№ 18164
гр. ..., 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20231110107564 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установено
между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество суми /главница и
лихви/, представляващи незаплатена цена на доставена топлинна енергия, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения
топлоснабден имот топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно –
не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер по
съображения, изложени в отговора на ИМ, в т.ч. и с твърдения за изтекла давност.
Третото лице помагач не оспорва предявените искове.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК въз основа на подадено на 22.07.2022г.
1
заявление срещу ответника в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за
негови задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/.
Установено е по делото от представените писмени доказателства /договор за
продажба на ДНИ и удостоверения за наследници/, че ответникът е собственик на
имот с аб.№ ... в гр.....
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/.
Следователно между страните за процесния период е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи
условия за продажба, съответно одобрените с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на
КЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на КЕВР.
По силата на закона – чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. По делото е установено, че ответникът е собственик на
топлоснабдения имот, поради което е длъжен да заплаща цената на доставената
ТЕ.
Установява се освен това по делото, че сградата, в която се намира
жилището е топлофицирана, а услугата топлинно счетоводство се извършва .... За
предоставената услуга дялово разпределение, клиентите дължат суми за
разпределение на топлинна енергия, към топлопреносното предприятие, съгласно
чл. 61 от наредба №16-334 от 2007г за топлоснабдяването, съгласно който
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно, като на основание чл. 36, ал.1 от
действащите между страните общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от ... на потребители в гр. ..., купувачите заплащат сума за услугата
дялово разпределение на ....
В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на ответника за
липса на договорно отношение между ЕС и дружеството, извършващо услугата
топлинно счетоводство. Разпоредбите на §5 и §6 от ПЗР на Наредба № 16-334 от
2
06.04.2007г., обн.ДВ, бр.№34 от 24.04.2007г./ задължават топлопреносното
предприятие – в настоящия случай ищецът, да сключви договор по чл.139в от ЗЕ
с лицето, с което етажната собственост е била в договорни отношения до влизане
в сила на наредбата, което задължение е изпълнено. Видно от представения по
делото договор, ЕС е била в договорни отношения с ..., като в изпълнение на ПЗР
на Наредбата ищецът е сключил със същото дружество договор по чл.139в, ал.2 от
ЗЕ. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че след влизане в сила на наредбата
за топлоснабдяването от 2007г., договор между ЕС и дружеството, извършващо
услугата топлинно счетоводство не се изисква, тъй като отношенията се уреждат
по договор, сключен при общи условия между ... и търговец, извършващ услугата
дялово разпределение. С тези доводи съдът отговаря на твърденията на ответника
в противната насока, отхвърляйки ги като неоснователни.
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно
техническа /СТЕ/ и съдебно счетоводна /ССЕ/ експертизи, като компетентно
изготвени и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. Въз
основа на кредитираните заключения на счетоводната и техническа експертизи,
съдът прие за установено, че за процесния период в имота на ответника е
доставена топлоенергия, като последният не оспорва факта, че не е заплатил
същата.
Съгласно цененото заключение на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза дела на ответника за ползвана топлинна енергия е изчислен точно.
Разпределението на ТЕ между потребителите в сградата е извършвано от ищеца в
съответствие с разпоредбата на чл.61- чл.69 от Наредба №16-334. През процесния
период за имота са начислявани суми за ТЕ по прогнозни дялове и са изготвяни
изравнителни сметки въз основа на реален отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите.
Отчитането на доставената ТЕ е извършвано след реален отчет на уредите за
дялово разпределение и водомерите, да което са съставени протоколи подписани
от потребител. Вещото лице сочи, че начислените суми за ТЕ – за отопление,
сградна инсталация и БГВ, съответстват на реалния отчет на уредите. Доводите в
противната насока, в т.ч. и относно начисляването на суми по прогнозни дялове и
издаваните от ищцовото дружество финансови документи /фактури и
изравнителни сметки/, поддържани от процесуалния представител на ответника,
съдът отхвърля като неоснователни – отчитането и фактурирането на
задълженията е извършено в съответствие с установения в чл.71 от Наредбата
начин.
3
Поради това, съдът прие за безспорно доказано от представените по делото
писмени доказателства и приетите заключения на допуснатите експертизи,
наличието на валидно правоотношение между страните, изпълнението на
задълженията на ищеца по него – в процесния период в имота с абонатен № ... е
доставена топлинна енергия /по СТЕ/, както и правилното отчитане и фактуриране
на задълженията /съгласно ССЕ/, които не са платени и възлизат на исковите
суми.
Необходимо е да се посочи, че претендираните вземания не са установени
въз основа единствено на счетоводните записвания на ищцовото дружество и
представените едностранно съставени частни докменти, а въз основа на събраните
заключения на експертизите, при отчитане показанията на измервателни уреди
относно количеството потребена топлонергия, което е остойностено по
регулирани от държавен орган цени.
Ответникът не доказа плащане на задълженията си /пълно или частично/, но
като последица от заявеното от него възражение за изтекла погасителна давност,
част от тези задължения са погасени. С оглед задължителната практика на ВКС
/ТР 3 от 2012г. по т.д.№ 3/2011г. ОСГК/, задълженията се погасяват с тригодишна
давност. Непогасени по давност са вземанията за доставена топлинна енергия и за
дялово разпредeление, които са станали изискуеми три години преди датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК, т.е станалите изискуеми след 22.07.2019г.
Размерът на тези вземания /съгласно заключението на ВЛ по приетата ССчЕ/е
както следва: 3778,24 лева главница за доставена ТЕ, както и 554,85 лева лихва за
забава върху главните вземания на ищеца за доставена ТЕ, 30.87 лева главница за
извършено дялово разпределение, както и 4.85 лева лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение.
Исковете са основателни и доказани в непогасената им част – след
22.07.2019г. в посочените размери. Искът за главница за доставена ТЕ следва да
бъде уважен в посочения размер, претенциите за лихва за забава и главница за
дялово разпределение – в претендирания, доколкото е по-малък от установения от
ВЛ. Ответникът дължи и законната лихва, изтекла върху главното вземане след
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, което е постановено с издадената
заповед за изпълнение.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има
право на разноски в заповедното и исковото производства при юрисконсултско
възнаграждение в минималните размери съответно по чл.25 и чл.26 от Наредбата
4
за заплащане на правната помощ, съразмерно на уважената част от исковете,
съответно 134.75 лева в заповедното и 1481.82 лева – разноски в исковото
производство.
В тежест на ответника следва да се възложи и сумата от 96.29 лева – част от
заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за ВЛ, съразмерна на уважената
част от исковете. Сумата е платима по сметка на Софийския районен съд.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ж. П. П. с ЕГН: ********** и адрес:
..., дължи на ..., ЕИК ..., с адрес ..., сумата от 3 778.24 лева - главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.05.2019 г. до м.04.2021
г. за аб.№ ..., ведно със законна лихва за период от 22.07.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата от 516,44 лева - мораторна лихва за периода до 05.07.2022 г.,
сумата от 30,87 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от
22.07.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 4,74 лева - мораторна
лихва за периода до 05.07.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 39534/2022г. на СРС, 138 състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за доставена ТЕ за разликата до пълния му предявен размер.
ОСЪЖДА Ж. П. П. с ЕГН: ********** и адрес: ..., да заплати на ..., ЕИК
..., с адрес ..., сумата от 134.75 лева - разноски в заповедното, както и 1481.82 лева
– разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Ж. П. П. с ЕГН: ********** и адрес: ..., да заплати по сметка на
Софийския районен съд сумата от 96.29 лева – заплатено от бюджета на съда
възнаграждение за ВЛ.
Решението е постановено при участието на ..., като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице – помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6