РЕШЕНИЕ
№ 1103
гр. Варна, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20213110203352 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „МГЛ Билд“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Варна, ул. „Маламир“ № 30, ет.1, ап.1 против наказателно постановление
№ 03-013584/ 14.04.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Варна, с което на дружеството - жалбоподател е било наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл. 53 ЗАНН, вр.
чл. 416, ал.5, вр. чл. 414, ал.3, за нарушение по чл. 63, ал.2 КТ.
В жалбата се твърди, че процесното наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи, че издаденото НП страда от съществени пороци – липса на ясно и
точно описание на нарушението в това число обстоятелствата при което се твърди
извършването на същото (по делото не била обсъдена представена от дружеството справка
от НАП с изх.№ 03388213024975/09.03.2021г. от 15.37.06 часа). Излага се, че не били
обсъдени доводите за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, предвид
обстоятелството,че уведомлението е било входирано едва час след приключване на
проверката и от него не са настъпили противоправни последици, като уведомлението е било
връчено на работника още в деня на проверката. Моли се за отмяна на издаденото НП, в
условията на евентуалност за намаляване на размера на наложената санкция.
В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, се представлява от процесуален
представител, който поддържа подадената жалба и моли за присъждане на сторените по
делото разноски.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен
процесуален представител, който оспорва жалбата, а по същество твърди, че нарушението е
безспорно налице, като оспорва претендираното адвокатско възнаграждение като
прекомерно и моли от своя страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 09.03.2021г. св. П. М. М. – служител на ДИТ – гр. Варна била изпратена на
проверка на строителен обект „жилищна сграда“, находяща се в гр. Варна, ул. „Искър“ № 3,
на която въззивното дружество извършвало строително-монтажни работи.
При пристигането си в обекта около 14.00 часа св. М. възприела лица, които
извършвали трудова дейност – едното от които бил М. И. М. (който връзвал арматура).
На лицата били предоставени декларации в които да отговорят на поставени им от
ДИТ въпроси, като в декларацията си св. М. отразил, че работи в „МГЛ Билд“ ЕООД от
04.03.2021г. с работно време от 08.00 до 17.00 часа срещу трудово възнаграждение в размер
на сумата от 650 лева месечно.
Видно от наличната по преписката справка № 03388213024975/09.03.2021г. от 15.37
часа към посочения час в системата на НАП са били изпратени уведомления за сключени
същия ден 1 брой трудови договори от дружеството-жалбоподател.
При това положение бил направен извод, че е осъществен състав на административно
нарушение по КТ и на 09.04.2021г. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение срещу дружеството за това, че като работодател е допуснал до работа лицето М.
И. М. като „строителен работник”, преди да му е предоставено копие от уведомлението по
чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Била посочена и правна квалификация на
деянието. Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и
връчен на представляващ дружеството, който вписал в съдържанието му възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно
наказващият орган е издал НП №03-013584/14.04.2021г., възприемайки изцяло установената
от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на
извършеното нарушение по чл.63 ал.2 от КТ. На дружеството е било наложено
административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ – имуществена санкция над
минималния размер от 1500 лева, а именно 3000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната
преписка писмени доказателства, както и гласните такива-показанията на св. М., които
съдът кредитира изцяло като пълни, ясни, конкретни и добросъвестно дадени
При така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от легитимен субект,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
2
Процесното наказателно постановление 03-013584/14.04.2021г. е издадено от
компетентен орган – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, съгласно
заповед № 3071/12.01.2010г. на Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по
труда“, в шестмесечния преклузивен срок по ЗАНН.
В рамките на извършената служебна проверка, съдът не констатира, в хода на
административно - наказателното производство да е било допуснато каквото и да нарушение
на процесуалните правила, като както АУАН, така и НП отговарят на всички установени от
закона процесуалноправни изисквания.
Проверяващите органи, противно на твърденията на жалбоподателя, обективно,
всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на събраните
доказателства – собствените си възприятия; констативен протокол; копие от трудов договор,
уведомление до ТД НАП- Варна.
В акта за установяване на административно нарушение е била посочена правилната
правна квалификация на описаното административно нарушение, като на база на събраните
доказателства административно наказващият орган е направил единствения възможен извод
за извършено административно нарушение от категорията на нарушенията чл.63 ал.2 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.2 КТ работодателят няма право да допуска до
работа работника или служителя, преди да му предостави екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
Видно от събраните доказателства именно в нарушение на това задължение до
фактическо извършване на работа е бил допуснат М.М., поради което правилно и
законосъобразно АНО е ангажирал отговорността на работодателя.
Що се отнася до наведените с жалбата и в съдебно заседание възражения, съдът
намира следното:
С жалбата се сочи, че АНО не бил изясни в изискуемата степен всички релевантни
обстоятелства и в частност непосочени били реквизите на трудовото правоотношение.
Доколкото обаче нарушението не касае възникването на трудово правоотношение, което не
се оспорва и за което по преписката са налични писмени доказателства, то за
законосъобразността на НП не се изисква тяхното пълно описание. Твърденията, че
договора е бил сключен след извършването на проверката не се установяват по делото
доколкото самият работник е заявил, че полага труд не от 09.03., а от 04.03.2021г.
Съдът, при проверка на съдържанието на АУАН и НП констатира, че в същите се
съдържа описание на всички елементи от състава на нарушението. Посочено е конкретно
лице, обладаващо специфичното качество работодател и конкретно лице - работник.
Конкретизирана е датата на започване на изпълнението на трудовите функции на наетото
лице, както и непредставеното уведомление по чл.62 ал.3 от КТ на работника преди
допускането му до работа. Въз основа на описаните в обстоятелствената част на АУАН
факти правилно е била изведена нарушената норма на материалния закон.
3
Съдът намира, че противно на заявеното от жалбоподателя в случая не са налице
основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН доколкото макар и първо по ред
нарушението не се отличава с нищо от същите такива от съответния вид, като доколкото се
касае със забава от над един ден в сключването на договора и подаването на уведомлението,
в случая е без значение дали поради проверката същото е било отстранено още в същия ден
или не.
Доколкото обаче в случая се касае за първо нарушение на жалбоподателя, съдът
намира, че определената санкция следва да се намали до законоустановения минимум от
1500 лева.
След като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че наказателното
постановление следва да бъде изменено като се намали размера на наложеното наказание до
предвидения в закона минимален размер.
Що се отнася до искането за присъждане на разноски, съдът намира същото за
основателно, като с оглед изхода на спора такива следва да бъдат присъдени в полза и на
двете участващи в производството страни в съответния пропорционален на измененото НП,
като на жалбоподателя се следва сумата от 160 лева за платено адвокатско възнаграждение, а
за АНО предвид незначителната правна и фактическа сложност на делото за което
принципно биха се дължали разноски в размер на 80 лева за юрисконсултско
възнаграждение, то в случая съответната пропорционална част съответства на сумата от 40
лева- разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Що се отнася до възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
съдът не прие същото за основателно доколкото същото е договорено в размер близък до
минималния предвиден в Наредбата за адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 03-013584/ 14.04.2021г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на „МГЛ Билд“ ЕООД е
било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 /три
хиляди/ лева, като НАМАЛЯВА същата на 1500 /хиляда и петстотин лева/ за допуснато
нарушение по чл. 63, ал.2 КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна да заплати на „МГЛ Билд“
ЕООД сумата от 160 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „МГЛ Билд“ ЕООД да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Варна сумата от 40 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
4
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5