Определение по дело №58896/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1560
Дата: 19 януари 2022 г. (в сила от 19 януари 2022 г.)
Съдия: Светлозар Димитров Димитров
Дело: 20211110158896
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1560
гр. София, 19.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110158896 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на “Б.“ ЕАД срещу ИВ. Д. К., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и
2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК по ч. гр. д. № 17410/2021г. по описа на СРС, 40 състав, а именно: 21
636,77лв., представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от
24.03.2014г., ведно със законната лихва от 26.03.2021г. до изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на 1913,59лв. за периода от 02.02.2020г. до 21.03.2021г.,
санкционираща лихва в размер на 106,30лв. за периода от 02.02.2020г. до 21.03.2021г.,
законна лихва за забава в размер на 24,04 лв. за периода от 22.03.2021г. до 25.03.2021г.,
и разходи при изискуем кредит в размер на 120лв.
Ищецът твърди, че на 24.03.2014г. между страните е сключен договор за кредит
за текущо потребление, по силата на който банката, в качеството на кредитодател,
предоставила на ответника, в качеството на кредитополучател, сумата от 35 000лв. със
срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояване. Поддържа, че
кредитът е усвоен от ответника по негова разплащателна сметка. С договора било
постигнато съгласие кредитополучателят да дължи възнаградителна лихва за
ползването на кредита, която към датата на сключване на договора била в размер от
11,50% годишно. За падежна дата на кредита било определено 5-то число на всеки
месец. На 14.04.2017г. и 16.04.2019г. между страните били сключени допълнителни
споразумения към договора за кредит, с които било постигнато съгласие за намаляване
на лихвения процент по кредита, промяна на падежната дата, за удължаване на
крайния срок за погасяването му и др. Посочва, че ответникът изпаднал в забава за
плащане на 14 бр. падежирали месечни вноски, поради което кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем, за което ответникът бил уведомен.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат
уважени предявените искове.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявените искове. Признава, че на 24.03.2014г. между страните е
сключен договор за кредит, както и допълнителни споразумения от 04.04.2017г. и
1
16.04.2019г., ведно с представените погасителни планове към тях. Твърди, че кредитът
не е обявен законосъобразно за предсрочно изискуем, тъй като адресът на длъжника не
бил посещаван минимум три пъти в рамките на 1 месец. Оспорва лицето Б. да има
качеството призовкар, както и лицето К. да е пълномощник. Твърди, че не се е
съгласявал с отчитането на кредита по сметка 31636377 и такъв номер не е посочен
нито в договора, нито в допълнителните споразумения. Оспорва и адресът му да е
посещаван. Прави възражение за недействителност на чл. 8 от договора и т. 1 и т. 1.1
от споразумението от 04.04.2017г. и т. 3, т. 3.1. и т. 3.3 от споразумението от
16.04.2019г., поради абсолютната им неразбираемост и неравноправност съгласно чл.
143 ЗЗП. Счита, че по делото е безспорно, че до 02.02.2020г. е заплащал дължимите
месечни вноски, поради което и с оглед недействителния характер на клаузите за
договорна лихва, поради което прави възражение за прихващане „с недължимо
платените суми за договорни лихви“ с вземането на банката за дължими главници за
14-те неплатени вноски. Поради тово счита и че не са били налице предпоставките за
предсрочна изискуемост на кредита. Твърди, че клаузата за санкционна лихва също е
неравноправна и нищожна. Оспорва и дължимостта на сумата от 120лв. за разходи.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно
и главно доказване на следните факти: че между страните е сключен договор за кредит
със сочените допълнителни споразумения към него; че е изпълнил задължението си да
предостави заемните средства на ответника; че е уговорена дължимостта на
възнаградителна лихва в сочения размер; че е настъпила изискуемостта на вземанията,
евентуално че кредитът е обявен за предсрочно изискуем и ответникът е надлежно
уведомен за това; размерът на вземанията. Ответникът следва да докаже фактите, от
които произтичат възраженията му, включително да проведе доказване, че лицето Б. не
е призовкар при Ч. и че адресът му не е посещаван на посочените дати, за което не
сочи доказателства.
С оглед становищата на страните, съдът ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО в
отношенията им, че на 24.03.2014г. между страните е сключен договор за кредит за
текущо потребление и допълнителни споразумения от 14.04.2017г. и 16.04.2019г. към
него със соченото съдържание и приложените погасителни планове.
Предвид направеното от ответника възражение за прихващане, без да е посочен
конкретен размер на вземането, на същия следва да бъде указано най-късно до края на
откритото съдебно заседание да посочи точен размер на това насрещно вземане. В
противен случай, възражението няма да бъде прието.
Представените от ищеца писмени доказателства са допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети.
Следва да бъде допусната и поисканата от ищеца съдебно-счетоводна
експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба задачи, както и на
служебно поставени такива. Същата е необходима за изясняване на релевантни за
спора обстоятелства, които изискват специални знания.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.02.2022г.
от 13:40ч., за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към
исковата молба.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори
на поставените в исковата молба задачи, както и на следната служебно поставена
задача: Съответства ли начислената от ищеца и претендирана в настоящото
производство санкционна лихва по кредита с размера на законната лихва за
същия период?
НАЗНАЧАВА за вещо лице П..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 350лв., вносими от
ищеца в едноседмичен срок от уведомяването.
ЗАДЪЛЖАВА страните да оказват съдействие на вещото лице за изготвяне на
експертизата, като при неизпълнение съдът може да приложи последиците на чл. 161
ГПК.
УКАЗВА на ответника в срок до края на откритото съдебно заседание да посочи
конкретен размер на насрещното вземане, с което прави възражение за прихващане.
При неизпълнение, възражението няма да бъде прието и разглеждано.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от постъпилия отговор на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3