Р Е Ш Е Н И Е
№30
гр.Шумен, 12 Февруари 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публичното
съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1.
Р. Хаджииванова
2. С. Стефанова
при секретаря Ж.Дучева, като разгледа
докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №185 по описа за 2019 год. на ШОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №195 от 05.03.2019г., по гр.д.№3551/2017г.,
Районен съд - гр.Шумен е прекратил гражданския брак между Ф.Н.Х. и Л.А.Х., като
дълбоко и непоправимо разстроен по вина на мъжа, предоставил е упражняването на
родителските права по отношение на децата Е.Л.А., роден на ***г. и Е.Х., роден
на ***г. на майката и е определено местоживеенето им при нея, определен е режим
на лични отношения на бащата с децата всяка първа и трета седмица на месеца, от
събота 10.00 ч. до 18.00 ч. в неделя, с преспиване; един месец през лятото,
когато майката не е в отпуск, по един ден през Коледните и Новогодишни празници
и по два часа на рождените дни на всяко едно от децата, предоставил е
ползването на семейното жилище, находящо се в Република Франция, гр. Л.П.Д.Р....на
мъжа, осъдил е бащата да заплаща месечна издръжка на децата си в размер на 400
лева за Е.и 300 лева за Е., считано от 24.11.2017г., и е възстановил
предбрачното фамилно име на жената - И.. С решението са присъдени и дължимите
държавни такси по разгледаните претенции и разноски.
Недоволен от така постановеното решение
останал мъжът, поради което и атакува решението в частта с която е определено
че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има той, предоставянето
упражняването на родителските права по отношение на децата на жената, със
съответните от това последици, и моли да бъде отменено първоинстанционното
решение в тази му част, и постановено друго, с което да се уважи предявения от
него насрещен иск, като се признае че вината за разстройството на брака е на
жената, да му се предостави упражняването на родителските права по отношение на
децата, като се определи режим на лични отношения с майката, в условията на
евентуалност моли да бъде намален размера на присъдената издръжка.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна е
депозирала отговор на жалбата, в който излага че решението е правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално
допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваните му части, поради което и спора следва да се
разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за частично основателна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искови претенции
с правно основание чл.49, ал.1 от СК, първоначално от съпругата Ф.Н.Х., а в
срока за отговор и съпруга Л.А.Х. е предявил насрещен иск, като всяка от
страните е претендирала, че вина за разстройството на брака има другата страна,
искала е предоставяне упражняването на родителските права по отношение на родените
през брака деца, както и ползването на семейното жилище. Първоначалната ищца е
претендирала бащата да бъде осъден да заплаща на децата си месечна издръжка в
размер на 600 лева за Е.и 400 лева за Е..
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна
/досежно атакуваната част от решението/: Страните са съпрузи, сключили са
граждански брак Акт за граждански брак №/02.12.2007 г., на Община Шумен. От брака между страните са
родени две деца - Е.Л. А., ЕГН ********** и Е.Х., ЕГН **********. От показанията на разпитаните свидетели и
неоспорените твърдения на страните, се установява, че страните живеели
разделени от повече от две години и четири месеца, като и ищцата и ответника
живеят и работят в Р Франция, където живеят и работят преимуществено и техните
родители. През есента на 2017г. съпругата, заедно с децата напуснала семейното
жилище и заживяла в друго жилище в Р Франция, с родителите си. Основна причина
за раздялата между страните били неразбирателството по между им, тях чести
скандали, предизвикани от поведението на ответника, който проявявал, без повод,
болезнена ревност, като по този начин упражнявал спрямо ищцата психически и физически
тормоз. Твърденията на жената за упражнявано над нея и в единичен случай над по
- голямото от децата, психическо и физическо насилие, се установяват, както от
представените писмени доказателства - медицински удостоверения, така и от
свидетелските показания.
Горната фактическа обстановка налага следните правни
изводи: С оглед разпоредбата на чл.322, ал.2
от ГПК всички брачни искове се съединяват помежду си и с тях
задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските
права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното
жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име, като разпоредбата се
прилага и за ответника по отношение на исковете, които е могъл да предяви с
оглед на чл.322, ал.3
от ГПК. По делото е установено ненормално протичане на брачните
отношения, което не може да бъде преодоляно. Бракът между страните е дълбоко и
непоправимо разстроен, съществува само формално и като такъв следва да бъде
прекратен. Относно вината за разстройството на брака от показанията на
разпитаните свидетели и ангажираните писмени доказателства се очертава
противобрачно поведение изключително от страна на мъжа, поради което съдът
счита, че следва да се признае за установено, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака има съпругът Л.Х..
По отношение упражняването на родителските права върху
родените през време на брака деца Е.Л.А. и Е.Х.: Установи се, че към момента на
приключване на устните състезания децата живеят с майка си в Република Франция,
като се виждат периодично през почивните дни и с баща си. През зимния сезон
страните и децата пребивавали за известно време и в Р България. Изслушано в
съдебно заседание по - голямото дете е изразило желание да живее при майка си. Съобразно
чл.59, ал.2 от СК, ако не се постигне споразумение между съпрузите за
упражняването на родителските права, съдът служебно постановява при кого от
родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на
родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както
и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
В ал.3 на чл.59 е предвидено, че определянето на режима на личните отношения
между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които
родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции,
официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. Чрез
режима на упражняване на родителските права и на лични отношения трябва да се
постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и
на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да
общува и с двамата си родители. По тази причина по принцип мерките за лични
отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка
възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и
родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като
отново се изхожда изключително от интереса на детето - с оглед спецификите на
конкретния случай. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти
следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от
роднините и приятелския кръг на майката и бащата. Съблюдаването на интересите
на децата при разрешаване разногласията между техните родители, освен
прокламираните в Семейния кодекс принципи, следва и от редица други норми. В
чл.3 от Конвенцията за правата на детето, е прогласен принципът, че висшите
интереси на детето са първостепенно съображение за всички действия, отнасящи се
до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за
социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните
органи. Задължение на държавите- страни по Конвенцията, а съответно и на
държавните институции, е да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито
са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и
задълженията на неговите родители. Един от принципите за закрила на детето
според чл.3, т.3 от Закона за закрила на детето е осигуряване на неговия
най-добър интерес. В §1, т.5 от ДР на ЗЗД е конкретизирано, че преценката на
най-добрия интерес на детето включва неговите желания и чувства, физическите,
психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и
други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; способностите на родителите да
се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата, както и други обстоятелства, имащи отношение към детето. Контактите
на децата и с двамата родителя ще повлияят благотворно на тяхното психическо
развитие и пълноценното им израстване като личности, в каквато насока са и
събраните по делото доказателства. От друга страна влошените, негативни
отношения между родителите, и нежеланието на страните да постигнат съгласие по
упражняването на родителските права и режима на лични отношения, са единствено
в ущърб на децата и могат изключително и само да им навредят и травмират
развитието им. Пълноценното участие и на двамата родителя при грижите и
възпитанието им, само биха подпомогнали правилното му израстване. Не се доказа
ищцата да е неглижирала грижите към децата си и да не се е интересувала от тях.
Напротив, съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал, налага
извод, че същата е била малтретирана от ответника и това е причината тя да
напусне семейното жилище. Събрания по делото доказателствен материал налага
извод за различие в моралните качества на двамата родители. Установи се
осъществено насилие от бащата над майката, силно негативното му отношение към
майката, което е направил достояние на децата и което рефлектира върху
авторитета на същата. Ето защо, съдът намира, че упражняването на родителските
права по отношение на децата следва да се предостави на майката. Те са на
сравнително ниска възраст и имат нужда от майчината обич и подкрепа. Това е
момента в който се изгражда ценностната им система и им е необходима повече
любов и нежност, които майка им може да им даде. Постановения, от
първоинстанционния съд, сравнително разширен режим на лични отношения на децата
с баща им, на настоящия етап е годен в достатъчна степен да удовлетворява
необходимостта на децата от контакти с другия родител, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права, поради което решението не
следва да се коригира в тази му част.
От представените писмени доказателства се установява,
че бащата на децата реализира трудов месечен доход в размер на 1140 евро,
поради което и безусловното му задължение за заплащане издръжка на малолетните
му деца в определения от съда размер - 400лева за по - голямото и 300 лева за
по - малкото дете /прибл. 350 евро общо/, е съобразен с възможностите на
родителя и няма да представлява особено затруднение за него да отделя от
доходите си средствата за тази издръжка.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с
тези на първоинстанционния съд, решението в обжалваната част, следва да бъде
потвърдено.
На въззиваемата страна Ф.Н.Х. следва да се присъдят 600
лева деловодни разноски във въззивното производство.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №195 от 05.03.2019г., по гр.д.№3551/2017г. по описа на Районен съд -
гр.Шумен, В ЧАСТТА, с която е
признато за установено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака има съпругът - Л.А.Х., е предоставено упражняването на родителските права
върху родените от брака деца Е.Л.А., роден на ***г. и Е.Х., роден на ***г. на
майката Ф.Н.Х. и е определено местоживеенето им при нея, определен е режим на
лични отношения на бащата с децата всяка първа и трета седмица на месеца, от
събота 10.00 ч. до 18.00 ч. в неделя, с преспиване; един месец през лятото,
когато майката не е в отпуск, по един ден през Коледните и Новогодишни празници
и по два часа на рождените дни на всяко едно от децата, е осъден бащата Л.А.Х.
да заплаща месечна издръжка на децата си в размер на 400 лева за Е.и 300 лева
за Е., считано от 24.11.2017г., и са присъдени дължимите държавни такси по
разгледаните претенции и разноски.
В необжалваната част решението е
влязло в законна сила.
Осъжда Л.А.Х.
с ЕГН ДА ЗАПЛАТИ на Ф.Н.Х.
с ЕГН , деловодни
разноски за въззивното производство в размер на 600 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му, при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.