Р Е
Ш Е Н
И Е
№............
гр. Пазарджик, 04.02.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното
заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия
Петкова АНД № 2392/2019 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б.И.К. ***, против
Наказателно постановление № 17-0340-001700/11.09.2019 г., издадено от Началника
на РУ- Септември при ОДМВР гр. Пазарджик, с което на жалбоподателя за нарушение
на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В жалбата обобщено се релевират оплаквания за неправилност
на НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован
се явява. Поддържа жалбата, дава обяснения по случая и пледира за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща
законов или процесуален представител. С АНП е изпратено писмено становище, в
което са изложени аргументи за законосъобразност на НП и се иска неговото
потвърждаване.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за
установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 08.08.2019
г., в 10,12 часа, в общ. Септември, на път ІІІ- 3704, в района на кръстовище с
отклонение за с. А., в посока за гр. В., е управлявал лек автомобил „***“ с
рег. № С **** собственост на М.Б.К.от гр. София, което
е със служебно прекратена регистрация по чл.143 10 от ЗДвП при уведомление на
ГФ № 4356/17.05.2019 г., като собственика на МПС е уведомен за предстоящо
прекратяване на регистрацията на 23.06.2019 г.
Това било установено от автопатрул на РУ Септември при
ОДМВР- Пазарджик, в състава на който бил актосъставителя- св. В.И.. По този
повод той съставил против жалбоподателя АУАН с бл.№ 55115/08.08.2019 г. за нарушение
на чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП, в присъствието на нарушителя, на който бил
предявен и връчен срещу подпис.
По случая била образувана прокурорска преписка Вх. № ******г.
по описа на РП- Пазарджик, по която била извършена полицейска проверка. От
събраните материали в хода на проверката, прокурорът преценил, че извършеното
от Б.К. не съставлявало престъпление, поради което с постановление от 09.09.2019
г. отказал да образува ДП и прекратил прокурорската преписка, като изпратил
същата на ОД на МВР Пазарджик с оглед преценка за евентуално извършено адм.
нарушение и ангажиране на административнонаказателната отговорност на К..
По този повод АНО преценил, че следва да ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено от него
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като на 11.09.2019 г. било съставено срещу Б.И.К.
атакуваното НП. Последното е връчено лично на санкционираното лице на 04.12.2019
г., видно от разписката към НП. Жалбата против последното е депозирана лично от
жалбоподателя чрез АНО, като е входирана в деловодството на РУ- Септември при ОДМВР-
Пазарджик на 09.12.2019 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена
в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице,
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП и
пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията
на актосъставителя- св. В.И..
Настоящият съдебен състав кредитира в
цялост показанията на свидетеля, като същите се явяват логични, последователни,
вътрешно безпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени
доказателства. Съдът възприема и приобщените по делото писмени доказателства,
тъй като при преценката им не са налице основания за дискредитиране, на който и
да е от доказателствените източници, събрани в хода на АНП и съдебното
следствие.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът действайки в рамките на цялостния
контрол за законосъобразност на НП, намира на първо място, че е налице
съществен процесуален порок на същото, т.к. не са спазени изискванията за
съдържание на АУАН и НП. Това е така, т.к. не е дадено ясно и точно описание на
нарушението. В НП, а и в предхождащия го АУАН буквално е записано, че
жалбоподателят управлява МПС, което е със служебно прекратена регистрация на основание
чл.143 ал.10 от ЗДвП при уведомление на ГФ № 4356/17.05.2019
г., с което собственика на МПС е уведомен за предстоящо прекратяване на
регистрацията на 23.06.2019 г. Не е
посочено обаче кога, по какъв начин и с какъв акт е извършена дерегистрацията
на автомобила и поради каква причина. Не е посочено най-малкото кога е изтекла
ЗЗГО на автомобилистите. Т.е. става ясно от събраните писмени и гласни
доказателства, че регистрацията на автомобила е била прекратена служебно,
поради това, че гаранционния фонд е уведомил
административния орган (Сектор ПП), че процесният автомобил е без застраховка
гражданска отговорност и към момента на проверката се установило, че
управляваният автомобил нямал сключена и в срок валидна застраховка гражданска
отговорност. Следва да се отбележи също, че посоченото в НП обстоятелството, че
цитираното уведомление от ГФ е изпратено на собственика не отговаря на
истината. Същото е изпратено и получено на посочената дата в Поделение Отдел
ПП- СДВР, т.е. уведомен е бил гаранционния фонд за неплатената ЗЗГО, а не
собственика за предстоящо прекратяване на регистрацията на автомобила. Което
междувпрочем дори и да е вярно е неотносимо в случая, т.к. санкционираният
водач не е собственик на автомобила.
Непосочването на обстоятелствата визирани
по-горе лишава санкционираното лице от възможността да разбере какво точно
административно нарушение му се вменява и от там адекватно да организира своята
защита. Налице е нарушение на разпоредбите на чл.42 т.4 от ЗАНН при съставянето
на АУАН и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН- при издаването на НП. Това нарушение на
процесуалните правила е съществено, предвид изложеното по-горе и съставлява
самостоятелно основание за отмяна на НП в тази му част.
Съдът намира, че е налице и още едно
основание за отмяна на НП.
Няма спор по делото, че на инкриминираната дата
жалбоподателят е управлявал процесното МПС, което не е негова собственост. По
несъмнен начин се установи, че въпросното МПС не е било регистрирано, тъй като
на 03.07.2019 г. регистрацията на автомобила е била прекратена служебно при
условията на чл.143 ал.10 от ЗДвП от Отдел ПП при
СДВР. От доказателствата по делото се
установи, че жалбоподателят не е знаел, че управляваният от него автомобил няма
валидна и действаща ЗЗГО, нито че автомобилът е с прекратена регистрация поради
тази причина.
При тези данни от правна страна съдът намира, че от
събраните доказателства не се установи по категоричен начин, че на процесната
дата жалбоподателят К. е действал виновно, т.е. субективният елемент от състава
на адм. нарушение не е доказан до необходимата степен на несъмненост. АНО не е
ангажирал доказателства за това, че жалбоподателят е съзнавал, че автомобилът
няма валидна застраховка гражданска отговорност.
На следващо място липсва каквото и да е доказателство
по делото, че към инкриминираната дата жалбоподателят
е съзнавал, че управлява нерегистрирано МПС. Напротив, установи се именно
обратно, че той не е имал никакво знание и съзнание за извършената служебна
дерегистрация на автомобила. Вмененото административно нарушение на жалбоподателя
би могло да бъде извършено само умишлено, с пряк или евентуален умисъл по
смисъла на чл.11 от НК, която правна норма е субсидиарно приложима във всяко
АНП по силата на чл.11 от ЗАНН. При така установеното обаче не е налице умисъл
в поведението на жалбоподателя в нито една от двете му форми и при това
положение от негова страна не е било извършено адм. нарушение и поведението му
не може да бъде санкционирано.
АНО неправилно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и е санкционирал
същия за нарушение, което той не е извършил, поради което и НП се явява
незаконосъобразно, което пък неминуемо влече неговата отмяна.
Налице е и още едно основание за отмяна на НП като
незаконосъобразно. Последното е било издадено на основание чл.36 ал.1 от ЗАНН,
вместо при условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН, доколкото в него изрично се сочи,
че се издава въз основа на АУАН № 55115/08.08.2019 г. При това положение АНП е
било образувано и се е развило незаконосъобразно, което пък съставлява
абсолютно процесуално нарушение водещо до незаконосъобразност на издаденото НП.
В конкретния случай съставеният срещу жалбоподателя
АУАН е бил изпратен в РП- Пазарджик за преценка евентуално извършено
престъпление по чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Както се посочи по-горе
прокурорът е преценил, че не е налице престъпление и е отказал да образува ДП,
като е изпратил материалите по преписката за преценка на АНО. Тоест АНП е
следвало да се развие при условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.33 ал.2 изр.1 от ЗАНН, при
констатиране на признак/признаци на извършено престъпление
административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се
изпращат на съответния прокурор. В случая това не е било сто***, тъй като
съставеният АУАН не е бил анулиран и АНП не е било прекратено от наказващия
орган.
Целта на разпоредбите на чл.33 ал.1 и ал.2 от ЗАНН е
да не допусне за едно деяние да се водят две паралелни производства-
наказателно и административнонаказателно, които са с идентичен предмет, а от там
евентуално и да се стигне до наказване два пъти за едно и също нещо, с което ще
се наруши принципа non bis in idem. В хипотезата, когато за конкретно деяние е започнало наказателно
преследване, то органите на администрацията не следва да предприемат действия
по административно преследване, а да чакат произнасянето на компетентните
органи- съд или прокуратура и едва ако преценят да препратят прекратеното
наказателно производство на административнонаказващия орган, то той вече ще е
компетентен да ангажира отговорността на нарушителя, но по реда на чл.36 ал.2
от ЗАНН, т.е. без съставен АУАН. Тази процесуална хронология в конкретния казус
не е спазена, а напротив. Започнато е незаконосъобразно АНП със съставен АУАН,
който в същото време е бил изпратен на прокуратурата, т.к. деянието е съдържало
признаци на престъпление, а в същото време е било налице и висящо АНП, което
след произнасянето на прокуратурата е продължило развитието си. С това обаче е
била нарушена императивната разпоредба на чл.33 ал.2 изр.1 от ЗАНН, което е
опорочило необратимо цялото производство по административно наказване и на
собствено основание налага отмяна на издаденото НП.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-
Пазарджик, в настоящия си състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
17-0340-001700/11.09.2019 г., издадено от Началника на РУ- Септември при
ОДМВР гр. Пазарджик, с което на Б.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, като
незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва пред Административен съд
гр. Пазарджик в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: