№ 281
гр. П. , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Росица Василева
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Росица Василева Гражданско дело №
20215220100253 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „ГРГ
Експорт“ ЕООД, представлявано от управителя Д. П. Б., против Н. А. Л. за
осъждане на ответницата Н. А. Л. да заплати на ищеца „ГРГ Експорт“ ЕООД
сумата в размер на 1500 лв., представляваща заемна сума по писмен договор
за заем, сключен между страните на 28.05.2020 г.
Ищецът твърди, че с ответницата са сключили договор за заем на
28.05.2020 г. в писмена форма, по силата на който е предоставил на
ответницата сумата от 1500 лв. с уговорка заемателят – ответницата да ги
върне в срок до 31.12.2020 г. Въпреки настъпването на падежа на
задължението ответницата не върнала на заемодателя - ищеца сумата по
договора за заем, поради което ищецът моли съда да осъди ответницата Н.Л.
да му заплати заемната сума от 1500 лв. по договора за заем от 28.05.2020 г.
Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответницата Н.Л., в който оспорва предявения иск по основание и
размер. Излага бланкетно възражение за недопустимост на исковата
1
претенция. Оспорва наличието на сключен договор за заем с ищеца. Твърди,
че не е подписвала представения по делото договор за заем. Не е получавала
заемната сума. Изтъква, че положените подписи от Д.Б., в качеството му на
представляващ „ГРГ Експорт“ ЕООД, в договора за заем и в исковата молба
не са идентични. Оспорва автентичността на изявлението и подписа, положен
от нейно име в процесния договор за заем, както и автентичността на подписа
на Д. П. Б. – управител на „ГРГ Експорт“ ЕООД в договора за заем.
Моли за отхвърляне на иска. Формулира доказателствени искания.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.
12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество.
Договорът за заем е реален и неформален - счита се за сключен, когато
въз основа на постигнато съгласие между страните по него едната страна
даде, а другата получи в заем парична сума или други заместими вещи.
Когато такова реално предаване на сумата липсва, фактическият състав на
сделката не е осъществен.
Предявеният иск е допустим. Релевираното от ответницата бланкетно
възражение за недопустимост на иска е неоснователно. В исковата молба
ищецът твърди, че има облигационно вземане срещу ответницата, настъпил е
падежа на плащане и заетата сума не му е върната. Следователно ищецът,
като титуляр на субективно материално право (съгласно твърденията
наведени в исковата молба), има право да поиска от задълженото лице
връщането на заетата сума и да упражни това свое право по съдебен ред. Дали
действително ответницата дължи връщане на заетата сума е въпрос, който
има отношение към основателността на иска, но не и относно неговата
допустимост.
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да установи,
2
при условията на пълно и главно доказване по чл. 154 от ГПК, че валидно е
възникнало твърдяното облигационно правоотношение по писмен договор за
паричен заем от 28.05.2020 г., сключен с ответницата, че е предал на
ответницата заетата сума, настъпване на изискуемостта на задължението,
както и какъв е неговият размер.
При установяване на горното, в тежест на ответницата е да докаже
положителния факт на изпълнението - че е заплатила претендираната от
ищеца сума.
По делото е представен и приет като доказателство оригинал на договор
за паричен заем от 28.05.2020 г., сключен в писмена форма между „ГРГ
Експорт“ ЕООД, в качеството на заемодател и Н. А. Л., като заемател, по
силата на който страните са постигнали съгласие ищецът да даде в заем на
ответницата сумата от 1500 лв., в брой, при подписване на договора, за срок
до 31.12.2020 г. В чл. 3 от договора страните са се договорили, че същият
служи като разписка за дадената и приета сума, като изрично е посочено, че
парите са броени в момента на подписване на договора. Съгласно чл. 4 от
договора връщането на сумата се удостоверява с разписка.
С оглед направеното от ответницата с отговора на исковата молба
оспорване автентичността на процесния писмен договор за заем и изричното
изявление на ищеца, че желае да се ползва от него, по искане на ответницата,
на основание чл. 193 от ГПК, е открито производство за проверка
истинността на представения по делото договор за паричен заем от 28.05.2020
г. Доколкото оспореният документ представлява частен такъв и носи подписа
на оспорващия, то тежестта за доказване неистинността му пада върху
страната, която го оспорва (арг. от чл. 193, ал. 3 от ГПК), т.е. ответницата по
делото.
Видно от заключението на извършената в хода на производството и
приета по делото без възражения от страните съдебно-почеркова експертиза,
което съдът кредитира като обективно, обосновано и компетентно изготвено
от вещото лице, подписът, положен за заемодател в оспорения договор за
паричен заем е изпълнен от Д. П. Б. – управител на ищцовото дружество „ГРГ
Експорт“ ЕООД, но подписът, положен за заемател не е изпълнен от
ответницата Н. А. Л., а е имитиран.
Предвид гореизложеното, съдът намира за доказано възражението на
ответницата за неавтентичност на процесния договор за заем в частта, в
която е положен подпис от нейно име като заемател. Доколкото от
заключението на приетата по делото съдебно-почеркова експертиза се
установява по категоричен начин, че оспореният договор за паричен заем
от 28.05.2020 г., представляващ частен диспозитивен документ, не е
подписан от ищцата, сочена като заемател, съдът счита, че е оборена
3
формалната доказателствена сила на коментирания договор. На основание
чл. 194, ал. 3 вр. ал. 2 от ГПК съдът признава оспорения договор за заем от
28.05.2020 г. за неистински. Липсата на автентичен подпис на едната
страна в заемното правоотношение означава липса на възникнала между
страните договорна връзка. При това положение остава недоказано
твърдението на ищеца, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за паричен заем от 28.05.2020
г., сключен в писмена форма, по който ищецът е изпълнил задължението
си за предаване на заемната сума от 1500 лв. на ответницата. Доколкото
ищецът не успя да докаже, че е предал исковата сума от 1500 лв. на
ответницата на основание процесния договор за заем, а ответницата е
поела валидно задължение да върне сумата, то ответницата не дължи
връщането на исковата сума на соченото правно основание.
По изложените съображения предявеният иск с правна
квалификация чл. 240, ал. 1 от ЗЗД се явява неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 194, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК след влизане в сила на
решението, препис от същото заедно с признатия за неистински документ
- оригинал на договор за паричен заем от 28.05.2020 г. следва да се
изпрати по компетентност на Районна прокуратура – П. за преценка за
наличието на достатъчно данни за извършено документно престъпление.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ответницата.
Същата своевременно е направила искане за присъждане на разноски в
общ размер на 600.00 лв., от които: 300.00 лв. – за депозит за вещо лице и
300.00 лв. – за заплатено в брой адвокатско възнаграждение. За реалното
извършване на претендираните разноски ответницата е представила по
делото писмени доказателства. При това положение, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на
ответницата сумата в общ размер на 600.00 лв. – разноски пред първата
инстанция.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ГРГ Експорт“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „М.Л” № 29, представлявано
от управителя Д. П. Б., със съдебен адрес: гр. П., ул. „З.Ч.” № 11, ет. 1, ап. 2,
против Н. А. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул. „А.С.” № 18, вх. „Б”, ап.
2, ет. 2, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Н.О.” № 22, вх. „В”, ет. 2, ап. 22 – адв.
Димитър Коцин, иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответницата Н. А. Л. да заплати на ищеца „ГРГ Експорт“ ЕООД сумата в
размер на 1500 лв., представляваща заемна сума по договор за паричен заем,
сключен в писмена форма между страните на 28.05.2020 г.
ОСЪЖДА „ГРГ Експорт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. „М.Л” № 29, представлявано от
управителя Д. П. Б., със съдебен адрес: гр. П., ул. „З.Ч.” № 11, ет. 1, ап. 2,
да заплати, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на Н. А. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., бул. „А.С.” № 18, вх. „Б”, ап. 2, ет. 2, със
съдебен адрес: гр. С., ул. „Н.О.” № 22, вх. „В”, ет. 2, ап. 22 – адв. Димитър
Коцин, сумата в общ размер на 600.00 лв. (шестстотин лева) - разноски в
първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал.
2 от ГПК.
След влизане в сила на решението, препис от него, заедно с
признатия за неистински документ – оригинал на договор за паричен заем
от 28.05.2020 г. (на л. 4 от делото) да се изпрати на Районна прокуратура –
П., на основание чл. 194, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5