Р Е Ш Е Н И Е
№ /29.10.2019 година, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, ІV СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при
секретаря ВЕСЕЛКА
КРУМОВА,
като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 2223 по описа за 2019
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 56, ал. 3 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ).
Образувано е по жалбата на „Габъра“ ООД със седалище и адрес на с. Солник, община Долни чифлик срещу Заповед № В-0376-Б/15.07.2019 година на главен инспектор в отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива“ – Варна в Държавната агенция за метрологичен и технически надзор – София, с която е наложена принудителна административна мярка „Забрана за предлагане на 1 795,84 литра течно дизелово гориво в обект – бензиностанция, находяща се в с. Солник, Община Долни чифлик, област Варна“.
Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че в оспорената заповед липсват мотиви, както и че е наложена принудителна административна мярка, която не е предвидена в чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗЕВИ. Твърди, че не е лице по § 1, т. 18 от Допълнителните разпоредби на ЗЕВИ, вр. § 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Твърди, че е закупил горивото от „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД с Декларация за качество на горивата. Твърди, че горивото не се предлага за продажба, тъй като е предназначено за зареждане на селскостопанска техника, за което не важат изискванията на чл. 47, ал. 1 от ЗЕВИ.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез законните си представители и чрез процесуален представител, поддържа жалба. Твърди, че проверяваният обект представлява цистерна, наречена ведомствена бензиностанция, от която зарежда своята извънпътна техника и трактори. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.
Ответникът – главен инспектор в отдел „Инспекция на качеството на течните горива“ – Варна при Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор - София, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че земеделските производители имат право да използват гориво без биокомпонент, само с декларация за съответствие за гориво за извънпътна техника и трактори със съпътстваща техническа спецификация, издадена от производител за конкретната партида. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата, като неоснователна.
Съдът, след преценка на събраните в хода на административното и съдебното производство писмени документи, приема за установено от фактическа и правна страна следното :
В Протокол № В-060 от 11.07.2019 година е обективирана извършена проверка на обект – ведомствена бензиностанция, находяща се в с. Солник, община Долни чифлик, област Варна. В протокола е отразено, че горивото за дизелови двигатели са разпространява с декларация за съответствие № 220/20.05.2019 година, издадена от „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД гр. Бургас. В декларацията е посочено, че течното гориво за дизелови двигатели Евро 5 – лято от партида 220 в количество 9 353 тона съответства на изискванията на Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията и реда и начина на техния контрол, както и че горивото е изпитано за съответствие в „Сейболт – България“ ЕООД, гр. Бургас, Сертификат № 619 СН от 20.05.2019 година.
Видно от Констативен протокол № КП-0376-Б/12.07.2019 година течното гориво е със съдържание на метилови естери на мастни киселини 0,06 %.
Със Заповед № Б-0376-Б/15.07.2019 година главен инспектор в отдел „Инспекция на качеството на течните горива“ – Варна при Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор – София е наложил принудителна административна мярка – „забрана за предлагане на 1 795,84 литра течно гориво за дизелово двигатели в обект – бензиностанция, находяща се в с. Солник, община Долни чифлик, област Варна, на основание чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗЕВИ. За да наложи принудителната административна мярка органът е приел, че жалбоподателят предлага на пазара течно гориво – гориво за дизелови двигатели, което не отговаря на изискванията на чл. 47, ал. 1, т. 3 от ЗЕВИ.
Заповедта е връчена на дружеството на 15.07.2019 година, поради което подадената на 25.07.2019 година жалба е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Със Заповед № А-211/01.04.2019 година председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор – София е оправомощил Галя Михалева Петкова, на длъжност главен инспектор в отдел „Инспекция на качеството на течните горива“ – Варна при Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор да прилага принудителните административни мерки по чл. 55 от ЗЕВИ.
Предвидените в разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗЕВИ принудителни административни мерки, които се налагат от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощени от него длъжностни лица са две : 1.) забрана пускането на пазара и/или разпространението на течни горива и запечатване на обектите, когато в резултат на изпитването в акредитирана лаборатория и съставен констативен протокол е установено несъответствие с изискването на чл. 47.
С оспорената заповед е наложена принудителна мярка „забрана предлагането“, каквато не е предвидена в разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗЕВИ.
Легални определения на понятията „пуска“ и „разпространява“ не се съдържат в ЗЕВИ. Съгласно § 1, т. 18 от ДР на ЗЕВИ, „Пускане на пазара“ е понятие по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби на Закона за чистотата на атмосферния въздух и е предоставянето на всеки отделен продукт, предназначен за крайна употреба, безплатно или срещу заплащане за първи път на българския пазар, на пазара на Европейския съюз или на пазара на държава - членка на Европейската асоциация за свободна търговия - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, при което той преминава от етапа на производство или внос към етапа на разпространение и/или използване. В разпоредбата на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на ЗЕВИ се съдържа легално определение на понятието „лица, които пускат на пазара биогорива и течни горива от биомаса“, и това са: а) производителите - всяко лице, което произвежда и предоставя на пазара биогорива и течни горива от биомаса като част от своята търговска или професионална дейност с цел продуктите да бъдат предоставени на пазара на територията на страната; б) лицата, които въвеждат биогорива и течни горива от биомаса от друга държава - членка на Европейския съюз - всяко лице, което въвежда биогорива и течни горива от биомаса на територията на Република България като част от своята търговска или професионална дейност с цел продуктите да бъдат предоставени на пазара на територията на страната; в) вносителите - всяко юридическо лице, което внася на територията на Република България биогорива и течни горива от биомаса от трета държава с цел продуктите да бъдат предоставени на пазара на територията на страната.
Легално определение на понятието „краен разпространител“ се съдържа в § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на ЗЕВИ, вр. § 1, т. 20 от Допълнителните разпоредби на Закона за чистотата на атмосферния въздух и това е лице, което разпространява течни горива на бензиностанция с цел зареждане на горивните резервоари на моторните превозни средства на потребителите, включително на собствени моторни превозни средства.
Съдът намира, че при липсата на яснота коя от двете, предвидени в разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗЕВИ, принудителни административни мерки е наложена, с оглед употребения в оспорената заповед израз „предлагането“, който не кореспондира с нито един от двата израза, употребени в чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗЕВИ „пуска“ и „разпространява“ е безпредметно да се анализира съдържанието им и съдът да издирва волята на административния орган.
Следва да се посочи, че органът е длъжен да прилага точно закона, като си служи с понятийният му апарат и да посочи точното цифрово изражение на правната норма.
Само на това основание, заповедта, като издадена при допуснато съществено процесуално нарушение, следва да се отмени.
За прецизност на изложението следва да се посочи, че съобразно разпоредбата на чл. 47, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗЕВИ крайните разпространители предлагат горивата за дизелови двигатели със съдържание на биодизел минимум 6 процента обемни, като минимум един процент обемен от биодизела да е биогориво от ново поколение.
В конкретния случай, от показанията на разпитаните в съдебното заседание на 16.10.2019 година свидетели Я.К.К., Ж.Х.П. и К. М.К. се установява, че от бензиноколонката са зареждани само собствени на жалбоподателя извънпътни превозни средства, поради което следва да се направи извод, че жалбоподателят няма качеството на краен разпространител, съобразно даденото в § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на ЗЕВИ легално определение.
Предвид изложеното, съдът намира, че оспореният административен акт, като постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, следва да се отмени.
На жалбоподателя следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 550 лева, от които : 50 лева – платена държавна такса за образуване на делото и 500 лева – изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 22.07.2019 година.
Предвид горното съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № В-0376-Б/15.07.2019 година на главен инспектор в отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива“ – Варна в Държавната агенция за метрологичен и технически надзор – София, с която е наложена принудителна административна мярка „Забрана за предлагане“ на 1 795,84 литра течно дизелово гориво в обект – бензиностанция, находяща се в с. Солник, Община Долни чифлик, област Варна по жалбата на „Габъра“ ООД със седалище и адрес на управление с. С., ЕИК *********.
ОСЪЖДА Държавната агенция за метрологичен и технически надзор – София ДА ЗАПЛАТИ на „Габъра“ ООД със седалище и адрес на управление с. С., ЕИК ********* сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ: