Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. Карлово, 02.09.2019 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори
наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и седми август две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Донкова- Кутрова
с
участието на секретаря Ангелина Господарска, като разгледа НАХД № 477 по описа
на Карловски районен съд за 2019 година, докладвано от съдията, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 18-0281-001041/15.10.2018
година на Началника н.Р.н.М.К.н.Н.К. ЕГН
********** ***, на основание чл. 174 ал. 3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, както и на
основание Наредба № Iз 2539 на МВР са отнети 12 контролни точки за
нарушението.
Недоволен от наказателното
постановление е останал жалбоподателят К.
и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен
срок. Счита, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно,
излага съображения за допуснати процесуални нарушения в хода на
административно-наказателното производство, засягащи правото му на защита. Моли
същото да бъде отменено. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител
поддържа жалбата, като основание за отмяната на оспореното наказателно
постановление сочи, че на жалбоподателят не е връчен препис от акта за
установяване на административното нарушение.
Ответната по жалбата страна – Р.н.М.К.
редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото
гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя Б.Н.
и свидетеля А.Х. и приложените и приети
писмени такива- заповед № 8121з- 515/14.05.2018г., заповед №
8121К-2057/18.06.2015г., справка за нарушител/водач, докладна записка, АУАН бл. № 977613/17.09.2018г., талон за
медицинско изследване, съдът намира за установено следното:
На 17.09.2018г. свидетелите Н. и Х., служители н.Р.н.М.К.
изпълнявали служебни задължения по контрол безопасност на движението по
пътищата. Около 03.45ч. в с. А., на ул. „Т.“ до № 21 спрели за проверка лек
автомобил марка „БМВ Х5“ с поставени регистрационни табели с № ***, управляван от жалбоподателя К.. Тъй като на
служителите н.Р.н.М.К. направило впечатление, че жалбоподателят лъха на
алкохол, му предложили да бъде изпробван за употреба на такъв с техническо
средство, на което отказал. Бил му написан талон за медицинско изследване, като
жалбоподателят отказал да избере друг начин за изследване и отказал да го
получи, удостоверено с подпис на свидетел.
За констатираното срещу жалбоподателя бил съставен
процесният АУАН, в който нарушението било квалифицирано по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП
за това, че на 17.09.2018г. около 03.45ч.
в с. А., на ул. „Т.“ до № 21 управлява лек
автомобил марка „БМВ Х5“ с поставени регистрационни табели с № ***, по данни на
водача негова собственост и отказва да му бъде извършена проверка с техническо
средство дрегер Алкотест 7510 с № ARBA-0091 за
установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълнява предписанието за
медицинско изследване и взимане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, издаден талон
за изследване № 0034510/17.09.2018г.
Жалбоподателят
се запознал със съдържанието на акта, но отказал да го подпише и да получи
екземпляр от него, удостоверено с подпис
на свидетел.
На 15.10.2018г. компетентният орган, Началникът н.Р.н.М.К.
е издал атакуваното наказателно постановление, с което на К., на основание чл.
174 ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и на
основание Наредба № Iз 2539 на МВР са
отнети 12 контролни точки за нарушението, тъй като отказва проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не
изпълнява предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, като обстоятелствата по
извършване на нарушението са отразени по идентичен начин с тези в АУАН.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав
следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност, като не констатира пороци в съдържанието и
процедурата, които да налагат отмяна. Съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, редовно
съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила за вписаното в тях до
оборване на същото. Доколкото актът е редовно съставен, то съобразно тази
законова презумпция, установеното в него се ползва с доказателствена сила.
В случая фактическите констатации в АУАН не се
опровергават, а се подкрепят от гласните доказателства по делото. От
показанията на актосъставителя и свидетеля се установява, че жалбоподателят е
отказал да му бъде извършена проверка за
употреба на алкохол с техническо средство Дрегер, не е избрал и друг начин за
изследване и отказал да получи издадения му талон.
Съдът кредитира
показанията на актосъставителя и свидетеля. Същите са пълни, последователни,
вътрешно непротиворечиви и в унисон и с писмените доказателства по делото. От
страна на жалбоподателя не се и оспорват констатациите по акта.
