РЕШЕНИЕ
№ 805
гр. Стара Загора, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20235530104662 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 - 317 вр. чл. 103 - 257 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищецът А. С. Г. твърди, че на ******** година със Заповед на
командира бил назначен на първа длъжност „********“, със звание „Редник“ в
поделение на СВ към МО, а именно поделение ***** - Стара Загора и
подписал Договор за кадрова военна служба за срок от три години. В
последствие с допълнителни споразумения срока на договора ми за военна
служба бил продължаван. През 2016 г. година със Заповед на командира бил
повишен в длъжност „********“ със същото звание в ответното поделение /
военно формирование ***** - Стара Загора, а по-късно след проведен курс за
специална военна подготовка в началото на 2022 г. в звание „********“. По
време на службата бил командирован на военна мисия с висока степен на риск
в ********, ******** за периода от 14.07.2013 г. до 05.02.2014 г., като се водил
на отчет и доволствие в ответното военно формирование ***** - Стара Загора.
Със Заповед № ****/******** година на Командира на военно формирование
1
***** - Стара Загора, майор К. К., бил прекратен договора за ВС, и освободен
от длъжност и от военна служба и зачислен в запаса, а с негова Заповед №
****/****** година ищецът бил отчислен от списъчния състав на ответното в.
ф., считано от ****** година и му било изплатено от Секция „Финанси“ на
ответното военно формирование парично обезщетение за прослужени 13
/тринадесет/ години на военна служба в размер на 20966,40 лева /двадесет
хиляди деветстотин шестдесет и шест лева и четиридесет стотинки/ на
основание чл. 227, ал. 1 от ЗОВСРБ, парично обезщетение за неизползвани
общо 68 дни /шестдесет и осем/ полагаем платен годишен отпуск, от които: за
2021 г. - 31 дни, за 2022 г. - 30 дни и за 2023 г. - 7 дни, общо в размер на
5222,40 лева /пет хиляди двеста двадесет и два лева и четиридесет стотинки/
на основание чл. 199 от ЗОВСРБ, обезщетение за полагащия ми се и неусвоен
вещеви лимит за 2022 г. в размер на 1,55 лева /един лев петдесет и пет
стотинки/ и за 2023 г. пропорционално на прослуженото време в размер на
144,54 лева /сто четиридесет и четири лева петдесет и четири стотинки/ на
основание чл. 224, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ, както и еднократно допълнително
вещево доволствие в размер на 800.00 лева, съгласно чл. 227, ал. 5 от ЗОВСРБ.
Ищецът сочи, че Служебното време на военнослужещите било строго
регламентирано в Закона за отбралата и въоръжените сили на Република
България /ЗОВСРБ/, Обн., ДВ, бр. 3,5 от 12.05.2009 г. - чл.194 и сл.
Аналогично е уредено и в отменения ЗОВСРБ чл. 203-204 и в Правилника за
кадрова военна служба /отм./. /ПКВСА - чл. 151-157. Начинът, организацията
и разпределението на служебното време на кадровите военнослужещи,
включени в месечен график за изпълнение на дежурства се извършвало при
съблюдаване на изрично определени изисквания, съгласно Заповед на
министъра на отбраната на РБ №ОХ-313/08.05.2001 г. - чл. 4. В случаите,
когато военнослужещият, изпълнява дежурство по график, за който това не е
изпълнение на основна служебна функция, получавал допълнително
възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 196 от ЗОВСРБ /нов/ - чл.
226, ал. 1 от ЗОВСРБ /отм./ и Заповед на Министъра на отбраната на
Република България № ОХ-241/10.04.2001 година за часовете над
максималната продължителност на служебното време по чл. 194, ал. 2 от
ЗОВСРБ /нов/- чл. 152, ал. 1 от ПКВС /отм./ или за почивни и празнични дни.
Освен това при тези дежурства, обхващащи част от междуседмичната
почивка, било задължително на кадровите военнослужещи да се осигурява
2
през следващата работна седмица ползването на междуседмичната почивка за
почивния ден, в който са положили дежурството. - чл. 210 от ЗОВСРБ /нов/.
Продължителността на служебното време през работния ден, в който
кадровият военнослужещ ползва междуседмичната почивка се приспадал при
определяне на фактическата месечна продължителност на служебното време
на кадровият военнослужещ за месеца, през който е изпълнявал дежурства.
Съгласно чл. 247 от Устава на ВС на РБ военнослужещите се назначават за
носене на дежурства по предварително утвърден от командира на поделението
месечен график. Графикът се изготвя и утвърждава до 25-то число.на месеца,
предхождащ месеца, за който се изготвя и военнослужещите се уведомяват
срещу подпис за датите, на които са определени да посят дежурство. Графикът
за носене на дежурство се изготвя при отчитане на месечната
продължителност на служебното време в часове, което се определя на база на
работните дни в календарния месец и нормалната продължителност на
служебното време, както и изискванията за осигуряване на междудневна и
седмична почивка на военнослужещите. На основание чл. 245 от УВС на РБ
всекидневно със заповед по поделение се назначават застъпващите за
следващия ден дежурни. Общата продължителност на изпълнението на
задълженията от длъжностните лица от денонощния наряд се определя от
момента на неговото сдаване. Тази продължителност не може да превишава
24 часа. Тези ежедневни заповеди за назначаване на дежурство и ползване на
почивките от военнослужещите във военното формирование, в което служил,
а именно ответното поделение/военно формирование ***** - Стара Загора се
отчитат в нарочни Заповедни и Докладни книги. Ищецът изяснява, че по
време на служебното правоотношение при изпълнение на 24-часовите
Дежурства по график, му било заповядвано да се явява на работа един час
преди застъпване на дежурството, за вземане на оръжие, развод, инструктаж и
приемането му и бил освобождаван от дежурство един час след това - за
сдаването му. Или служебното време по време на 24-часовите дежурства било
в размер на 26 часа /двадесет и шест/, т.е. удължено с още 2 часа /два/. Наред с
това, по време на служебното си правоотношение бил назначаван освен на
дежурства по график, които се отразявали в Заповедните книги на съответните
поделения, така и на т.нар., външни дежурства - караул „********“, което било
отдалечено от ответното в. ф. на 24 км и ищецът заедно с други
военнослужещи бил транспортиран със служебен транспорт. За тези външни
3
наряди тръгвали в 7,30 часа в деня на наряда и се прибирали в 13,30 часа на
следващия ден, или фактическото служебно време било с продължителност от
30 часа /тридесет/, т. е. удължено с още 6 часа /шест/. Заради това със заповед
на командира на 2-ра механизирана бригада - Стара Загора от състава на
Сухопътните войски № ******/****** г. първоначално било разпоредено
ползването на допълнителен 1 ден компенсация, като в ответното в. ф., в което
последно служел, а именно военно формирование ***** - Стара Загора от
началото на 2022 г. започнали компенсации с по 1 ден /един/ допълнително за
3 /три/ такива външни дежурства, а от средата на 2022 г. - с по 1 ден /един/
допълнително за 2 /две/ такива външни дежурства. Също така от средата на
2022 г., отново въз основа на цитираната заповед, започнали компенсации и
допълнително и за вътрешните дежурства по график, като за 4 вътрешни
дежурства, допълнително с по 1 ден /един/, заради удължаването им с още 2
часа /два/. Редът и начинът за ползване на почивките се определяли от
Командира/Началника на съответното поделение. Същият отдавал писмена
заповед, с която разрешава ползването на почивката от кадровия
военнослужещ. Тези заповеди на командира на поделението за разрешените
почивки се съхранявали в Заповедна книга във всяко поделение. В ЗОВСРБ,
ППЗОВСРБ и цитираната по-горе Заповед на МО на РБ № ОХ-313/08.05.2001
г. било предвидено отлагане ползването на почивките по изключение, поради
непреодолими служебни причини до края на календарния месец, в който е
положено дежурството. Именно поради такива непреодолими, служебни и
други обективни причини /неокомплектованост по щат с кадрови
военнослужещи, и/или заболяване, участие в планови мероприятия, свързани
с бойната подготовка, ползване на полагаем годишен отпуск на голяма част от
кадровия състав и други/ по време на кадровата военна служба не му е било
разрешавано ползването на приблизително 480 дни /четиристотин и
осемдесет/ почивки или 3 840 часа /три хиляди осемстотин и четиридесет/,
след изпълнявани от ищеца дежурства по график и външни дежурства, в
ответното поделение на СВ към Министерство на отбраната на РБ, а именно
поделение / военно формирование ***** - Стара Загора. Съгласно чл. 194, ал.
