Р Е Ш Е Н И Е
Номер 438 17.02.2020 г
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, Първо отделение,І състав
в публично заседание на двадесети януари
през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р.,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1571
по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК във връзка с чл. 27, ал. 5 от
ЗПЗП във вр. с чл. 166, ал. 2 от ДОПК.
Образувано е по
жалба на И.В.Б.,ЕГН ********** чрез адвокат Н.Б.,***, офис 101 против Акт за
установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №16/06/1/0/01150 от
17.04.2019 год., издаден от Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ Пловдив,с който е
отказана изцяло одобрената финансова помощ по Договор 16/06/1/0/01150 от 20.01.2016г.
,прекратен е Договор 16/06/1/0/01150 от 20.01.2016г. на основание чл.9,ал.1,т.2
и т.9 от Договор 16/06/1/0/01150 от 20.01.2016г.,сключен с ДФ „Земеделие“ във
връзка с чл.13,ал.1,т.4 и чл.13,ал.8 и чл.38,ал.1,т.9 от Наредба № 14 от
28.05.2015г.за прилагане на под мярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски
стопани от мярка 6 "Развитие на
стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020 г. и e определено на
И.В.Б. задължение в размер на 24447,50 лева,представляваща публично държавно
вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване авансово/първо плащане по Договор
16/06/1/0/01150 от 20.01.2016г.,ведно със законната лихва върху тази сума.
Жалбоподателят оспорва АУПДВ като незаконосъобразен,
издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в
нарушение на материалния закон по подробно изложени съображения в жалбата.Направено
е искане за отмяна на оспорения административен акт като неправилен и незаконосъобразен
.
Ответникът- Директор на ОД- Пловдив на Държавен фонд
“Земеделие“, чрез юрисконсулт К. Н.- пълномощник, оспорва жалбата. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение ..
Административен съд Пловдив,Първо отделение,І състав,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото писмени доказателства, намира жалбата за процесуално
ДОПУСТИМА, подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал.1 от АПК от
надлежна страна, адресат на индивидуален административен акт, имаща право и
интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна се установява следното.
Не е спорно между страните,че жалбоподателят И.В.Б. е подал
заявление за подпомагане по подмярка
6.1“Стартови помощи за млади земеделски стопани“,от мярка 6“Развитие на
стопанства и предприятия“ от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба
№14/28.05.2015г.).,с идентификационен № 16/06/1/0/01150.
В приложения бизнес план към заявлението/л.146 и сл./ И.Б. е посочил
,че е земеделски производител/ЗП/ ,развива растениевъдна дейност в собствен
имот,находящ се в землището на с.Баня,Община Карлово,Пловдивска област,имот №
064025 с обща площ 2,600 дка.Видно от Таблица 7 „Специфични цели и резултати“
/л.153/жалбоподателят е отбелязал №11-„създаване на допълнителна заетост и нови
работни места в стопанството“.Тази цел се отбелязва в случай,че кандидатът
планира създаване на нови работни места за реализацията на дейността по проекта
и изпълнява приоритет по чл.13,ал.1т.4 от Наредба № 14/28.05.2015г.Видно от
Таблица 7.1допълнителна заетост и нови работни места в стопанството,свързани с
изпълнението на проекта -Б. е посочил в колона Б“среден списъчен брой на
персонала ,нает в стопанството,изчислен за период от една година спрямо
месеца,предхождащ подаването на заявката
за второ плащане“-3,т..е. посочено е увеличение на среден списъчен брой на
персонала,нает в стопанството на кандидата за периода на изпълнение на бизнес
плана.В графа „Забележки“ е посочено още,че увеличеният брой се изчислява за отчетен период от една година спрямо
месеца,предхождащ подаването на заявката за второ плащане и в съответствие с
Методика за изчисляване на списъчния и средния списъчен брой на персонала ,утвърден
от НСИ със Заповед № РД-07-21 от 31.01.2007г. на председателя на НСИ,но без да
се включва заетостта на кандидата физическо лице,собственика на капитала на
кандидата ЕООД или собственика на предприятието на кандидата ЕТ.
На 20.01.2016г. между Държавен фонд „Земеделие“ и И.В.Б.
е сключен договор № 16/06/1/0/01150 за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1“Стартова помощ за
млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г,съфинансирана
от Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони/л.57 и сл./.
Според договора, на ползвателя е одобрена БФП в общ
размер от 48 895,00 лв., която се предоставя на два етапа- първо плащане в
размер от 24 447,50 лв. (50% от общия размер на помощта), което се извършва в
срок до два месеца от датата на сключване на договора; второ плащане от 24
447,50 лв. (50% от общия размер на помощта), което се извършва в срок до три
месеца след издаване на УИН на окомплектована с всички изискуеми документи,
съгласно Приложение №7 към Наредба №14/28.05.2015г., заявка за второ плащане от
ползвателя. Заявката за второ плащане се подава до 19.09.2018г.
Видно от самия договор, неразделна част от него са:
заявление за подпомагане, бизнес плана и всички приложения към договора
(Приложение № 1- Списък с критериите за подбор, по които ползвателят е получил
приоритет; Приложение № 2 – Таблица за инвестиции в дълготрайни материални
и/или нематериални активи; Приложение № 3 –Таблица за специфични цели и
резултати).
Съгласно
разпоредбата чл.6, ал.1 от договора ползвателят се задължава да изпълни
представяния от него и одобрен бизнес план в периода от сключване на договора
до 19.09.2018г.
Според чл.8,ал.1
от договора фондът има право да упражнява контрол за изпълнението на условията
и задълженията на ползвателя по договора,както и на нормативните изисквания,свързани
с подпомаганата дейност.Ал 2 посочва как се извършват проверките:1.чрез
проверки на документи и посещения на място,включително с достъп до стопанството
и всички документи и информация ,необходими за проверката;2.като се изисква от
ползвателя ,както и от неговите контрагенти по подпомаганите дейности
документи,сведения,справки и всякаква друга информация за осъществяването на
подпомаганата дейност,включително при извършване на оценяване или наблюдение на
ПРСР от страна на МЗХ или Европейската комисия;3.чрез справки в официалните
регистри получена информация от други
държавни и общински органи и
администрации.
Съгласно
чл.8,ал.3 от договора фондът има право да извършва проверките и посещенията на
място през целия период от сключването на договора до изтичане на пет години и
шест месеца от тази дата с цел да
установи фактическото съответствие с одобреното заявление за подпомагане
,бизнес плана и заложените в него данни и показатели с действителното
състояние,както и спазване от страна на ползвателя на всички останали негови
нормативни и договорни задължения.
Според чл. 9 от
договора, фондът изисква от ползвателя връщане на полученото първо плащане и
ползвателят няма право да получи второ плащане, когато ползвателят:
т.2-не е изпълнил точно бизнес плана,включително в
частта на заложените специфични цели и резултати,съгласно Приложение 3 .
т.9-проектът е оценен
по някой от критериите за подбор,посочени в чл.13,ал.1,т.1-4 от Наредба
№14 от 28.05.2015г. и ползвателят не е поддържал съответствие с всеки от
критериите,по които проектът му е бил оценен,съгласно Приложение 1 към
договора.
В Приложение 1 към договора е посочен списъка на
критериите,по които ползвателят е получил приоритет,като такъв е налице по
т.4.1.- проекти,които водят до създаване на нови работни места и заетост в рамките на земеделското
стопанство.
Установява се от уведомително писмо за одобрение № 16/06/1/0/01150/2/01/03/01/13.05.2016г./л.214/,че
И.Б. е получил одобрение за плащане в размер на 24 447, 50 лв., представляваща
първо плащане по чл. 3, ал. 2, т. 1 от договора, която сума му е изплатена на
31.03.2016г.
По делото административният орган е представил
доказателства-заповеди за извършване на проверки на място и контролни листове
за извършени такива /л.161 гръб до л.206/–от които се установява,че в срока на
договора са извършени две проверки на място в стопанството на И.Б. ,от
28.06.2017г. и от 23.10.2018г.
На 19.09.2018г. жалбоподателят е подал в ОД на ДФЗ
Пловдив заявка за второ плащане с УИН 16/06/1/0/01150/3/1
/л.68 и сл./
Към заявката Б. е приложил изискуемите документи, и такива,които доказват изпълнението на
целта:“Създаване на допълнителна заетост
и нови работни места в стопанството,а именно справка по образец за
средния списъчен състав на персонала,нает от ползвателя,включително и този нает
за изпълнение на проекта,за отчетен период от най-малко една година преди
месеца на подаване на заявката за второ плащане/л.134-л.141/,копие от трудови
договори на наетия персонал,справки за приети и отхвърлени уведомленияза
персонала от НАП,заповеди за прекратяване на трудови
правоотношения/л.108-л.118/,ведомости за изплатени трудови възнаграждения/л.127
гръб-л.133 гръб/
До жалбоподателя е изпратено уведомително писмо за
отстраняване на нередовности № 01-163-6500/5 от 04.01.2019г/л.242-243/,в което
на същият е даден 10-дневен срок за представяне на доказателства.
