ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 822
гр. Пловдив, 05.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Ал. Цанкова
Членове:В. Д. Хаджиев
Екатерина Ст. Роглекова
като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Въззивно частно
наказателно дело № 20225300601658 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.
С Определение № 862 от 12.08.2022 г. по ЧНД № 4289/2022 г. по описа
на Районен съд-Пловдив, 9 н.с. е потвърдено постановление от 14.07.2022г. на
Районна прокуратура-Пловдив, с което на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр.
с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № 259/2021 г. по описа на ОСлО при ОП – Пловдив.
Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от
пострадалия В. М., в която се излагат съображения относно неправилност на
атакуваното определение. Твърди се, че прекратителното становище е
изведено на базата на непълно проведено разследване, при което не е
изяснено обстоятелството дали не е осъществено друго престъпление от общ
характер. Акцентира се върху наличната по делото информация относно
съществуващите неравности, които са компрометирали настилката на плаца,
където е реализирана процесната злополука. Предлага се отмяна на
обжалваното определение на ПРС и постановлението на районната
прокуратура за прекратяване на наказателното производство, като се дадат
допълнителни указания за изпълнение в хода на разследването по делото.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди доводите на защитата,
материалите по делото и извърши проверка за законосъобразност и
1
обоснованост на обжалваното определение, намира за установено от
фактическа и от правна страна следното:
Жалбата на пострадалата е процесуално ДОПУСТИМА – подадена е от
надлежна страна в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, а по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Досъдебно производство е образувано за престъпление по чл.134, ал.1,
т.2 от НК.
Районната прокуратура и районният съд са приели за установена
следната фактическа обстановка:
Свидетелят В. М. изтърпявал наказание „лишаване от свобода" при общ
режим в Затворническо общежитие ЗООТ „Хеброс" към Затвора Пловдив.
През месец април 2021 г. М. започнал работа в склада на дружество „***"
ООД, намиращ се в гр. П., ул. ***. Фирмата се занимавала с производство и
продажба на санитарни материали /памперси и бельо за възрастни/.
Длъжността която заемал там била „***", като задълженията му включвали
извършване на товари, разтоварване, пресоване и опаковане на стоки в
склада, като тази дейност се извършвала от минимум двама души, предимно
лишени от свобода от ЗООТ „Хеброс". От затворническото общежитие
лишените от свобода били транспортирани към обекта и връщани обратно от
свид. П. П., която отговаряла за тях, а когато тя отсъствала, това задължение
се изпълнявало от свид. М. Т..
На 23.07.2021 г. пострадалият М. бил на работа в склада заедно със
свид. Д. К., който също търпял наказание „лишаване от свобода“, като по това
време свидетелката П. била в отпуск. Около обяд в склада пристигнал камион
с ремарке, който превозвал пресовани бали от памперси, внос от Чехия, които
бали трябвало да се разтоварят и да се подредят вътре в склада. За тази цел
бил използван мотокар от съседната фирма - „***" АД, който се управлявал
от свидетеля Я. М.. Последният бил използван често за подобни транспортни
дейности в дружеството, където полагал труд пострадалият, понеже фирмата
„***" ООД също имала мотокар, но нямало кой да го управлява.
Около 12.30 часа на 23.07.2021г. Я. М. започнал да разтоварва палетите
сам, като ги свалял от ремаркето на камиона и ги карал до входната врата на
склада, а там свид. Д. К. ги подреждал с мотокара на фирмата „***“ ООД.
Балите се теглили и описвали от свид. М. Т.. Първоначално пострадалият В.
2
М. стоял вътре в склада и с транс-палетна количка премествал палети,
освобождавайки място за новите, а малко преди 14.00 часа управителката на
„***“ ООД - свидетелката Й. Р. му възложила да излезе навън и да помага при
разтоварването на палетите. Той трябвало да придържа най-горната бала на
палета, защото настилката била много компрометирана, горната бала се
заклащала и имало опасност да падне. М. се ситуирал от лявата страна на
мотокара, като управителката Р. го предупредила да внимава, след което
напуснала склада, когато останали за разтоварване около три - четири палета
от камиона. При разтоварването на един от последните палети мотокарът
попаднал с предно ляво колело в неравност, като в този момент пострадалият
М. се намирал от лявата страна между камиона и мотокара. При попадането в
неравността горната бала паднала върху пострадалия и го притиснала към
земята. Инцидентът настъпил около 14.00 часа. Непосредствен свидетел на
случилото се станал шофьорът на камиона - свидетелят Г. Б., а впоследствие
навън излезли свидетелките М. Т. и М. Т.. Били уведомени управителката на
фирмата и началникът на ЗОО „Хеброс“, като свидетелят Д. К. се свързал с
тел. 112 и потърсил спешна помощ. При проведения впоследствие
медицински преглед било констатирано счупване на 12-ти гръден прешлен и
счупване на дясна петна кост на пострадалия.
С постановление от 15.07.2022г. на РП Пловдив, наказателното
производство по делото е било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1
вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК, като е прието, че „няма доказателства за
извършено престъпно деяние спрямо телесната неприкосновеност на
пострадалия“, като е обсъдено подробно поведението на мотокариста Я. М., в
контекста на престъпленията по чл.134 и чл.133 от НК и е аргументирана
тезата относно невъзможността същото да бъде субсумирано под посочените
разпоредби. Същата теза е възприета и от първостепенния съд, който се е
съгласил изцяло със становището на прокурора, имплицитно приемайки, че
извършеното до момента разследване е обективно, всестранно и пълно,
изследващо в пълнота всички, релевантни за делото обстоятелства,
обобщавайки, че причинно-следствената връзка между настъпилото
последствие /средната телесна повреда на М./ „трудно може да бъде“ вменена
във вина на мотокариста М..
Недоволен от определението на Пловдивския районен съд, с което е
3
потвърдено постановлението на прокуратурата, окончателно преграждащо
наказателното производство, пострадалият М. е обжалвал съдебния акт,
акцентирайки върху непълнотата на проведеното разследване, рефлектирала
върху законосъобразността и обосноваността постановените актове по
същество на делото. Тези съображения се споделят и от настоящата съдебна
инстанция. Прави впечатление едностранчивостта на разследването, а оттам и
на актовете по същество, предмет на обсъждане в настоящото производство,
изследвали единствено поведението на мотокариста М., и то в контекста на
престъпно посегателство върху телесния интегритет на пострадалия. Извън
полезрението на районната прокуратура и първостепенния съд са останали
безспорно констатираните по делото данни относно налични неравности на
настилката, както и информацията относно евентуална причинно-следствена
обусловеност между злополуката и въпросната неизправност, а така също и
експертните изводи на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза
/в частта по въпрос 9/ относно причините за настъпването на „трудовата
злополука“. Макар основният предмет на въпросната техническа експертиза
да не е бил изследване нарушенията на безопасните и здравословни условия
на труд в обекта, все пак в частта по въпрос 9, такива констатации са
направени, макар същите да се отличават с голяма доза лаконичност. Нещо
повече, изведено е и становище относно констатираните нарушения на
безопасните и здравословни условия на труд. Така, вещото лице е посочило,
че са налице пропуски по отношение на организацията по осигуряване
безопасността на труда в дружеството работодател на пострадалия, както и че
наличната „Инструкция за безопасна работа с кари“ е непълна и неотговаряща
на нормативните изисквания, без да е посочена конкретика в какво са се
изразили тези пропуски. Не е изяснено дали в инструкцията е било уредено
по какъв начин се укрепва товарът, за да се осигури против падане, наличен
ли е регламент относно наличието, респ. забрана за присъствие на лица в
обсега на действие на мотокара, как е било уредено самото транспортиране на
материалите, особено при наличие на неизправности по настилката. Липсва
яснота и по въпросите дали именно компрометирането на настилката е
предпоставило настъпилата злополуката, кое е било длъжностното лице,
което е следвало да обезпечи безопасни и здравословни условия на труд, респ.
чие е било задължението да констатира и осигури отремонтиране на
неизправностите по плаца /от кога датират същите/, защо това не е било
4
сторено своевременно, как при наличната неравност е било организирано
транспортирането на материалите, респ. безопасно ли е било същото за
трудещите се. В този ред на мисли, наложително е въпросните обстоятелства
да бъдат изяснени, като ще следва да се прецени и необходимостта от
евентуалното назначаване на допълнителна техническа експертиза по
посочените въпроси.
На следващо място, налична е и известна противоречивост и
необоснованост на постановлението, доколкото в установената фактическа
обстановка е отразено, че именно свид.Р. е указала на жалбоподателя да
помага при разтоварването на палетите, като той трябвало да придържа най-
горната бала на палета, понеже настилката била компрометирана“/стр.2,
абз.3/, а после е приета съвсем друга теза, че не е давано такова указание на
пострадалия и той самоволно е придържал балите /л.5, абз.7-8/. Нещо повече,
налице е необоснованост на който и да било от тези антагонистични изводи,
при все, че в разпита си от 23.07.21г. /том 1 , л.4 от ДП/ самата Р. сочи за
вменено на М. задължение да следи и придържа балата /която се превозвала/,
за да не падне-с други думи, това не е било сторено самоволно от работника.
Как и от кого обаче му е било вменено това задължение в изключително
лаконичния разпит на Р. липсва информация. Такова противоречие не е
налично в определението на ПРС, доколкото във възприетата от съда
фактология е прието, че такива указания са дадени на М., а впоследствие в
правния анализ е прието, че същите /както и организацията на работния
процес и пр./ не се субсумират под разпоредбата на чл.133 от НК, понеже не
са пряка и непосредствена причина за настъпилата телесна увреда /т.е. същата
не е резултат от поведението на лице/а, имащо/и правомощия по организация
на работния процес в предприятието/. Този извод според въззивния съд се
базира на непълнота на събраните по делото доказателства, при все, че не е
установено от кого изхождат тези указания /Р. в разпита си сочи за наличието
на такива указания, без да конкретизира от кого са били дадени/. Липсва
обсъждане и на въпроса дали въпросните указания, респ. друга деятелност на
служител на дружеството работодател на М., не е предпоставила друга
общественоопасна последица-състояние на създаване на опасност
/застрашаване на живота или здравето на трудещите се/, както и субсумира ли
се евентуално това поведение под друга разпоредба на НК /напр. чл.136 от
НК/.
5
Едва след пълноценно и безпротиворечиво изясняване на всички,
релевантни за делото обстоятелства, ще следва да се пристъпи към правна
оценка на същите.
Предвид горното, изводът на първостепенния съд, а и на прокуратурата
относно липсата на извършено престъпление от общ характер се явява
прибързан, доколкото е направен при непълнота на проведеното по делото
разследване, което мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че
атакуваното определение на районния съд и постановлението на
прокуратурата са незаконосъобразни и необосновани и като такива следва да
бъдат отменени.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Пловдивски
окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение № 862 от 12.08.2022 г. по ЧНД № 4289/2022
г. по описа на Районен съд-Пловдив, 9 н.с., с което е потвърдено
постановление от 14.07.2022г. на Районна прокуратура-Пловдив, с което е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство №
259/2021 г. по описа на ОСлО при ОП – Пловдив и ВРЪЩА делото на
Районна прокуратура-Пловдив за изпълнение на указаното в мотивната част
на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6