чл. 200, ал. 1
3 ЗУТ. Следователно реална част от поземлен имот, която не отговаря на
изискванията на чл. 19 ЗУТ, може да бъде присъединена към съседен чрез
придобиване на правото на собственост чрез правна сделка или по давност по
реда на чл. 17 ЗУТ, САМО ако и двата имота не са урегулирани.
Присъединяване на реални части от урегулирани поземлени имоти към
съседен имот, ако тези части не отговарят на изискванията на чл. 19 ЗУТ,
може да се извърши само по реда на чл. 15 от ЗУТ, каквато процедура
страните не са провели. Тези положения са обективирани в съдебната
практика на ВКС /напр. Решение № 149 от 9.01.2020 г. на ВКС по гр. д. №
1052/2019 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Е. Д.; Решение № 105 от
12.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3109/2017 г., I г. о., ГК, докладчик съдията В.
А.; Решение № 67 от 16.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3533/2016 г., II г. о.,
ГК, докладчик съдията К. В.; Решение № 102/30.05.2016 г. по гр. д. №
5728/2015 г. на ВКС, I г. о; Решение № 219/10.12.2015 г. по гр. д. №
1716/2015 г. на първо г. о., Решение № 195/30.06.2014 г. по гр. д. №
1279/2013 г. на второ г. о./, а също и на въззивната инстанция /напр. Решение
№ 3 от 9.01.2020 г. на ОС - Търговище по в. гр. д. № 322/2019 г. на ОСТ/.
Предвид изложеното налице е законова пречка за придобиване по давност на
реална част от поземлен имот в регулация, обуславяща неоснователност на
10
иска.
Фактическият състав на придобивната давност, на която се основава
исковата претенция, следва да е бил осъществен още в период, когато имотът
е бил извън регулация и като такъв бе могъл да се придобива по давност
/забраната на чл. 59, ал. 1 ЗТСУ се отнася до придобиване по давност на
реални части от дворищнорегулационни парцели, а не части от
неурегулирани имоти/. Съобразно задължителните указания на ТР № 4 от
17.12.2012 г. по т. д. № 4/2012 г. на ОСГК, позоваването не е елемент от
фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а само
процесуално средство за защита на материалноправните последици на
давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок, т. е. няма
пречка да се признае, че владелец е придобил по давност реална част от
поземлен имот, който към момента на позоваването на давността вече е
урегулиран, щом фактическият състав на чл. 79 ЗС се е осъществил преди
урегулирането на територията. Но в конкретния случай, се установи
безспорно, че още от 1934 г. процесният имот е вече урегулиран, в
разписните листи към плана, и във всички издавани скици след това бащата
на ответника /и с български, и с турски имена/ е записан за собственик, а от
показанията на последните двама разпитани свидетели /И. и М./ се изясни, че
с разрешението на родителите на ответника, бабата, а после и родителите на
ищцата и тя са пускали домашните си животни там да пасат, тъй като самото
място представлява пасище, ливада. След смъртта на майката на ответника
през 2014г. т.е. след като вече няма изразено разрешение, съгласие от страна
на ответника и семейството му за ползване на мястото от ищцата и
семейството и, и към момента продължават безпокойството и споровете за
ползването на тази реална част от ПИ. Не е доказано от ищцата
необезпокоявано и непрекъснато владение на въпросната реална част преди
урегулиране на имота.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът счита, че предявеният
установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК във вр. чл.79 ЗС следва да се отхвърли
като неоснователен.
Ищцата следва да заплати на ответника направените по делото разноски
в размер на 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, с оглед изхода на
спора и на осн. чл.78 ал. 3 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. Ю. Х., ЕГН **********, с адрес с.
Божурка, общ. Търговище, ул. „****, съдебен адрес гр. Търговище, ул.
„Лилия“ № 4, вх.а, ет.2, кантора 6, чрез пълномощник – адв. А. М. от АК-
Търговище против Б. Б. Х., ЕГН **********, с адрес с. Божурка, общ.
Търговище, ул. „****, съдебен адрес гр. Търговище, ул. „Лилия“ № 4, вх.А,
11
ет.1, офис 2, чрез пълномощник – адв. Т. Д. от АК-Търговище иск с правно
основание чл.124 ал.1 ГПК във вр. чл.79 ЗС – да се признае за установено, че
Ф. Ю. Х., ЕГН **********, с адрес с. Божурка, общ. Търговище, ул. „**** е
собственик по давност на северната част от ПИ с пл.№ 86 в кв.36 по плана на
с.Божурка, общ.Търговище, обл.Търговище, с площ 2,747 дка, при граници,
установени от съдебната техническа експертиза: ПИ с пл.№ 87 на И. А. Х.;
ПИ с пл.№ 90 на Й. Х. М.; ПИ с пл.№ 92 на А. И. Д.; ПИ с пл.№ 83 на М. И.
М.; ПИ с пл.№ 84 на Ф. Ю. Х. и оставащата част от ПИ с пл.№ 86 на Б. И.
А.ов, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Ф. Ю. Х., ЕГН **********, с адрес с. Божурка, общ.
Търговище, ул. „****, съдебен адрес гр. Търговище, ул. „Лилия“ № 4, вх.а,
ет.2, кантора 6, чрез пълномощник – адв. А. М. от АК-Търговище ДА
ЗАПЛАТИ на Б. Б. Х., ЕГН **********, с адрес с. Божурка, общ. Търговище,
ул. „****, съдебен адрес гр. Търговище, ул. „Лилия“ № 4, вх.А, ет.1, офис 2,
чрез пълномощник – адв. Т. Д. от АК-Търговище, сумата от 600 лв.,
представляваща направени по делото разноски, на осн. чл.78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд – Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
12