Р Е Ш Е Н И Е
№ 785
гр.
Хасково, 25.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО,
в публично
заседание на четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ
БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА
КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА -
ИВАНОВА
при секретаря Дорета Атанасова и в присъствието на
прокурор Цвета Пазаитова от ОП- Хасково, като разгледа докладваното от съдия
Костова АНД (К) № 824
по
описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
касационно по реда на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по
касационна жалба от Т.С.М. ***, подадена чрез адв. Г.И.П., с посочен адрес: ***,
против Решение №137 от 30.07.2020 г., постановено по АНД №59 по описа на
Районен съд – Свиленград за 2020 г.
В касационната
жалба се твърди, че решението на районния съд било неправилно и
незаконосъобразно. Сочи се, че при решаване на делото съдът неправилно тълкувал
разпоредбата за установените прагове за безмитен внос, предвидени в чл.51а,
ал.4, т.1, предложение второ от ППЗДДС, вр. чл.58, ал.7 от ЗДДС (40 броя
цигари, респективно 2 бр. кутии), като едно от възможните условия за
освобождаване от плащане на акциз, съгласно чл.21, ал.1, т.4 от ЗАДС. Най-малко
следвало да се намали санкцията с продажната цена на две кутии, умножена по
2/200 %/, по смисъла на чл.233, ал.3 от ЗМ. Решаващият съд не възприел, че част
от процесните цигари били на свидетеля И. М., което се установило, както с
гласните доказателства, така и с приложените касови бележки /поименни/ за
закупуване на цигарите. Неправилното тълкуване на фактите се явявало съществен
порок, който нарушил правото на защита на лицето. Моли се за отмяна на
обжалваното решение.
Ответникът, чрез
процесуален представител моли да бъде оставено в сила решението на районния
съд. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ТД
Южна морска.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна, а решението на
Районен съд – Свиленград за правилно и законосъобразно, поради което моли да
бъде оставено в сила.
Касационната инстанция, като се
съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора
касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и
служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на
решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу
неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
С обжалваното
Решение №137 от 30.07.2020 г., постановено по АНД №59/2020 г., Районен съд – Свиленград
е потвърдил Наказателно постановление №1267/2019 от 20.12.2019г., издадено от Заместник-директор
на Териториална Дирекция Южна морска, с което се отнемат в полза на Държавата
от Т.С.М., на основание чл.233, ал.6, във връзка с чл.233, ал.3 от Закон за
митниците (ЗМ) цигари Karelia slims – 55 кутии, с продажна цена 286.00 лева (пункт I от НП) и се
налага на Т.С.М., на основание чл.233, ал.3 във връзка с чл.233 ал.1 от ЗМ административно
наказание глоба в размер на 572.00 лева, представляваща 200 % от продажната
цена на стоката по пункт I от НП (пункт II от НП), като със същото решение
съдът е осъдил жалбоподателя Т.С.М. с ЕГН ********** *** да заплати на Агенция
„Митници“ – отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“ сумата в
размер на 80,00 лв., представляващи извършени разноски по осъществена
юрисконсултска защита.
За да потвърди наказателното
постановление, районният съд е посочил, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП. Приел е за
установено, че Т.С.М. е извършил описаното в АУАН и НП нарушение, поради което
правилно била ангажирана административно-наказателната му отговорност на
посоченото в НП основание. Наред с горното, съдът е счел, че нарушението не
може да се третира като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Посочил е, че
наложената на жалбоподателя глоба е правилно определена, както и правилно и
законосъобразно били отнети в полза на Държавата описаните в НП цигари.
Настоящата
инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при напълно
изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз
основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален
ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на
събраните по делото доказателства. В случая, видно от представените по делото
доказателства, е спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на
обжалваното НП, в каквато насока са и изводите на районния съд.
При
правилно установената от районния съд фактическа обстановка, настоящата
инстанция приема изводите на същия относно обстоятелството, че описаното в НП
нарушение е доказано от обективна и субективна страна. Съгласно чл.233, ал.1 от
ЗМ, който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за
това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното
не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от
100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките, или при износ –
стойността на стоките, като в ал.3 е предвидено, че когато за извършване на
нарушението по ал.1 е използвано превозно или преносно средство с тайник или
когато предмет на митническа контрабанда са акцизни стоки или забранени за внос
или износ стоки, глобата е от 200 до 250 на сто върху митническата стойност на
стоките при внос или стойността на стоките при износ, а в случаите на
контрабанда на тютюневи изделия - от 200 до 250 на сто от продажната им цена.
За да е
осъществен съставът на това административно /митническо/ нарушение, е
необходимо да се пренася или превозва стока през държавната граница, да няма
разрешение на митническите органи – т. е. да е забранено пренасянето или
превозването на такава стока или да няма знание на митническите органи, т. е.
стоката да не е представена, декларирана или обявена пред митническите органи.
От
доказателствата по делото е безспорно, че на установената дата и място на
извършване на нарушението, административно наказаното лице е осъществило
виновно фактическия състав на нарушението. Съставомерността на извършеното
деяние и вината на нарушителя са били правилно установени от съда, който е
обсъдил твърденията на жалбоподателя в първоинстанционното производство и
аргументирано ги е приел за неоснователни.
Настоящата
инстанция споделя извода на районния съд, че в случая размерът на наказанието е
правилно определен. В случая е наложено наказание глоба в минималния предвиден в
чл.233, ал.3 от ЗМ размер. Правилно е приложен от наказващия орган и чл.233
ал.6 от ЗМ с отнемане на процесните стоки в полза на Държавата, предвид
осъщественото нарушение.
Неоснователни
са наведените в касационната жалба доводи, че при решаване на делото съдът
неправилно тълкувал разпоредбата за установените прагове за безмитен внос,
предвидени в чл.51а, ал.4, т.1, предложение второ от ППЗДДС, вр. чл.58, ал.7 от ЗДДС (40 броя цигари, респективно 2 бр. кутии), като едно от възможните условия
за освобождаване от плащане на акциз, съгласно чл.21, ал.1, т.4 от ЗАДС, както
и твърденията, че най-малко следвало да се намали санкцията с продажната цена
на две кутии. Действително съгласно чл.21, ал.1, т.14 от ЗАДС, от плащане на
акциз се освобождават акцизни стоки, които се внасят с личния багаж на пътници,
при условие че този внос е освободен от данък върху добавената стойност, а
съгласно чл.51а, ал.4, т.1 от ППЗДДС, безмитният внос се разрешава поотделно за
всеки пътник при всяко пътуване, като количествените прагове за тютюневи
изделия: цигари - 200 броя за въздушните пътници и 40 броя за останалите
пътници. Цитираните разпоредби за освобождаване от акциз и безмитен внос са
приложими само в случаите, когато при въвеждането им на територията на
страната, стоките са надлежно манифестирани. При неправомерно поведение от
страна на вносителя по въвеждане на стоките на територията на страната, не би
могло да се разреши безмитен внос, респективно освобождаване от дължим акциз.
Предвид
гореизложеното, като е потвърдил наказателното постановление изцяло, районният
съд правилно е приложил закона. Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни, поради което обжалваното решение
като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде
оставено в сила.
Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, поради което на ответника - ТД „Южна морска“ към Агенция „Митници“, се
следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за настоящата
инстанция, определено съобразно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната
помощ, във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №137 от 30.07.2020г., постановено по АНД №59 по
описа на Районен съд – Свиленград за 2020 година.
ОСЪЖДА Т.С.М. ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
Териториална Дирекция „Южна морска“ към Агенция „Митници“, сумата в размер на
80 /осемдесет/ лева разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение, за защита
пред настоящата инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.