РЕШЕНИЕ
№ 280
гр. Смолян , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на седми юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20215440100345 по
описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ВЛ. К. Х. против „*“* гр.*, в
която се твърди от ищеца, че ответното дружество през 2019г. е депозирало пред * - Смолян
Заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № */2019г. и издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № */31.05.2019г., с която е разпоредено на
ищеца да заплати на ответника сумите както следва: 435,48 лева - главница по договор за
стоков кредит номер * от 14.08.2007г., сключен между * „*" *, 59.47 лева - договорна лихва
за периода 30.10.2007 - 29.02.2008г., 500.05 лева - лихва за забава за периода 31.10.2007г. —
25.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението - 27.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и 75,00 лева
съдебни разноски. Твърди се от ищеца, че в законоустановения срок от негова страна било
депозирано възражение по чл.414 от ГПК, въз основа на което съдът с Разпореждане №
*/24.07.2019г. по ч.гр.д. № */2019г. по описа на РС – Смолян е указал на ответното
дружество да предяви иск по чл.422 от ГПК, както и да доплати дължимата държавна такса.
В указания едномесечен срок ответникът не е представил доказателства за предявяване на
установителен иск за вземането му по заповедта за изпълнение , поради което с
Определение № */26 09 20219г по ч.гр.д. № */2019 по описа на РС - Смолян издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № */31.05.2019г. е
обезсилена и заповедното производство е прекратено. Цитираното определение също не е
било обжалвано от ответното дружество и същото е влязло в сила.
Твърди се от ищеца също, че в началото на 2020 година на няколко пъти е направил
опит да закупи стоки на изплащане, но безуспешно. При всеки един от тях мотивите за отказ
1
на дружествата предлагащи финансиране при покупка на стоки на изплащане е бил
влошената му кредитна история.Твърди, че е депозирал заявление до *, въз основа на което
му е издадена справка с изх.№ *-*/20.07.2020 на *, от която се установява, че ответното
дружество е подало информация, в "*" към * за "загуба", представляваща непогасено към
него задължение от ищеца по кредит, с дата на откриване - 08.07.2014 г., в размер на 435.00
лева, представляващо просрочена главница. Твърди се от ищеца, че между страните никога
не е възниквало облигационно отношение, по силата на което да е поемал финансови
задължения към ответното дружество., не е уведомяван за сключения договор за цесия
относно договор за потребителски кредит, съгласно изискванията на чл.99 ал.З и ал.4 от
ЗЗД. и изцяло оспорва наличието, ликвидността и изискуемостта на задължението към
ответното дружество, посочено в справка с изх. № *-*/20.07.2020 на *, произтичащо от
сключен договор за стоков кредит */08.07.2014 година.
Със заявление, връчено на 12.10.2020г. на ответното дружество е поискал да бъдат
предприети действия за заличаването му като длъжник на ответното дружество, както и да
бъде потърсена отговорност на служителя декларирал невярно обстоятелство. Невярно
декларираното обстоятелство е посоченото от служител на ответника, че задължението е
възникнало на 08.07.2014г., същевременно в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, ответното дружество е било посочило, че вземането е
възникнало въз основа на договор за стоков кредит * от 14.08.2007г. Заявлението до
ответника е подадено на основание чл. 24, ал.1, защото само изрично изброените
институциите по чл.4, ал.1 от НАРЕДБА № 22 на * от 16.07.2009 г. за * имат право да
подават информация към регистъра. В отговор на отправеното искане ответникът е отказал
да предприеме съответните действия за заличаването в *, позовавайки се на чл.19, ал.1 от
Наредба № 22.
Ищецът твърди, че не е сключил и не е положил подписа си в договор за стоков
кредит * от 14.08.2007г., както и че, дори и да се приеме, че е налице валидно сключен
договор за цесия между * „*" * и ответника, то към момента на подаване на информацията
към *, вземанията произтичащи от договор за стоков кредит * от 14.08.2007г. са погасени по
давност, поради което за него е налице правен интерес за предявяването на отрицателен
установителен иск - за установяване недължимост на вземането поради погасяване
възможността за принудително изпълнение. Счита, че в случая е приложима общата
петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД. Давността започва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо (чл.114 ЗЗД) и се прекъсва с признаване вземането от длъжника;
предявяване на иск или възражение; с предприемане на действия за принудително
изпълнение (чл.116 ЗЗД). В конкретния случай, ответникът в заявлението по чл.410 от ГПК
е посочил, че крайния срок за изпълнение по договор за стоков кредит * от 14.08.2007г.,
респ. изикуемостта е настъпила на 29.02.2008г., следователно 5 (пет) годишния давностен
срок за принудително изпълнение е изтекъл на 29.02.2013г.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение
2
на ответника,че ищеца не дължи изпълнение по договор за стоков кредит * от 14.08.2007г.,
което към 20.07.2020г. възлиза на сумата в общ размер на 847.00 лева. Претендира за
разноските по водене на делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва
иска. Твърди, че на 06.08.2007г. между „* *“ * (с предходно фирмено наименование „*“
АД), в качеството му на кредитодател и ищецът В.Х., в качеството му на кредитополучател
е сключен договор за кредит № *, по силата на който кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя сумата от 720,00 лева главница, която последният се е задължил да
върне, ведно с начислената договорна възнаградителна лихва на 7 месечни вноски в срок до
29 февруари 2008г. Общият размер на плащанията по кредита възлиза на 840,02 лева.
Кредитополучателят не е изпълнил всички свои задължения по договора за кредит,
преустановил е плащанията и е формиран непогасен остатък от вземането на кредитодателя,
който същият е прехвърлил на ответника.
Твърди се от ответника, че на 08.07.2014г. между него и * „*“ * е сключен договор
за цесия, по силата на който ответникът е придобил в качеството си на цесионер вземане по
договор за кредит № * в следните размери и на следните основания: 435,48 лева главница,
59,47 лева договорна възнаградителна лихва, 379,11 лева лихва за забава на осн. чл. 86 ЗЗД,
начислена до датата на цесията. Цедентът „* *“ * е издал в полза на ответника пълномощно,
по силата на което го е упълномощил да уведоми от името на цедента длъжника за
извършеното прехвърляне на гореописаното вземане. Ответникът твърди, че е изготвил
такова уведомление и го е изпратил на посочените от кредитополучателя в договора за
кредит адрес, който е посочен от ищеца и в настоящата искова молба. Адресът е посетен от
пощенски служител два пъти на 28.11.2014г. и на 04.12.2014г., след което тъй не е намерен
адресатът или лице, готово да получи пратката, съгласно Общите условия на * * е оставено
известие в пощенската кутия с указания как може да бъде получена пратката. След изтичане
на срока за получаване, пратката е върната на доверителя ми като „непотърсена". В този
случай приложение следва да намери чл. 8 от договора за кредит, съгласно който
кредитополучателят се е съгласил всички съобщения във връзка с договора да се считат
узнати от него в случай, че са изпратени на посочения в договора за кредит адрес. Предвид
изложеното според ответника, ищеца е надлежно уведомен за ицвършената цесия и същата е
породила действие спрямо него.
На следващо място, дори и да се приеме, че гореописаното уведомление не е
достигнало надлежно до адресата си, то от наведените в исковата молба твърдения и
представените към същата документи безспорно се установява, че ищецът е уведомен за
извършената цесия. В закона няма установена форма за действителност за уведомяването,
необходимо е единствено до съзнанието на длъжника да достигне информация, достатъчна,
за да формира същия знание кой е актуалният му кредитор и кое вземане е придобил той. В
този смисъл минималното съдържание на уведомлението са данни за стария и новия
кредитор и данни за прехвърленото вземане - основание на вземането и размер на същото.
3
Макар и ищецът да твърди, че не му е връчено уведомление в писмена форма с горното
съдържание, счита че протеклата между страните кореспонденция във връзка с процесното
правоотношение е формирала у същия знание относно извършената цесия и основните
индивидуализиращи я данни.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че до датата на подаване на
исковата молба ищецът не е надлежно уведомен за цесията, то с настоящия отговор
представя изготвено за целите на производството уведомление за цесия, което следва да
бъде връчено на длъжника-ищец при размяната на книжа и да бъде взето предвид от съда
при постановяване на решението на осн. чл. 235 ГПК.
Отделно от изложените твърдения индивидуализиращи фактическия състав на
процесното вземане, не оспорва наведените от ищеца фактически твърдения относно
протеклото производство по ч.г.д.№*/2019г. на РС Смолян, както и относно направеното
искане за коригиране на данните относно ищеца в * и даденият от представител на
ответника отговор. Оспорва твърдението на ищеца, че му е отказано финансиране от
кредитни и финансови институции, при които е кандидатствал за кредит, като причината за
това е обстоятелството, че има лоша кредитна история в *. Няма представени доказателства
в тази насока.
Ответникът твърди, че е налице валидно сключен договор за кредит *, вземането по
който е валидно му е прехвърлено с договор за цесия от 08.07.2014г. Признава, че вземането
му е погасено по давност, като поради това, че не е дал повод за завеждане на делото счита,
че не дължи разноски. Ищецът изтъква като повод за предявяване на иска обстоятелството,
че вземането на ответника фигурира в *, като същият счита, че следва да бъде заличено.
Това твърдение обаче противоречи на нормативните изисквания относно *. Ответникът
сочи,че има задължение да подава данни към * на основание чл. 10 от Наредба № 22 от 16
юли 2009г.. за *, съгласно която „*" *, в качеството си на кредитор по вземането, придобити
по силата на цесията, е задължено да подава съответната информация до *, „до
окончателното им погасяване". Това им задължение е ясно и непротиворечиво разписано и в
чл. 3 от Указания за подаване и получаване на информация от информационната система на
* на * (консолидирана версия, с измененията съгласно Заповед № * - 48184/23.04.2019г.),
според който отчетните единици (тоест институциите, задължени да подават информация и
включени в системата на регистъра, каквото е и представляваното от мен дружество),
подават към информационните системи на * информация за всички кредити и за
настъпилите изменения по тях до окончателното им погасяване. Нормотворецът е използвал
терминът „окончателно погасяване", който следва да бъде анализиран, за да се установи
дали включва в себе си и погасяването на вземането по давност или предвижда единствено
случаи, при които вземането престава да съществува в правния мир. Централният кредитен
регистър е организирана и поддържана от Българската народна банка (*) информационна
система за кредитната задлъжнялост на физическите и юридическите лица, като данните за
отделните кредити се подават и обновяват ежемесечно до пълното им погасяване. В закона
4
не е дефинирано понятието „погасяване", но предвид особената функция на * да
систематизира, съхранява и предоставя информация относно кредитната история на лицата с
цел отпускащите кредити кредитни и финансови институции да могат да вземат
аргументирано решение дали да финансират даден субект, считам че под „погасяване"
следва да се има предвид дадено задължение да престане да съществува в правния мир (било
поради плащане, новиране, опрощаване и т.н.). Това е така, тъй като това са хипотези, в
които длъжникът има активно и добросъвестно поведение по отношение на кредитора си -
плаща, предоговаря дълга си т.н., в резултат на което задължението му бива погасено.
Напротив, изтичането на давностния срок по чл. 110 и чл. 111 ЗЗД не води до погасяване на
задължението, а единствено до погасяване на правото на кредитора да го събира
принудително. В тези случаи «погасяването» не настъпва в резултат на активно и
добросъвество поведение на задълженото лице, а в резултат на бездействие на кредитора. В
този смисъл в * следва да фигурират данни дори и за погасени по давност задължения, тъй
като от една страна същите продължават да съществуват в правния мир, а от друга
последващите кредитори е необходимо да бъдат уведомени, че лицето, на което ще отпуснат
кредит е предприело поведение на недобросъвестно бездействие за един продължителен
период от време по отношение на предходния си кредитор. Предвид изложеното отказът на
ответника да коригира данните в * и да заяви, че вземането е „погасено" не може да бъде
квалифициран като повод или като отказ да бъдат уредени отношенията по извънсъдъбен
път. Това е така, защото е задължен да подава данни към * и по отношение на погасените
по давност свои вземания, каквото е процесното, и ще продължи да изпълнява ежемесечно
това свое задължение, докато вземането му не престане да съществува в правния мир (било
защото бъде доброволно платено, опростено, новирано и т.н.). * * като финансова
институция е задължен да подава въпросните данни, като неизпълнението на това
задължение подлежи на санкция. В този смисъл е и практиката на ВКС, която приема, че
„начинът на осчетоводяване на вземането от кредитора няма значение в отношенията между
страните. Той може да има значение само като доказателства за негово поведение в
отношенията с длъжника. Без правно значение е дали кредиторът е отписал едно свое
вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да
може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане." Съобразявайки
изложеното в контекста на деклариране на данни относно актуалното състояние на
задължението в *, следва да се приеме , че дори и едно погасено по давност вземане може да
бъде водено като актив на финансовата институция. Докато обаче финансовата институция
води вземането си като актив, то тя е задължена да подава данни за същото в *. Т.е. ВКС е
приело, че в * трябва да фигурират данни дори и по отношение на погасени по давност
вземания (стига финансовата институция да ги осчетоводява като актив), което е в унисон с
гореизложеното относно фукцията и същността на регистъра.
В с.з. ищецът р. пр. не се явява. Искът се поддържа от процесуалния му
представител адв.Д.*.
Ответникът р. пр. не изпраща представител.
5
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, на
становищата на страните в с.з. и като обсъди събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
Представена е Справка за кредитна задлъжнялост от 20.07.2020г., издадена от * на
основание Наредба №22 на * за *, видно от която в нея фигурира задължение на ищеца ВЛ.
К. Х. към ответника „*“АД по договор * /08.07.2014г. в размер на 874,00лв.
Със Заявление, получено от ответника на 12.10.2020г., ищецът поради обезсилване
на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№*/2019г. на РС-Смолян е поискал от
ответника да предприеме необходимите правни и фактически действия за заличаване на
ищеца като длъжник в * по посочения в справката договор за кредит от 08.07.2014г.
По подаденото заявление ответникът е изпратил на ищеца отговор, видно от който е
отказал да предприеме поисканите действия, като е изложил съображения, че обезсилването
на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК в хипотезата на чл.415 ал.5 от ГПК се отнема
възможността на кредитора да търси принудително изпълнение спрямо длъжника чрез вече
издадената заповед за изпълнение, но не се преклудира възможността на кредитора да
предяви нов иск за защита на своите интереси въз основа на същите твърдения.
Задължението по договора за кредит * /08.07.2014г. продължава да съществува в правния
мир, тъй като същия произтича от сключения договор за кредит.
От приложеното ч.гр.д.№ ч.гр.д.№*/2019г. на РС-Смолян се установява,че по това
дело е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с
която е разпоредено длъжникът ВЛ. К. Х. за заплати на кредитора „*“ * гр.* сумите в
размер, както следва:435,48лв.-главница, дължима по договор за стоков кредит с №* от
14.08.2007г., 59,74лв. –договорна лихва за периода 30.10.2007г.-29.02.2008г., 500,05лв.-
лихва за забава за периода 31.10.2007г.-25.04.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението -27.07.2019г. до окончателното
изплащане на сумата. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът ВЛ. К. Х. е подал възражение,
че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. С Разпореждане
№*/24.07.2019г. по ч.гр.д.№*/2019г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск
относно вземането си по заповедта за изпълнение в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса. Поради това, че кредиторът не е предявил иск по чл.422 от ГПК
в даденият му срок, с Определение №*/26.09.2019г. по ч.гр.д.№*/2019г. съдът е обезсилил
на осн.чл.415 ал.5 от ГПК издадената по делото Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК и заповедното производство е прекратено.
Във връзка с твърдението на ищеца, че не е налице сключен договор за кредит,
ответникът представя Договор за кредит №* от 14.08.2007г., сключен между ВЛ. К. Х. и „
*“ *гр.*., видно от който на ищеца е отпуснат кредит за покупка на стоки в размер на
720,00лв., който следва да бъде върнат на 7 броя погасителни вноски, всяка от която в
6
размер на 120,01лв. – първата от която с падеж 30.08.2007г. , а последната- с падеж
29.02.2008г.
Няма спор, че вземането по посочения договор за кредит е прехвърлено от „* * „ на „*“ * с
договор за цесия от 08.07.2014г. Представено е уведомлеине за цесия до длъжника от
20.05.2021г., -след предявяване на настоящия иск, което е връчено на ищеца с връчване на
преписа от ИМ и доказателствата.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
В настоящия случай съдът намира,че за ищеца е налице правен интерес от предявения
отрицателен установителен иск, доколкото видно от представената Справка за кредитна
задлъжнялост от 20.07.2020г., издадена от * ищецът фигурира като длъжник по процесния
договор за кредит, а ответникът заявява, че няма основание да предприеме действия по
заличаване на ищеца като длъжник в регистъра. Вписването на ищеца в * към * обуславя
правния интерес да предяви отрицателния установителен иск, с който да установи
несъществуването на вземането по процесния договор за кредит.
По делото безспорно се установи, че ищецът е сключил с трето лице- „*“ */ в
последствие с наименование * *“ договор за стоков кредит с №* от 14.08.2007г. Установи се,
че вземането по договора са прехвърлени от кредитодателя на ищеца „*” *, посредством
сключен между тях на 08.07.2014г. Договор за продажба и прехврляне на вземания /цесия/.
Видно от приложения по делото договор за стоков кредит падежът на последната
погасителна вноска е настъпил на настъпил на 29.02.2008г. , от която дата вземането е
станало изискуемо. Вземанията на ответника по договора за кредит са погасени с изтичане
на предвидения в чл.110 от ЗЗД петгодишен давностен срок, който е започнал да тече от
29.02.2008г. и изтекъл на 29.02.2013г. Към датата на завеждане на исковата молба в съда –
23.03.2021г.давностния срок е изтекъл. С оглед посоченото и в съответствие с направеното
от ответника в отговора на исковата молба признание на иска поради погасяване на
вземането по давност съдът приема, че ищецът не дължи на ответника изпълнение на
вземането по договор за стоков кредит * от 14.08.2007г., което към 20.07.2020г. възлиза на
сумата в общ размер на 847.00 лева , поради погасяване на вземането по давност. Ето защо
предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен.
Относно разноските:
От представените по делото писмени доказателства се установява,че преди
предявяване на настоящия иск ищецът е направил опит за извънсъдебно уреждане на
спора, отправяйки молба до ответника за предприемане на действия по заличаването му
като длъжник по процесния договор за кредит в *, в отговор на което е получил отказ. С
7
посоченото действие ответникът е станал причина за завеждане на делото и затова по
аргумент за противното от чл. 78, ал. 2 ГПК на него следва да бъдат възложени направените
от ищеца разноски в настоящото производство в размер на 350,00лв., от които 50,00лв. за
ДТ и 300,00лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ВЛ. К. Х., ЕГН ********** с адрес гр.*, ул.“*“
№* не дължи на „*” *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.*, р-н *,
представлявано от * изпълнение на вземането по договор за стоков кредит * от
14.08.2007г., което към 20.07.2020г. възлиза на сумата в общ размер на 847.00 лева , поради
погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА „*” *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.*, р-н *,
представлявано от * да заплати на ВЛ. К. Х., ЕГН ********** с адрес гр.*, ул.“*“ №*
разноски по водене на делото в размер на 350,00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Смолян в двуседмичен
срок,считано от връчването му на страните.
Съдия при * – Смолян: _______________________
8