О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е №260543
град Бургас ,14.10. 2020
година
Бургаският окръжен
съд , гражданска колегия , в закрито
заседание на ................14.10................. през
две
хиляди и двадесета година , в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана
Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:Пламена
Върбанова
мл.с. Детелина Димова
при
секретаря..................................................,като разгледа
докладваното
от........................................................................ч..гр.д.
№ 2385 по
описа за
2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.279, вр. чл.274 и сл.
от ГПК.
Образувано е по частна
жалба вх.№ 20339/09.06.2020 г. по регистъра на РС-Бургас, подадена от М.Д. от
гр.***, против определение № 675/23.01..2020 г., постановено по гр.д.№
4215/2018 г. по описа на РС-Бургас, с което е производството по делото е
прекратено на основание чл.129, ал.4 ГПК.
Жалбоподателят изразява
недоволство от постановеното определение, като счита същото за неправилно
.От твърде неясното и изпълнено с
обидни квалификации изложение става ясно ,че
се изразява недоволство от
определената от районния съд дължима държавна такса по така предявените
искове ,които са предявени при условията на частични такива . Моли въззивния
съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на БРС, да се разпореди
на районния съд да определи държавна такса от 50 лв. по предявените
частични искови претенции от 1250 лв. . Към частната жалба не са приложени
писмени доказателства.
Препис от жалбата не е
връчван на насрещна страна, съобразно разпоредбата на чл.129, ал.3, изр.второ ГПК.
Бургаския окръжен съд, като взе пред вид
изложените в жалбата доводи, данните по делото и като съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
Частна жалба е подадена в едноседмичния
срок по чл.275, ал.1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано
лице, което има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за
допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по гр.д.№ 4215/2018 г. по
описа на БРС е образувано по исковата молба на М.Д.Д. против Г.А.А., с която се
иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца:
- сумата от 15 000 лв.,
представляваща обезщетение за ползване без основание на собственото на Д.
таванско помещение към апартамент № 21, находящ се в гр.Б., ул.“***** “ № **,
вх.*, ет.*, дължимо за периода от 29.08.2014 г. до подаване на исковата молба,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.08.2014 г. до
окончателното плащане;
- сумата от по 250 лв. месечно,
представляваща обезщетение за наем на процесното таванско помещение, считано от
подаване на исковата молба до настъпването на законови причини, водещи до
изменението или прекратяването, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от деня на забавата до окончателното плащане;
- сумата от 6 500 лв., представляваща
мораторна лихва върху претенцията за обезщетение за наем за наема от 16.08.2014
г. до подаване на исковата молба.
В исковата молба е посочено, че с влязло в
сила съдебно решение по гр.д.№ 4196/2011 г. на БРС е доказано, че ищецът е
собственик на апартаменти № 20 и 21 и тавански помещения към тях,
находящи се в гр.Б., ул.“*******“ № ** вх.*, ет.*. Твърди се, че от 16.08.2006
г. до сега ответникът въпреки възраженията на ищеца ползва без правно основание
таванското помещение на апартамент № 21, без между страните да има някакви
договорни отношения. Поради това, ищецът претендира заплащане от ответника на
обезщетение за ползването без основание на процесното таванското помещение в
посочените в исковата молба размери и за посочените периоди.
С исковата молба е направено искане за
освобождаване на ищеца от заплащането на държавни такси по делото.
С определение № 5141/10.07.2018 г., районният съд, като е отхвърлил
молбата на ищеца Д. за освобождаването му от заплащане на държавни такси и
разноски по делото, е оставил исковата молба без движение с указание до ищеца
да заплати в едноседмичен срок от съобщението по сметка на БРС държавна такса в
размер на 1140 лв., като същият е предупреден, че при неотстраняване на
нередовностите производството по делото ще бъде прекратено. С определение №
2357/04.12.2018 г. на БОС по ч.гр.д. № 1696/2018 г въззивният съд е потвърдил
определение № 5141/10.07.2018 г. по гр.д.№ 4215/2018 г. по описа на БРС,с което
е оставена без уважение молбата на Д. за освобождаване от държавна такса и
разноски С определение № 136/21.03.2019 г. постановено по ч.гр.д. № 1069/2019
г. Върховният касационен съд не е допуснал
касационно обжалване на въззивното определение .
Междувременно, с молба вх.№ 36727/ 07.09.2018
г. ищецът Д. е заявил, че прави
изменение на иска и предявява частични искове от по 1250 лв. от така
предявените общи искови претенции срещу ответника.
С разпореждане от 20.09.2018 г. районният
съд е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да поясни молбата си
от 07.09.2018 г., за намаляване на всички искове по делото като частични, в
размера от по 1250 лв. по всеки от исковете, като посочи как е формирана сумата
за намалението по втория и третия обективно съединени искове – за заплащане на
обезщетение от 250 лв. месечно от подаване на исковата молба, заедно със
законната лихва върху сумата от деня на забавата, както и да посочи и да посочи
периода на двата частични иска. Със същото разпореждане на ищеца е указано, че
при неотстраняване на нередовностите производството по делото по втория и
третия обективно съединени искове ще бъде прекратено. На 30.10.2018 г. е
постъпила молба от М.Д., с която в изпълнение указанията на БРС е уточнено, че
намалението касае първата и третата искова претенция, като са предявени
частични искове от по 1250 лв. от така предявените общи искови претенции.
Посочено е, че не се прави изменение на втората претенция за заплащане на
обезщетение за наем в размер на по 250 лв. месечно, считано от датата на
завеждане на иска до настъпването на законни причини, водещи до изменение или
прекратяването, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от
деня на забавата до окончателното плащане. Уточнено е също, че претенцията е по
250 лв., тъй като ответникът отдава под наем двете тавански помещения, които са
обособени като апартамент, за сумата от 500 лв., поради което същият дължи на
ищеца 250 лв. всещи месец до окончателното плащане.
С
определение № 7970/ 31.10.2018 г. районният съд е констатирал, че в
определения от него едноседмичен срок, изтекъл на 05.07.2018 г., ищецът Д. не е отстранил допуснатата нередовност,
указана му с разпореждането на съда от 10.07.2018 г. – да внесе държавна такса
за производството, за което да представи доказателства по делото. Посочено е,
че по делото са постъпили молби за намаление размера на исковете, но държавна
такса за производството не е постъпила по сметка на съда и върху тези намалени
размери. С оглед на това, БРС е прекратил производството по делото на основание
чл.129, ал.4 ГПК.Това определение за прекратяване е било отменено от въззивния съд с
определение № 280/15.02.2019 г. и делото
– върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
След връщане на делото с разпореждане № 7530/08.04.2019 г. районният съд
е дал нов едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за
внесената държавна такса по сметка на
БРС,определена върху намаления размер на иска – 4% върху материалния интерес
,като му е указал ,че по искове за периодични платени за определено време цената на иска се
формира от сбора на всички платежи , а по искове за периодични платени за
неопределено време /както в процесния случай/ или за пожизнени платежи –цената
се определя от сбора на платежите за три годи /чл.69 ал. 1 т. 6 и т. 7 ГПК/.Указал е на ищеца ,че при неотстраняване на допуснатата нередовност производството по делото ще бъде прекратено
на осн.чл. 129 ал. 4 ГПК..
С
молба от 24.06.2019 г. /входирана
под № 27490 в регистъра на РС-Бургас / ,в срока за отстраняване на
нередовностите на исковата молба ,се прави за ново искане за освобождаване от заплащане на
държавни такси на осн чл. 83 ГПК ,като
се представя същата декларация по чл. 83 ал. 2 от ГПК и чл. 313 НК ,както и решение от НЕЛК.Като приема ,че искането е процесуално недопустимо
,тъй като няма промяна в обстоятелствата
и имотното състояние на ищеца ,при
което съдът вече се е произнесъл с определението си от 10.07.2018 г. /влязло в
сила /,районният съд не е приел за разглеждане повторната молба за освбождаване от държавна такса и не приема за отстранени допуснатите
нарушения на нередовностите на исковата молба
и отново е указал на ищеца в нов
едноседмичен срок да поясни петитума на исковете по делото и да внесе
държавна такса за производството по сметка на БРС в размер на 410 лв. –определена по реда на
чл. 70 ал. 3 от ГПК съобразно намалените
размери на исковете ,като относно е направено предупреждението ,че в случай на
неизправяне на нередовностите в срок ,делото ще бъде прекратено .
Вместо изпълнение на дадените указания в
дадения срок ищецът е подал молба от 12.08.2019 г.за отвод
на докладчика по делото –с недопустими
обидни квалификации и на недопустим език ,като е посочи ,че според него всичко в исковата молба било ясно ,уточнил е
,че е предявил частичен иск в размер
на 1250 лв. жт общ размер от 9000 лв. ,с
начална дата 2014 г.,ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба .
С определение № 675/23.01.2020 г. съдът
не е приел отвода и поради
неизпълнение в срок на указанията за изправяне на нередовностите на исковата
молба е прекратил производство по
дело
При така установените
факти, Бургаският окръжен съд намира обжалваното определение за прекратяване на
делото за правилно , поради което следва да бъде потвърдено :
Производството по делото
пред районния съд е прекратено на основание чл.129, ал.3 ГПК, поради
неотстраняване от ищеца на нередовности по исковата молба – за заплащане на
държавна такса. Следва да се отбележи също така, че обжалваното определение е постановено
,след като преди това с цитираното по –горе разпореждане от
08.04.2019 г. районният съд е дал
указания на ищеца за актуалния размер на държавната такса по предявените искове
с оглед изменението на техния размер с молбата вх.№ 36727/ 07.09.2018 г. и
допълнителното уточнение с молбата от 30.10.2018 г. И дори и да се приеме ,че след въпросното
намаление на исковете по п.1 и 3 от
исковата молба в уточнението е посочено
каква част от цялото вземане се претендира и за
какъв период от време ,то по отношение на претенцията по п.2 от петитума на исковата молба правилна
е констатацията на първоинстанционния съд ,че периодът ,за който се претендира наемното обезщетение от 250 лв. месечно
следва да има краен срок и не може да
бъде неопределен ,доколкото след този момент няма кой да констатира
неизпълнението . Районният съд е дал
на ищеца конкретни, ясни и точни
указания относно размера на дължимата такса, както и уточняване
на петитума на исковете .Затова и неизпълнението на тези указания в
законния едноседмичен срок е дало
основание на съда да прекрати производството по делото .
Възражението на частния
жалбаподател ,че неправилно е била определена държавната такса в размер на 410 лв. е неоснователно ,тъй като
таксата е определена съобразно правилата на чл. 69 и сл. ГПК . В молбата
си-уточнение от 24.10.2018 г. ищецът е
пособил ,че прави намаление на исковата
претенция по п.1 и 3 от исковата молба ,като предявява частични искове от по
1250 лв. от така предявените общи искови
претенции .Съобразно правилото на чл. 69
т.1 от ГПК цената на исковете за парични вземания се определя съобразно търсената сума
.Следователно дължимата държавна такса върху тези два иска от по 1250 лв. е 4%
от 1250лв.=50 лв. Х 2=100лв.Цената на иска за заплащане на обезщетение за наем по 250 лв. месечно
,считано от датата на завежане на иска до настъпване на причини ,водещи до изменение или прекратяване / следва да се
определи по правилото на чл. 69 т.7 ГПК и тя се разнява на сбора от платежите за 3
години /макар и правилно съдът да е приел ,че в тази част исковата молба е нередовна
и следва да се уточни периодът ,за който се претедира въпросното обезщетение
/.Следователно цената на иска по п.2 от
исковата молба е 36 месеца Х 250
лв.=9000 лв.,а държавната такса е 4%
х 9000 лв. = 360 лв.Следователно
общо дължимата държавна такса за трите искови претенции е в размер на 460
лв.Защо в последната си молба от 12.08.2019 г. ищецът е счел ,че е
предявен частичен иск от 1250 лв. от общ размер от 9000 лв.не става ясно
,след като неколкократно е посочвал цената на исковете си .Дължимата държавна
такса не е заплатена в дадения от съда
едноседмичен срок ,нито е искано продължаване на срока по реда на чл. 63
от ГПК ,поради което правилно е
приложената нормата на чл. 129 ал. 3 ГПК и
производството по делото е било прекратено .
Ето защо атакуваното
определение следва да бъде потвърдено .В частната жалба против него не са
изложени никакви правни аргументи ,за да
бъдат обсъдени от въззивния съд ,а
пошлият и недопустим език а частния
жалбоподател е достатъчно основание ,за
да се приеме жалбата за недопустима.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение №675 /23.01.2020 г. постановено по гр-.д. № 4215/2018 г. по
описа на Бургаския районен съд ,с което
е прекратено производството по делото на осн.чл. 129 ал. 3 ГПК .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението на страната .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.