1 и 2 От ЗОВСРБ /нов/ - чл. 203, ал.1 и 2 от ЗОВСРБ /отм./, седмичната
продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи е 40
часа, като общата продължителност на служебното време в денонощие не
може да надвишава с повече от 1/2 максималната продължителност на
4
работното време, установена с трудовото законодателство. В ал. 3 е
предвидено, че в случаите на превишаване на продължителността на
служебното време, извън посоченото в ал. 2, на кадровия военнослужещ се
заплаща възнаграждение за извънреден труд в размер, определен от
Министерския съвет. В чл. 152 от ПКВС /отм./ е определен реда, начина и
оправомощените лица по който да се извършва увеличаването на служебното
време на военнослужещите. В ал. 4, т. 5 се казва, че „В писмената заповед, с
която се увеличава нормалната продължителност на служебното време се
определя графикът по дни, с които на лицата ще бъде осигурено ползването на
намалено работно време, в рамките на общата продължителност на
служебното време за месеца.“ Съгласно чл. 195, ал. 3 от ЗОВСРБ /нов/ - чл.
204, ал. 3 от ЗОВСРБ /отм./ времето за дежурство е служебно време. Т.е. всяко
превишение на служебното време над нормативно опредЕ.та месечната
продължителност - чл. 194 от ЗОВСРБ се отчита като извънреден труд.
Следователно ответника след положено дежурство е длъжен не само да
заплати допълнително възнаграждение за специфични условия на труд - чл.
214, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ /нов/ - чл. 226 от ЗОВСРБ /отм./, /за носене на
дежурство/, но и обезщетение за превишаване на продължителността на
служебното ми време, извън посоченото чл. 194, ал. 1 от ЗОВСРБ /нов/ - в чл.
203 ал. 2 от ЗОВСРБ /отм./, което се изчислявало като възнаграждение за
извънреден труд. Също така е задължително в писмената заповед, с която ми
се увеличава продължителността на служебното време да ми се осигури
график за дни с намалено работно време, съответстващо на превишението по
време на дежурство. До изменението на чл. 203, ал. 3 от ЗОВСРБ /ДВ, бр.49 от
2000г./ при превишаване продължителността на служебното време се
осигуряваше компенсация с допълнителни почивни дни. С изменението на чл.
203, ал. 3 от ЗОВСРБ /отм./ /ДВ, бр. 49 от 2000г./, и с обнародването на
Наредба за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на
кадровите военнослужещи, приета с ПМС № 74/23.03.2001 г., в сила от
30.03.2001 г., закона й подзаконовите нормативни актове допускат отчитането
на извънреден труд. Аналогична е и уредбата в новия ЗОВСРБ, Обн., ДВ, бр.
35 от 12.05.2009 г. - чл. 214, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194 от ЗОВСРБ. Такава е
и изричната Заповед на Министъра на отбраната на РБ № ОХ- 313/08.05.2001
г., с. която се определят начинът, организацията и разпределението на
служебното време на кадровите военнослужещи, включени в месечен график
5
за изпълнение на дежурства „При работа в режим на увеличена.
продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи да се
осигури непрекъсната междудневна почивка не по-малко от 12 часа и
непрекъсната междуседмична почивка не по-малко от 24 часа” - т. 3.2., като
„Компенсирането на часовете служебно време, положени над нормалната
дневна продължителност на служебното време за даден период да се извършва
в рамките на месеца, през който се полага трудът“ - т. 3.5. От тук следва
извода, че специалният закон за въоръжените сили и подзаконовите
нормативни актове, допуска в рамките на календарния месец на превишение
на служебното време - извънреден труд от кадровия военнослужещ да се
компенсират с почивки след изпълнявано дежурство. След изтичането на този
срок закона и подзаконовите нормативни актове допускат отчитането на
извънреден труд. „Фактически отработеното служебно време над месечната
продължителност на служебното време по чл. 152, ал. 6 от ПКВС /отм./ да се
отчита като извънреден труд.” - чл. 7 от Заповед на МО на РБ № ОX-
313/08.05.2001 година. За правилната организация на отчета.на извънредния
труд, положен от кадровите военнослужещи е необходимо кадровите органи в
МО и Българската армия да водят Книга за положения извънреден труд. Редът
и начинът за изплащането и остойностяването на положения извънреден труд
е уреден в специална. Наредба за определяне размера на възнаграждението за
извънреден труд на кадровите военнослужещи, приета с ПМС №
74/23.03.2001 година, а също така и в горепосочената Заповед на МО на РБ №
ОХ- 313/08.05.2001 година, т. 26.2. и следващите. В този смисъл и поради
множество жалби в Инспектората на МО и заведени граждански дела било
издадено Разпореждане № 72/14.08.2008 г. на първия заместник началник на
ГЩ на БА, с което се разпорежда на всички командири на поделения да
спазват стриктно M3 № ОХ-313/08.05.2001 г. и да създадат организация за
компенсиране на удълженото служебно време, а при обективна невъзможност
поради прекратяване на правоотношение, да се отчита същия като извънреден
труд, да се,заплаща и. да се издава документ за осигурителен стаж съгласно т.
6 от M3 № ОХ-266/27.04.2005 г. Ето защо за ищеца се поражда правото да
претендира заплащане на обезщетение за положен превишен труд за периода
от ******** година до ****** година /160 месеца/, представляващо
фактически отработеното и некомпенсирано ми служебно време над
нормативно опредЕ.та месечна продължителност по чл. 194, ал. 1 от ЗОВСРБ
6
/нов/ и по чл. 152, ал. 6 от ПКВС /отм./, при даване на 24-часови дежурства,
общо в размер на 480 дни /четиристотин и осемдесет/ почивки или 3840 часа
/три хиляди осемстотин и четиридесет/. Съгласно законовите нормативни
актове общо задължението на ответника възлизало в размер на 14076,00 лева,
представляващо обезщетение за фактически отработеното и
некомпенсираното служебно време над нормативно опредЕ.та месечна
продължителност по чл. 194, ал. 1 от ЗОВСРБ /нов/ и по чл. 152, ал. 6 от
ПКВС /отм./, при даване на 24-часови дежурства, което се изчислявало като
възнаграждение с увеличение за положен извънреден труд за периода от
******** година до ****** година /160 месеца/ - увеличено с минималните
20% /двадесет процента/, съгласно цитираните по-горе нормативни актове,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата ми молба -
14.11.2023 година до окончателното изплащане на задължението.
Приблизително ищецът посочва по месеци претенцията за неизплатеното
обезщетение за положения труд в повече от нормативно определения, който се
изчислявал като извънреден труд за процесния период. Средно по месеци
фактически е работил извънредно, т.е. превишил продължителността на
служебното си време с 3 дни /три/ или 24 часа /двадесет и четири/. Съгласно
Наредбата за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на
кадровите военнослужещи, приета с ПМС № 74/23.03.2001 г., в сила от
30.03.2001 г., възнаграждението за положен извънреден труд на кадровия
военнослужещ се определя на база основното месечно възнаграждение от
размера на възнаграждението за звание „редник“ - чл. 3, ал. 1, т. 3, завишено
със съответния коефициент, в зависимост от това в какъв ден е положен
извънредния труд /в делничен, почивен или празничен ден/. Основното
месечно възнаграждение за звание „редник“ средно е в размер на 546 лева
/петстотин четиридесет и шест/, основното дневно възнаграждение
следователно е в размер на 26 лева /двадесет и шест/, съответно основното
почасово възнаграждение следователно е 3,25 лева /три лева двадесет и пет
стотинки/, а с минималното 20% увеличение - в размер на 3,90 лева /три лева
и деветдесет стотинки/. Конкретизирана по месеци исковата претенция била в
размер на 93,60 лева /деветдесет и три лева и шестдесет стотинки/ за всеки
месец от процесния период от ******** година до ****** година /160 месеца/.
Моли съда да постанови решение /след допуснато изменение на двата
иска по отношение на техните размери на основание чл. 214, ал. 1 ГПК –
7
вж. протоколно определение от 13.09.2024 г./, с което да осъди ответника да
му заплати исковата сума в размер на 15 194,98 лв. – главница /първоначален
размер 14 076,00 лв./, представляваща стойността на неизплатено
обезщетение за фактически отработеното и некомпенсираното ми служебно
време над нормативно опредЕ.та месечна продължителност по чл. 194, ал. 1 от
ЗОВСРБ /нов/ и по чл. 152, ал. 6 от ПКВС /отм./, при даване на 24-часови
дежурства, което се изчислява като възнаграждение с увеличение за положен
извънреден труд за периода от ******** г. до ****** г. /160 месеца/ в размер
общо на 480 дни /четиристотин и осемдесет/ почивки или 3840 часа /три
хиляди осемстотин и четиридесет/, в следствие на полагащите се и
неизползвани почивки, след изпълнявани дежурства, в ответното поделение на
СВ към Министерство на отбраната на РБ, а именно поделение / военно
формирование ***** - Стара Загора, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на както и лихва за забава от датата на прекратяване на
служебното правоотношение - ****** г. до датата на завеждане на исковата
молба - 14.11.2023 г. в размер на 1312,99 лв. /първоначален размер 1294,00
лв./. Конкретизирано по месеци стойността па неизплатеното обезщетение за
положения извънреден труд, за превишаване продължителността на
служебното време 3 дни /три/ или 24 часа /двадесет и четири/ месечно, в
следствие на неизползвани почивки, след изпълнявани от мен дежурства, в
ответното поделение на СВ към Министерство на отбраната на РБ, а именно
поделение / военно формирование ***** - Стара Загора е в размер на 93,60
лева /деветдесет и три лева и шестдесет стотинки/ за всеки месец от
процесния период от ******** година до ****** г. /160 месеца/.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, като е заета позиция за неоснователност на исковете. Оспорва
изцяло посоченото в исковата молба, че ищецът трябва да получи
обезщетение за 160 месеца или 480 дни компенсация за положени от него
дежурства, тъй като в исковата си молба същият не ангажира по никакъв
начин каквито и да е категорични доказателства за това, как е стигнал до
определянето на часовете некомпенсирано служебно време според него и
съответното дължимо финансово обезщетение за това. Наредба № Н-
18/19.12.2012 г. регламентирала реда за разпределяне на служебното време на
военнослужещите, неговото отчитане извън нормалната му продължителност
и определяне на допълнителното възнаграждение за изпълнение на възложени
8
задължения над общата продължителност на служебното време и за
изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници.
В посочената нормативна уредба обаче, не се съдържали правила, които да
регламентират, как се изчисляват и заплащат компенсациите от дадените
дежурства в случай, че не бъдат използвани.
Редът и условията за изчисляване и заплащане на компенсациите се
съдържали в заповеди на Командира на Сухопътните войски, командира на 2
механизирана бригада и командира на военно формирование 44200 - Стара
Загора. Посочената и приложена от ищеца в исковата му молба нормативна
уредба обхващала действието на разпоредбите на различни нормативни
актове, част от които са отменени. Така за периода до 2009 г. намират
приложение разпоредбите на отменения Закон за отбраната и въоръжените
сили на РБ /ЗОВСРБ, отм./- чл. 203 ал. 1, 2 и 3 и чл. 204; Правилник за
кадровата военна служба, приет с ПМС № 277/22.12.2000 г. и отменен с ПМС
№ 141/4.06.2009 г. за приемане на Правилник за прилагане на ЗОВСРБ, в сила
от 12.06.2009 г.; Наредба за определяне размера на възнаграждението за
извънреден труд на кадровите военнослужещи, приета с ПМС №
74/23.03.2001г, издадена въз основа на чл. 203 ЗОВСРБ. В тази връзка
следвало да се отбележи, че за периода до ******** г., ищецът не е бил в
служебно правоотношение с военно формирование *****-Стара Загора. За
периода след 2009 г. били приложими нормите на новия Закон за отбраната и
въоръжените сили РБ /ЗОВСРБ/, в сила от 12.05.2009 г., - чл. 194 ал. 1, 2, 3 и 4
и чл. 195; Правилника за неговото прилагане - първият с действие от 2009 г. и
отменен през 2010 г. с последващия Правилник за прилагане на закона, влязъл
в сила от 30.03.2010 г.; Наредба № Н-12/12.04.2010 за условията и реда за
изплащане на възнагражденията и обезщетенията на военнослужещите;
Наредба № Н-18/19.12.2012 г. /в сила от 8.01.2013 г./ за реда за разпределяне
на служебното време на военнослужещите, неговото отчитане извън
нормалната му продължителност и определяне на допълнителното
възнаграждение за изпълнение на възложени задължения над общата
продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през
почивни дни и в дните на официални празници /загл.изм.ДВ бр.85/2018 г., в
сила от 16.10.2018 г./. По повод позоваването на ищеца на Заповеди на
Министъра на отбраната, следвало да се отбележи следното: В първата
заповед под № ОХ- 241/10.04.2001 г. било указано, че за длъжностите, за които
9
дежурството не е изпълнение на основна служебна функция, за 24-часово
дежурство да се заплаща допълнително възнаграждение в процент за носене
на дежурство в работни дни, очевидно не намира приложение спрямо
конкретния случай предвид заеманата от ищеца длъжност и съответно
естеството на служебните му задължения - шофьор в отделение за транспорт
на смесен противотанков взвод. С втората заповед под № ОХ-313/8.05.2010 г.
били дадени инструкции по прилагането на отменените ПКВС и ЗОВСРБ,
като е указано, че за дневна нормална продължителност на служебното време
следва да се счита 8 часа при 5-дневна работна седмица. Съгл. т. 3 при
увеличена продължителност на служебното време да се прави сумарно
отчитане на служебното време за месеца в рамките на месечната
продължителност на служебното време. Компенсирането на часовете
служебно време, положени над нормалната дневна продължителност за даден
периода, да се извършва в рамките на месеца, през който се полага трудът
/т.3.5/. При носене на 24-часови дежурства служебното време да се зачита в
размер на 12 часа за всеки от дните, през които се носи дежурството,
независимо от разпределението му по часове в тези дни. В случай, че се счете
исковата молба на ищеца за основателн в условията на евентуалност прави
възражение като с аргумент на по-силно основание прави препратка към чл.
171 ДОПК, че след като за публичните държавни вземания е налице 10-
годишна абсолютна давност, въпреки спирането и прекъсването на
погасителната давност през този период, и задължението престава да
съществува в правния мир, на общо основание, по аналогия, същият принцип
следва да се приложи и към гражданскоправните отношения в настоящия
спор.
По тези съображения счита, че с оглед момента на прекратяване на
договора за военна служба на ищеца - ****** г. за него възниква
възможността да предяви претенция за периода до 08.03.2013 г., като за
предшестващия тази дата период, а именно до ******** г. е валиден
горецитирания аргумент, че изискуемото му право, респективно задължението
ми - не съществува в правния мир. Моли за отхвърляне на исковете.
В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и със процесуален
представител, като поддържа исковите претенции. Представя писмена защита.
В открито съдебно заседание ответникът не се явява, а вместо него
10
процесуален представител, който оспорва исковите претенции. Представя
писмена защита.
Старозагорски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните по вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, въз основа на приложимото право намери за установено следното:
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено
за безспорно между страните, че ищецът А. С. Г. за периода от ******** г. до
****** г. е полагал труд по силата на служебно правоотношение с ответника
във военно формирование *****-Стара Загора /така и заповед №
****/******** г. на Командира на военно формирование ***** – Стара Загора,
с която ищецът като военослужещ е бил освободен от длъжност, от военна
служба и зачислен в запаса, а със заповед № ****/****** г. на Командира на
военно формирование ***** – Стара Загора е бил отчислен от списъчния му
състав – л. 6-9 от делото, вкл. писмени доказателства, л. 10-15 от делото и
длъжностни характеристики – л. 182-184 от делото/, като е давал 24-часови
дежурства, които по силата на специалния закон, Устава на ВСВС на РБ и др.
не са част от основните му функционални задължения, а са допълнителни
такива и че ищецът е идвал 30 минути по-рано на работа за подготовка –
приемане на оръжие, боеприпаси и др., тоест служебното време на ищеца е
започвало от 07:30 часа при даване на дежурства в ********, т.е. по
отношение на тези външни дежурства /включващи пътуване/, както и че
единствено за външните дежурства – караул „********“ служебното
време на ищеца е удължено на 4 часа и 30 минути, т.е. ищецът е идвал по-
рано с тридесет минути - в 07,30 часа и си е тръгвал също 30 минути по-
късно - в 12,00 часа.
По делото са представени от ответника и редица заповеди свързани с
реда за изпълнение на дежурства от военнослужещите и инвентарни описи /л.
49-132/, от които се установява нормативния ред за изпълнение на дежурства
от военнослужещите, вкл. тяхното времетраене и компенсиране и съобразени
от в.л. при изготвяне на съдебно-икономическата експертиза.
От показанията на разпитания по делото свидетел П. П. /служещ при
ответника/ се установи реда за действие на заставата от денонощния наряд,
тъй като свидетелят е бил този, който осъществява контрол по спазване на
службата и отговаря за изготвянето и спазването на инструкциите. Описва
11
подробно начина на носене на дежурства, вкл. външните наряди, но след
******** г. от който момент е бил началник щаб. Виждал е ищеца да дава
дежурства почти на всички позиции – без началник караул и разузнавач. Сочи,
че инструктажа при носене на дежурство в с. ******** се е провеждал през
годините на различни места – в гр. Стара Загора, на мястото на охранявания
обект близо до с. ********. При всяко дежурство имало контрол и отчет като
всичко се описвало в съответни ведомости и книги. Изяснява също, че
приемането, сдаването на снаряжение и патрони не са включени в 24-те часа
дежурство, като в отделни случаи е могло да има забавяния при изявени
претенции по време на приемане и сдаване.
По делото е прието неоспорено основно и допълнително заключение на
вещото лице Е. Й.-М. по допуснатата съдебно-икономическа експертиза
/л.198-439 от делото/, вкл. подробните обяснения на в.л. в о.с.з. на 05.07.2024 г.
и 13.09.2024 г., което съдът кредитира като обосновано и компетентно
изготвено. От него се установява, в неговия първоначален вариант че
разликата между нормативно опредЕ.та месечна продължителност и
фактически отработеното от ищеца време за процесния период възлиза на
общо 2072 часа /след корекции в о.с.з. от самото в.л. и отразени в
допълнителното заключение/ включващи сбора от дежурствата по график от
24 часа плюс два часа допълнително служебно време и външните дежурства
от 24 часа плюс шест часа допълнително служебно време за всеки месец от
процесния период. След изчисляването на превишението /разликата/ от
фактически отработеното служебно време над нормативно опредЕ.та месечна
продължителност, въз основа на приложимите подзаконови нормативни
актове и министерски заповеди, при отчитане на компенсациите, за които не е
посочено точно за кой точно наряд се отнасят, вещото лице е изчислило, че
дължимото обезщетение възлиза на 15 194, 98 лева, а мораторната лихва за
периода ****** г. – 14.112023 г. възлиза на 1312,99 лв. В о.с.з. на 05.07.2024 г.
след изслушване на първоначалното заключение на съдебно-икономическата
експертиза между страните нямаше спор относно дежурствата по график от 24
часа плюс два часа допълнително служебно време и те приеха заключението в
тази част, но между тях възникна спор относно външните дежурства и
превишението от шест часа, като в резултат на техните изявления и
изясненото от съдебния състав на основание чл. 7 ГПК се съгласиха и бе
обявено за безспорно между тях с доклада по делото /допълнен на
12
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, вж. протокол от о.с.з. на 05.07.2024 г./, че
външните дежурства от 24 часа плюс четири часа и половина часа
допълнително служебно време за всеки месец от процесния период, като в
тази връзка за извършване на преизчисление съобразно обявеното за
безспорно между страните бе назначено допълнително заключение на
съдебно-икономическата експертиза, която съобразявайки обявените за
безспорни между страните факти даде следната корекция - разликата между
нормативно опредЕ.та месечна продължителност и фактически отработеното
от ищеца време за процесния период възлиза на общо 1796 часа включващи
сбора от дежурствата по график от 24 часа плюс два часа допълнително
служебно време и външните дежурства от 24 часа плюс четири и половина
часа допълнително служебно време за всеки месец от процесния период. След
преизчисляването на превишението /разликата/ от фактически отработеното
служебно време над нормативно опредЕ.та месечна продължителност, въз
основа на приложимите подзаконови нормативни актове и министерски
заповеди, при отчитане на компенсациите, за които не е посочено точно за кой
точно наряд се отнасят, вещото лице е изчислило, че дължимото обезщетение
възлиза на 13469,57 лв., а мораторната лихва за периода ****** г. – 14.11.2023
г. възлиза на 1163,90 лв. В о.с.з. на 13.09.2024 г. в.л. изрично изясни, че след
корекциите сумата е 15 194,98 лв. в първоначалния вариант, като съответно с
обявеното за безспорно между страните относно външното дежурство и след
преизчисление сумата става 13 469,57 лв. Налице са два варианта, с 6 часа по
твърдения на ищеца и 4,5 часа по взаимно съгласие на страните от
предходно съдебно заседание. В обобщение в.л. сочи, че за дежурствата без
пътуване няма промяна в размера на сумата, а за караулите в с. ********,
първият вариант е за 6 часа време общо дежурство, а втория вариант е за 4,5
часа, като сумата от 15194,98 лева е за варианта с 6 часа, а 13 469,57 лв. за
варианта за 4,5 часа, като разликата идва единствено от разликата в часовете.
По отношение на дежурствата без пътуване, сумата е една и съща.
Действително при изслушване и приемане на допълнителното заключение
ищецът се върна на първоначалното си твърдение от шест часа при външните
дежурства като поиска допускане на свидетели за установяване на това
обстоятелство въпреки обявеното за безспорно с доклада по делото между
страните и въпреки настъпилата преклузия /доказателственото искане се
направи в пето поред о.с.з./. И въпреки дадената възможност за обосноваване
13
на хипотеза по чл. 147 ГПК процесуалният представител на ищеца само
посочи, че единствената причина за това доказателствено искане е
отсъствието на ищеца в предходното о.с.з. на 05.07.2024 г., което не може да е
извинителна причина, още повече, че това обстоятелство бе обявено за
безспорно между страните /в резултат на техни изрични изявления пред съда/.
Отделно от това по отношение на началото на дежурството в 07.30 часа
обявеното за безспорно между страните по делото с доклада по чл. 146, ал. 1,
т. 4 ГПК съвпада с твърдяното в исковата молба.
При така установените факти Старозагорски районен съд достига до
следните правни изводи:
Старозагорски районен съд е сезиран с кумулативно обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 194, ал. 2 и ал. 3 от
Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/ във
вр. чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ /за главница/ - вж. протоколно определение от
27.02.2024 г. /иск за заплащане на обезщетение за положен труд повече от
нормативно определения при даване на 24-часови дежурства от
военнослужещия, който не е компенсиран с почивка/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД /за
обезщетение за забава/.
1/ По иска за главница:
За уважаването на предявения главен иск с правна квалификация чл. 194,
ал. 2 и ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България /ЗОВСРБ/ във вр. чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ ищецът следва да
докаже, че за процесния период от ******** г. до ****** г. е полагал труд по
силата на служебно правоотношение с ответника в негови поделения/военни
формирования, като е положил определен брой 24-часови дежурства.
Ответникът следва да докаже възражението си, че е изпълнил точно
задължението си да компенсира ищеца за положените от него 24-часови
дежурства през исковия период.
Настоящата законова уредба, приложима за исковия период, който е
с начален момент ******** г. се съдържа в Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България /обн. ДВ, бр. 35/2009 г. - в сила
от 12.05.2009 г./ - вж. и протокол от о.с.з. на 27.02.2024 г. където е изяснено, че
правна квалификация по ЗОВСРБ /отм./ е невъзможна поради началния
момент на исковия период.
14
Основните правила относно работното време – служебно време на
военнослужещите, са предмет на уредба на Глава седма, раздел V от Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/, като по-
детайлна уредба на материята относно реда за разпределяне на служебното
време на военнослужещите, неговото отчитане извън нормалната му
продължителност и определяне на допълнително възнаграждение за
изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на
служебното време се съдържа в Наредба № Н-18 от 19.12.2012 г. за реда за
разпределяне на служебното време на военнослужещите, неговото отчитане
извън нормалната му продължителност и определяне на допълнителното
възнаграждение за изпълнение на възложени задължения над общата
продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през
почивни дни и в дните на официални празници, наричана накратко в
следващото изложение Наредбата.
Според чл. 194, ал. 1 ЗОВСРБ нормалната продължителност на
служебното време на военнослужещите е 8 часа дневно и 40 часа седмично
при 5-дневна работна седмица, като законът – алинея втора и алинея пета на
посочената разпоредба, допуска работа и извън установената нормална
продължителност на служебното време, но определя граница на това
надвишение, като постановява, че общата продължителност на служебното
време на военнослужещия в денонощие не може да надвишава с повече от
една втора нормалната дневна продължителност на служебното време и при
надхвърлянето й се дължи допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 3
ЗОВСРБ /чл. 194, ал. 3 ЗОВСРБ/, което е такова за извънреден труд. С
изменение на последния, обн. ДВ, бр. 98/2016 г., в сила от 13.12.2016 г.
изрично бе регламентирано, че работата на военнослужещия над нормалната
продължителност на служебното време до общата такава, т.е. увеличената
продължителност на служебното време, се компенсира с намалено служебно
време при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната по
чл. 194, ал. 8 ЗОВСРБ – считано от 08.01.2013 г. това е Наредба № Н-18 от
19.12.2012 г. за реда за разпределяне на служебното време на
военнослужещите, неговото отчитане извън нормалната му продължителност
и определяне на допълнителното възнаграждение за изпълнение на възложени
задължения над общата продължителност на служебното време и за
изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници.
15
В чл. 8 и чл. 9, ал. 1 от последната е предвидено, че увеличаването на
нормалната дневна продължителност на служебното време в рамките на
общата продължителност на служебното време се допуска само по
изключение и при обоснована необходимост за извършване на неотложни
работи и дейности, свързани с осигуряване изпълнението на основните
функции и задачи на военните формирования и съответните структури, както
и с писмена заповед на ръководителите на съответните структури или на
командирите /началниците/ на военни формирования съгласно чл. 10 от
Наредбата, като увеличаването на нормалната дневна продължителност на
служебното време на военнослужещия задължително се компенсира с
намалено служебно време в рамките на месечната продължителност на
служебното време по чл. 3 от Наредбата /чл. 15/. Съответно чл. 16, ал. 1 от
Наредбата постановява, че максималната продължителност на служебното
време при носене на дежурство не може да превишава 24 часа, а общо за един
месец - 168 часа, но нейната алинея втора допуска по изключение
продължителността на дежурството да надвишава 24 часа при съобразяване на
максималната месечна продължителност на служебното време при носене на
дежурство, когато е налице обективна невъзможност за извършване на
смяната на дежурните длъжностни лица и това също следва да бъде сторено
със заповед на ръководителя на съответната структура или командира
/началника/ на военното формирование съгласно чл. 19 от Наредбата /чл. 16,
ал. 3 от Наредбата/. Според чл. 26 от последната по изключение поради
обоснована необходимост или неотложни служебни причини компенсирането
с намалено служебно време може да се извърши до три месеца след края на
календарния месец, в който е била увеличена нормалната дневна
продължителност на служебното време или е носено дежурството.
В обобщение - на основание чл. 194, ал. 1 ЗОВСРБ нормалната
продължителност на служебното време на военнослужещите е 8 часа дневно и
40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. На основание ал. 2 от
цитираната разпоредба общата продължителност на служебното време на
военнослужещия в денонощие не може да надвишава с повече от една втора
нормалната дневна продължителност на служебното време. На основание ал. 3
от цитираната разпоредба в случаите на превишаване общата
продължителност на служебното време по ал. 2 на военнослужещия се
заплаща допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ.
16
Съгласно чл. 195 ЗОВСРБ военнослужещите могат да бъдат назначавани за
носене на дежурства при условия и по ред, определени с уставите на
въоръжените сили и с други нормативни и административни актове, издадени
от министъра на отбраната. Максималната продължителност на дежурството в
този случай не може да превишава 24 часа, а общо за един месец – 168 часа,
като времето за дежурство е служебно време. Следователно, винаги щом е
налице превишаване на нормалната продължителност на работното време, но
до общата продължителност по чл. 194, ал. 2 ЗОВСРБ, на военнослужещия се
полага компенсация, а при некомпенсиране – заплащане на превишението
като за извънреден труд. При превишаване на общата /нормална + увеличена/
продължителност на военнослужещия се следва допълнително
възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ.
Въз основа на разгледаната правна уредба може да се направи извод, че
удължаването на служебното време е извънредна мярка, като не се допуска
финансовото му компенсиране. Такава възможност, обаче, възниква при
прекратяване на договора за военна служба, в която хипотеза съобразно
възприетото в мотивната част на Тълкувателно решение № 6/11.02.2022 г. на
ВКС по т.д. № 6/2017 г., ОСГК, правото на военнослужещия на почивка се
трансформира в право на обезщетение за неизползвана почивка, което
обезщетение следва да се изчисли като извънреден труд.
В решение № 88/18.04.2022 г. на ВКС по гр.д. № 1740/2018 г., IV г.о.,
също се сочи, че удължаването на работното време /служебно време/ е общият
случай на полагане на труд от военнослужещите, който превишава
нормативно опредЕ.та продължителност на работното време – чл. 136 КТ, чл.
194 ЗОВСРБ и Наредба № Н-18/19.12.2012 г. на Министъра на отбраната. То
се състои в установяване на работен ден с продължителност по-голяма от
обичайната за съответния вид труд или категория работници и служители.
Удължаването е допустимо не като постоянна, а като временна мярка – през
отделни работни дни. Удължаването на работното време се компенсира чрез
съответното му намаляване през други работни дни с писмен акт – чл. 136а КТ
и чл. 194, ал. 5 ЗОВСРБ. В хода на съществуващо правоотношение
военнослужещият не винаги може да реализира правото си на почивка по
предвидения в закона ред, за разлика от отпуските, по отношение на които са
въведени рестрикции относно начина на ползване и погасяването им по
давност. Възможността за получаване на парична компенсация, която по своя
17
характер представлява обезщетение за неизползвана почивка, възниква при
прекратяване на правоотношението както е прието в цитираното по-горе
тълкувателно решение, независимо че ЗОВСРБ не съдържа изрична уредба по
този въпрос, но той е принципно разрешен в общия нормативен акт – чл. 136а,
ал. 5 КТ, като и начинът на изчисляването му е посочен в същия текст –
компенсацията се заплаща като извънреден труд, а в решение № 89/23.06.2022
г. на ВКС по гр.д. № 1542/2019 г., III г.о., решение № 163/08.07.2022 г. на
ВКС по гр.д. № 4483/2021 г., IV г.о., се сочи, че вземането на
военнослужещият положил труд повече от нормативно определения при
даване на 24-часови дежурства, некомпенсиран с почивка, е вземане за
обезщетение за неизползвана почивка, а не е възнаграждение за извънреден
труд, както е приел въззивният съд /само начинът на изчисляване на това
обезщетение е като при заплащане на извънреден труд/.
При тази нормативна уредба и съдебна практика по прилагането й
настоящият съд приема, че удълженото служебно време при 24-часови
дежурства не е извънреден труд по смисъла на чл. 194, ал. 3 ЗОВСРБ, но ако то
не бъде компенсираното с намалено служебно време до прекратяване на
правоотношението, се заплаща така, както се заплаща положен извънреден
труд. В мотивите на Тълкувателно решение от 11.02.2022 г. на ВКС по т.д. №
6/2017 г., ОСГК също е прието, че удължаването на работното време е общият
случай на полагане на труд от военнослужещите, който превишава
нормативно опредЕ.та продължителност на работното време – чл. 136 КТ, чл.
194 ЗОВСРБ и Наредба № Н-18/19.12.2012 г. на Министъра на отбраната.
Удължаването на работното време се компенсира чрез съответното му
намаляване през други работни дни с писмен акт – чл. 136а КТ и чл. 194, ал. 5
ЗОВСРБ. Посочено е още, че положеният труд в повече от нормативно
определения при даване на 24-часови дежурства от военнослужещия, който не
е компенсиран с почивка, следва да се компенсира парично. Тъй като ЗОВСРБ
не съдържа изрична уредба по този въпрос, следва да се приложи общият
нормативен акт – чл. 136а, ал. 5 КТ, като там е посочен начинът на
изчисляването му – компенсацията се заплаща като извънреден труд.
В случая по делото се установи /вкл. и съгласно безспорно обявеното
между страните по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК/ установено, че ищецът е
изпълнявал дежурства по график над нормативно установеното работно
18
време. Както се изясни по-горе съгласно чл. 194, ал. 1 ЗОВСРБ нормалната
продължителност на служебното време на военнослужещите е 8 часа дневно и
40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Разпоредбите на чл. 195, ал.
1 и ал. 2 ЗОВСРБ предвиждат, че военнослужещите могат да бъдат
назначавани за носене на дежурства при условия и по ред, определени с
уставите на въоръжените сили и с други нормативни и административни
актове, издадени от министъра на отбраната, като максималната
продължителност на дежурството не може да превишава 24 часа, а общо за
един месец - 168 часа. Посочено е, че времето за дежурство е служебно време.
Според чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ на военнослужещите се изплаща
допълнително възнаграждение за изпълнение на възложени задължения извън
установеното служебно време. Т.е. следва да се изплати възнаграждение за
некомпенсираното с почивки служебно време, което е извън правно
установеното. Разпределението на служебното време на военнослужещите, в
това число при носене на дежурство, е уредено в действащата в процесния
период Наредба № Н-18 от 19.12.2012 г. за реда за разпределяне на
служебното време на военнослужещите от Министерството на отбраната,
структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската
армия, неговото отчитане извън нормалната му продължителност и
определяне на допълнителното възнаграждение за изпълнение на възложени
задължения над общата продължителност на служебното време и за
изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници.
Съдържанието на чл. 16 от Наредбата относно максималната
продължителност на служебното време при носене на дежурство е идентично
с това на чл. 195, ал. 2 ЗОВСРБ. Според чл. 22 от Наредбата при дежурства,
обхващащи част от междуседмичната почивка, на военнослужещите се
осигурява през работната седмица, следваща дежурството, ползването на
междуседмична почивка за почивния ден, в който са носили дежурството. Чл.
28 от Наредбата предвижда, че компенсирането на часовете служебно време,
положени над нормалната дневна продължителност на служебното време за
определен период, в рамките на общата продължителност на служебното
време се извършва в рамките на месеца, през който се изпълнява службата. В
случаите, когато е работено в режим на удължено служебно време през
последните дни на календарния месец, компенсирането се извършва в рамките
на следващия календарен месец. Изплащането на допълнително
19
възнаграждение за изпълнение на възложени задължения над общата
продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през
почивни дни и в дните на официални празници е уредено в Раздел IX от
Наредбата, където са предвидени специални правила за изчисление на
възнаграждението през работни дни /чл. 43/ и през почивни дни и официални
празници /чл. 44/. Цитираните разпоредби не уреждат хипотезата, при която
положената от военнослужещия служба при увеличено работно време не е
била компенсирана с необходимите почивки към момента на прекратяване на
неговото правоотношение, поради което, на основание чл. 46, ал. 2 ЗНА, към
правоотношението следва да бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл.
136а, ал. 5 КТ, като се приеме, че некомпенсираното с почивка удължено
служебно /работно/ време при носене на 24-часови дежурства следва да бъде
заплатено като извънреден труд. Това разрешение е в съответствие с
принципната забрана в трудовото законодателство работодателят да замества с
парична престация дължимата на работника /служителя/ почивка, освен при
прекратяване на трудовото правоотношение, когато вече е невъзможно
ползването на почивката да се осъществи при същия работодател. Няма
значение какъв вид дежурство е давал военнослужещият. Щом като
същото е надвишавало определения от закона максимум на времетраене за
работно време, то следва да се компенсира или с почивки, или със заплащане
на възнаграждение.
Конкретно приетите заключения по допуснатите съдебно-счетоводна
експертиза и допълнителна експертиза изясняват, че през процесния период
ищецът е полагал труд над нормативно опредЕ.та продължителност на
работното време, част от който е бил компенсиран с почивки или със
заплащане, като некомпенсирани са останали общо 1796 часа за целия период.
Вещото лице е остойностило некомпенсираните часове положен от ищеца
труд над нормативно опредЕ.та продължителност на работното време, като е
взело предвид компенсациите да се отнасят към най - старите положени
дежурства в рамките на процесния период и е установило, че дължимото за
тях възнаграждение е в общ размер от 13 469,57 лв., до който размер искът е
основателен и следва да се уважи, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 21.11.2023 г. до окончателното плащане. Доколкото
компенсация с почивки е невъзможна, поради прекратяване на служебното
правоотношение, то следва извод, че тези дежурства, положени в повече от
20
нормалното работно време, трябва да бъдат заплатени като положен
извънреден труд. Възприема се варианта по допълнителното заключение
на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като същият отговаря както на
установените по делото факти, така и на обявеното за безспорно с доклада по
делото между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, по съображения
изложени подробно по-горе в съдебното решение, вж. и протокол от о.с.з.
на 05.07.2024 г. и 13.09.2024 г., които няма да се повтарят.
Възражението на ответника за изтекла погасителна давност е
неоснователно, тъй като съгласно Тълкувателно решение № 6/11.02.2022 г.
на ВКС по т.д. № 6/2017 г., ОСГК вземането за заплащане на обезщетение на
военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване
на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка, възниква
от датата на прекратяване на служебното правоотношение. От този момент то
става изискуемо и военнослужещият може да упражни правото си на иск. От
същия момент започва да тече тригодишната погасителна давност по чл. 358,
ал. 1, т. 3 във връзка с ал. 2, т. 2 КТ. Удължаването на работното време на
военнослужещ, даващ дежурства по график, се компенсира чрез съответното
му намаляване през други работни дни. Ползването на почивките и на
отпуските става по предназначение, в натура, поради което те не могат да се
компенсират с парични обезщетения, докато трае служебното
правоотношение. Такава трансформация не е предвидена в закона, тъй като би
заобиколила законоустановената им функция за възстановяване на работната
сила. В хода на съществуващо правоотношение военнослужещият може да
реализира правото си на почивка по предвидения в закона ред. Възможността
за получаване на парична компенсация, която по своя характер представлява
обезщетение за неизползвана почивка, възниква при прекратяване на
правоотношението. Тъй като няма определен ден за изпълнение, то е
безсрочно и длъжникът изпада в забава след покана, на практика обикновено с
подаването на искова молба в съда /така изрично и решение №
50217/17.01.2023 г. на ВКС по гр.д. № 1846/2020 г., IV г.о., решение №
50229/05.05.2023 г. на ВКС по гр.д. № 3703/2019 г., IV г.о., решение №
50164/21.10.2022 г. на ВКС по гр.д. № 802/2020 г., III г.о., решение №
50165/22.12.2022 г. на ВКС по гр.д. № 1621/2020 г., IV г.о./. В случая
договорът за военна служба на ищеца е прекратен, считано от ****** г. и от
тази дата е възникнало правото му за обезщетение за положен повече от
21
нормативно определения труд при даване на двадесет и четири часови
дежурства, който не е бил некомпенсиран с почивка. Исковата молба е
подадена на 21.11.2023 г., следователно искът е предявен преди изтичането на
3-годишната погасителна давност за предявяването му по съдебен ред /чл.
358, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2, т. 2 КТ/.
Възражението на ответника /свързано с възражението за изтекла
погасителна давност/, че ищецът е следвало сам да определи почивката си
свързана с дадено от него дежурство също е неоснователно поради следното
- правото на военнослужещия да ползва компенсация чрез намалено работно
време за положен повече от нормативно определения при даване на 24 часови
дежурства труд е непарично и при спор не може да бъде предявено с друг иск
освен установителен. То не може да бъде реализирано принудително чрез
предявяването на осъдителен иск срещу работодателя. По своето естество
погасителната давност представлява изтичането на установен в закона период
от време, през който, ако носителят на правото не го упражни, то се погасява.
Същата представлява санкция за носителя на правото, който бездейства и не
го упражнява, поради което не може да бъде прилагана, когато то не може да
бъде упражнено поради законови пречки за това. Носителят на правото не
може да бъде санкциониран за това, че не е упражнил правото си в случаите,
когато той не може да направи това принудително чрез предявяването на
осъдителен или конститутивен иск, или чрез предприемане на едностранни
действия, на които насрещната страна в правоотношението не може да се
противопостави. Този извод произтича от разпоредбата на чл. 358, ал. 2, т. 2
КТ, съгласно която погасителната давност започва да тече от момента, в който
правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде
упражнено. Ето защо, когато правото не може да бъде упражнено, давност не
може да започне да тече. Именно възможността работникът или служителят
да определи едностранно времето на ползването на платения годишен отпуск
по чл. 176, ал. 3 КТ, съответно по чл. 59, ал. 6 ЗДСл, обуславя възможността за
погасяване на това право по давност съгласно чл. 176а КТ, съответно по чл. 59
ЗДСл. Затова предвидената в чл. 136а, ал. 4 КТ възможност работникът или
служителят сам да определи времето, за което ще ползва компенсацията, би
могло да обоснове погасяването на това право по давност. Разпоредбата
обаче е обща и не може да намери приложение в случаите, когато се касае до
отношения, които са предмет на специална нормативна уредба. В
22
конкретния случай изпълняваните от военнослужещите задължения са от
такова естество, че не дават възможност те сами да преценяват кога трябва да
преустановят тяхното изпълнение. Нито ЗОВСРБ /отм./, нито действащият
ЗОВСРБ, дават право на военнослужещият сам да определи времето, през
което ще ползва платения си годишен отпуск, нито пък съдържат
правило като това по чл. 136а, ал. 4, изр. второ КТ, даващо право на
същия да определи кога ще ползва полагащата му се компенсация. И в
двата закона липсва общо препращане за неуредените случаи към
разпоредбите на КТ, а случаите, в които той е приложим, са посочени в
съответната разпоредба на закона. Правила като посочените по-горе липсват и
в ПКВС /отм./, ППЗОВСРБ /отм./, ППЗОВСРБ и Наредба № Н-18/19.12.2012 г.
за реда за разпределяне на служебното време на военнослужещите, неговото
отчитане извън нормалната му продължителност и определяне на
допълнителното възнаграждение за изпълнение на възложени задължения над
общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата
през почивни дни и в дните на официални празници – последната издадена въз
основа на чл. 194, ал. 8 /предишна ал. 7/ на действащия ЗОВСРБ. Всички
посочени нормативни актове съдържат правила, че определянето на времето,
през което военнослужещия ще се ползва от намалено работно време, се
извършва със заповед на командира на съответното военно формирование.
Поради това правилото на чл. 136а, ал. 4, изр. второ КТ е неприложимо в
конкретния случай. Този извод следва и от развитието на законодателството –
в ДВ бр. 98/9.12.2016 г. е обнародван ЗИД ЗОВСРБ, в който е създадена нова
ал. 5 на чл. 194 ЗОВСРБ, съгласно която служебното време над нормалната му
продължителност се компенсира с намалено служебно време при условия и по
ред, определени с акта на министъра на отбраната по ал. 8 /предишна ал. 7/.
Последната разпоредба също е изменена и предвижда, че редът за
разпределяне на служебното време, за неговото отчитане и компенсиране
извън нормалната продължителност, се определя с акт на министъра на
отбраната. От тук следва, че военнослужещият не разполага с възможност сам
/без съответното насрещно изявление на командира на военното
формирование/ да определи времето на ползване на компенсацията чрез
намалено работно време за положен повече от нормативно определения при
даване на 24 часови дежурства труд, поради което и това негово право не
може да бъде погасено по давност. При положение, че правото не може да
23
бъде трансформирано в парично докато съществува служебното
правоотношение, нито може да бъде упражнено едностранно от
военнослужещия, то за него давност не може да започне да тече до момента на
прекратяването на правоотношението. С прекратяването на служебното
правоотношение това право се трансформира в парично вземане на
военнослужещия и от този момент започва да тече погасителна давност за
същото – ТР № 6/2017 г., ОСГК, ВКС – така изцяло решение №
50229/05.05.2023 г. на ВКС по гр.д. № 3703/2019 г., IV г.о.
2/ По иска за обезщетение за забава:
За уважаване на предявения акцесорен иск с правно основание чл. 86
ЗЗД, е необходимо да се установи наличието на главен дълг и изпадане на
длъжника в забава.
Съгласно Тълкувателно решение № 6/11.02.2022 г. на ВКС по т.д. №
6/2017 г., ОСГК вземането за обезщетение за неизползвана почивка възниква
с прекратяване на правоотношението, но тъй като няма определен ден за
изпълнение, то е безсрочно. Работодателят изпада в забава след покана по
реда на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, на практика обикновено с подаването на искова
молба в съда. В процесния случая не се установява, а и дори не се твърди в
исковата молба ищецът да е отправял до ответника покана за изплащане на
обезщетението преди подаване на исковата молба, т.е. обезщетението за
забава е дължимо от подаване на исковата молба /която безспорно се явява
покана за заплащане на обезщетение/, а претенцията за присъждане на
мораторна лихва преди това е неоснователна, тъй като няма данни ищецът да
е поканил работодателя да му заплати обезщетение преди предявяване на иска
/така напр. решение № 50217/17.01.2023 г. на ВКС по гр.д. № 1846/2020 г.,
IV г.о., решение № 50164/21.10.2022 г. на ВКС по гр.д. № 802/2020 г., III г.о.,
решение № 50149/25.10.2022 г. на ВКС по гр.д. № 3125/2019 г., III г.о.,
решение № 50165/22.12.2022 г. на ВКС по гр.д. № 1621/2020 г., IV г.о.,
решение № 89/23.06.2022 г. на ВКС по гр.д. № 1542/2019 г., III г.о./.
По разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на
4079,71 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение съобразно договор
за правна защита и съдействие от 13.11.2023 г. /л. 143 и 144 от настоящото
24
дело/ - с отбелязването в договора е изпълнено изискването на т. 1 от
Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г.
ОСГТК съразмерно на уважената част от исковете, а ищецът да заплати на
ответника съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 66,26 лв. /юрисконсултско
възнаграждение – основата за изчисляване е в размер на 360,00 лв. – чл. 78, ал.
8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ/.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. с чл. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК следва да заплати
на съда дължимата държавна такса в размер на 538,77 лв. и възнаграждения за
вещото лице за изготвената експертиза в размер на 6597,18 лв. /първоначално
заплатени от бюджета на съда/ съразмерно на уважената част от исковете.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 194, ал. 2 и ал. 3 от Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/ във вр. чл.
214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ /за главница/ Военно Формирование ***** – Стара
Загора с адрес: гр. Стара Загора, ул. „**********“ № **да заплати на А. С. Г.,
ЕГН: **********, и адрес: гр. ******** и съдебен адрес: гр. ********, ул.
„********“ № **, ет. ** сумата 13 469,57 лв., /тринадесет хиляди
четиристотин шестдесет и девет лева и петдесет и седем стотинки/,
представляваща обезщетение за положен труд /фактически отработено
служебно време/ повече над месечната продължителност на служебното
време, /над нормативно опредЕ.та/ при даването на 24-часови дежурства,
който не е компенсиран с почивка за периода ******** г. – ****** г., 1796 часа
/224,5 дни/, което се изчислява като извънреден труд, като ОТХВЪРЛЯ
исковете както следва: 1/ главница на основание чл. 194, ал. 2 и ал. 3 от Закона
за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/ във вр. чл.
214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ над сумата от 13 469,57 лв. до пълния предявен размер
от 15 194,98 лв. и 2/ за сумата от 1312,99 лв. представляваща обезщетение за
забава на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода ****** г. – 14.11.2023 г. като
неоснователни.
25
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Военно Формирование *****
– Стара Загора с адрес: гр. Стара Загора, ул. „**********“ № **да заплати на
А. С. Г., ЕГН: **********, и адрес: гр. ******** и съдебен адрес: гр.
********, ул. „********“ № **, ет. ** сумата от 4079,71 лв. /четири хиляди и
седемдесет и девет лева и седемдесет и една стотинки/ разноски по делото –
за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Военно Формирование ***** –
Стара Загора с адрес: гр. Стара Загора, ул. „**********“ № **да заплати общо
7135,95 лв. /седем хиляди сто тридесет и пет лева и деветдесет и пет
стотинки/ – държавна такса за исковото производство /538,77 лв./ и
възнаграждение за вещо лице /6597,18 лв./ по сметка на Старозагорски
районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. С. Г., ЕГН: **********, и
адрес: гр. ******** и съдебен адрес: гр. ********, ул. „********“ № **, ет. **
да заплати на Военно Формирование ***** – Стара Загора с адрес: гр. Стара
Загора, ул. „**********“ № **сумата от 66,26 лв. /шестдесет и шест лева и
двадесет и шест стотинки/ юрисконсултско възнаграждение съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Старозагорски
окръжен съд в двуседмичен срок от днес /27.09.2024 г./ – арг. чл. 315, ал. 2
ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
26