Решение по дело №9195/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261061
Дата: 5 април 2021 г. (в сила от 5 април 2021 г.)
Съдия: Мария Димитрова Личева
Дело: 20205330109195
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

 

Номер 261061                              Година 05.04.2021                              Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                                        ХІІІ граждански състав

На осми март                                                    две хиляди и двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

 

Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 9195 по описа за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид:                 

                   Производството е по установителен иск по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК.

                  Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ……., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,  представлявано от Д...Б..., чрез пълномощника К...В...М..., Ю..., с която се иска от съда да признае за установено по отношение на И.З.Д. ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, съществуването на вземането на следните суми, както следва:

·         9 358,84 лева – представляващи главница за периода от 5.11.2018 г. до 5.12.2021 г., по отношение на които е обявена преде изискуемост считано от датата на получаване на настоящата искова молба;           

·         5 837,56 лева представляващи договорна лихва за периода от 5.11.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 10.01.2020 г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост;

·         1 333,72 лева представляващи обезщетение за забава, дължими за периода от 6.11.2018 г. до датата на предявяване на настоящия иск в съда;

·         законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване настоящия иск  до окончателното изплащане на задължението.

            Претендира разноски.

                  Ищецът твърди, че на било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата , на основание чл. 99 от ЗЗД, между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Твърди, че Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

            Приложение № 1 от представляващо неразделна част от договора за прехвърляне на вземания, било представено само с данните на длъжника И.З.Д., тъй като данните на останалите длъжници били защитени съгласно Закона за защита на личните данни /чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1,2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/.

            Съгласно договора за цесия от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството си на цесионер се задължила от името на цедента да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците. Ищцовото дружество имало изрично пълномощно от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България", в качеството му на универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда на чл.99, ал.З от ЗЗД.

            В изпълнение на изискванията на закона, на ответника било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, уведомление за извършената цесия, както и за настъпилата предсрочна изискуемост на процесното вземане от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Ф.." с изх. № ….Писмото се е върнало в цялост с отбелязване върху обратната разписка „непотърсена“ пратка. На ищцовото дружество изпратило до ответника повторно уведомление за извършената цесия, ведно с уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на вземането с изх….. но писмото отново се върна в цялост.

            Към настоящата искова молба представя и моли съда, да приеме копие от уведомление за извършената цесия ведно с уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост с изх. №…., изпращано до длъжника от името на "БНП Париба Пърсън Файненс С.А., Ф чрез клона му в Р Б в качеството му на универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземанията ЕАД, което да връчи на ответника заедно с исковата молба и приложенията към нея, в сГ че последният оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата продажб вземания, както и за настъпилата предсрочна изискуемост.

            Относно автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост на цяло задължение, включващо неплатената главница, както и възнаградителни лихви, моли съда, да вземе предвид следното:

            Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. С подписването на договора страните са договорили дължимостта на пълния размер на възнаградителната лихва независимо от автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост на вземането, предвид което със заявлението за издаване на заповед за изпълнение се претендира неплатената главница, както в целия й остатъчен размер, така и размерът на действителния остатък между начислената възнаградителна лихва при подписване на договора и платената възнаградителна лихва до датата на входиране на заявлението в съда, като в настоящия случай се позовавам на постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 99/01.02.201 Зг. на ВКС по т.д.№ 610/2011 г., I т.о, ТК.

            Твърди, че мотивите към т. на Тълкувателно решение № г. по тълк. дело № .. които макар и да разрешават сходна хипотеза, не са приложими в конкретния случай, поради следните съображения: цитираният тълкувателен акт разглеждал вземане, произтичащо от договор за банков кредит, като заключава, че предсрочната му изискуемост настъпва с неплащането или при настъпване на съответни обстоятелства едва след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката - кредитор по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417 т. 2 от ГПК и чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции. Дружество, предоставило кредита, предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение към датата на отпускане на кредита, се категоризира като небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за кредитните институции, която посочената разпоредба дефинира като лице, различно от кредитна институция/банка/ и инвестиционен посредник, чиято основна дейност е извършване на една или повече от дейностите: 17 по чл. 2, ал. 2, т. 1, 2, 6 - 13 от ЗКИ; 27 придобиване на участия в кредитна институция или в друга финансова институция; 37 отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. За разлика от кредитните институции /банките/, финансовите такива могат да осъществяват ограничен обем банкови дейности, което оправдава и нормативното разрешение същите да не подлежат на лицензионен режим и дейността им да се урежда с подзаконов акт - Наредба № за финансовите институции /обн., ДВ, бр. , издадена от БНБ. Стопанската активност на финансовите институции не била подчинена на Закона за кредитните институции и респективно неговият чл. 60, ал. 2 се явявал неприложим за тях. Правната рамка на сключваните от финансовите институции договори за кредит обхващала нормите за заема за потребление в Закона за задълженията и договорите и тези на действащия Закон за потребителския кредит, като извън нея оставали относимите към банковото кредитиране разпоредби на чл. 430 - чл. 432 от ТЗ. Това становище било застъпено в постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 99/01.02.201 Зг.на ВКС по т.д.№ 610/2011 г.,I ТО, ТК, съгласно което в случаите, когато заемът е предоставен от небанкова финансова институция, клаузата, включена в договор за заем за потребление, за предсрочна изискуемост, при настъпването на определени условия и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума, не противоречи на свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД, като с тази уговорка длъжникът изгубвал преимуществото на срока и последиците за него са аналогични на изгубването на това преимущество по чл.71 от ЗЗД. Повече от това, в този случай настъпвала предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви и такси. Правната рамка на сключваните от небанкови субекти от категорията на ищцовото дружество договори за кредит обхваща нормите на заема за потребление в ЗЗД и тези на Закона за потребителския кредит, като извън нея остават относимите към банковото кредитиране разпоредби на чл.430-432 от ТЗ. Поради неприложимост на чл.60, ал.2 от ЗКИ в отношенията на небанковите кредитодатели с техните' клиенти липсва нормативна опора за настъпване последиците на автоматичната предсрочна изискуемост да се въвеждат допълнителни преюдициални условия извън договорно утвърдените, поради което механичната аналогия с трактовката на т.18 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№ 4/201 Зг.,ОСГТК, не следва да се допуска. Настъпването на предсрочната изискуемост по право с изтичане на определения от страните в договора срок, без да е необходимо никакво допълнително волеизявление или уведомление от кредитора до длъжника, е споделено от ВКС в Определение №748/12.11.2013 г. по ч. т. д. №3559/2013 г. на II ТО, което се приема и от PC- Я в Решение №825/ 20.12.2018 г. по гр. д. №1547/2018 г. по описа на същия съд. Същото становище е възприето в практиката и на други съдилища по отношение настъпване на предсрочна изискуемост за небанковите финансови институции- Решение № 59 от 16.02.2016 г. по в. гр. д. № 1425/2015 г. на ОС- В Т Определение № 4586 от 14.10.2015 г. по в. гр. д. № 824/2015 г. на ОС- Б).

            Твърди, че процесното вземане произтича от подписания на договор за потребителски кредит с № между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като Кредитор и И.З.Д. като Кредитополучател, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждали от Договора за потребителски кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит бил равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, а именно: 10500,00 лв. Страните били постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, при която застрахователната премия да бъде платена директно на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД. Застрахователната премия е в размер на 2362,20 лв. и е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“, част е от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска“ и съгласно погасителния план на договора за заем била включена в размера на договорната лихва. Съгласно условията на сключената застраховка, при неплащане на текуща месечна застрахователна премия на съответния падеж на погасителната вноска застрахователното покритие се прекратявала автоматично, предвид което за периода считано от по задължението не били начислявани месечни застрахователни премии, съответно не се претендирали и с настоящото заявление.

            Предоставянето на посочената по-горе сума съставлявало изпълнение на задължението на Кредитора да предостави заема и създава задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле „брой погасителни вноски“. Погасителните вноски по предходното изречение съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 25862,40 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 15362,40 лв.

            На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 431,04 лв., при първа погасителна вноска 5.01.2017 г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска.

           Твърди, че крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Въпреки цитираната разпоредба до длъжника заедно с уведомлението за цесия било изпратено и Уведомително писмо, отпечатено на гърба на уведомлението за цесия, с което бил уведомен, че по отношение на вземанията по договора за кредит била обявена предсрочна изискуемост считано от датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост, а иммено

            Твърди, че съгласно условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обещетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 6.11.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 1333,72 лева.

            Моли съда, да приложи разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК в съответствие с дадените указания в т. 9 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че съдът следва да вземе под внимание всички падежирали вноски до приключване на съдебното дирене, настъпването на които падежи се явяват нововъзникнали факти от значение за спорното право съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК /в тази насока Решение № 184 от 4.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 60361/2016 г, IV г. о., ГК и Решение № 15/09.05.2017 г. по търг. д. № 60034/2016 г. на l-во гр. отд. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК/.

            ОТВЕТНИКЪТ И.З.Д. ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, не взема становище по исковете, не депозира отговор на исковата молба по смисъла на чл.131 от ГПК.

            С оглед посочените в исковата молба твърдения и представените по делото доказателства съдът намира предявените искове за вероятно основателни, поради което при наличие на предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239, ал. 1 ГПК ще ги уважи, като бъде признато за установено дължимостта на претендираните суми в размер на: 9 358,84 лева, представляващи главница за периода от 5.11.2018 г. до 5.12.2021 г., по отношение на които е обявена преде изискуемост считано от датата на получаване на настоящата искова молба; 5 837,56 лева представляващи договорна лихва за периода от 5.11.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 10.01.2020 г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; 1 333,72 лева представляващи обезщетение за забава, дължими за периода от 6.11.2018 г. до датата на предявяване на настоящия иск в съда; законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване настоящия иск  до окончателното изплащане на задължението.

                        По отношение на разноските:

                        В хода на заповедното производство заявителят „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, е направил разноски в общ размер на 380,60 лева за държавна такса  и юрисконсулско възнаграждение, като същите са залегнали в заповедта за изпълнение.

                        Съобразно т. 12 от ТР № 4/2014 г. разноските, сторени в заповедното производство, включително когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, следва да се присъдят с решението по исковото производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив. Предвид уважаването на иска, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски, така както същите са залегнали и в заповедта за изпълнение.

                        А на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените в хода на настоящото производство разноски, които за ищеца са в размер на 430,00 лева, от които 330,00 лева за държавна такса и 100,00 лева за Ю...ско възнаграждение.

            Воден от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

         

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.З.Д. ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, че „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК…. със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,  представлявано от Д...Б..., чрез пълномощника К...В...М..., Ю..., има вземане спрямо нея в размер на: 9 358,84(девет хиляди триста петдесет и осем лева и 84 ст.) лева, представляващи главница за периода от 5.11.2018 г. до 5.12.2021 г., по отношение на които е обявена преде изискуемост считано от датата на получаване на настоящата искова молба; 5 837,56(пет хиляди осемстотин тридесет и седем лева и 56 ст.) лева представляващи договорна лихва за периода от 5.11.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 10.01.2020 г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; 1 333,72(хиляда триста тридесет и три лева и 72 ст.) лева представляващи обезщетение за забава, дължими за периода от 6.11.2018 г. до датата на предявяване на настоящия иск в съда; законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване настоящия иск – 06.02.2020 г.  до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена  Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №  1899 по описа за 2020 г. на РС - Пловдив, ХІХ - ти гр. състав.                

                        ОСЪЖДА И.З.Д. ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, да заплати на  „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ….със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,  представлявано от Д...Б..., чрез пълномощника К...В...М..., Ю..., сумата от 380,60(триста и осемдесет лева и 60 ст.)лева разноски по направени в хода на заповедното производство, развило се по ч.гр.д. №  1899 по описа за 2020 г. на РС - Пловдив, ХІХ - ти гр. състав.               

                        ОСЪЖДА И.З.Д. ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, да заплати на  „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,  представлявано от Д...Б..., чрез пълномощника К...В...М..., Ю..., сумата от 430,00(четиристотин и тридесет)лева, разноски по настоящото производство.

                        РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария Личева- Гургова.

 

 

Вярно с оригинала.

М.Х.