Определение по дело №4481/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1548
Дата: 6 декември 2021 г. (в сила от 6 декември 2021 г.)
Съдия: Ралица Манолова
Дело: 20211100604481
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 12 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1548
гр. София, 06.12.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Петър Стоицев

Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100604481 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.
Постъпил е протест от прокурор при СРП срещу определение от 30.09.2021 г.,
постановено по н.ч.д № 5976/2021 г., по описа на СРС, НО, 105-ти състав, с което се
отменя постановление от 18.03.2021 г. за прекратяване на наказателното производство
по досъдебно производство № 358/2017 г. по описа на СО – СГП, пр. пр. № 45332/2016
г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1 от НК.
В протеста на прокурора при СРП се твърди, че определението е неправилно и
се прави искане да бъде отменено, а постановлението за прекратяване да бъде
потвърдено. Поддържа се, че в постановлението за прекратяване на наказателното
производство държавното обвинение е посочило доказателства, респ. е извършило
анализ на същите, за да се формира извода за наличие на основанието по чл. 243, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
Въззивният съд, като прецени изложените в протеста доводи и
съдържанието на атакуваното определение, намира за установено следното.
Досъдебно производство № 358/2017 г. по описа на СО – СГП, пр. пр. №
45332/2016 г. по описа на СРП, е образувано по жалба с вх. № 17803/15.11.2016 г. от
А.И.Б. с постановление на СРП от 14.03.2017 г. срещу неизвестен извършител за това,
че на неустановена дата през 2015 г. в гр. София с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил заблуждение у А.И.Б., че ще извършат съвместна стопанска дейност
на територията на Република Южна Африка (ЮАР) и с това му причинил имотна
вреда в размер на 700 000,00 (седемстотин хиляди) щатски долара, като измамата е в
особено големи размер – престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1 от НК.
В хода на досъдебното производство не са били привлечени лица като
обвиняеми.
Прекратяването, което е било предмет на разглеждане в първоинстанционното
съдебно производство, е второ по ред. За първи път наказателното производство е
прекратено с постановление от 02.04.2019 г. на СРП, в което е изложено, че
държавното обвинение е намерило, че следва да кредитира показанията на свидетелите
И.Т. и К.Б., а тези на свидетелите А. Б. и Р.И. са приети за противоречиви. Оттук е
1
изведен правен извод за възникнали търговско-правни отношения между двете
дружества с подписаните между тях договори за заем и за покупко-продажба, а не за
наличие на съставомерните признаци на престъплението измама. С определение от
03.05.2019 г., постановено по н.ч.д. № 7075/2019 г. по описа на СРС, НО, 5-ти състав,
постановлението е било потвърдено, като А.И.Б. е оспорил правилността му пред
въззивния съд. СГС, НО, I-ви въззивен състав с определение от 21.08.2019 г.,
постановено по в.н.ч.д. № 3110/2019 г., е отменил определението на СРС и
постановлението за прекратяване на наказателното производство и делото е върнато на
прокуратурата за продължаване на процесуалните действия по него.
В изпълнение на указанията е разпитан допълнително св. А. Б. и е проведена
очна ставка между А. Б. и К.Б.. След извършване на тези действия по разследване с
постановление от 18.03.2021 г. прокурорът повторно е прекратил наказателното
производство, като е изложил същите мотиви като тези в първото постановление за
прекратяване. А. Б. е подал жалба срещу постановлението, с която са оспорени
фактическите и правни изводи на прокурора.
С определението от 30.09.2021 г., предмет на настоящата въззивна проверка,
СРС е приел, че в постановлението не са изложени мотиви защо са кредитирани едни
доказателства за сметка на други и не е извършен анализ на събрания доказателствен
материал, поради което на основание чл. 243, ал. 5, т. 3 НПК е отменил
постановлението за прекратяване.
За да извърши преценка на законосъобразността на определението на СРС,
въззивният съд на първо място обсъди съдържанието на атакуваното пред него
постановление за прекратяване на наказателното производство и прие, че е годен за
проверка прокурорски акт.
На следващо място, въззивният съд установи, че крайният правен извод на
проверяваното определение за отмяна на постановлението за прекратяване на
наказателното производство, е правилен.
Разпоредбата на чл. 243 от НПК определя правомощието на прокурора да
прекрати наказателното производство при изрично определени от закона
предпоставки. По тази причина, както и поради изискването на чл. 199, ал.2 НПК,
постановлението за прекратяване на наказателното производство следва да бъде в
достатъчна степен мотивирано. Мотивите e необходимо да съдържат макар и кратък,
но в достатъчна степен обоснован анализ на събраните в хода на разследването
доказателства, както и подвеждането им под хипотезата на конкретна правна норма.
По делото са събрани доказателства в следния смисъл:
- разпитани са като свидетели И.М.Т. (л. 6 от ДП – том 1, л. 32-37 от ДП – том
3), К. Д.Д. (л. 7 от ДП – том 1, л. 29-31 от ДП – том 3), К.К.Б. (л. 8 от ДП – том 1, л. 38-
41, 58-59 от ДП – том 3), А.И.Б. (л. 9-10, 125-126 от ДП – том1, л. 49-57, 107 от ДП –
том 3, л. 18-24 от ДП – том 4), Р. Л.И. (л. 42-45, 139-141 от ДП – том 3), Б.М.Т.в (л. 46-
48, 137-138 от ДП – том 3);
- проведена е очна ставка между Б.М.Т.в и К.К.Б. (л. 60-61 от ДП – том 3) и
между К.К.Б. и А.И.Б. (л. 25-28 от ДП – том 4);
- събрани са следните писмени доказателства: копие на решение, прието на
събрание на „123 И.“ ЛТД; хронологични отчитания на „О.Е.Т.“ ЕООД; отчети по
сметка на „О.Е.Т.“ ЕООД; множество документи на чужд език; договор за заем от
18.06.2015 г. между „ОЕТ О.Е.Т.“ ООД и „123 И.“ Лтд.; договор за покупко-продажба
от 10.06.2015 г. между „ОЕТ О.Е.Т.“ ООД и „123 И.“ Лтд. и приложение № 1 към него;
два броя удостоверения за акции; актуално състояние на „123 И.“ Лтд; банкови
извлечения, доказващи извършените плащания по договор за заем от 18.06.2015 г.;
2
фактури, издадени по договор за покупко-продажба от 10.06.2015 г.; митнически
документи по договор за покупко-продажба от 10.06.2015 г.; оборотни ведомости и
хронологични отчитания на „О.Е.Т.“ ЕООД; протокол за доброволно предаване от
31.05.2018 г.; справка за „123 И.“ Лтд.; договор за покупко-продажба между „123 И.“
Лтд. и „123 НЕТ СПТ“ Лтд. и анекс А и Б към него; протокол от заседание на
акционерите от 30.04.2018 г.; разрешение за работа на А.И.Б. от 28.05.2015 г.
Настоящата съдебна инстанция се солидаризира изцяло с извода на първата, че
постановлението на СРП е немотивирано, което съставлява самостоятелно основание
за неговата отмяна. От текста на постановлението не може да се установи въз основа
на какви доказателства прокуратурата е достигнала до правния си извод, че липсват
данни за извършено престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1 от НК. Цитирани са
части от показанията на свидетелите К.Б., Б. Т., А. Б. и Р.И. без същите да бъдат
обсъдени в цялост и да бъдат анализирани във връзка с останалия събран
доказателствен материал. Прокурорът е приел като достоверни показанията на
свидетелите И.Т. и К.Б., като е посочил, че същите се подкрепят от писмените
доказателства, но без да ги анализира и съпостави с показанията на останалите
свидетели. Също така, представителят на държавното обвинение е изложил, че са
налице противоречия в показанията на А. Б. и Р.И., но не е посочил в какво точно се
изразяват тези противоречия. Прокурорът не е изпълнил задължението си да изложи
мотиви защо кредитира показанията на първата група свидетели, а на втората – не.
Въззивният съд установи и че липсва каквото и да било обсъждане на събраните по
делото писмени доказателства. На практика това води до липса на доказателствен
анализ, поради което и правният извод се явява немотивиран и необоснован.
Въззивният съд намира, че прокурорът е направил своите фактически и правни
изводи без да вземе предвид всички установени по делото обстоятелства и събрани
доказателства, поради което счита, че постановлението за прекратяване на
наказателното производство е незаконосъобразно и необосновано, доколкото
формираните в него фактически и правни изводи са необосновани и при непълна
оценка на доказателствата.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че определението на СРС е
правилно, тъй като констатираните в него недостатъци на постановлението за
прекратяване на наказателното производство са действително допуснати и налагат
отмяната му, доколкото представляват отстраними съществени процесуални
нарушения при формиране на вътрешното убеждение на прокурора, а СРП следва да
изпълни задължителните указания, които са й дадени с определението на СРС и с
настоящото определение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Софийски
градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 30.09.2021 г., постановено по н.ч.д №
5976/2021 г., по описа на СРС, НО, 105-ти състав, с което се отменя постановление от
18.03.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 358/2017 г. по описа на СО – СГП, пр. пр. № 45332/2016 г. по описа на
СРП, водено за престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1 от НК.
ВРЪЩА на СРП делото за изпълнение на задължителните указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4