Решение по дело №1336/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 14
Дата: 26 януари 2022 г. (в сила от 26 януари 2022 г.)
Съдия: Емилия Колева
Дело: 20211000601336
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 14 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. София, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков

Емилия Колева
като разгледа докладваното от Емилия Колева Наказателно дело за
възобновяване № 20211000601336 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422, ал.1, т. 5 НПК.
Постъпило е искане от Главния прокурор на Р България за
възобновяване на наказателно частен характер дело № 8068/21г. на Софийски
районен съд, НО, 22 състав.
Предмет на искането е определение № 1183 от 05.10.2021г. по ЧНД
№ 8068/21г. на Софийски районен съд, НО, 22 състав, с което е извършено
групиране на наложени на осъдения Д. А. М. наказания „лишаване от
свобода“ и му е определено едно общо такова в размер на една година и шест
месеца.
В искането се поддържа, че съдебният акт е непълен - липсват
мотиви към него, които са задължителни съгласно чл.34 от НПК и чл.305,
ал.3 от НПК. Сочи се, че съдът е разполагал със справка за съдимост и
справка за изтърпените наказания от осъдения М., но не е обсъдил и
извършил анализ на тези доказателства, за да посочи начина, по който следва
да бъдат групирани наказанията, първоначалния режим, при който следва да
бъде търпяно общо определеното наказание, както и необходимостта от
увеличението му, с оглед разпоредбата на чл.24 от НК. Поддържа, че
определението по чл.306, ал.1, т.1, пр.1 от НПК е с характер и последици на
присъда по отношение на наказанието и затова спрямо него са приложими
изискванията на чл.305 от НПК - съдържанието му следва да е единство от
уводна част, диспозитив и мотиви. Липсата на която и да е от тях имало за
1
своя последица незаконосъобразност на постановения съдебен акт. При липса
на мотиви е невъзможно да се провери какви обстоятелства са приети за
установени от състава на съда и въз основа на кои доказателства. Не било
възможно да се проверят обосноваността и законосъобразността на
постановения съдебен акт, както и справедливостта на наложеното наказание.
Счита, че липсата на мотиви към съдебния акт, задължителни по силата на
чл.34 от НПК и чл. 305, ал.3 от НПК, обуславя наличието на съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, вр. ал.1, т.2 от НПК,
което е абсолютно по своя характер и е основание по чл.422, ал.1, т.5 от НПК
за възобновяване на наказателното дело. По същество на делото поддържа, че
неправилно съдът не е приложил разпоредбата на чл.24 от НК да увеличи
общо определеното наказание лишаване от свобода, тъй като осъденият,
който е осъждан общо пет пъти, е личност с трайно изградени престъпни
навици. Счита, че този пропуск е съществено нарушение на материалния
закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК и също е основание за отмяна на
постановения съдебен акт. Поддържа, че допуснатите нарушения на
процесуалния и на материалния закон са съществени по смисъла на чл.348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК и са основание по чл.422, ал.1, т.5 от НПК за
възобновяване на наказателното дело, за отмяна на постановеното
определение и за връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл.306,
ал.1, т.1 от НПК.
В съдебно заседание представителят на САП поддържа направеното
искане от Главния прокурор.Счита, че първоинстанционният съд е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила като не се е произнесъл, и
липсват мотиви относно приложението на чл.24 от НК. Сочи, че съдът е
следвало да приложи посочената разпоредба с оглед на съдебното минало на
осъдения. Моли да бъде върнато делото на друг състав на
първоинстанционния съд с оглед съображенията в искането на Главния
прокурор.
Осъденият Д.М. заявява, че е изтърпял изцяло наказанието си, дори
бил надлежал присъдата си с 6 месеца. Моли да бъде оставено без уважение
искането на Главния прокурор. Твърди, че има работа и семейство, а ако се
върне делото, щяло да му бъде направено някакво завишение.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди доводите на
страните и извърши проверка за наличието на поддържаните основания за
възобновяване, намери следното:
Искането на Главния прокурор за възобновяване на производството
по делото е допустимо, защото е подадено на основание чл.420, ал.1 от НПК
и в срока по чл.421, ал.1 от НПК спрямо влязъл в сила и подлежащ на
възобновяване по чл.419 от НПК съдебен акт.
Разгледано по същество същото е основателно.
2
С определение № 1183 от 05.10.2021г. по ЧНД № 8068/2021г. /влязло
в сила на 21.10.2021г./, Районен съд - София, НО, 22-ри състав, в
производство по реда на чл. 306, ал.1, т.1 НПК, на основание чл.25, ал.1, вр.
чл.23, ал.1 от НК, е определил по отнощшение на Д. А. М. едно общо най-
тежко наказание в размер на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца „лишаване от
свобода“, между наказанията, наложени му по НОХД № 16569/2019г., НОХД
№ 1152/2020г. и НОХД № 690/2021г. - всичките на Районен съд – София,
което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.
На основание чл.25, ал.2 и чл.59, ал.1 от НК съдът е приспаднал времето, през
което осъденият Д. А. М. е бил задържан под стража и е изтърпявал наказанията,
включени в съвкупността.
В производството по чл.306, ал.1, т.1 от НПК първоинстанционният
съд е приобщил необходимите доказателства, изслушал е пренията на
страните по същество, дал е последна дума на осъдения и след проведено
тайно съвещание, на същата дата е обявил публично диспозитива на
определението си, с което е извършил групиране на наложените на М.
наказания. Към оповестеното определение съдът не е изложил никакви
мотиви, такива не са били изготвени и впоследствие, след огласяването му на
страните.
При тези данни, настоящият състав на САС намира за основателен
релевираният в искането за възобновяване довод, че съдебният акт е непълен, тъй
като е постановен в нарушение на чл. 34 от НПК. Съгласно посочената разпоредба, всеки
акт на съда трябва да съдържа освен диспозитив, и мотиви.
В конкретния случай, излагането на мотиви е било особено наложително, тъй като предмет
на групирането са били не малък брой осъжния на лицето, наказанията по някои от които са
били изтърпени. Първостепенният съд е бил длъжен да извърши анализ на събраните по
делото доказателства / справка за съдимост и справка за изтърпените наказания/ и да изложи
съображения относно начина по който следва да бъде извършено групиране на наказанията,
относно първоначалния режим и основанието за неговото определяне. Съдът е бил длъжен
да изложи мотиви и относно възможността за приложението на чл.24 от НК, и в частност
защо не счита за необходимо да бъде извършвано такова увеличение на общо определеното
на М. наказание „лишаване от свобада“ на основание посочената разпоредба. Липсата на
мотиви към съдебния акт съставлява съществено процесуално нарушение по смисъла на
чл.348, ал.1, т.2 от НПК, при това от категорията на абсолютните /чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от
НПК/. Това е така, тъй като отсъствието на мотиви, обосноваващи волята на съда, прави
невъзможно да се провери какви факти и обстоятелства са приети за установени и въз
основа на кои доказателства, съответно да се провери законосъобразността на постановения
съдебен акт и справедливостта на наложеното наказание.
В искането за възобновяване се релевират и доводи за необходимост
от приложението на чл.24 от НК.
3
В тази връзка въззивният състав намери за необходимо да отбележи
следното:
Вярно е, че по отношение на М. са налагани множество наказания от
един и същи вид за престъпления извършени в условията на рецидив. Същият
е личност с трайно изградени престъпни навици. Упражняваната по
отношение на него наказателно правна принуда, вкл. изтъпряването на
ефективно наказание „лишаване от свобода“, не са изиграли своята
поправителна и възпитанелна роля. С внесеното предложение от СРП за
групиране на наказанията съдът е бил сезиран и за приложението на чл.24 от
НК. В диспозитива на определението, предмет на настоящия
извънинстанционен контрол, липсва увеличение на наказанието на основание
чл.24 от НК. Отсъствието на мотиви обаче, прави невъзможно извършването
на проверка за законосъобразност, респ. за несправедливост, на решението на
съда да не увеличава наказанието на посоченото основание. Констатираното
абсолютно по своя характер процесуално нарушение при постановяване на
съдебния акт / липса на мотиви/ е с преюдициално значение и наличието му
винаги е основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново
разглеждане, в хода на което съдебният състав е в правомощието си да се
произнесе по предложението на СГП за групиране на наказанията в
съответствие с вътрешното му убеждение, вкл. относно необходимостта от
приложението на чл.24 от НК.
Както беше посочено, допуснатото нарушение на процесуалната
норма на чл.34 от НПК е съществено такова съгласно императива на чл.348,
ал.3, т.2, пр.1 от НПК, и е основание по смисъла на чл.422, ал. 1, т.5 от НПК
за възобновяване на наказателното дело и връщане на делото на
първостепенния СРС за извършване на ново групиране на наказанията,
наложени по отношение на лицето Д. А. М..
Водим от горното и на основание чл.424, ал.1, вр.чл.425, ал.1, т.1 от
НПК, САС, НО, 7 състав
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА ЧНД № 8068/21г. на Софийски районен съд, НО,
22 състав.
4
ОТМЕНЯ изцяло определение № 1183 от 05.10.2021г. по ЧНД №
8068/21г. на Софийски районен съд, НО, 22 състав.
ВРЪЩА делото за разгрлеждане от друг състав на СPC.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5