Нередностите,които са констатирани от ОД ДФЗ Пловдив са,че при направените
справки в ТД на НАП и представените от кандидата трудови договори към заявката за
второ плащане се установява,че лицата Д.К.Б.,М.Н.Х. и М. Н.Б.работят на 8
часа,а по представените от Б. трудови договори,същите работят на 4 часа
.Горното е било необходимо ,за да се прецени дали е налице нарастване на
средносписъчния брой на персонала ,нает
за отчетния период от дена година спрямо месеца предхождащ подаване на заявката
за второ плащане по договора.Изискана е и коректно попълнена справка за
средносписъчния брой на персонала.
Видно от известие за доставяне/л.244/ е,че
уведомителното писмо е редовно получено от жалбоподателя на 21.01.2019г.
С писмо вх.№ 01-163-6500/5#1/22.01.2019г./л.245 и сл./И.Б. е представил нотариално
заверени копия от допълнителни споразумения към трудови договори.
С писмо изх.№ 01-163-6500/162 от 29.01.2019г. на
Директора на ОД ДФЗ Земеделие Пловдив
/л.54 и сл./ И.Б. е уведомен ,че на основание чл.26,ал.1,във връзка с
чл.34,ал.3 от АПК е открито производство по издаване на акт за установяване на
публично държавно вземане.
Производството се открива във връзка със следните
констатации,направени по договор № 16/06/1/0/01150 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ
по подмярка 6.1“Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6
„Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014-2020г,съфинансирана от Европейският земеделски фонд за
развитие на селските райони,а именно неизпълнение на договорно задължение по чл.9,ал.1,т.2
и т.9 от Договор 16/06/1/0/01150 от 20.01.2016г.,сключен с ДФ „Земеделие“ във
връзка с чл.13,ал.1,т.4 и чл.13,ал.8 от Наредба № 14 от 28.05.2015г.
Жалбоподателят не е спазил условието за запазване и
увеличаване на поддържания средносписъчен брой на персонала за период от месеца,предхождащ
датата на подаване на заявката за второ плащане,до изтичане на пет години от
сключване на договора за предоставяне на финансова помощ при проект оценен по
критерия за подбор при изпълнението,на които се създават заетост и нови работни
места.
Ето защо и на основание чл.38,ал.1,т.9 от Наредба № 14
от 28.05.2015г.за прилагане на под мярка 6.1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. ползвателят
на помощта няма право да получи второ плащане по чл.10,т.2 и дължи връщане на
полученото по чл..10,т.1 първо плащане от договора.
На И.В.Б. на основание чл.26,ал.1 във връзка с
чл.34,ал.3 от АПК е открито производство по издаване на АУПДВ за сумата в размер на 24447,50 лева,подлежащо на
възстановяване авансово/първо плащане по
Договор 16/06/1/0/01150 от 20.01.2016г.,ведно със законната лихва върху тази
сума.
Последвало е възражение от жалбоподателя с № /не се
чете/ от 12.02.2019г./л.46-л.48/.Основните защитни доводи,които се сочат са ,че
до сега проверяващите от ДФ Земеделие не са констатирали нередности при
проведените проверки на място,а освен това финансова корекция може да бъде
наложена само,че в случая е налице вреда за
бюджета,каквато не е констатирана.
Ответният административен орган е представил и писмо с
изх.№01-163-6500/51 от 24.01.2018г.от ДФ Земеделие,с което И.Б. е бил
уведомен,че на основание чл.73,ал.2 от ЗУСЕСИФ се открива производство по
налагане на финансова корекция./л.230 и сл./
Постъпило е заявление от жалбоподателя от
26.01.2018г./л.233 и сл./,приложени към същото са доказателства-протокол на комисия във връзка с
ураганни ветрове на 18.01.2018г. в землището на с.Баня,Община Карлово и обявено
бедствено положение в района,,служебна бележка от Община Карлово,Заповед №
42/18.01.2018г. на кмета на община Карлово за обявяване бедствено положение на
територията на община Карлово и въвеждане на план за защита при бедствие.
Със заповед №03-160-РД/158 от 15.05.2018г. на
Директора на ОД на ДФ Земеделие Пловдив е прекратил производството по издаване
на РФК с уникален номер 16/06/1/0/01150 /2/01/22/01 от 24.01.2018г. във връзка
с представените от Б. документи/л.239-240/
Съдът излага и тази част от фактическата обстановка
единствено с цел,за да се види,че така посоченото производство и представените
към жалбата на И.Б. доказателства нямат нищо общо с производството по издаване
на АУПДВ.
На 30.04.2019г.,след запознаване с всички
доказателства ,представени от жалбоподателя, е последвало издаването на Акт за установяване на публично държавно
вземане /АУПДВ/ №16/06/1/0/01150 от 17.04.2019 год., издаден от Директора на ОД
на ДФ „Земеделие“ Пловдив,с който на И.Б. е отказана изцяло одобрената финансова
помощ по Договор 16/06/1/0/01150 от 20.01.2016г. ,прекратен е Договор
16/06/1/0/01150 от 20.01.2016г. на основание чл.9,ал.1,т.2 и т.9 от Договор
16/06/1/0/01150 от 20.01.2016г.,сключен с ДФ „Земеделие“ във връзка с
чл.13,ал.1,т.4 и чл.13,ал.8 и чл.38,ал.1,т.9 от Наредба № 14 от 28.05.2015г.за
прилагане на под мярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка
6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. и определено на И.В.Б. задължение в
размер на 24447,50 лева,представляваща публично държавно вземане за изплатено и
подлежащо на възстановяване
авансово/първо плащане по Договор 16/06/1/0/01150 от 20.01.2016г.,ведно
със законната лихва върху тази сума.
В съдебното производство по искане на ответния
административен орган е допусната и назначена ССЕ,като вещото лице е следвало
да даде отговор на въпроса:“Какъв е средния списъчен брой на персонала, нает от
Б. по сключения с ДФ „Земеделие“ договор, включително и този, нает за
изпълнение на проекта, за отчетен период от най малко една година преди месеца
на подаване на заявката за второ плащане“
От заключението на вещото лице М.Ш.,което съдът изцяло
кредитира като компетентно,обективно изготвено и в синхрон със събраните по
делото доказателства се установява следното:
„През м.септември 2017г. има наето едно лице на пълно
работно време, което е в списъчния състав през целия месец и средния списъчен
брой на персонала е 1 лице.
През м.октомври 2017г. има наети 2 бр. лица. Едното е
на пълно работно време и е освободено през първите дни от месеца, а другото е
назначено през месеца на непълно дневно работна време - 4 часа. В резултат на
това за месеца се получава: среден списъчен брой на персонала =0.548388 ~ 1
лице.
През м.ноември 2017г. има наето само едно лице на
непълно работно време от 4 часа дневно. В списъчния състав е през целия месец с
КЕПЗ = 0.5, за което за месеца се получава: среден списъчен брой на персонала =
0.5, обикновено се приравнява ~ 1 лице.
През месеците декември 2017г„ януари и февруари 2018г
няма наети лица.
През м.март 2018г. са наети 3 бр. лица за пълно
работно време, но са започнали работа през месеца. В резултат на това за този
месец се получава: среден списъчен брой на персонала = 2.241935 ~ 2 лица.
През м.април 2018г. има наети 4 бр. лица на пълно
работно време, от които 3 бр. са в списъчния състав през целия месец и едно
лице за 4 календарни дни - постъпило на 12.04.2018г. и в списъчния състав до
15.04.2018г. вкл. /освободено от 16.04/. В резултат на това за този месец се
получава: среден списъчен брой на персонала = 3.133333 ~ 3 лица.
През м.май 2018г. има наети 3 бр. лица на пълно
работно време и са в списъчния състав през целия месец. За месеца средния
списъчен брой на персонала е 3 лица
През м.юни 2018г. има наети 3 бр. лица на пълно
работно време и са в списъчния състав през целия месец. За месеца средния
списъчен брой на персонала е 3 лица
През м.юли 2018г. има наети 3 бр. лица на пълно
работно време и са в списъчния състав през целия месец. За този месец средния
списъчен брой на персонала е 3 лица
През м.август 2018г, има наети 3 бр. лица на пълно
работно време и са в списъчния състав през целия месец. За този месеца средния
списъчен брой на персонала е 3 лица
Съобразно правилата в методиката на НСИ, след като се
сумира средния списъчен брой за всеки месец и се раздели на 12 месеца, се
получава:
Среден списъчен брой на персонала = 1.618638 ~ 2 лица,
определен за 12 месечен период /за една година/, преди месеца на подаване на
заявката за второ плащане.“
Изключително подробно и мотивирано вещото лице е
изчислило увеличението на средния списъчен брой на персонала, изчислено
съгласно Методиката за изчисляване на средния списъчен брой на персонала,
утвърдена от Националния статистически институт (НСИ) със Заповед № РД-07-21 от
31.01.2007 г. на председателя на НСИ,така както е според разпоредбата на чл.13,
ал.5 от Наредба № 14/28.05.2015г.
Експертът сочи,че за да изпълни задачата е работил по наличните
по делото писмени документи: АУПДВ №16/06/1/0/01150/3/01/04/02 от
17.04.2019г.на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“. Договор № 16/06/1/0/01150 от
20.01.2016г.; приложения бизнес план към заявлението за подпомагане; заявката
за второ плащане и приложените ведомости за заплати, трудови договори, заповеди
за прекратяване на трудово правоотношение, справки за приети уведомления по
чл.62, ал.5 от КТ, както и от проверката на документите и начина на изчисление
на среден списъчен състав при ДФ „Земеделие“- гр.Пловдив.Неясно защо
процесуалният представител на жалбоподателя
възразява,че вещото лице е работило по ведомости,а не по данни от НАП и
НОИ,още повече ,че ведомостите са
представени от самия жалбоподател за установяване на благоприятни за него
факти.
По искане на жалбоподателя по делото е приета
съдебно-агрономическа експертиза,която следва да даде отговор на въпроса в кои
месеци от годината протича периода на вегетация на био домати-ранно
производство в неотопляеми оранжерии и колко продължителен е той.
Вещото лице подробно и конкретно отговаря на задачата
като сочи,че при ранното производство семената се засаждат през януари,а
разсадът в края на март-началото на април.Доматите се засаждат в края на март
,началото на април за Южна България.Началото на беритбата започва в началото на
м.юни до към 10-15 юни и продължава до края на м.август.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице
като компетентно,обективно изготвено и не в противоречие на събраните по делото
доказателства.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, доводите на страните
и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК, направи
следните правни изводи:
В настоящото производство е оспорен АУПДВ /
№16/06/1/0/01150 от 17.04.2019 год., издаден от Директора на ОД на ДФ
„Земеделие“ Пловдив,с който е отказана изцяло одобрената финансова помощ по
Договор 16/06/1/0/01150 от 20.01.2016г. ,прекратен е Договор 16/06/1/0/01150 от
20.01.2016г. на основание чл.9,ал.1,т.2 и т.9 от Договор 16/06/1/0/01150 от
20.01.2016г.,сключен с ДФ „Земеделие“ във връзка с чл.13,ал.1,т.4 и чл.13,ал.8
и чл.38,ал.1,т.9 от Наредба № 14 от 28.05.2015г.за прилагане на под мярка 6.1
„Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 "Развитие на
стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020 г. и определено на И.В.Б. задължение в размер на 24447,50
лева,представляваща публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на
възстановяване авансово/първо плащане по
Договор 16/06/1/0/01150 от 20.01.2016г.,ведно със законната лихва върху тази
сума.
Оспорваният акт съдържа два диспозитива.
С първия се отказва изцяло одобрената финансова помощ
и се прекратява договор № 16/06/1/0/01150 от 20.01.2016г. По този начин, в
рамките на производство по издаване на акт по реда на ДОПК, не се установява
публично държавно вземане, а се отказва занапред определена финансова помощ и
се прекратява едностранно договорно правоотношение, по което органът издал акта
не е страна.
Видно от представената заповед № 05-РД/286 от
01.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", който по
силата на чл. 10, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФ и на основание
чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП може да делегира правомощията си на директорите на ОД на
ДФЗ, в същата се съдържа правомощие за издаване на актове за отказ от изплащане
на договорена или заявена за плащане финансова помощ, но не се съдържа
правомощие за прекратяване на сключените договори.
Поради изложеното се налага извод за липса на
компетентност за прекратяване на договора, което е абсолютно основание за
нищожност на акта в тази му част и за толкова съществено процесуално нарушение
при издаване на акта в частта на отказа за изплащане занапред на одобрена
финансова помощ, което само по себе си е основание за отмяна.
Вторият диспозитив съвпада с предмета на АУПДВ,
доколкото с него действително се установява наличието на публично държавно
вземане, като по отношение на И.Б. е
определено задължение в размер на 24 447, 50 лева, представляващо публично държавно
вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по договор 16/06/1/0/01150
от 20.01.2016г.
В тази му част, оспорваният акт е издаден от
компетентен орган - Директорът на Областна дирекция към ДФ
"Земеделие" - Пловдив, в рамките на неговата териториална и
материална компетентност, съгласно приложената по делото заповед № 05-РД/286 от
01.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"/л.6/, който
по силата на чл. 10, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФ и на
основание чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП може да делегира правомощията си на директорите
на ОД на ДФЗ.
В ЗПЗП, не е определен органът, компетентен да издава
АУПДВ, като в случая директорите на ОД на ДФ "Земеделие" са
определени от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие".
Актът е
издаден в писмена форма с посочване на фактическото и правно основание за
постановяването му, поради което е спазено изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.
Относно оспорването на реда,по който е следвало да
бъде издаден АУПДВ-дали по ЗПЗП или по ЗУСЕСИФ в какъвто смисъл са наведени
доводи от жалбоподателя.
Приложеният ред за издаване на АУПДВ в тази част е
правилен, тъй като АУПДВ се издава по ЗПЗП ,а не по ЗУСЕСИФ.
Съдът относно въпроса за акта и процедурата, при която
органът изисква връщане на получени плащания от ползвател по сключен с него
договор за подпомагане с безвъзмездна финансова помощ по Програма за развитие
на селските райони за периода 2014.-2020г., в случая по прилагане на подмярка 6.1“Стартова
помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г,съфинансирана
от Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони,излага следните
съображения.
В настоящия случай не е приложима разпоредбата на чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП, съгласно
която за Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
производствата пред управляващия орган или Държавен фонд "Земеделие"
– Разплащателна агенция, се провеждат посредством Информационната система за
управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН) по реда и при условията на
Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове, извън мерките по чл. 9б, т. 1, измежду които безспорно не попада
процесната. Именно тук следва да се съобрази, че в пар. 12, ал. 1 от ПЗР на към
Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските
производители (ДВ, бр. 2 от 2018 г.) изрично е установено започналите
производства по издадените наредби до датата на влизането в сила на този закон
по прилагане на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2014. -2020 г. да се извършват по досегашния ред
и до изтичане на периода на мониторинг. Следователно от значение за прилагането
на този параграф е не датата на започване на производството, а дали наредбата,
по която се провежда е издадена преди влизането в сила на ЗИД на ЗПЗП. В случая
Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова
помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства
и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020 г. е издадена преди влизането в сила на ЗИД на ЗПЗП (ДВ бр. 2/2018
г.), производството по тази наредба относно договора на И.Б. е започнало по нея
и не е приключило поради изтичане периода на мониторинг /изтичането на срока, в
който съответният бенефициер е длъжен да спазва договора за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ/, т. е. за това производство редът по чл. 9б от
ЗПЗП, както и новата разпоредба на чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, установяваща
компетентността на органа и вида на издавания акт, са неприложими (в този
смисъл Решение № 10325 от 03.07.2019 г. по адм. дело № 3263/2019 на ВАС,докладчик
съдията Свилена Проданова, Решение № 9980 от 28.06.2019 г. на ВАС по адм. д. №
2508/2019 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова и др.).
Пак в тази насока следва да се съобрази и § 4 от ДР на
ЗУСЕСИФ, съгласно който ЗУСЕСИФ се явява приложим, стига да не е предвиден друг
специален ред в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета
от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Регламент (ЕС) № 1306/2013
на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно
финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, в
Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото
прилагане.
Нарушението, поради което се търси възстановяване на
платеното първо плащане по договора е неизпълнение на договорни задължения по
чл.9 от договора за финансова помощ, поради което първото плащане се явява
недължимо платено по смисъла на приложимата разпоредба на чл. 38, ал. 1 от
Наредба № 14 от 28.05.2015 г., уреждаща правните последици по силата на
препращане от Регламент № 1306/2013 г., а не от ЗУСЕСИФ.
С оглед изложеното, правилно административния орган е
установил публичното държавно вземане по реда на чл. 166 и сл. от ДОПК, а не по
реда на ЗУСЕСИФ, чрез издаване на решение за финансова корекция.
Съдът не констатира съществени нарушения на
административно производствените правила,които да водят до отмяната на АУПДВ.
Оспореният АУПДВ
е издаден и при съответствие с материалния
закон,като не се констатира нарушение по чл.146,т.4 от АПК.
Производството се открива във връзка със следните
констатации,направени по договор № 16/06/1/0/01150 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ
по подмярка 6.1“Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6
„Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014-2020г,съфинансирана от Европейският земеделски фонд за
развитие на селските райони,а именно неизпълнение на договорно задължение по
чл.9,ал.1,т.2 и т.9 от Договор 16/06/1/0/01150 от 20.01.2016г.,сключен с ДФ
„Земеделие“ във връзка с чл.13,ал.1,т.4 и чл.13,ал.8 от Наредба № 14 от
28.05.2015г.
Жалбоподателят не
е спазил условието за запазване и увеличаване на поддържания средносписъчен брой на персонала за период от
месеца,предхождащ датата на подаване на заявката за второ плащане,до изтичане
на пет години от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ при
проект оценен по критерия за подбор при изпълнението,на които се създават
заетост и нови работни места
Основните доводи
на жалбоподателя са,че административният орган при определяне на средносписъчен брой на персонала за периода не е посочил по
каква методика е работил ,както и че срока следва да бъде изчисляван не по
календарни години, а по стопански години.Поддържа се,че съгласно §2,т.3 от ДР
на Закона за арендата в земеделието
„стопанска година“ е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на
следващата година.Жалбоподателят твърди,че е земеделски производител,който се
занимава с био домати-ранно
производство в неотопляема оранжерия.,поради което житейски и икономически неизгодно е земеделският
производител да поддържа персонал за месеците,в които няма нужда от грижи за
стопанството.Тези доводи ,И.Б.,за първи път въвежда в съдебното производство и
не са правени пред административният орган.
Доводите на
жалбоподателя са изцяло неоснователни .
Според разпоредбата на чл.13, ал.5 от Наредба №
14/28.05.2015г., условието по ал.1, т.4 се счита за изпълнено, когато
кандидатът е отбелязал в бизнес плана средния списъчен брой на наетия от него
персонал за периода от създаване на стопанството до месеца, предхождащ датата
на кандидатстване, и при изпълнение на дейностите по проекта планира увеличение
на средния списъчен брой на персонала, изчислено съгласно Методиката за
изчисляване на средния списъчен брой на персонала, утвърдена от Националния
статистически институт (НСИ) със Заповед № РД-07-21 от 31.01.2007 г. на
председателя на НСИ, като в увеличението не се включва заетостта на кандидата/
ползвателя физическо лице, на собственика на предприятието на
кандидата/ползвателя ЕТ или на едноличния собственик на капитала на кандидата/
ползвателя ЕООД.
В § 1, т.31 от ДР е посочено, че „Създаване на едно
работно място“ е увеличение на средния списъчен брой на персонала, деклариран
към датата на кандидатстването, с един брой, изчислен съгласно Методиката за
изчисляване на средния списъчен брой на персонала, утвърдена от Националния
статистически институт за отчетен период от една година спрямо месеца,
предхождащ подаването на заявката за второ плащане“.
Цитираната в чл.13, ал.5 и § 1, т.31 от ДР от Наредба
№ 14/28.05.2015г., Методика е налична в сайта на ДФ Земеделие и сайта на НСИ.
С тази Методика за изчисляване на средния списъчен
брой на персонала, утвърдена от НСИ със Заповед № РД-07-21 от 31.01.2007 г. на
председателя на НСИ, се определят обхвата, особеностите и начините на отчитане
на списъчния брой и изчисляването на средния списъчен брой на наетите лица по
трудово и служебно правоотношение.
Някои от основните правилата от методиката , относими
за определяне средния списъчен брой на персонала на жалбоподателя са:
Съгласно чл.3, т.2, среден списъчен брой на персонала
е сумата от списъчния брой на наетите лица на пълно работно време и броя на
наетите лица на непълно работно време, преизчислени в еквиваленти на пълна
заетост, за всеки календарен ден на отчетния период (месец, тримесечие,
година), разделен на календарния брой дни в този отчетен период.
Според чл.3, т.4, наети на непълно работно време са
тези лица, за които нормалната продължителност на работното време е по-малка от
установената в КТ, ЗДС или друг нормативен акт за определени групи професии.
Съгласно чл.7, ал.1, средният списъчен брой се
определя по метода на средната аритметична величина от списъчния брой на
персонала за всеки календарен ден на месеца. И съгласно ал.2, за отчетния месец
средният списъчен брой на персонала се изчислява чрез сумирането на списъчния
брой на наетите лица на пълно работно време и броя на наетите лица на непълно
работно време, преизчислени в еквиваленти на пълна заетост за всеки календарен
ден от отчетния месец, включително почивните дни и официалните празници, и
полученият общ сбор се разделя на броя на календарните дни на отчетния месец, и
ал.З за почивните и празничните дни средният списъчен брой на персонала се
приема за равен на списъчния брой от предходния работен ден.
Вещото лице М.Ш.
подробно обяснява начина на изчисляване на средносписъчния състав съгласно казаната
Методика.Съобразно разпоредбата на чл.9, ал.1 от методиката, броят на лицата,
които работят по-малко от нормалното работно време установено в предприятието
за пълен отчетен период, се превръща в еквиваленти на пълна заетост по
отношение на работното време на едно лице, работещо на пълно работно време за
пълен отчетен период. Коригиращият коефициент, чрез който се изчисляват
еквивалентите на пълна заетост (КЕПЗ), се получава, като нормалната
продължителност на работното време в часове на едно лице, работещо на непълно
работно време (ПНРВ), се отнесе към нормалната продължителност на работното
време в часове на едно лице, работещо на пълно работно време (ППРВ). За наетите
на пълно работно време стойността на този коефициент винаги е 1.
Според чл.10, ал.З от методиката, средният списъчен
брой на персонала за годината се определя чрез сумиране на средния списъчен
брой за всеки месец и полученият сбор се разделя на броя на месеците (12
месеца). Ако предприятието не е работило пълна календарна година (поради
сезонност, въвеждане в експлоатация през годината и т.н.), то средният списъчен
брой за годината се определя чрез разделяне на сбора на средния списъчен брой
за всички работни месеци на предприятието на броя на календарните месеци на
годината, т.е. 12 месеца, а не на броя на месеците, през които предприятието е
работило.
При съобразяване
на горните правила,вещото лице е посочило,че Среденсписъчен брой на персонала =
1.618638 ~ 2 лица, определен за 12 месечен период /за една година/, преди
месеца на подаване на заявката за второ плащане.Или безспорно се установява неизпълнение
на договорно задължение по чл.9,ал.1,т.2 и т.9 от Договор 16/06/1/0/01150 от
20.01.2016г.,сключен с ДФ „Земеделие“ във връзка с чл.13,ал.1,т.4 и чл.13,ал.8
от Наредба № 14 от 28.05.2015г.В така цитираната методика никъде не се говори
за стопанска година,а изчисленията се правят на база календарна година.Дали за
земеделския производител е житейски и икономически неизгодно да поддържа персонал за месеците,през които
не се налагат грижи за стопанството ,тъй като се отглежат био домати, са все
обстоятелства,които са ирелевантни за спора.Сам жалбоподателят е поел такъв
ангажимент при сключване на Договор 16/06/1/0/01150 от 20.01.2016г.
Изложеното налага извода, че оспореният Акт за установяване
на публично държавно вземане № №16/06/1/0/01150 от 17.04.2019 год., издаден от
Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ Пловдив,в частта,с която определено на И.В.Б. задължение в размер на
24447,50 лева,представляваща публично държавно вземане за изплатено и подлежащо
на възстановяване авансово/първо плащане
по Договор 16/06/1/0/01150 от 20.01.2016г.,ведно със законната лихва върху тази
сума,е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, в
изискваната от закона форма, при спазване на процесуалните разпоредби и
съответствие със закона и неговата цел, поради което депозираната жалба следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора разноски следва да бъдат
присъдени на Държавен фонд
"Земеделие" за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева,
определен на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК и 150 лева за заплатен депозит за
вещо лице,общо 350лева.
Водим от гореизложеното ,Административен съд
Пловдив,Първо отделение,I състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.В.Б.,ЕГН ********** чрез адвокат Н.Б.,***,
офис 101 против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/
№16/06/1/0/01150 от 17.04.2019 год., издаден от Директора на ОД на ДФ
„Земеделие“ Пловдив в частта, ,с
която е определено на И.В.Б. задължение
в размер на 24447,50 лева,представляващо публично държавно вземане за изплатено
и подлежащо на възстановяване
авансово/първо плащане по Договор 16/06/1/0/01150 от 20.01.2016г.,ведно
със законната лихва върху тази сума.
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА на Акт за установяване на
публично държавно вземане /АУПДВ/ №16/06/1/0/01150 от 17.04.2019 год на
Директора на Областна дирекция към ДФ " Земеделие" гр. Пловдив в
частта, в която е постановено прекратяване на договор № 16/06/1/0/01150 от
20.01.2016г.
ОСЪЖДА И.В.Б.,ЕГН ********** чрез адвокат Н.Б.,***, офис 101
да заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски в размер на 350/триста
и петдесет/лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: