Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  1304                                13.04.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На петнадесети януари през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 2812 по описа за 2019 година.

 

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Юробанк България“ АД твърди, че е предоставил на ответницата сума по договор за потребителски кредит. Договорът е бил сключен на 21.09.2017 година. Твърди се, че ответницата е престанала да обслужва кредита предвид което задължението по договора станало предсрочно изискуемо. За това ответницата била уведомена чрез нотариална покана. За вземането било подадено заявление по чл.417 ГПК, което обаче било отхвърлено от съда, поради което на ищеца били дадени указания да заведе иск за присъждане на сумата. Иска се да бъде осъдена ответницата да заплати 4009,06 лева, представляващи главница; 480,98 лева - лихва за периода от 21.12.2017г. – 26.11.2018г., обезщетение за забава в размер на 36,26 лева за времето от 21.12.2017г. до 04.12.2018 г., както и такси в размер на 117,70 лева. Претендират се и разноските в заповедното и в настоящото исково производство.

Ответницата Т.М.М. чрез особения си представител оспорва размера на дължимата сума. Поддържа, че не е настъпила предсрочна изискуемост, тъй като изявлението на банката кредитор не е достигнало до ответницата.

Съдът намери за установено следното:

На 21.09.2017г. банката сключила с ответницата договор за потребителски кредит по силата на който предоставила сумата 4050 лева. Годишният процент на разходите по кредита бил определен на 17,08%, като общата сума която следвало да върне кредитополучателя, изчислена към момента на сключване на договора възлизала на 7469,92 лв. /лист 10 /.  Съгласно приложеният погасителен план кредитът следвало да бъде погасен на равни месечни вноски, считано от 21.10.2017г. до 21.11.2026г. / лист 16 – 19/.  В чл.14 от договора било уговорено, че при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви вземането за изцяло предсрочно изискуемо съгласно чл.60, ал.2 от ЗКИ.

Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че отпусната заемна сума е била усвоена по банков път, чрез превеждането и по разплащателна сметка на нейно име. Преводът е осъществен на 21.09.2017г. – дата на сключване на договора / лист 109/.

По договора ответницата е направила само три плащания, както следва: на 21.09.2017г. - 2 лв.; на 12.10.2017г. – 65 лв.; на 05.12.2017г. – 64,37 лв. Чрез тях са погасени общо 131,37 лв. от които 81,13 лв. лихва, 40,94 лв. главница и 9,30 лв. такси /лист 106/.

На 09.10.2018г. банката изпратила до ответницата нотариална покана, с която я уведомила, че поради неизпълнение на нейните задължения за заплащане на две погасителни вноски, на осн. чл.14 от договора вземането е станало предсрочно изискуемо считано от 30.08.2018г./ лист 25/. Установява се от документите приложени по делото от ….., чрез която била изплатена поканата, че ищцата не е била открита на посочения адрес. При извършени от служителя на н. проверки на адреса на 13.10.2018г. /събота/ на 19.10.2018г., на 29.10.2018г., както и на 09.11.2018г. ответницата не била открита. При последното посещение на адреса на М. било залепено уведомление  /лист 26/. След изтичане на срока от две седмици, на 26.11.2018г., н. установил предпоставките на чл.47, ал.5 ГПК като приел, че нотариалната покана е връчена.

            На 13.12.2018г. банката подала против ответника заявление по чл.417 ГПК, с което претендирала да ѝ бъдат заплатени следните суми: 4009,06 лева – главница от 21.12.2017г. до 04.12.2018г.; 480,98 лева – възнаградителна лихва от 21.12.2017г. до 26.11.2018г.; 36,26 лв. мораторна лихва за времето от 21.12.2017г. до 04.12.2018г.; 117,70 лв. такси за периода 21.12.2017г. до 04.12.2018г., както и законната лихва, считано от подаване на заявлението – 13.12.2018г. до окончателното заплащане. По заявлението било образувано приложеното ч.гр.д. №2812/2019г. и издадена заповед за изпълнение. Заявлението било отхвърлено, като на ищеца били дадени указания за завеждане на осъдителен иск.

            Установява се от заключението на съдебно-икономическата експертиза, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК размерът на дължимата главница по кредита е 4009,06 лв.; размерът на възнаградителната лихва – 480,98 лв.; мораторната лихва – 36,26 лв.; размерът на дължимите по кредита такси 117,70 лв. /лист 109/.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по сключен между тях договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена. По силата на този договор за ответницата е възникнало задължение периодично да погасява размера на уговорените вноски, описани в приложения към договора план. След като ответницата не е изпълнила тези свои задължения, в полза на банката е възникнало правото да обяви вземанията си по кредита за изцяло изискуеми. Фактът на неизпълнението се установи безспорно от заключението на експертизата.

Основното възражение на ответницата, формулирано от нейния представител, се изразява в това, че не са налице предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост за задължението, поради несъобщаване на ответницата на това от страна на банката. Този довод се обосновава с указанията дадени с т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2014г. на ВКС, ОСГТК.

Съдът намира, че това възражение е неоснователно.

Предсрочната изискуемост е възможност за кредитора, която е уредена по силата на споразумение с длъжника и обективирана в договора или регламентирана в законова разпоредба, както е в настоящия случай – арг. от чл.60, ал.2 от ЗКИ. Нормалното развитие на облигационното правоотношение предполага добросъвестно изпълнение на насрещните престации от страна на съдоговорителите. Отклонението от доброволното изпълнение съставлява изключение от правилото, поради което недобросъвестността на съоконтрахента е укоримо поведение. Поради това законът позволява страните да уговорят клаузи, санкциониращи неизпълнението и обезщетяващи изправната страна или осигуряващи възможност тя да предотврати вредите, които биха настъпили от неизпълнението. Такава възможност за кредитора приел изпълнение на части е предсрочната изискуемост. Тя е свързана с едностранни действия на кредитора, посредством които се изменя договора, доколкото се дерогира уговорката, че изпълнението ще бъде на отделни вноски и длъжникът се лишава от преимуществото на срока. Правната промяна в случая настъпва, чрез едностранно изявление. Поради това то следва да бъде съобщено на длъжника за да настъпи ефекта му, в какъвто смисъл са и указанията на ВКС по цитираното по-горе тълкувателно решение. Следва да се отбележи обаче, че нито законодателят, нито задължителната практика на съда, въвеждат изисквания относно формата и начина на уведомяване. От последното следва, че длъжникът може да бъде уведомен, по различни начини, като не се изключва и възможността това да стане с предявяване на исковата молба по осъдителен иск. Съдът намира, че това следва от утвърденото в практиката становище, че правото за разваляне на договора по чл.87, ал.1 ЗЗД, може да бъде упражнено по този начин. След като това право, което е с по-висока интензивност, тъй като прекратява облигационната връзка, може да се упражни по този начин, няма логика това да бъде отречено относно правото за обявяване на предсрочна изискуемост, което само изменя чрез едностранно изявление договора. След като това е така би следвало да се приеме, че с връчването на исковата молба, е налице надлежно съобщаване на ответника длъжник на предсрочната изискуемост. Фингираното връчване по реда чл.47 ГПК не следва да се счита за изключено в случая, защото самият закон го приравнява на редовно връчване, а чрез исковата молба се съобщава изявлението на кредитора, който се позовава на предсрочна изискуемост. Да се отрече тази възможност би означавало да се ограничи правото на защита на една от страните в процеса ищеца, за сметка на страната, която освен че е неизправна в изпълнението на договорните си задължения е недобросъвестна и по отношение на административното си задължение да уведомява Държавата относно постоянния си и настоящ адрес, както и измененията в тях.

В настоящия случай, ищецът се е позовал на предсрочна изискуемост в исковата молба. Предпоставките за настъпването ѝ предвидени в договора за кредит са налице, тъй като се установява от експертизата, че ответницата не е погасила повече от една вноска по кредита. Ето защо ищецът има право да се позове на правото си по чл.60, ал.2 ЗКИ. След като исковата молба е била надлежно връчена, съобразно изискванията на чл.47 ГПК и е бил назначен особен представител, следва да се приеме, че изявлението на кредитора е било надлежно съобщено, поради което е настъпила предсрочна изискуемост на задължението.  Съобщаването на особен представител не е изключено, тъй като правото да се възрази, че не са настъпили предпоставките на чл.60, ал.2 ЗКИ не е лично, а има имуществен характер. Особеният представител не би могъл да изпълни вместо длъжника, но той може да направи всички негови възражения срещу предсрочната изискуемост. Тоест правата на ответника могат да бъдат упражнени, независимо от фингираното съобщаване.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

В исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер от 1494,98  лв., а в заповедното производство – в размер на 569,93лв. Съобразно чл.78, ал.1 ГПК тези суми следва да бъдат заплатени от ответницата.

Водим от горното, съдът  

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА Т.М.М. ЕГН ********** с адрес *** да заплати „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул. Околовръстен път № 260, п.к. №1766, на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД следните суми: 4009,06 лв./ четири хиляди и девет лева и 6 ст./ главница от 21.12.2017г. до 04.12.2018г., 480,98 лв. / четиристотин и осемдесет лева и 98ст./  – възнаградителна лихва от 21.12.2017г. до 26.11.2018г., 36,26 лв. / тридесет и шест лева и 26ст./ мораторна лихва за времето от 21.12.2017г. до 04.12.2018г.; 117,70 лв. / сто и седемнадесет лева и 70 ст./ - такси за периода 21.12.2017г. до 04.12.2018г., дължими по Договор за потребителски кредит № …., ведно със законната лихва от 13.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Т.М.М. да заплати на „Юробанк България“ АД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1494,98 лв./ хиляда четиристотин деветдесет и четири лева и 98ст./ – разноски за настоящото и 569,93лв./петстотин шестдесет и девет лева и 93 ст./ - разноски за заповедното производство по ч. гр. д. №  19874/2018г. на Пловдивския районен съд.

  Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на връчване на препис от него на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :п

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП