№ 154
гр. Девин, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
при участието на секретаря Диана Ал. Стоева
като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело №
20245410100254 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен иск, на основание
чл.55 ЗЗД от Ф. С. Т., с ЕГН **********, от с. З., общ. Д., обл. Смолян, ул. С.
№ *, чрез пълномощник адв. И. Н., със съдебен адрес гр. С., ул. И. Д. № *, ет.
*, ап. * против 1) „И. А. М.” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., ж.к. Л. *, бул. Д. Н. № **, ет. *, ап. ** – **, представлявано
от Г. Т. Т. и А. В. М. и 2) „Ф. Б.” ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и
адрес на управление гр. С., ж.к. Л. *, бул. Д. Н. № **, ет. *, ап. ** - **,
представлявано от П. Б. Д., с искане съгласно изменение на иска допуснато с
протоколно определение № 233/24.10.2024г.:
1. Да осъди, на основание чл.23, във връзка с чл.22 от ЗПК, във
връзка с чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД ответника „И. А. М.” АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. Л. *, бул. Д. Н. № **, ет. *, ап.
** - **, представлявано от Г. Т. Т. и А. В. М. да заплати на Ф. С. Т., с ЕГН
**********, от с. З., общ. Д., обл. Смолян, ул. С. № * сумата в размер на
156.28 лева, представляваща заплатена при начална липса на основание
възнаградителна лихва, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на настоящата искова молба – 17.06.2024г. до
окончателното й изплащане и направените разноски и 2. Да осъди, на
основание чл.23, във връзка с чл.22 ЗПК, във връзка с чл.55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
ответника „Ф. Б.” ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление гр. С., ж.к. Л. *, бул. Д. Н. № **, ет. *. ап. ** - **, представлявано
от П. Б. Д. да заплати на Ф. С. Т., с ЕГН **********, от с. З., общ. Д., обл.
Смолян, ул. С. № *, сумата в размер на 752.24 лева, представляваща заплатено
при начална липса на основание възнаграждение за поръчителство, ведно със
законната лихва върху нея считано от датата на депозиране на настоящата
искова молба – 17.06.2024г. до окончателното й изплащане и направените
разноски.
1
В исковата молба ищцата поддържа твърдения, че на 05.05.2021г. е
сключила Договор № 413* за потребителски кредит с „И. А. М.“ АД, по който
и е отпуснат заем в размер на 1 000.00 лева, с размер на двуседмична
погасителна вноска 84.37 лева, със срок на заема 13 броя вноски на всеки две
седмици. Уговорен фиксиран годишен лихвен процент 35.00 %, а общата сума
която трябва да върне е в размер на 1096.81 лева. В договора е посочен
годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 40.73 %.
В чл.4 от договора е посочено, че Заемателят се задължава в срок
до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на
Заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица -
Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи
служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение;
нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да
работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем, сключен с „И. А. М.” АД; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови
и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ
една година назад да е със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“;
поръчителите подписват договор за поръчителство; 2. Банкова гаранция с
бенефициер - Заемодателя за общата сума от 1096.81 лева, посочена в
договора, дължима от Заемателя /състояща се от размера на заемната сума и
размера на възнаградителната лихва за целия срок на договора/, със срок на
валидност 30 дни след крайния срок за заплащане на задълженията по
договора. 3. Одобрено от Заемодателя Дружество - поръчител, което
предоставя гаранционни сделки.
Поради това същият ден ищцата е сключила Договор за
предоставяне на гаранция № 413* с посочено от Заемодателя лице „Ф. Б.“
ЕООД, съгласно който следва да заплати възнаграждение в общ размер на
463.19 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 35.63
лева на падежа на плащане на погасителните вноски.
Ищцата е погасила изцяло сумата по сключения договор,
/включваща главница, лихва и възнаграждение за поръчителство/ на „И. А.
М.“ АД.
На 09.07.2021 г. Ф. С. Т. е сключила нов договор за потребителски
кредит № 419* с „И. А. М.“ АД, по който е отпуснат кредит в размер 1 000.00
лева, с двуседмична погасителна вноска 84.37 лева, с 13 на брой вноски на
всеки две седмици. Уговореният фиксиран годишен лихвен процент е в размер
на 35.00 %, а общата сума която следва да върне е в размер на 1096,81 лева,
при ГПР 40.73 %.
В чл.4 от договора е посочено, че заемателят се задължава в срок
до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на
Заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица -
Поръчители, всяко от които да отговаря на изисквания за доход и кредитна
история; 2. Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя за общата сума от
1096.81 лева. посочена в договора, дължима от Заемателя /състояща се от
размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок
на договора/, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за заплащане на
2
задълженията по договора; 3. Одобрено от Заемодателя Дружество -
поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
Поради това същия ден ищцата е сключила Договор за
предоставяне на гаранция № 419* с посочено от Заемодателя лице, а именно е
„Ф. Б.“ ЕООД, срещу възнаграждение в общ размер на 463.19 лева, платимо
разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 35.63 лева, дължима на
падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем.
Ищцата е погасила предсрочно изцяло сумата по сключения
договор, на „И. А. М.” АД.
На 07.10.2021г. е сключила нов договор за потребителски кредит
№ 428* с „И. А. М. АД, по който и е отпуснат кредит в размер на 1 000.00
лева, с размер на двуседмична погасителна вноска 84.37 лева, с 11 броя
вноски на всеки две седмици. Уговорен фиксиран годишен лихвен процент в
размер на 35.00 %, а общата сума която следва да върне Ф. С. Т. е в размер на
1082.62 лева, състояща се от размера на заемната сума и размера на
възнаградителната лихва за целия срок на договора. В договора е посочен
годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 40.01 %.
В чл.4 от договора е посочено, че заемателят се задължава в срок
до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на
Заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица -
Поръчители, всяко от които да отговаря на определените в договора
изисквания за доход и кредитна история; 2. Банкова гаранция с бенефициер -
Заемодателя за общата сума от 1082.62 лева, посочена в договора, дължима от
Заемателя /състояща се от размера на заемната сума и размера на
възнаградителната лихва за целия срок на договора/, със срок на валидност 30
дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора; 3.
Одобрено от Заемодателя Дружество - поръчител, което предоставя
гаранционни сделки.
Поради това същия ден ищцата е сключила договор за
предоставяне на гаранция № 4281*, срещу възнаграждение в общ размер на
402.38 лева платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер 36.58 лева.
Ищцата е погасила предсрочно сумата по договора, заплащайки на
„И. А. М.“ АД сумата по главница, лихва и възнаграждение за поръчителство.
Ищцата оспорва сключените с ответниците договори за паричен
заем и договор за поръчителство с основания за нищожност, поради
нарушения на императивните изисквания по чл.22 ЗПК, във връзка с чл.26,
ал.1 ЗЗД поради противоречието им с императивните норми на Закон за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) - чл.8 и сл. и
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
(ЗЕДЕУУ). Нарушение на чл.147а ЗЗП - на ищцата не са били предоставени,
подписани от кредитодателя Общи условия към договора за потребителски
кредит, същата не се е съгласила с тях, не ги е подписала, респ. последните не
я обвързват. Не е бил предоставен и погасителен план към процесния договор.
Нарушени били чл. 11, ал.1, т.10, във връзка с чл.22 ЗПК, тъй като годишният
процент на разходите (ГПР) e разписан, без посочване на основните данни,
които са послужили за неговото изчисляване, а липсата на ясно разписана
методика на посочения в договора ГПР 40.73 % за договор № 413* и договор
3
№ 419* и 40.01% за договор № 428*, е в пряко противоречие с императивните
изисквания на чл.19, ал.1, във връзка с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и 4 ЗПК. В
договора единствено е посочен фиксиран лихвен процент (ГЛП) по
конкретния заем, без да е разписана методика и съотношение към ГПР.
Описаните в съдържанието на договора такси и разходи, в това число
възнаграждение по сключения акцесорен договор за поръчителство,
индивидуализирани по вид и размер, водят до различен размер на ГПР от
посочения във всеки отделен договор за потребителски кредит, тъй като
действителният размер надвишава максималния праг, предвиден в
императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК.
В изпълнение на чл.4 от договора ищцата е сключила договори за
предоставяне на поръчителство с посочено от заемодателя лице, а именно „Ф.
Б.“ ЕООД, като се е задължила да плати на поръчителя възнаграждение в
конкретен размер, която сума в последствие е изплатена в по-малък размер, с
оглед предсрочното погасяване на съответния кредит.
Договорите са обезпечени с поръчителство, което се предоставя от
“Ф. Б." ЕООД, в полза на „И. А. М." АД, като това е в пряко противоречие с
Директива 2008/48/ЕО, относно изискването за проверка на
кредитоспособността на потребителя, съгласно чл. 16 ЗПК, която кредитора е
задлъжен да извърши преди сключване на договора.
Клаузата е изцяло неравноправна и нищожна, тъй като същата е
във вреда на потребителя по смисъла на, чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) - не отговаря на изискванията за добросъвестност и води
до неравновесие в правата на страните. Клаузата не е формулирана по ясен и
недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и
разглеждана както самостоятелно, така и в съвкупност с договора за гаранция
(поръчителство) не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключване на договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП и не е
индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.
И. А. М." АД и „Ф. Б." ЕООД са свързани лица и със сключения
договор за поръчителство са заобиколени изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК
и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Получаването на сумата по съответния кредит е обусловено от
сключването на акцесорния договор за поръчителство, а всяко отделно
възнаграждение не е включено в размера на ГПР, а грешното посочване на
размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по
смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което пък е основание да се обяви
нищожност на договора изцяло. ( В този смисъл именно е Решение от
21.03.2024 г. по чело С-714/22 г. на СЕС).
Смята, че посочването в договорите на размер на ГПР, който не е
реално прилаганият в отношенията между страните, представлява
„заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от
ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС.
Налице е разлика между посочената в процесния договор за
потребителски кредит сума, подлежаща на връщане и тази, която е реално
върната на ответното дружество, което обуславя правен интерес от предявения
осъдителен иск срещу ответното дружество „И. А. М.“ АД на основание чл.23,
4
във връзка с чл.22 ЗПК, във връзка с чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за осъждането му
да върне на ищцата сумата 156.28 лева, представляваща заплатена при
начална липса на основание възнаградителна лихва и срещу ответното
дружество „Ф.. Б.“ ЕООД, на основание чл.23, във връзка с чл.22 ЗПК, във
връзка с чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за осъждането му да върне на ищцата сумата
752.24 лева, представляваща заплатена при начална липса на основание
възнаграждение за поръчителство, които ищцата е изплатила на ответното
дружество, установени от вещото лице по ССчЕ.
В срока по чл.131 ГПК от ответника „И. А. М.” АД е
представен писмен отговор, с който оспорва иска.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване факта на плащането на
сумата, а ответникът - да докаже, че е налице основание за получаването,
съответно за задържане на полученото. В случаите, когато ищецът твърди
плащането да е извършено по нищожен договор (респ. нищожна договорна
клауза), при доказване от ответника на основание за получаването в тежест на
ищеца е да докаже твърдението си, че това основание е нищожно. В този
смисъл е и решение № 29 от 28.03.2012 г. по гр. д. № 1144/2010 г., IV ГО на
ВКС, съгласно което „е иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД ищецът претендира
връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже
единствено даването. В тежест на ответника е да докаже на какво основание е
получил даденото. Презумпцията по чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД определя тежестта
на претендиращия нищожност на сключена сделка да докаже липсата на
основание (причина, кауза).
Сумите, посочени в представените разписки за плащания не
покриват дори главниците по процесните договори за паричен заем.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен само и единствено в случаите, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9 от закона.
В решение по дело С-42/15 Съдът на Европейския съюз приема, че
прилагането на санкция за кредитодателя, изразяваща се в загуба на правото
му на лихви и разноски не би могло да се смята за пропорционално, когато
липсващите данни по чл. 10, § 2 от Директивата са от такова естество, че не
могат да засегнат способността на потребителя да прецени обхвата на своето
задължение. Или Член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл,
че допуска държавата членка да предвиди в националната си правна уредба, че
когато не съдържа всички изисквани данни по член 10, параграф 2 от тази
директива, договорът за кредит се счита за сключен без лихви и без разноски
само ако става въпрос за данни, чиято липса би могла да попречи на
потребителя да прецени обхвата на своето задължение.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК, в договора за потребителски
кредит трябва да се посочи общия размер на кредита и условията за
усвояването му.
В процесните договори за потребителски кредит е посочен както
общият размер на кредита (чл. 2 от ДПЗ), така и условията за усвояване на
сумата (чл. 2, т. 9 от ДПЗ).
5
В процесните договори за потребителски кредит е посочен
годишният процент на разходите, посочена е общата сума дължима от
потребителя, посочени са и взетите предвид допускания (чл. 2, т. 8 от ДПЗ) -
договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще
изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат
начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение
на някое от задълженията по настоящия договор, както и други разходи, освен
посочените в настоящия договор.
Годишният процент на разходите и общата дължима сума по
договорите за кредит са изчислени към момента на сключване на договора,
каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Доводите на ищеца за неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 са неоснователни.
В разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от
Закона за потребителския кредит, не фигурира изискване за представяне на
пояснения във връзка с това как е формиран ГПР, за разписване на методика
на формиране на ГПР, за представяне на пояснения относно какви разходи са
включени в ГПР.
С оглед както на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит, така и на разпоредбите на Директива 2008/48/EQ, задължението за
посочване на ГПР се изчерпва е посочването на цифровата стойност с точност
до втория десетичен знак, получена в резултат на изчислението по
предвидената в Приложение 1 на ЗПК формула.
Годишният процент на разходите не е по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България -
основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта
/Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения/, с оглед на което няма
нарушение на чл. 19 от ЗПК.
Надвишаването на законовия размер на годишния процент на
разходите не води до недействителност на договора. Съгласно чл. 19, ал. 5,
само клаузите, с които се надвишава размера на ГПР, се считат за нищожни.
Твърденията, че не са спазени изискванията на чл.11, ал. 1, т. 10
ЗПК, тъй като в ГПР по договорите за паричен заем не е включено
възнаграждението по договора за поръчителство и е налице заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК са несъстоятелни.
Възнаграждението по договора за поръчителство не се включва
при изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита за
потребителя, с оглед на дефиницията на „общ разход по кредита за
потребителя“, дадена в § 1, т. 1 ДР ЗПК.
Договорът за предоставяне на гаранция е отделно облигационно
правоотношение, с различни правни субекти, възникнало след сключване на
договора за паричен заем. Възнаграждението на дружеството-гарант, което
ищецът и дружеството-гарант са уговорили, не е част от заемното
6
правоотношение по Договора за заем и не представлява пряк разход, свързан с
кредита. Възнаграждението по договора за поръчителство не представлява и
разход за допълнителна услуга, който трябва да се включи в ГПР, тъй като
сключването на договор с дружеството-гарант не е задължително условие за
получаване на кредита.
Релевантен за изчислението на ГПР е момента на сключване на
договора за паричен заем.
Ищецът по своя инициатива се е обърнал към дружеството за
кредитиране. Въз основа на предлаганите от дружеството условия и съобразно
изразените от ищеца предпочитания.
Преди да сключи договора за кредит, ищецът е знаел, както
параметрите на кредита, така и условието за предоставяне на обезпечение.
Законът за потребителския кредит като цяло и чл. 11, ал. 1, т. 9
ЗПК в частност не поставят допустимия размер на възнаградителната лихва по
договорите за кредит в зависимост от размера на законната лихва.
Единственото ограничение на размера на възнаградителната лихва с оглед
разпоредбите на закона, по-специално чл. 19, ал. 1 ЗПК, е размерът на
годишния процент на разходите. Размерът на договорената лихва по договора,
като елемент на годишния процент на разходите, както и годишният процент
на разходите по договора са по-ниски от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление
на Министерския съвет на Република България.
Представянето на обезпечение не е свързано с оценката на
кредитоспособността и не я замества. Оценката на кредитоспособността е
процедура по изготвяне на комплексна правна и финансова характеристика на
потенциалния заемополучател, включваща финансови и нефинансови
показатели, която дава възможност да се оцени неговата
способност/възможност да погаси кредита напълно и в срок. При отрицателна
оценка на кредитоспособността няма да се отпусне кредит. При положителна
оценка на кредитоспособността се отпуска кредит, по който следва да се
представи обезпечение.
Поръчителството и банковата гаранция са обезпечения, които са
предвидени, както в българското, така и в европейското законодателство.
Кредитополучателят е можел да избира между три вида обезпечения, които да
представи. Първата възможност е да се представи банкова гаранция. Втората
възможност е да се осигурят двама поръчители. Третата възможност е
представяне на гаранция от дружество-гарант. Видно от приложения договор,
заемополучателят не е бил ограничен при представяне на гаранция от
дружество-гарант до „Ф. Б.“ ЕООД. Заемополучателят е можел да посочи и
представи гаранция и от друго дружество-гарант. Изборът на обезпечение е
зависел изцяло от волята на кредитополучателя.
Клауза 4 от договора за паричен заем, предвиждаща представяне
на обезпечение е индивидуално уговорена клауза по смисъла на Закона за
защита на потребителите.
Клауза 4 от договора за паричен заем, отговаря и на изискванията
за прозрачност на договорните клаузи, предвидени в Директива 93/13. За
7
физическите лица-поръчители са посочени ясно критериите, на които следва
да отговарят, а за поръчител-юридическо лице е посочено единствено, че
следва да бъде одобрен от кредитора. Потребителят има възможност да
предложи неограничен кръг юридически лица-поръчители и само при негово
възражение, че те са неправилно отхвърлени от кредитора, би могло да се
претендира недобросъвестно поведение. По настоящото производство няма
посочени факти, които да доказват недобросъвестно поведение на кредитора,
а абстрактната преценка за яснота и прозрачност на формулираните към
поръчителите изисквания не разкрива каквато и да било неяснота за същите
относно средния потребител.
Твърдението на ищеца, че клауза 4 е нищожна поради
противоречие с добрите нрави е неоснователно.
В договорите за паричен заем са посочени размера, броя и
периодичността на вноските и датите на плащане.
Правото на отказ от договора е уредено в чл. 7, ал. 3 от съответния
договор за паричен заем.
Моли съда да отхвърли исковете и да присъди сторените в
настоящото производство разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ТПК, в това
число и юрисконсултско възнаграждение в размер на 360.00 лева.
В случай, че постанови решение в полза на ищцовата страна, прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и
моли съда да съобрази размера с липсата на правна и фактическа сложност на
делото.
В срока по чл.131 ГПК от ответника „Ф. Б.” ЕООД е представен
писмен отговор, с който оспорва иска.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване факта на плащането на сумата, а ответникът - да докаже, че е
налице основание за получаването, съответно за задържане на полученото. В
случаите, когато ищецът твърди плащането да е извършено по нищожен
договор (респ. нищожна договорна клауза), при доказване от ответника на
основание за получаването в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че
това основание е нищожно. В този смисъл е и решение № 29 от 28.03.2012 г.
по гр. д. № 1144/2010 г., IV ГО на ВКС, съгласно което „с иска по чл. 55, ал. 1
ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в
негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да
докаже на какво основание е получил даденото. Презумпцията по чл. 26, ал. 2,
изр. 2 ЗЗД определя тежестта на претендиращия нищожност на сключена
сделка да докаже липсата на основание (причина, кауза).
„Ф. Б.“ ЕООД е вписано като финансова институция в Регистъра
на БНБ за финансовите институции по чл. За ЗКИ, с основен предмет на
дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно в това си
качество - на търговец, Дружеството сключва гаранционни сделки
(поръчителство) - обезпечава изпълнението по договори за кредит срещу
възнаграждение.
Уговореното между „Ф. Б.“ ЕООД и ищеца възнаграждение по
договорите за предоставяне на поръчителство е насрещната престация срещу
8
поетото задължение за обезпечаване на кредит. Дружеството сключва
гаранционни сделки по занятие.
Обявяването на основния договор за недействителен по принцип
води до погасяване на поръчителството, но в случая дори и да се установи, че
договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят, съгласно
Закона за потребителския кредит, остава задължен за чистата стойност на
кредита. Ето защо, доколкото има главен дълг, то договорът за поръчителство
не може да е нищожен.
Договорът за поръчителство е сключен в съответствие с
принципите на добросъвестността и справедливостта.
Поръчителството се простира върху всички последици от
неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по
събиране на вземането, с оглед на което престациите може да бъдат
разглеждани като нееквивалентни, но в полза на ищцовата страна, а не в полза
на Поръчителя, чиято отговорност може да бъде ангажирана в размер,
надвишаващ с много полученото възнаграждение.
Дължимо възнаграждение е определено след извършена преценка
на риска.
При сключване на договора дружеството е действало
добросъвестно, а клаузите в договора са формулирани достатъчно ясно и
разбираемо.
Ищецът е сключил договор за паричен заем с дружеството-
кредитор, усвоил е изцяло заемната сума и както сам признава не е изплатил
задължението си по него, но и не дължи плащания по процесния договор.
Ищецът не е погасил дори главницата по договора за паричен заем, но с
настоящия процес се опитва да лиши кредитора от предоставеното
обезпечение и то без да го уведоми.
Договорът за предоставяне на поръчителство е сключен, по
искане на ищеца, след като е кандидатствал за кредит, който е следвало да
бъде обезпечен или с поръчителство, или с банкова гаранция, или чрез
дружество-гарант. Ищецът е можел да избере дали да сключи договор за
кредит при тези условия или не. Ищецът е можел да избира между три вида
обезпечения, които да представи. Първата възможност е да се представи
банкова гаранция. Втората възможност е да се осигурят двама поръчители.
Третата възможност е представяне на гаранция от дружество-гарант. Ищецът
е можел да избере както банката, която би издала банкова гаранция, така и
дружеството, което да гарантира изпълнението на задълженията му.
Съгласно чл. 4 от Директива 93/1З/ЕИО относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, клаузите, определящи основния предмет
на договора и възнаграждението/цената, както и съответствието между
възнаграждението/цената и доставената стока или услуга не подлежат на
преценка за неравноправност, ако са изразени по ясен и разбираем начин.
Разпоредбата е транспонирана в чл. 145, ал. 2 от Закона за защита на
потребителите, съгласно която „Преценяването на неравноправната клауза в
договора не включва определянето на основния му предмет, както и
съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката
9
и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна,
при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, (чл. 145, ал. 2
ЗЗП)
В договора за поръчителство ясно и разбираемо е написано, че „Ф.
Б.“ ЕООД се задължава да сключи договор за поръчителство с „И. А. М.“ АД,
по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за неговите
задължения по договор за заем, а потребителят се задължава да заплати на „Ф.
Б.“ ЕООД посоченото в договора възнаграждение. Всеки потребител -
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен,
би могъл да прецени потенциално значимите икономически последици за
него. Икономическите последици са се равнявали на сумата, която
потребителят е трябвало да заплати.
Предвид изложените възражения моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани
предявените искове от страна на ищеца.
В случай, че ищецът не се яви в първото по делото заседание, не
вземе становище по отговора на исковата молба и не поиска разглеждане на
делото в негово отсъствие, на основание чл. 238, ал. 2 да се прекрати делото и
да се присъдят разноски.
Моли, в полза на „Ф. Б.“ ЕООД, с ЕИК **********,, със седалище
и адрес на управление: гр. С., бул. ,Д. Н.“ № **, „С. Ц.“, ет. *, офис **-**, да
бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
В случай, че постанови решение в полза на ищцовата страна, прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и
моли определеното от съда възнаграждение да бъде съобразено с липсата на
правна и фактическа сложност на делото. ( В този смисъл е дело С-427/16 на
СЕС). Съдът има възможност, отчитайки правната и фактическа сложност на
делото, да се отклони от минимално определения размер на адвокатските
възнаграждения, тогава, когато той се явява несъразмерно висок с оглед
реално положения труд и направени разходи на процесуалния представител.
Съгласно диспозитива на Решение по дело С-438/22 на СЕС от
25.01.2024 г., националният съд дори е длъжен да откаже да приложи
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски, когато установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения член 101, параграф 1.
Моли в случай, че не се яви представител на дружеството в
съдебно заседание делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие и съдът да
приеме доводите, изложени в отговора.
В съдебно заседание, ищцата чрез адв. И. Н. в писмено становище,
поддържа предявените искове по съображенията, подробно изложени в
исковата молба. Моли съда да присъди сторените разноски, включително
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за
безплатно процесуално представителство, за които представя списък на
10
разноските по чл. 80 ГПК.
Ответникът „И. А. М.“ АД, чрез старши юрисконсулт Д. Н. в
писмено становище моли съда да отхвърли предявените исковете като
неоснователни и недоказани и да им присъди разноските по делото.
Ответникът „Ф. Б.“ ЕООД в писмено становище моли съда да
отхвърли предявените исковете като неоснователни и недоказани и да им
присъди разноските по делото.
Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото, а и от представен Договор №
413*/05.05.2021г. за паричен заем, сключен между „И. А. М.“ АД, в качеството
му на „Заемодател“ и ищцата Ф. С. Т., в качеството й на „Заемател“ се
установи, че е сключен за предоставяне на паричен заем, съгласно чл.2, ал.1 за
сумата от 1 000.00 лева, която следва да върне при следните условия:
Погасителна вноска 84.37 лева. Срок на заема 26 седмици. 13 броя
погасителни вноски, за периода от 21.05.2021г. до 05.11.2021г. Чл.2 фиксиран
годишен лихвен процент 35%. Лихвен процент на ден при отказ от договора
0,10%. Общ размер на всички плащания, с включена възнаградителната лихва
за целия срок на договора 1 096.81 лева. Годишен процент на разходите
40.73%. При изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания:
договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще
изпълнява точно и в срок задълженията си, няма да бъдат начислени разходи
за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от
задълженията и други разходи, освен посочените в договора.
Съгласно чл.4 от договора, Заемателят се задължава в срок до 3
дни, считано от датата на сключване на договора да представи на Заемодателя
едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица поръчители, всяко от
които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от
работодателя за нетен размер на трудово възнаграждение 1000 лева; Да работи
по безсрочен трудов договор; Да не е заемател или поръчител по друг договор
за паричен заем, сключен с „И. А. М.“; Да няма неплатени осигуровки за
последните две години; Да няма задължения към други финансови
институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ, една година
назад да е със статус без просрочие. Поръчителят подписва договор за
поръчителство. 2 Банкова гаранция с бенецифиер – Заемодателя за сумата по
чл.2, т.7 със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора.
На 05.05.2021г. ищцата е подписала договор № 413* за
предоставяне на поръчителство с посочено от Заемодателя лице „Ф. Б.“
ЕООД, съгласно който в чл.3 следва да заплати възнаграждение в общ размер
на 463.19 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на
35.63 лева на падежа на плащане на погасителните вноски.
От приложен Стандартен Европейски формуляр за предоставяне
на кредит от 05.05.2021г. в част II се установяват основните характеристики на
кредита потребителски 1 000.00 лева, със фиксиран годишен лихвен процент
35%.
От приложен погасителен план по договор за паричен заем №
11
413*/05.05.2021г. се установи дата на първа внсока 21.05.2021г. с размер на
двуседмична 84,37 лева, брой вноски 13 с размер 84,37 лева, размер на
възнаграждение за поръчителство 35,63 лева. Общ размер на вноска 120.00
лева.
Ищцата е погасила по ДПК №413* на 05.11.2021г. главница
1000.00 лева, лихва 50.13 лева и поръчителство 239,85 лева, общо 1289,98
лева.
На 09.07.2021г. е сключен Договор № 419* за паричен заем, между
„И. А. М.“ АД, в качеството му на „Заемодател“ и ищцата Ф. С. Т., в
качеството й на „Заемател“ за предоставяне на паричен заем, съгласно чл.2,
ал.1 за сумата от 1 000.00 лева, която следва да върне при следните условия:
Погасителна вноска 84.37 лева. Срок на заема 26 седмици. 13 броя
погасителни вноски, за периода от 25.07.2021г. до 09.01.2022г. Чл.2 фиксиран
годишен лихвен процент 35%. Лихвен процент на ден при отказ от договора
0,10%. Общ размер на всички плащания, с включена възнаградителна лихва за
целия срок на договора 1 096.81 лева. Годишен процент на разходите 40.73%.
При изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще
е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в
срок задълженията си, няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за
забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията и други
разходи, освен посочените в договора.
Съгласно чл.4 от договора, Заемателят се задължава в срок до 3
дни, считано от датата на сключване на договора да представи на Заемодателя
едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица поръчители, всяко от
които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от
работодателя за нетен размер на трудово възнаграждение 1000 лева; Да работи
по безсрочен трудов договор; Да не е заемател или поръчител по друг договор
за паричен заем, сключен с „И. А. М.“; Да няма неплатени осигуровки за
последните две години; Да няма задължения към други финансови
институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ, една година
назад да е със статус без просрочие. Поръчителят подписва договор за
поръчителство. 2 Банкова гаранция с бенецифиер – Заемодателя за сумата по
чл.2, т.7 със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора.
На 09.07.2021г. ищцата е сключила Договор за предоставяне на
гаранция № 419*, с посочено от Заемодателя лице „Ф. Б.“ ЕООД, съгласно
който в чл.3 следва да заплати възнаграждение в общ размер на 463.19 лева,
платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 84,37 лева на
падежа на плащане на погасителните вноски.
От приложен Стандартен Европейски формуляр за предоставяне
на кредит от 09.07.2021г. в част II се установяват основните характеристики на
кредита потребителски 1 000.00 лева, със фиксиран годишен лихвен процент
35%.
От представена справка погасителен план по договор за паричен
заем № 419*/09.07.2021г. на Ф. С. Т. се установи: 1. Сума на кредита: 1 000.00
лева; 1. Срок на кредита в четиринадесетдневни: 13; 3. Дата на първа вноска:
25.07.2021г.; 4. Размер на двуседмична вноска: 84.37 лева; 5. Ден и час на
12
плащане: неделя. Срокът на договора: 09.01.2022г. Размер на възнаграждение
предоставяне на гаранция 35, 63 лева. Общ размер на вноската 120.00 лева.
На 09.01.2022г. ищцата е погасила по ДПК №419* – главница
1000.00 лева, лихва 53,55 лева, поръчителство 256,21 лева, общо 1309,76 лева.
На 07.10.2021г е сключен Договор № 428* за паричен заем, между
„И. А. М.“ АД, в качеството му на „Заемодател“ и ищцата Ф. С. Т., в
качеството й на „Заемател“ за предоставяне на паричен заем, съгласно чл.2,
ал.1 за сумата от 1 000.00 лева, която следва да върне при следните условия:
раземр на двуседмичната погасителна вноска 98.42 лева. Срок на заема 22
седмици. 11 броя погасителни вноски, за периода от 24.10.2021г. до
27.03.2022г. Чл.2 фиксиран годишен лихвен процент 35%. Лихвен процент на
ден при отказ от договора 0,10%. Общ размер на всички плащания, с включена
възнаградителната лихва за целия срок на договора 1 082.62 лева. Годишен
процент на разходите 40.01%. При изчисление на ГПР са взети предвид
следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка
от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, няма да бъдат
начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение
на някое от задълженията и други разходи, освен посочените в договора.
Съгласно чл.4 от договора, Заемателят се задължава в срок до 3
дни, считано от датата на сключване на договора да представи на Заемодателя
едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица поръчители, всяко от
които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от
работодателя за нетен размер на трудово възнаграждение 1000 лева; Да работи
по безсрочен трудов договор; Да не е заемател или поръчител по друг договор
за паричен заем, сключен с „И. А. М.“; Да няма неплатени осигуровки за
последните две години; Да няма задължения към други финансови
институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ, една година
назад да е със статус без просрочие. Поръчителят подписва договор за
поръчителство. 2 Банкова гаранция с бенецифиер – Заемодателя за сумата по
чл.2, т.7 със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора.
На 07.10.2021г. ищцата е сключила Договор № 428* за
предоставяне на гаранция с посочено от Заемодателя лице „Ф. Б.“ ЕООД,
съгласно който в чл.3 следва да заплати възнаграждение в общ размер на
402.38 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 36.58
лева на падежа на плащане на погасителните вноски.
От приложен Стандартен Европейски формуляр за предоставяне
на кредит от 07.10.2021г. в част II се установяват основните характеристики на
кредита потребителски 1 000.00 лева, със фиксиран годишен лихвен процент
35%.
От представена справка погасителен план по договор за паричен
заем № 428*/07.10.2021г. на Ф. С. Т. се установи: 1. Сума на кредита: 1 000.00
лева; 1. Срок на кредита в четиринадесетдневни: 11; 3. Дата на първа вноска:
24.10.2021г.; 4. Размер на двуседмична вноска: 98.42 лева; 5. Ден и час на
плащане: неделя. Срок на договора: 13.03.2012г. Размер на възнаграждение за
поръчител 36,58 лева. Общ размер на вноска 135.00 лева.
13
На 13.03.2022г ищцата е погасила по ДПК №428* сумите 1000
лева главница, лихва 52,60 лева и поръчителство 256, 18 лева.
От представени справки за извършени плащания от „И. А. М.“ АД
се установи, че по Договор за паричен заем № 413*/05.05.2021г. ищцата е
заплатила сумата 1 050.13 лева, включваща 1 000.00 лева главница и 50.13
лева лихва, като е останала за плащане лихва в размер на 46.68 лева. По
Договор за паричен заем № 419*/09.07.2021г. е заплатила сумата 1 053.55
лева, включваща 1 000.00 лева главница и 53.55 лева лихва, като е останала за
плащане лихва в размер на 43.26 лева. По Договор за паричен заем №
428*/07.10.2021г. е заплатила сумата 1 052.60 лева, включваща 1 000.00 лева
главница и 52.60 лева лихва, като е останала за плащане лихва в размер на
30.02 лева.
От заключението на вещото лице по изслушаната ССчЕ се
установи, че общата заплатена сума от ищцата в полза на „И. А. М.“ АД по
договори за паричен заем № 413*/05.05.2021г., № 419*/09.07.2021г. и №
428*/07.10.2021г. е в размер на 3 908.52 лева.
Заплатена сума по договор за паричен заем № 413*/05.05.2021г. в
размер на 1 289.98 лева е разпределена по следните пера: 1) Главница в размер
на 1 000.00 лева; 2) Възнаградителна лихва в размер на 50.13 лева; 3) По
договора за поръчителство 239.85 лева.
Заплатената сума по договор за паричен заем № 419*/09.07.2021г.
в размер на 1 000.00 лева е разпределена по следните пера: 1) Главница в
размер на 1 000.00 лева; 2) Възнаградителна лихва в размер на 55.55 лева; 3)
По договора за поръчителство 256.21 лева.
Заплатената сума по договор за паричен заем № 428*/07.10.2021г.
в размер на 1 000.00 лева е разпределена по следните пера: 1) Главница в
размер на 1 000.00 лева; 2) Възнаградителна лихва в размер на 52.60 лева; 3)
По договора за поръчителство 256.18 лева.
Действителният размер на ГПР по договор за паричен заем №
413*/05.05.2021г., вземайки предвид размер на отпуснатия кредит и общо
изплатената от ищцата сума по кредита и използвайки нормативно
установената формула в Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК, Годишен
процент на разходите е 41.19%.
Действителният размер на ГПР по договор за паричен заем №
419*/09.07.2021г. вземайки предвид размер на отпуснатия кредит и общо
изплатената от ищцата сума по кредита и използвайки нормативно
установената формула в Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК, Годишен
процент на разходите е 41.20%.
Действителният размер на ГПР по договор за паричен заем №
428*/07.10.2021г. вземайки предвид размер на отпуснатия кредит и общо
изплатената от ищцата сума по кредита и използвайки нормативно
установената формула в Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК, Годишен
процент на разходите е 41.19%.
Действителният размер на ГПР по договор за паричен заем №
413*/05.05.2021г., вземайки предвид размер на отпуснатия кредит и общо
изплатената от ищцата сума по кредита и използвайки нормативно
14
установената формула в Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК, Годишен
процент на разходите е 105.40%.
Действителният размер на ГПР по договор за паричен заем №
419*/09.07.2021г. вземайки предвид размер на отпуснатия кредит и общо
изплатената от ищцата сума по кредита и използвайки нормативно
установената формула в Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК, Годишен
процент на разходите е 112.64%.
Действителният размер на ГПР по договор за паричен заем №
428*/07.10.2021г. вземайки предвид размер на отпуснатия кредит и общо
изплатената от ищцата сума по кредита и използвайки нормативно
установената формула в Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК, Годишен
процент на разходите е 134.74%.
Действителният размер на ГПР по договор за паричен заем №
413*/05.05.2021г., като се вземе предвид размера на отпуснатия кредит, общо
дължимата сума, съгласно договора за кредит и общо изплатената от Ф. С. Т.
сума по кредита (в т.ч. главница, възнаградителна лихва и възнаграждението
за поръчител) и използвайки нормативно установената формула в
Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК, Годишен процент на разходите е
105.40%.
Действителният размер на ГПР по договор за паричен заем №
419*/09.07.2021г., като се вземе предвид размера на отпуснатия кредит, общо
дължимата сума, съгласно договора за кредит и общо изплатената от Ф. С. Т.
сума по кредита (в т.ч. главница, възнаградителна лихва и възнаграждението
за поръчител) и използвайки нормативно установената формула в
Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК, Годишен процент на разходите е
112.64%.
Действителният размер на ГПР по договор за паричен заем №
428*/07.10.2021г., като се вземе предвид размера на отпуснатия кредит, общо
дължимата сума, съгласно договора за кредит и общо изплатената от Ф. С. Т.
сума по кредита (в т.ч. главница, възнаградителна лихва и възнаграждението
за поръчител) и използвайки нормативно установената формула в
Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК, Годишен процент на разходите е
134.74%.
При тези данни от фактическа страна, съдът прие, че исковете
предявени на основание чл.55, ал.1, предл. първо са основателни и доказани.
Съгласно общото правило на чл.154 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в гражданския процес - всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Спорният предмет на делото е очертан от ищеца в исковата молба, като
изложените фактически твърдения, съставляват основанието и петитума на
иска, според които съдът определя правна квалификация на иска по чл.55,
ал.1, предл. първо ЗЗД. Съгласно приетото в съдебната практика, изложена в
Решение № 276 от 17.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4663/2018 г., IV г. о., ГК,
по процесуалноправния въпрос за разпределение на доказателствената тежест
в производството по иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, когато ищецът
претендира връщането на нещо, което е дал на ответника, в тежест на ищеца е
да докаже даването, а в тежест на ответника е да докаже на какво основание е
15
получил даденото.
В този смисъл е и Решение № 26 от 28.02.2013 г. на ВКС по т. д. №
297/2012 г., II т. о., ТК, по чл. 290 ГПК относно релевантните за спора по иск
по чл. 55, ал.1 ЗЗД факти, се застъпва становището, в случаите на предявена
искова претенция за връщане на платената цена е достатъчно ищецът да
докаже плащането на цената, а в тежест на ответника е установяването на
основанието да задържи платената цена. Разпределението на
доказателствената тежест относно релевантните за спора факти по иск в
хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е, ищецът следва да докаже плащането на
съответната цена на ответника, а последният основанието да я задържи, т.е.
наличие на съществуваща помежду им договорна връзка и изпълнение на
своята насрещна престация по нея, които представляват факти, изключващи
правото на ищеца да получи връщане на даденото, съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД и
като факти от това естество са в доказателствена тежест на самия ответник. (
Решение № 138/07.10.2009 г. по т. д. № 375/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о. по
чл.290 от ГПК) В настоящото производство ищецът доказа успешно, че
процесният договор е нищожен, на основание чл.22 ЗПК, във връзка с чл.26,
ал.1 ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила.
За действителността на договора следва да е спазена процедурата,
уредена в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР)
- чл.8 и сл. и Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).
Процесните Договори № 413*/05.05.2021г., № 419*/09.07.2021г. и
№ 428*/07.10.2021г., сключени между ищцата и първия ответник, съответно
сключените договори за обезпечаване на предоставения кредит с
поръчителство по своята правна характеристика и съдържание са подчинени
на императивните правила на Закон за потребителски кредит, съгласно чл. 9,
ал. 1 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените
разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на
потребителите. Нарушенията на всяко едно от тези императивни изисквания
води до настъпването на изначална недействителност от момента на самото
сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен,
заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в Приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление,
дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата
сума по договора. Годишният процент на разходите, представлява така
нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично
16
описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай липсва ясно
разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по
кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия.
По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв
реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
В ДПК № 413*/05.05.2021г. е посочен ГПР 40.73%, а според
приетото по делото заключение на вещото лице при изчисление на главница,
възнаградителна лихва и възнаграждението за поръчител, според нормативно
установената формула в Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК, годишния
процент на разходите е 105.40%.
В ДПК № 419*/09.07.2021г. е посочен ГПР 40,73%, а според
приетото по делото заключение на вещото лице при изчисление на главница,
възнаградителна лихва и възнаграждението за поръчител, при използване на
нормативно установената формула в Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК,
годишния процент на разходите е 112.64%.
В ДПК № 428*/07.10.2021г. е посочен ГПР 40,01%, а според
приетото по делото заключение на вещото лице при изчисление на главница,
възнаградителна лихва и възнаграждение за поръчител, при използване на
нормативно установената формула в Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК,
годишния процент на разходите е 134.74%.
В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), ГПР в процесните договори е
посочен единствено като процент, без ясно разписана методика на формиране
на ГПР по кредита. Посочен е фиксиран лихвен процент по конкретния заем,
без да е изяснена методиката за отнасянето му към ГПР.
Съгласно Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. на СЕС
„Член 3, буква и от Директива 2008/48/О на Европейския парламент и на
Съвета от 23.04.2008 г., когато за получаването на съответния кредит е
използвана конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи
по този кредит, с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в
договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да
се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при
изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, б. ж
от Директива 2008/48, посочването на ГПР, който не отразява точно всички
тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на
своето задължение по същия начин както непосочването на този процент.
Член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че когато в
договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите,
включващ всички предвидени в член 3, буква Ж от тази директива разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от
лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената
в заем главница.
Съгласно Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2019 г. на Съда
17
на Европейския съюз /СЕС/ „На непосочването на ГПР в договор за кредит
трябва да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само
математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да
предоставя необходимите за това изчисляване данни. В подобна ситуация не
може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по
бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му
и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение
върху обхвата на задължението му“.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. В ГПР следва да са включени
всички разходи, които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход
по кредита за потребителя " са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия.
Процесният договор за кредит е недействителен на основание
чл.22 ЗПК, поради нарушаване на изискванията на чл.11, ал.1, т. 9 и т.10 ЗПК,
във връзка с чл.19 ЗПК, тъй като възнаграждението за поръчителство, не е
включено при изчисляване на годишния процент на разходите. Кредиторът не
е включил разходите на потребителя за възнаграждение за поръчителство, в
нарушение на императивното правило на чл.19, ал.1 ЗПК. Тези клаузи са
неравноправни по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 Закон за защита на
потребителите (ЗЗП) и чл.147, ал.1 ЗЗП, поради противоречие на добрите
нрави и на добрите търговски практики, във вреда на потребителя, тъй като не
отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя,
като задължава последния, при неизпълнение на негови задължения, да
осигури обезпечение, да заплати необосновано високо възнаграждение за
поръчителство (чл.143, т.5 ЗЗП). Тези клаузи не са формулирани по ясен и
недвусмислен начин, съгласно чл.147, ал.1 ЗЗП, тъй като не позволяват на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП. Посочването в договора за
кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация
и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща
търговска практика, съгласно чл.68г, ал.4 ЗЗП, във връзка с чл.68д, ал.1 ЗЗП.
Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 ЗПК
и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора.
В процесните договори за потребителски кредит е посочен размер
на ГПР, който не е действителният такъв ( вещото лице установи 105.40 % за
18
договор № 413*; 112,64 % за договор №419*; 134,74 % за договор № 428*),
които са над максимално установения праг на ГПР, предвиден в
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при отчитане на
дължимото възнаграждение за поръчителство, липсва ясно посочена общо
дължима сума по всяко отделно правоотношение, при неизпълнение на
задължението уговорено в чл.4 за предоставяне на поръчителство
Съгласно чл.16 ЗПК кредиторът преди сключване на договор за
кредит оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на
достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя. С
клаузата на чл.4 от процесните договори се вменява задължение на
кредитополучателя да сключи договор за поръчителство с точно определено
лице, срещу възнаграждение, е изцяло неравноправна и нищожна, тъй като
същата е във вреда на потребителя по смисъла на, чл. 143, ал. 1 от Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/ - не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните. Клаузата не е
формулирана по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147,
ал. 1 от ЗЗП и разглеждана както самостоятелно, така и в съвкупност с
договора за гаранция /поръчителство/ не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключване на договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от
ЗЗП. Клауза е уговорена още при сключването на съответния договор с
ответното дружество, без да бъде предоставена реална възможност на
потребителя да посочи избран от него поръчител и е абсолютна предпоставка
последният да бъде одобрен за получаването му. В пряко нарушение на
императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК „И. А. М."
АД не е включило в ГПР разходите за заплащане на възнаграждението по
сключените между ищцата и „Ф. Б.“ ЕООД договори за предоставяне на
поръчителство, а отпускане на заявения кредит е обусловено от сключването
на акцесорния договор за поръчителство срещу възнаграждение.
Неизпълнението на задължението за правилно посочване на
размера на ГПР, предвид Директива 2008/48/ЕО, съответно транспонирана в
ЗПК, с всички предвидими общи разходи, които обуславят сключването на
договора е самостоятелно основание за недействителност на договора.
Грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата
на непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият
договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 ЗПК (
Решение от 21.03.2024 г. по чело С-714/22 г. на СЕС). Грешно посоченият
размер на ГПР води и до неправилно посочване на общата сума, дължима от
потребителя по съответния кредит. Посочването в договорите на размер на
ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните,
представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1
и ал. 2, т. 1 от ЗЗП.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит
е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита.
От приетите по делото писмени доказателства и заключението на
вещото лице по ССчЕ е установено, че ищцата е върнала сумата 3 908.52 лева,
при предоставени кредити на 05.05.2021г., на 09.07.2021г. и на 07.10.2021г. по
1 000.00 лева, тоест общ размер 3 000.00 лева, поради което искът е
19
основателен и доказан в пълния предявен размер 908.52 лева, от които 156.28
лева спрямо първия ответник „И. А. М.“ АД и 752.24 лева спрямо втория
ответник „Ф. Б.“ ООД.
Предвид изхода на делото право на разноски има ищцата, поради
което на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да и бъдат присъдени сторените
разноски по представен списък държавна такса 100.00 лева и внесен депозит
за ССчЕ 350.00 лева, общо 450.00 лева които да бъдат заплатени от
ответниците по 225.00 лева по посочена на л.183 от делото банкова сметка, с
титуляр Г. Ч..
В производството по делото ищцата е представлявана от адв. И. Н.,
на основание чл.38, ал.1, т.2 Закон за адвокатурата, за което се претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева, съгласно минималния
размер по Наредба №1/09.07.2004 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и този размер съответства в пълна степен на приетите
разрешение в съдебната практика предвид задължителния за всички
съдилища, на основание чл. 633 ГПК характер на решението на СЕС по дело
C-438/22. В този смисъл е изразена и практиката на ВКС в определение №
50015/16.02.2024 г. по ч. т. д. № 1908/2022 г., II т. о., размерите на
адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като
ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са
обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи
възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора,
интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото.
В обобщение, тъй като конкретното исково производство не се
характеризира с голяма фактическа и правна сложност, а разпоредбата на чл.
38, ал. 2 ЗАдв въвежда задължение за съда да определи адвокатско
възнаграждение при представителство, осъществявано безплатно при
условията на ал. 1 на същия текст, като съгласно препращащата норма на чл.
38, ал. 2 ЗАдв, то следва да е в размер не по-малък от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2 ЗАдв, поради което в полза на адв. И. Н. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер по 400.00
лева, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. за всеки от ответниците.
Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 предл. първо ЗЗД „И. А.
М.” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. Л.
*, бул. Д. Н. № **, ет. *, ап. ** – **, представлявано от Г. Т. Т. и А. В. М. да
заплати на Ф. С. Т., с ЕГН **********, от с. З., общ. Д., обл. Смолян, ул. С. №
* сумата 156.28 лева (сто петдесет и шест лева и 28 стотинки), която сума е
заплатена без основание по договори за парични заеми № 413*/05.05.2021г.,
№ 419*/09.07.2021г. и № 428*/07.10.2021г., поради нищожност на договорите
по чл.22 ЗПК, във връзка с чл.26 ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.23 ЗПК,
съставляващи възнаградителна лихва в размер на 50.13 лева по договор за
20
потребителски кредит № 413*/05.05.2021г., възнаградителна лихва в размер на
53.55 лева по договор за потребителски кредит № 419*/09.07.2021г. и
възнаградителна лихва в размер на 52.60 лева по договор за потребителски
кредит № 428*/07.10.2021г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на настоящата искова молба – 17.06.2024г. до окончателното й
изплащане и сторените разноски в размер 225.00 лева, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 предл. първо ЗЗД „Ф. Б.”
ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. Л.
*, бул. Д. Н. № **, ет. *, ап. ** - **, представлявано от П. Б. Д. да заплати на
Ф. С. Т., с ЕГН **********, от с. З., общ. Д., обл. Смолян, ул. С. № * сумата
752.24 лева (седемстотин петдесет и два лева и 24 стотинки), която сума е
заплатена без основание по договори за парични заеми № 413*/05.05.2021г.,
№ 419*/09.07.2021г. и № 428*/07.10.2021г., поради нищожност на договорите
по чл.22 ЗПК, във връзка с чл.26 ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.23 ЗПК,
съставляващи възнаграждение за поръчителство в размер на 239.85 лева по
договор за потребителски кредит № 413*/05.05.2021г., възнаграждение за
поръчителство в размер 256.21 лева по договор за потребителски креди №
419*/09.07.2021г. и възнаграждение за поръчителство в размер на 256.18 лева
по договор за потребителски кредит № 428*/07.10.2021г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на настоящата искова молба – 17.06.2024г. до
окончателното й изплащане и сторените разноски в размер 225.00 лева, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „И. А. М.” АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., ж.к. Л. *, бул. Д. Н. № **, ет. *, ап. ** – **,
представлявано от Г. Т. Т. и А. В. М. да заплати на адв. И. П. Н., със съдебен
адрес гр. С., ул. И. Д. № *, ет. *, ап. * адвокатско възнаграждение пред
настоящата инстанция в размер на 400.00 лева, на основание чл.38, ал.1, т.2 от
ЗАдв.
ОСЪЖДА Ф. Б.” ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и
адрес на управление гр. С., ж.к. Л. *, бул. Д. Н. № **, ет. *, ап. ** - **,
представлявано от П. Б. Д. да заплати на адв. И. П. Н., със съдебен адрес гр.
С., ул. И. Д. № *, ет. *, ап. * адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция в размер на 400.00 лева, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен
съд - Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
21