СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в
публичното заседание на осми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл. съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
6288 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № I-31-567171 от 20.12.2018 г., по гр. д. № 58335/2017 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 31 състав, е признато за
установено, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М.В.П., ЕГН **********, дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, сумата от 2233,97 лв.,
главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода м.05.2015 г.
– м.04.2016 г. в имот с адрес: гр. София, ж.к. „*******, аб. № 365878, ведно
със законната лихва върху главницата за периода от 08.06.2017 г. до изплащане
на вземането, както и сумата от 161,95 лв. – мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2016 г. – 01.06.2017 г., за които вземания
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 16.06.2017 г. по
частно гражданско дело № 37617/2017 г. по описа на Софийския районен съд, I ГО, 31 състав за 2017 г., като исковете с правно основание чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване на установено по отношение на М.В.П., ЕГН **********, че дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******,
сумата от 29,15 лв., главница за дялово разпределение през периода м.05.2015 г.
– м.04.2016 г., и за сумата от 4,01 лв. – мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 15.09.2016 г. – 01.06.2017 г., са отхвърлени.
С решението М.В.П. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 760,26 лв. - разноски в исковото производство и сумата от 98,63 лв. - разноски
в заповедното производство.
Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените
искове са уважени, е подадена въззивна жалба от М.В.П., в която са развити съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт в обжалваната част. Отправено е искане първоинстанционното решение да
бъде отменено в обжалваната част. Въззивникът твърди, че ищецът не е
доказал количеството на доставената топлинна енергия. Сочи, че ищецът служебно
е начислил потребена топлинна енергия. Оспорва извършено отчитане на
индивидуалните разпределители. Поддържа, че ищцовото дружество не е ангажирало
доказателства за изправността на измервателните уреди за топлинна енергия,
което препятствало възможността да бъде измерена доставената топлинна енергия и
нейната стойност.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от „Т.С."
ЕАД.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от третото лице - помагач на страната на ищеца „Т.С." ЕООД.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
СРС, I
Гражданско отделение, 31 състав е бил сезиран с обективно
кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен по реда на чл. 422 ГПК.
За уважаването на така предявения иск, ищецът
следва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за
продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника
на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия
и изискуемостта на вземането.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а § 1, т. 42 ДР
на ЗЕ /отм./ определя като потребител физическо лице - собственик или ползвател
на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си. Следователно купувач - страна по сключения договор за
доставка на ТЕ до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е
учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена ТЕ, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Този договор за търговска
продажба се счита за сключен с конклудентни действия - арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като топлопреносното предприятие публикува общите
условия най-малко в един централен и един местен всекидневник, които влизат в
сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. В срок до
30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни
с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на електрическа
енергия заявление, в което да предложат специални условия (чл. 150, ал. 3, 4, 5
ЗЕ). Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в
представените Общи условия, които обвързват ответника, дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ.
По делото е установено обстоятелството, видно от
представения и приложен на л. 13 нотариален акт № 094, том II, дело № 9234 от 2009 г., че М.В.П. е придобила въз основа на договор за
доброволна делба право на собственост върху имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„*******, за отоплението на който е открита партида по аб. № 365878.
От протокол от дата 25.07.2000 г. от ОС на
собствениците на сграда, находяща се в гр. София, ж.к. „*******, и
приложения към него списък със съгласие на собствениците, се установява, че
квалифицираното мнозинство съсобственици в етажната собственост са дали
съгласие за доставка на индивидуални разпределители и за индивидуално
разпределяне на топлинната енергия, съгласно системата за индивидуално
разпределяне, прилагана от „Т.С.“ ЕООД. По смисъла на Тълкувателно решение № 2
от 27.05.2017г. по т.д. № 2/ 2016г. на ОСГК на ВКС: „Поради естеството на
етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да
бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък
той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на
топлинна енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от
всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва
всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.“
Съдържанието на договора за доставка на топлинна
енергия е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които
обвързват ответника, дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът да
е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ. Следователно, установено е принципното съществуване на
облигационно договорно правоотношение между страните за процесния период,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е
доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на
ползваната услуга.
Съгласно изложените по-горе мотиви, въззивният
съд приема, че между ответника и ищеца е възникнало и съществува облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия
съгласно чл. 150 ЗЕ, с предмет доставка на топлинна енергия за посочения обект
с абонатен № 365878, като ответникът има
качеството потребител на топлинна енергия и на това основание дължи заплащането
на доставената топлинна енергия.
Като страна по посоченото правоотношение,
потребителят дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани
на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната
енергия отдадена от сградната инсталация, по данни от общия топломер монтиран в
абонатната станция, с оглед въведения с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за
реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при уреждане
на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда
- етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва
по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в действащите към процесния
период Наредба за топлоснабдяването (отм.), Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като
според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.
За установяване доставянето на топлинна енергия
в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени по делото
дялови разпределения, съставени от фирмата за дялово разпределение, извлечения
от сметки, съставени от топлопреносното предприятие, както и протоколи за
извършен главен отчет за процесния период. В тази връзка са назначени,
изготвени и приети в хода на производството пред първата инстанция съдебно - техническа
и съдебно - счетоводна експертизи, които съдът счита за задълбочени и
компетентно изготвени от лица с необходимите познания и опит, поради което
кредитира същите с доверие.
От заключението на вещото лице по съдебно - техническата
експертиза се установява, че в конкретния случай дължимите суми за доставена в
имота на ответника топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката, т.е. спазени са изискванията на
действащите технически правила и норми. Установява се още, че от отчетеното
количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната
станция. Установява се и обстоятелството, че през процесния период третото лице
- помагач „Т.С.“ ЕООД е извършвало дялово разпределение на топлинна енергия в
съответствие с действащата нормативна уредба, като е издадена една индивидуална
изравнителна сметка за дялово разпределение за абонатен № 365878 и същата е издадена
на името на ответника. От заключението на вещото лице по съдебно - техническата
експертиза се доказва и стойността на доставената топлинна енергия през исковия
период, която възлиза общо на 2 233,97 лв. Същата стойност се установява и от
приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза. Съгласно съдебно -
счетоводната експертиза липсват представени по делото доказателства от
ответника за извършено плащане на доставената за топлоснабдения имот през процесния
период топлинна енергия.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
предявен по реда на чл. 422 ГПК.
Във въззивната жалба липсва съответен довод за неправилно приложение на
материалния закон от СРС при
присъждане на сумата за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия.
Предметът на въззивното производство по отношение на разглеждане на спора по
същество е очертан в случая само от посоченото в жалбата и приложимите към
спорния предмет императивни материалноправни норми. Ето защо, в решаващата си
дейност въззивният съд изхожда от фактическите положения, установени от
първоинстанционния съд, като препраща към мотивите на обжалваното решение
относно приетото за установено от фактическа страна.
При установените по делото фактически положения, а
именно дължимост на главното вземане за топлинна енергия и неплащането му в
срок, ответниците са изпаднали в забава и дължат обезщетение за забава, както
правилно е приел и районният съд, чийто правни изводи въззивният съд също
споделя.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има
въззиваемата страна, която претендира юрисконсултско
възнаграждение, за което съдът определя, по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 100 лв.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № I-31-567171 от 20.12.2018 г., по гр. д. № 58335/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, I ГО, 31 състав, в обжалваната
част.
ОСЪЖДА М.В.П., ЕГН **********, да
заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 100 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.