При така приетата и изложена фактическа обстановка
съдът счита, че жалбоподателят е осъществил с действията си състава на
административното нарушение по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, действаща
към извършване на нарушението, водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.
Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил
нарушението, за което е санкциониран. Констатациите по акта не са опровергани
от доказателствата в производството пред съда. Отразеното в него е изцяло
потвърдено и от гласните доказателства по делото, които категорично установят,
че жалбоподателят, който лъхал на алкохол, отказал както проверката с
техническо средство за установяване употребата на алкохол, така и другите начини
за изследване, както и отказал да получи издадения му талон.
От съдържанието на оспореното наказателно
постановление е видно, че е изписано словесно точно в какво се е състояло
нарушението на жалбоподателя, което покрива изцяло състава на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, съдържащ едновременно правило за поведение и санкцията за неизпълнението
му. Разпоредбата на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП съдържа две хипотези, при първата се
санкционира водачът, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол, при втората- ако не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му. Редът, по който се установява употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства към датата на
нарушението се регламентира от Наредба №
1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно същата в редакцията, действаща към датата на нарушението-
чл. 3 ал. 1 при извършване на проверка на място от контролните органи употребата
на алкохол се установява с техническо средство. Чл. 3 ал. 2 от Наредбата посочва случаите на установяване на
употребата на алкохол чрез с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието
на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен
анализатор), или с химическо лабораторно изследване, когато: лицето откаже извършване на проверка
с техническо средство; лицето не приема показанията на техническото средство; извършената
проба с техническо средство е некачествена или невалидна; физическото състояние
на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство. За целта
на изследването, се издава талон за медицинско изследване, който се връчва на
водача. В случая жалбоподателят е осъществил нарушение на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, тъй като след като е отказал да бъде изпробван с техническо средство, е
отказал и другите видове изследване. Смисълът, вложен от законодателя, е да се
установи употребил ли е съответният водач на МПС алкохол и при положение, че
откаже проверката с техническото средство, то е длъжен да изпълни предписанието
за другите видове изследване, което също е отказал.
Размерът на наложеното наказание е съобразен с нормата
на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, която предвижда глоба и лишаване от право да управлява
МПС във фиксиран размер, съотв. 2000лв. и две години. Предвид изложеното, съдът
намира атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено. Правилно е определен и броя на отнетите
контролни точки, които за нарушение по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП са именно 12.
Неоснователно е позоваването за нарушение на чл. 43 ал.
5 от ЗАНН, Твърди се, че препис от АУАН не е бил връчен на жалбоподателя, като
същевременно не се отрича, че същият сам е отказал да го подпише и получи. Видно
от процесния АУАН, същият действително не е бил връчен на жалбоподателя.
Въпреки това съдът намира, че в случая не е допуснато процесуално нарушение,
като не е налице и неспазване на правилото по чл. 52 ал. 2 ЗАНН. Това е така,
защото видно от самия АУАН същият е бил връчен при отказ, който е бил редовно
оформен според правилата на процесуалния закон. Жалбоподателят в качеството му
на лице, срещу което е съставен актът, е отказал да подпише както самия АУАН,
така и разписката за връчване на препис от същия. Отказът му е удостоверен с
подписа на един свидетел, чиито три имена и служебен адрес са отбелязани в
акта, което не се оспорва по делото. Връчването на АУАН при отказ представлява
редовно връчване, щом са налице законовите предпоставки за това и е спазена
процедурата по удостоверяване на отказа, както е в случая. След като лицето,
срещу което е съставен АУАН, по собствена воля е отказало да получи препис от
него, то наказващият орган няма да допусне нарушение на процедурата по ангажиране
на отговорността на лицето, ако не върне акта на актосъставителя, доколкото
същият вече се счита за редовно предявен.
По изложените съображения наказателното постановление
следва да бъде потвърдено.
По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
18-0281-001041/15.10.2018 година на Началника н.Р.н.М.К. с което на Н.К. ЕГН ********** ***, на основание чл. 174 ал.
3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174
ал. 3 от ЗДвП, както и на основание
Наредба № Iз 2539 на МВР са отнети 12 контролни точки за нарушението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – П. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
АГ.