Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………………………
………………2021 г., гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА,
ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при
секретар Теодора Чавдарова, изслуша
докладваното от съдията административно
дело № 1283/2020 година.
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 215 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
С жалбата се настоява, че оспорената
заповед е незаконосъобразна и необоснована, издадена при липса на мотиви и в
нарушение на процесуалния и на материалния закон. Оспорват се изводите на
административния орган, че процесният обект попада в три имота, тъй като към
момента на изграждането му от наследодателя на жалбоподателката, както и към
момента на придобиване от последната на собствеността върху ПИ с идентификатор ********по
кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на с. //, общ. /// и
постройката в него, имоти № 102 и № 117 не са съществували и не са фигурирали в
КККР. Изтъква се, че неправилно в обжалвания административен акт е посочено, че
масивната барака за живеене е с приблизителна площ от 24 кв.м. и е изградена
без строителни книжа и разрешение за строеж. Отбелязва се, че при издаване на
оспорената заповед не е взето предвид обстоятелството, че с влязло в сила
съдебно решение е отменена заповед № 1272/17.06.2008 г. на Кмета на Община
Долни чифлик, с която е одобрен ПУП – ПРЗ на ПИ № ******, идентичен с ПИ с
идентификатор ********по КККР на с. Ново Оряхово, собственост на Й.К..
Аргументира се, че предвид периода на изграждане /1991 г. – 1992 г./ следва да
се приеме, че строежът е бил допустим по правилата и нормативите, действали по
време на неговото извършване, регламентирани в Правилника за прилагане на
Закона за териториално и селищно устройство /ППЗТСУ/ /отм./ и Наредба № 5 за
правила и норми по ТСУ /отм./, както и по правилата на ЗУТ за допълващо
застрояване, каквото е обектът, предмет на проверка. Сочи се, че издаването на
заповедта, без административният орган да събере доказателства и да установи
дали строежът е търпим или не, се явява обстоятелство, обосноваващо на
самостоятелно правно основание нейната незаконосъобразност. Твърди се, че
процесният строеж е търпим по смисъла на § 16, ал. 2 от Преходните разпоредби
/ПР/ на ЗУТ и по смисъла на § 127, ал. 1 от Преходните и заключителни
разпоредби /ПЗР/ на ЗИД на ЗУТ. На изложените основания се отправя искане за
отмяна на оспорената заповед.
В съдебно заседание по даване ход по
същество жалбоподателката, чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата на
посочените в нея основания. Отправя искане за отмяна на оспорената заповед и
присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък.
Ответникът – кметът на община Долни
чифлик, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, като намира същата за
неоснователна. Излага аргументи, че незаконният строеж не е изграден в
съответствие с издаденото разрешение за строеж, както и че същият не е търпим
по смисъла на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, тъй като не отговаря на правилата и
нормативите, действали по време на изграждането му и към сега действащите, и
поради липсата на доказателства за неговото деклариране в регламентирания в
посочената правна разпоредба срок. Искането е жалбата да се отхвърли.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е редовна и допустима като
отговаряща на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Подадена е от
заинтересовано лице – адресат на заповедта, посочено като собственик на имота,
в който е реализиран обектът. Жалбата е подадена в 14-дневния срок,
регламентиран в чл. 215, ал.4 от ЗУТ /заповедта е съобщена на оспорващата на
02.06.2020 г., видно от приложеното по административната преписка известие за
доставяне, а жалбата до съда е с входящ номер в администрацията на Община Долни
чифлик от 11.06.2020 г./. По аргумент от чл. 214, т. 3, предложение последно от ЗУТ
актовете за премахване на незаконни строежи са индивидуални административни
актове, т.е. налице е годен за оспорване акт.
Съобразявайки посочените от
жалбоподателката основания, изразените становища на страните и фактите, които
се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед разпоредбата
на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният
съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Административното производство е
образувано във връзка с постъпило в общинска администрация
Долни чифлик писмо с вх. № 2400-650/29.08.2019 г. от началника на Регионална
дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ – Варна, в което е посочено,
че на основание чл. 221, ал. 4 от ЗУТ кметът на община Долни чифлик следва в
законоустановения срок да уведоми жалбоподателя, заинтересуваните лица и РДНСК
– Варна за предприетите последващи действия от общинската администрация по
жалбата на К.Л.К.. Видно от приложената към писмото жалба вх. №
ДЧ-860-01-787/07.06.2019 г. от К.Л.К. същият твърди, че е лишен от достъп до
притежаваните от него имоти, а именно: ПИ с идентификатор *****, ПИ с
идентификатор *****и ПИ с идентификатор *****, намиращи се в с. //, общ. ///,
обл. Варна, поради построена от собствениците на съседния недвижим имот ПИ с
идентификатор *****незаконна масивна постройка, разположена в ПИ с
идентификатор *****, ПИ с идентификатор *****и ПИ с идентификатор *****.
Извършена е проверка
от служители на община Долни чифлик на строеж, представляващ масивна барака за
живеене, резултатите от която са обективирани в констативен акт № 5/23.10.2019
година. Установено е, че собственик на ПИ с идентификатор № *****по КК на с.
Ново Оряхово, съгласно договор за доброволна делба на недвижими имоти -----------вписан
в книгите по вписванията под ----------- /л. 12-13 от делото/, е К.П.П..
Констатирано е, че
строеж „масивна барака за живеене“ е изграден от бащата на собственичката на ПИ
с идентификатор № *****– П.К.И., през 1991 г. – 1992 г. и представлява масивна
барака за живеене с приблизителна площ 24 кв.м., изградена върху стоманобетонна
основа и плоча с площадка. Стените и покривът са изградени от метална
конструкция, като е изградена външна покрита тераса с приблизителна площ 14
кв.м. от дървени греди, покрита с метални платна. Към констативния акт е
приложена окомерна скица на разположението на обекта и приблизителни размери в
план поради липса на достъп до строежа.
Посочено е, че според
предназначението си строеж „масивна барака за живеене“ се категоризира в пета
категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 46 от ЗУТ и чл. 12 от
наредба № 1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи.
Установено е, че така
констатираният строеж, представляващ „масивна барака за живеене“, е изграден в
части от три имота: ПИ с идентификатор ******, ПИ с идентификатор ***** и ПИ с
идентификатор ********по КК на с. Ново Оряхово, за които не е издадено
разрешение за строеж, поради което същият е квалифициран като незаконен и като
такъв, подлежащ на премахване.
Въз основа на
констатациите в констативен акт № 5/23.10.2019 г. кметът на община Долни
чифлик, на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и
местната администрация и чл. 223, ал. 1, т. 8 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, издава
процесната заповед № РД-1328/28.05.2020 г., с която нарежда на К.П.П., в
качеството ѝ на собственик, да премахне за собствена сметка незаконен
строеж – „масивна барака за живеене“, разположен в части от три имота: ПИ ********,
ПИ ********и ПИ № ********по КК на с. //, общ. ///.
В заповедта е
посочено, че ПИ с идентификатор ********по КК на с. Ново Оряхово е собственост
на М.Д.Н., съгласно договор за делба на земеделски земи с нотариално заверени
подписи --------записан в кадастралния регистър към кадастралната карта на с.
Ново Оряхово, и К.Л.К., съгласно завещание --------, записано в кадастралния
регистър към кадастралната карта на с. Ново Оряхово, а ПИ ********по КК на с.
Ново Оряхово е собственост на К.Л.К. и Л.Х.Л., съгласно нотариален акт за
собственост на недвижим имот -------------
Установено е, че за
строеж „масивна барака за живеене“ са издадени виза за проектиране № 725 от
09.10.1991 г. /л. 26 от делото/ и разрешение за строеж № 101 от 04.10.1991 г.
/л. 25 от делото/, съгласно които на П.К.И. е разрешено да монтира масивна
барака за жилищни нужди с размери 6 кв.м. на 4 кв.м., която трябва да се
разположи в -------------по регулационен план на с. Ново Оряхово, идентичен с
част от ПИ с идентификатор ******** и ПИ с идентификатор ******по действащата
КК на с. Ново Оряхово.
В мотивите към
заповедта административният орган посочва, че при съпоставяне на визата за
проектиране и представените в хода на административното производство скици,
издадени от Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ – Варна, е
установено, че изградената „масивна барака“ е извън границите на ******по плана
на с.Ново Оряхово, като е констатирано, че строежът „масивна барака“ не е
изпълнен, съгласно издаденото разрешение за строеж № 101 от 04.10.1991 година.
Изложени са
съображения, че за строежа „масивна барака за живеене“ не са приложими
разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ за търпим строеж
при липса на съгласие от собствениците на ПИ с идентификатор ***** и ПИ с
идентификатор ********по КК на с. Ново Оряхово с построената „масивна барака“,
поради което е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, който подлежи на премахване.
Констативен акт №
5/23.10.2019 г. е съставен в отсъствието на собственика К.П.П.. Същата го е
получила лично по пощата на 09.12.2019 г., видно от приложеното по
административната преписка известие за доставяне.
В законоустановения
срок в общинска администрация в Долни чифлик е постъпило писмено възражение
срещу акта, в което се навеждат доводи за определяне на процесния строеж, като
търпим.
Възражението е
обсъдено в мотивите при издаване на оспорената заповед, като е счетено за
неоснователно, тъй като ПИ с идентификатор ***** по КК на с. Ново Оряхово, в
който попада по-голямата част от строеж „масивна барака за живеене“, е
собственост на К.Л.К. и Л.Х.Л., следователно не може да бъде издадено
удостоверение за търпимост.
В хода на настоящото
съдебно производство, по искане на жалбоподателката, е назначена съдебно
техническа експертиза /СТЕ/, чието заключение е приложено на л. 76-78 от
делото. Вещото лице инж. В.А. е изготвил скица № 1 /л. 79 от делото/, представляваща
извадка от действащата кадастрална карта на с. Ново Оряхово относно ПИ ********,
ПИ № ********и ПИ № *****, от която е видно, че процесният строеж – предмет на
обжалваната заповед за премахване, попада в трите имота ПИ ********, ПИ № ********и
ПИ № *****. След извършен оглед на място експертът е констатирал, че на терена
има материализиран граници, но те не отговарят на границите между имоти
52115.501.171, ********и ***** по КК на с. Ново Оряхово. На комбинирана скица №
2 /л. 80 от делото/ с черен цвят е показана действащата КК, а с виолетов цвят –
материализираните на терена граници, както и процесният строеж, чието
местоположение, почти съвпада с това по КК, като се различава контурът му, който
в КК не е показан подробно.
Според заключението
на СТЕ, процесният строеж „масивна барака“ не е изграден в съответствие с
разрешение за строеж № 101/04.10.1991 г., тъй като не е спазено мястото на
монтиране, указано във визата, приложена л. 26 от делото, а именно в северния
ъгъл на парцел ******по регулационния план на с. Ново
Оряхово (одобрен по отношение на този парцел със заповед № 655/13.09.1990 г. на
Председателя на ИК на гр. Г.Т./понастоящем гр. Долни чифлик/).
В отговора на въпрос
№ 4 от поставената задача вещото лице е описало изградения строеж – предмет на
обжалвания индивидуален административен акт, като описанието е идентично с това
в оспорената заповед № РД-1328/28.05.2020 г. и в констативен акт № 5/23.10.2019
година. Посочено е, че същият представлява метален фургон с еднокатна дограма,
два типа – дървена и метална, с покрив от ламарина и керемиди, и е разположен
върху бетонова площадка. Установено е, че на северната му стена фургонът е
изрязан и има достроена тухлена ниша с бетонова плоча с размери 0.90 м на 1,12
м, а от южната страна е долепен метален навес с размери 3 м на 4,5 м.
Експертното
заключение не е оспорено от страните и се възприема от съда като обективно и
компетентно дадено и безпристрастно изготвено, кореспондиращо с останалите
доказателства по делото.
В открито съдебно
заседание по приемане на заключението вещото лице А. пояснява, че видно от
комбинирана скица № 3 към заключението /л. 81 от делото/ част от процесната
постройка попада в *****, а по-голямата част е извън това УПИ, извън
регулацията на населеното място. Експертът прави уточнение, че ***** е бил в
края на регулацията на населеното място - сегашния гр.Долни чифлик и се е
обособил със заповед № 655/13.09.1990 г. на председателя на ИК на гр. Г.Т.като
към настоящия момент няма данни за промени в неговите граници и площ.
С молба № С. д.
14255/16.11.2020 г. /л. 102 от делото/ от процесуалния представител на
ответника са представени цветна комбинирана скица между действащия регулационен
план и действащата кадастрална карта на с. Ново Оряхово, общ Долни чифлик,
ведно с отбелязване на техните собственици /л. 103-106 от делото/, и заверено
копие от текстова и графична част на регулационния план, одобрен със заповед №
655/13.09.1990 г., в частта на *******/л. 107-111 от делото/, от която също е
видно, че въпросния строеж е разположен частично в имот 501.17 на К. малка част от процесния строеж е
разположена в имот 501.171 на К.П.П., частично в имот 90.117 на М.Д.Н. и К.Л.Х.и по-голяма част в имот 90.102, собственост на К.Л.К.
и Л.Х.Л..
Като доказателства по
делото са приети и приложени представените от Община Долни чифлик документи /л.
123-169 от делото/, представляващи копие на цялата административна преписка по
заявление за издаване на удостоверение за търпимост на строежа, находящ се в ПИ
с идентификатор ********по КККР на с. Ново Оряхово, описани в констативни
актове № 2, 3 и 4 от 11.07.2014 г., съставени от служители по контрол на
строителството при Община Долни чифлик. Производството по заявлението за
издаване на удостоверение за търпимост на процесния строеж е приключило с отказ
на главния архитект на община Долни Чифлик, обективиран в писмо с изх.№
9400-53-6/29.06.2015г.
При извършване на
задължителната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът констатира, че
оспорената заповед №
РД-1328/28.05.2020 г. е издадена от компетентен орган – кмета на община Долни
чифлик, съобразно нормите на чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8
от ЗУТ, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно цитираните
разпоредби именно кметът на общината разполага с компетентност да издава
заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по
смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, или на части от тях. В случая, от събраните по
делото доказателства безспорно е установено, че строеж „масивна барака за живеене“
– предмет на оспорената заповед за премахване, е пета категория по смисъла на
чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, както и че местонахождението на същия е в землището
на с. Ново Оряхово, общ Долни чифлик, поради което в правомощията на кмета на община
Долни чифлик е издаването на заповед за неговото премахване.
Спазена е изискуемата по чл. 59, ал. 2 от АПК форма, като заповедта съдържа ясно изложение на фактическите и правните
основания за премахване, което позволява осъществяването на съдебния контрол за
законосъобразност. Обектът е индивидуализиран в достатъчна степен посредством
местонахождение и технически параметри, конкретно е посочен адресатът и
наложените му със заповедта задължения. От посочените фактически и правни
основания стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от
него публично субективно право.
Не се установяват съществени процесуални
нарушения в хода на административното производство. Констативният акт, поставил
началото на производството, е редовно съставен от компетентни длъжностни лица,
и е надлежно връчен на жалбоподателката на
09.12.2019 г., като е указана възможността да се подаде възражение
в 7-дневен срок от неговото получаван. П. е упражнила тази възможност.
Възражението, съдържащо основно доводи за търпимост на строежа, макар и
лаконично, е обсъдено в обжалваната заповед, като е прието за неоснователно.
Съдът намира, че заповедта е обоснована от
установените с констативния акт обстоятелства и събраните в производството
доказателства, като е издадена при правилно приложение на материалния закон.
Между страните по делото няма спор, че процесният
строеж, представлява „масивна барака за живеене“, както и че за същия има
издадени виза за проектиране № 725 от 09.10.1991 г. и разрешение за строеж №
101 от 04.10.1991 година. Не се спори също така, че строежът е реализиран от
бащата на жалбоподателката в периода 1991 година – 1992 година. Спорът по
делото е концентриран върху въпросите: 1. Законен ли е процесният строеж? И при
отрицателен отговор на първия въпрос, 2. Търпим ли е строежът по смисъла на §
16, ал. 2 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ?
Съгласно чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, строеж или
част от него е незаконен, когато се извършва: 1. В несъответствие с
предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2. Без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; 3. При съществени
отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4;
4. Със строителни продукти, несъответстващи на изискванията по чл. 169а, ал. 1,
или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи,
ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на
строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на
този закон; 5. При наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8; 6. В нарушение
на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена
защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3.
Посочената правна норма лимитативно
изброява основанията, квалифициращи един строеж като незаконен, като
законодателят изисква тяхното алтернативно, а не кумулативно наличие. Тоест,
констатирането на само на едно, което и да е от основанията по чл. 225, ал. 2
от ЗУТ, определя строежа като незаконен, респ. подлежащ на премахване /арг. от
чл. 225, ал.1 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ/.
В разглеждания случай съгласно издадената
виза за проектиране строеж „масивна барака за живеене“ – предмет на оспорената
заповед за премахване, е следвало да бъде разположен в северния ъгъл на парцел ******по
регулационния план на с. Ново Оряхово. Видно обаче от приложените по
административната преписка скици на недвижими имоти, както и от изготвената от
вещото лице комбинирана скица № 3 към заключението по СТЕ, строежът е изграден
почти изцяло извън границите на -------------по регулационния план на с. Ново Оряхово,
за който е издадено разрешението за строеж. Това обстоятелство категорично се
установява от приетото без оспорване от страните по делото заключение на СТЕ,
като изготвилият го експерт е категоричен, че само малка част от процесната постройка попада в *****, като
по-голямата част е извън него, а дори и извън регулацията на населеното място,
тъй като към момента на реализиране на строежа /1991 г. – 1992 г./ ***** е бил
в края на регулацията.
Извършване на строителството при
несъобразяване с разрешението за строеж и с визата за проектиране, въз основа
на която е издадено същото, води до несъответствието му с предвижданията на
действащия подробен устройствен план. Това следва от обстоятелството, че
съгласно чл. 140, ал.2, изречение първо от ЗУТ, визата за проектиране
представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват
поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и
постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими
височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има
такива, както и допустимите отклонения по чл. 36 от ЗУТ. Несъответствието на
строежа с издадените строителни книжа квалифицира същия като незаконен по
смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Освен това, процесният строеж е
незаконен и на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като цялостното
несъобразяване с издадено разрешение за строеж за реализиране на строителството
извън границите на -------------по регулационния план на с. Ново Оряхово, се
приравнява на липса на разрешение за строеж за изградения в действителност.
Предвид гореизложеното не може да се
приеме становището на жалбоподателката, че строежът е законен, тъй като към
момента на неговото изграждане същият не е попадал в границите на три имота.
Действително, към настоящия момент според действащата КК на с. Ново Оряхово
процесната „масивна барака за живеене“ попада в границите на три имота, а
именно: ПИ ********, ПИ ********и ПИ № *****, които към периода на нейното
реализиране /1991 г. – 1992 г./ не са били обособени като самостоятелни имоти. Строежът
не е изцяло разположен /а само с много малка част/ и в ***** в кв.9,
съществувал в РП на с.Ново Оряхово, одобрен със заповед №РД-1328/28.05.2020г.
на кмета на община Долни Чифлик. Тези два факта обосновават извода, че строежът
не е изграден в съответствие с издадените строителни книжа.
Следователно, правилно се явява достигнатото
от административния орган заключение, че строежът е незаконен и като такъв
подлежи на премахване, което не беше опровергано от жалбоподателката.
Релевираното в жалбата възражение относно
отмяната на заповед № 1272/17.06.2008 г. на Кмета на Община Долни чифлик, с
която е одобрен ПУП – ПРЗ на ПИ № ******, идентичен с ПИ с идентификатор ********по
КККР на с. Ново Оряхово, е неотоносима към издаването на обжалваната заповед за
премахване на незаконен строеж – „масивна барака за живеене“, поради което
административният орган не е имал задължение да обсъжда това обстоятелство.
Неоснователно в жалбата се твърди, че
процесният строеж – „масивна барака за живеене“, е търпим по смисъла на § 16,
ал. 2 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Съгласно § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ,
незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. – 30 юни 1998 г., но
неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и
ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември
1998 година. За приложението на хипотезата на цитираната правна норма следва да
са налице няколко кумулативни предпоставки, като строежът не само трябва да е
изграден в посочения период, но също така следва е допустим, като същият следва
и да е деклариран пред съответния одобряващ орган до 31.12.1998 година. В
случая е налице единствено първата предпоставка, визирана в цитираната преходна
разпоредба на ЗУТ, а именно: изграждането на процесния строеж – предмет на
оспорената заповед, в периода 8 април 1987 г. – 30 юни 1998 година.
Към момента на извършване на процесния
строеж – 1991 г. – 1992 г., са действали Законът за териториално и селищно устройство
/ЗТСУ/ /отм./ и ППЗТСУ /отм./. От събраните по делото доказателства, в т.ч.
заключението по СТЕ, се установи, че теренът, в който е изградена по-голямата
част от масивната барака за живеене, не е бил собственост на наследователя и не
е понастоящем собственост на жалбоподателката, тъй като тази територия попада
извън регулационните/строителните граници на населеното място. По делото няма
данни, че тази територия е от определените в чл. 108, ал. 7 от ППЗТСУ /отм./ -
/в редакцията, действаща към периода на реализиране на строителството, изм. –
ДВ, бр. 48 от 1985 г./ – места, предоставени за земеделско ползване, или личен
селскостопански имот, за които може да се допусне застрояване. Освен това,
цитираната разпоредба предоставя възможност единствено за разрешаване на строеж
на едноетажни постройки за сезонно ползуване, каквато очевидно процесната
масивна барака за живеене не е.
Налага се извод, че процесният строеж не е
допустим по разпоредбите, действали по време на извършването му /1991 г. – 1992
г./, тъй като е изграден почти изцяло в територия, която не е собственост на П.К.И.
– баща на жалбоподателката; територията, в която е изграден не е в
регулационните/строителните граници на населеното място, като същата не е от
терените, предоставени за земеделско ползване или от личните селскостопански
имоти на извършителя, извън регулация, където е допустимо застрояване в
определени параметри, в които не попада процесният обект – предмет на
обжалваната заповед за премахване.
Изградената масивна барака за живеене не е
допустима и по действащите към момента разпоредби на ЗУТ и на подзаконовите
нормативни актове по неговото прилагане, тъй като видно от приложените по
делото скици, както и от изготвените от вещото лице комбинирани скици, същият
попада в три имота, два от които не са собственост на жалбоподателката, за
които не е разработен ПУП и не е издадено разрешение за строеж. Освен това
попадащата част от процесния строеж в имот с идентификатор ***** по КК на с.
Ново Оряхово е извън урбанизирана територия, доколкото видно от приложената по
административната преписка скица № 15-325440/10.07.2017 г., ПИ с идентификатор *****
е с вид трайно предназначение на територията „земеделска“ и начин на трайно
ползване „селскостопански, горски, ведомствен път“. Съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗУТ, застрояване се допуска само ако е предвидено с влязъл в сила подробен
устройствен план и след промяна на предназначението на земята, когато това се
изисква по реда на специален закон. В случая не са изпълнени изискванията на
цитираната разпоредба.
Предвид гореизложеното не е налице втората
кумулативна предпоставка по § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, а именно: допустимост на
строежа по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ.
Освен това липсват данни в общинската
администрация същият да е деклариран до 31 декември 1998 година, което
обуславя липса и на третата предпоставка, визирана в посочената преходна
разпоредба на ЗУТ.
Тоест, не са налице две от трите
кумулативно предвидени предпоставки, за да се приеме, че строежът е търпим
съгласно ал. 2 на § 16 от ПР на ЗУТ.
Предвид периода на изграждане на процесния
строеж /1991 г. – 1992г./ нормата на § 127, ал. 1, изречение първо от ПЗР на ЗИД
на ЗУТ, на която се позовава жалбоподателката, е неотносима към настоящия
казус. Режимът на търпимост по ал. 1 на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ не е
приложим за всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001 г., тъй като
нормата на § 16 ПР на ЗУТ не е отменена и е действаща, с визираните в нея три
времеви периода – по ал. 1, ал. 2 и ал. 3. От това следва, че новите условия за
приемане търпимост на незаконен строеж по ал. 1 на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ
/в сила от 26.11.2012 г./ касаят строежите, изградени през нов, четвърти
период. Именно поради това при определяне на приложимия режим на търпимост е от
значение времевият период на извършване на незаконния строеж, тъй като са
налице успоредно действащи норми, регламентиращи режима на търпимост, с визирани
в тях конкретни изисквания, според периода на изграждането на незаконния
строеж. В същия смисъл е константната практика на ВАС, изразена в Решение №
205/07.01.2021 г., постановено по адм. дело № 1110/2020 г., II отделение, Решение №
14424/20.11.2020 г., постановено по адм. дело № 8547/2020 г., II отделение, Решение № 8947/12.06.2019
г., постановено по адм. дело № 699/2019 г., II отделение, Решение № 811/21.01.2019
г., постановено по адм. дело № 7649/2018 г., II отделение, Решение №
12546/17.10.2018 г, постановено по адм. дело № 3182/2018 г., II отделение, и други.
В разглеждания случай, както бе
отбелязано, с оглед момента на изграждане на процесния строеж /1991 г. – 1992
г./, е приложима нормата на ал. 2 на § 16 от ПР на ЗУТ, но поради неизпълнение
на две от трите кумулативно предвидени нея предпоставки, същият не следва да се
квалифицира като търпим.
Независимо от горното, дори да се приеме
приложимост на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, процесният строеж не може да
се приеме за търпим по смисъла на тази разпоредба по съображения, идентични с
изложените относно преценката за търпимост на основание § 16, ал. 2 от ПР на
ЗУТ.
Извод за търпимост на строеж – „масивна
барака за живеене“, разположен в части от три имота: ПИ ********, ПИ ********и
ПИ № ********по КК на с. //, общ. ///, не следва и от представените в хода на
съдебното производство доказателства, представляващи копие на административна преписка по заявление за издаване на
удостоверение за търпимост на строежите, находящи се в ПИ с идентификатор ********по
КККР на с. Ново Оряхово, между които попада и процесния. Видно от акта, с който
е приключило това административно производство, който е с изх. №
9400-53-629/06/2015 г. /л. 167-168 от делото/ и е приложен и по процесната
административна преписка, процедурата е приключила с отказ за издаване на
удостоверение за търпимост от главния архитект на Община Долни чифлик,
обективиран в документ с изх.№9400-53-6/29.06.2015г. Дори да беше издадено разрешение за търпимост,
същото не би могло да промени достигнатия от настоящата съдебна инстанция извод
за липса на предпоставките за признаване на процесния незаконен строеж за
търпим по смисъла на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1
от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Това е така, тъй като удостоверението за търпимост има
тежест единствено в производството пред нотариус, защото законът създава пречка
обект на прехвърлителна сделка да бъде незаконен строеж и единствено въз основа
на такова удостоверение може да се извърши сделка, но същото няма такава
доказателствена стойност, в който и да е друг процес, включително в настоящия –
арг. от § 16, ал. 1, изречение второ от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1, изречение
второ от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Предвид изложеното правилно ответният
административен орган е приел, че незаконният строеж не е търпим по смисъла на
§ 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Обжалваната заповед е издадена при
правилно приложение на материалния закон. Същата е в съответствие и с целта на
закона, която в конкретния случай е премахването на незаконни строежи, какъвто по
безсъмнен начин се доказа, че представлява процесната „масивна барака за
живеене“, разположена в части от три имота: ПИ ********, ПИ ********и ПИ № ********по
КК на с. //, общ. ///.
Гореизложеното налага обоснован извод за
неоснователност на подадената жалба, което налага същата да бъде отхвърлена.
При този изход на
правния спор, предвид направеното своевременно искане, съгласно чл. 143, ал. 4 и
чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ и като съобрази, че делото не се отличава с висока
степен на фактическа и правна сложност, съдът намира, че на ответната страна
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено
съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на
100,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2,
предложение последно от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на К.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу заповед № РД-1328/28.05.2020 г.
на кмета на община Долни чифлик, с която е наредено жалбоподателката, в
качеството си на собственик, да премахне за собствена сметка незаконен строеж –
„масивна барака за живеене“, разположен в части от три имота: ПИ ********, ПИ ********и
ПИ № ********по кадастралната карта на с. Ново Оряхово, гр. Долни чифлик
ОСЪЖДА К.П.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на община Долни чифлик
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: