Р
Е Ш Е
Н И Е № 260230
гр.Хасково, 19.11.2020год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на двадесет и девети октомври
през две хиляди
и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 1115 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, със седалище и адрес на управление- гр.С., бул.”****“ №
**, офис сграда „****“, ет*, офис * против Е.Д.Т.,***, иск с правно
основание чл. 415, ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД - за
установяване на вземане, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
Ч.гр.д. № 140/2019г. по описа на Районен съд-Хасково.
В исковата
молба се твърди, че на 21.10.2016г. между ответницата като клиент и „Провидент
Файненшъл България“ като кредитор бил сключен Договор за потребителски кредит с
№ 2858021, по силата на който на ответницата бил отпуснат потребителски кредит
в размер на 400 лв., за срок от 45 седмици. Подписвайки Договора за
потребителски кредит тя удостоверила, че преди сключването на същия е получила
Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита, както и че от страна
на „Провидент Файненшъл България“ ООД е предоставен целия обем преддоговорна и
договорна информация относно условията на договора и стойността на всички разходи
по кредита, с които клиентът се съгласил с факта на подписване на договора за
кредит. Сумата по договора била преведена по банкова сметка ***, като по този
начин кредиторът изпълнил договорното си задължение. Усвоената парична сума по
кредита за срока на действие на договора се олихвявала с договорна лихва,
месечният размер на която бил фиксиран за целия срок на договора и същата се
начислявала от датата на първата погасителна вноска. В конкретния случай
начислената договорна лихва била в размер на 54.64 лв.
С подписване на договора кредитополучателят се съгласил да му бъдат
начислени такси и комисионни за допълнителни услуги. Същите съставлявали: такса
за оценка на кредитното досие, както и Такса Кредит у дома. Съгласно клаузите
на сключения Договор, таксата за оценка на досие била платима при подписване на
договора, но страните постигнали съгласие същата да бъде включена в седмичните
погасителни вноски с цел улеснение на кредитополучателя. Такса Кредит у дома била
по избор на Клиента, като кредиторът се задължил да предоставя на клиента
допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по
неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също
по местоживеенето на кредитополучателя, наречена в договора услуга Такса Кредит
У дома. За предоставяната услуга кредитополучателят се задължил да заплати на
кредитодателя такса. Подписвайки договора, клиентът удостоверил, че разбира и
се съгласява, че услугата Такса Кредит У дома е допълнителна и се предоставя
единствено и само по негово желание срещу определена в договора за кредит
такса. Също така с подписа си кредитополучателят удостоверил, че разбира, че 30% от таксата е
равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга Такса
Кредит У дома и предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на
кредитополучателя, а останалата част е свързана с разходите на кредитодателя,
направени за събиране на седмичните вноски в дома на кредитополучателя.
Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за услуга Такса Кредит У дома била
платима при подписване на договора, но страните постигнали съгласие тя да бъде
включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на кредитополучателя.
Подписвайки договора за кредит, кредитополучателят се задължил да ползва
отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислената договорна лихва и
такси, в сроковете, указани в договора, посредством заплащането на 45 броя
седмични погасителни вноски, всяка в размер на 16.27 лв. Първата погасителна
вноска била платима на 30 октомври 2016г., а последната погасителна вноска била
с падеж: 03 септември 2017г. Длъжникът дължал и мораторна лихва в размер на
законната лихва върху непогасената главница, която се начислявала за всеки ден
забава, считано от 04 септември 2017г. до 11 януари 2019г. в размер на 8.09
лв., както и законната лихва от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми. По договора за паричен заем ответницата
извършвала плащания в общ размер на 349.58 лв., като след приспадането им
оставала да дължи сума в общ размер на 420.27 лв., от които главница: 240.48 лв., договорна лихва:
17.78 лв. за периода от датата на първа вноска 30 октомври 2016г. до 03
септември 2017 г. - датата на последната вноска, такси и комисионни за
допълнителни услуги 153.92 лв., мораторна лихва върху непогасената главница:
8.09 лв. за периода от 04 септември 2017г. до 11 януари 2019г. - дата на
подаване на заявлението, както и законната лихва от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Длъжникът трябвало да
изплати целия заем на 03 септември 2017г. - последната падежна дата, като от
тогава до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски били
изтекли, а длъжникът по делото продължавал виновно да не изпълнява задълженията
си. В подписания между страните Договор за потребителски кредит изрично било
уредено, че кредиторът има право да прехвърли вземането си по договор за
паричен заем на трето лице. Така, на 01.07.2017г. бил сключен Договор за
продажба на вземания /цесия/ между „Провидент Файненшъл България“ ООД, с ново
име „Файненшъл България“ ЕООД /цедент/ и „Изи Асет Мениджмънт“ АД /цесионер/,
по силата на който вземането било прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт“
АД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. На 01 ноември
2018г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ от 30.01.2017г. на основание чл. 99 от ЗЗД между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД /цедент/ и „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД /цесионер/, по силата на който вземането било прехвърлено в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД
за извършената продажба на вземането на 08.11.2018г. от „Изи Асет Мениджмънт“
АД посредством писмо с обратна разписка. На 03.05.2019г. бил подписан Договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен между „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, съгласно който „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД прехвърля в полза на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит с № 2858021 от
дата 21.10.2016г. ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и
лихви. Тъй като ответницата не изплатила изцяло задължението си, „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД входирала заявление по чл. 410 от ГПК, с
което е поискало да бъдат издадени Заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сума в общ размер на: 420.27 лв, от които главница: 240.48 лв., договорна лихва: 17.78 лв. за периода от 30.10.
2016 г. до 03.09. 2017г., такси и комисионни за допълнителни услуги: 153.92
лв., мораторна лихва: 8.09 лв. за периода от 04.09.2017г. до 11.01.2019г., както
и законната лихва върху главницата от 16.01.2019г. до окончателното й изплащане
и разноските по заповедното производство. В законовия срок по чл. 414 от ГПК постъпило възражение от длъжника. Със съобщение на РС-Хасково по ЧГД
140/2019г., получено на 17.04.2019г. на зaявитeля било указано, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, което обосновава правния
интерес от предявяване на настоящия иск. Предвид изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищеца по Договор за потребителски кредит с № 2858021,сключен на 21.10.2016г.,
сумата от 420.27
лева, от които главница: 240.48 лв., договорна лихва: 17.78 лв. за
периода от 30.10. 2016 г. до 03.09. 2017г., такси и комисионни за допълнителни
услуги: 153.92 лв., мораторна лихва: 8.09 лв. за периода от 04.09.2017г. до 11.01.2019г.,
както и законната лихва върху главницата от 16.01.2019г. до окончателното й изплащане.
Претендира разноски по заповедното и по настоящото произдводство.
Ответницата
оспорва иска.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено Ч.гр.д. № 140/2019г. по описа на Районен съд-Хасково
като доказателство за развилото се заповедно производство. Видно от същото е, че „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответницата Е.Д.Т. за сумата от
240.48 лева – главница по Договор за паричен заем № 2858021 от 21.10.2016г.;
17.78 лева – договорна лихва от 30.10.2016г. до 03.09.2017г.; 8.09 лева – лихва
за забава от 04.09.2017г. до 11.01.2019г.; 153.92 лева – такси и комисионни за
допълнителни услуги, ведно със законната лихва върху главницата от 16.01.2019г.
до изплащане на вземането, както и сумата от 25 лева – платена държавна такса и
50 лева – юрисконсултско възнаграждение – разноски по делото. За посочените
суми е била издадена Заповед за изпълнение № 49/18.01.2019г.,срещу която
длъжникът е възразил. В срока по чл.415, ал.4 от ГПК ищецът „Агенция за
събиране на вземания“ е предявил против ответницата настоящия иск за
установяване на вземанията, предмет на заповедта.
С Договор за цесия и
заместване в дълг от 01.07.2017г. „Провидент Файненшъл България“ е прехвърлило
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД свои вземания, описани в Приложение № 1. С Писмо
към договора „Файненшъл България“ ЕООД /с предишно наименование „Провидент
Файненшъл България“/ е потвърдило извършената цесия, съгласно договора, в т.ч.
и вземането спрямо ответницата. С Пълномощно от 04.07.2017г. „Файненшъл
България“ ЕООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД/ е
упълномощило „Изи Асет Мениджмънт“ АД с правото да уведоми от негово име
длъжниците за извършената цесия.
С Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 03.05.2019г. „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД е прехвърлило на ищеца по делото „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД свои вземания, описани подробно в Приложение №
1, сред които и вземането спрямо ответницата Е.Д.Т.. С Писмо към процесния договор „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД е потвърдило извършената цесия, съгласно договора.
С Пълномощно от 03.05.2019г. „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ е упълномощило „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с правото да уведоми от негово име длъжниците за извършената
цесия.
Били
са изпратени Уведомително писмо, изх. № ЛД-С-АКПЗ-ИАМ-ФН/********* от 29.05.2019г.
от ищеца в качеството на преупълномощен от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД
– пълномощник на „Изи Асет Мениджмънт“ АД до ответницата, че на основание
сключен Договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънт“ и „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлило на „Агенция
за контрол на просорчени задължения“ ЕООД изцяло вземането към ответницата,
произтичащо от Договор за кредит номер ********* от 21.10.2016г. Било е
изпратено и второ Уведомително писмо, изх. № УПЦ-С-АКПЗ-ИАМ-ФН/********* от 29.05.2019г.
от ищеца в качеството на пълномощник на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, до ответницата за извършените цесии, като по делото няма
данни тези писма да са стигнали до знанието на ответницата.
По делото съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което възприема изцяло като компетентно и обективно изготвено. От
същото се установява, че дългът на ответницата към 11.01.2019г. /датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/ е 240.48 лева – главница; 17.78 лева
– договорна лихва; 153.92 лева – такса допълнителни услуги и 5.13 лева –
остатък от лихва за забава. В.л. е констатирало, че след датата на подаване на
заявлението, на 14.01.2019г. е погасена сума в размер на 16 лева.
При така възприетата фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният
в настоящото производство иск е допустим, като подаден в законоустановения срок
по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ГПК и от надлежна активно легитимирана за това
страна. Разгледан по същество обаче, същият се явява неоснователен, поради следните
съображения:
По делото се установи наличието на облигационните правоотношения, от които
ищецът черпи процесните си права, а именно фактът, че между „Провидент Файненшъл България“ ООД като кредитор и ответницата Е.Д.Т., като кредитополучател, е бил сключен Договор за потребителски кредит №
**** от 21.10.2016г., който договор е и с № ******, под който номер фигурира в
системата на „Провидент Файненшъл България“ АД. В тази насока в подадения
отговор по реда на чл.131 от ГПК е налице и признание на ответницата за
сключване на договор именно с този номер –******* с „Провидент Файненшъл
България“ АД. По силата на договора ответницата е получила в заем сумата от 400 лева за срок до 03.09.2017г., при съответно уговорени между страните конкретни
параметри по заема - брой на
вноските, стойност на седмичната погасителна вноска, начален падеж,
лихвен процент и начин на плащане, както и други условия. Вземането по този договор е било валидно цедирано от
заемодателя „Провидент Файненшъл България“ на 01.07.2017г. на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД по силата на Приложение № 1.
Не се представи по
делото обаче Договор за цесия, сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
заявителя по заповедното производство – „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, за да може да се направи обоснован извод, че „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД с Договора за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 03.05.2019г. е прехвърлила на ищеца – „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД вземане, което действително притежава. Съобразно общото правило на
чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фкатите, на които
основава своите искания или възражения. В случая, след като ищецът твърди, че е
кредитор на длъжника – ответницата по делото, следваше да представи и Договор
за цесия, сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, надлежно
съобщен на длъжника, като в тежест на
ищеца е при условията на главно и пълно доказване да установи тези свои
твърдения. По делото писмен договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД не е представен, нито Приложение към
същия, в което вземането да е индивидуализирано по размер и с посочване на
длъжника, за да се направи извод, че „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД е прехвърлила валидно на ищеца вземане, което притежава. Принципно
цесията, като неформален договор, може да бъде сключен и при съвпадане на
насрещните волеизявления на страните по него – цедент и цесионер, т.е. и в
устна форма. Такива твърдения обаче от страна на ищеца не са въведени по делото
и доказателства в тази насока не са събирани. Наличието на сключен договор за
цесия между ищеца и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД не е
достатъчен, за да обоснове наличието на такъв договор и между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД.
При така установеното по делото, събраните в хода на
производството доказателства не могат да обосноват извода, че ищецът е носител
на съществуващо вземане спрямо ответницата, основано и на твърдяния договор за
цесия, сключен на 30.01.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, поради което и искът за приемане за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумите, предмет на издадената заповед
за изпълнение, се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен
само на това основание. Изследването на останалите спорни въпроси по делото не
би променило този извод. При тези обстоятелства съдът приема, че цесията от 03.05.2019г. между „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД не
е породила действие спрямо ответницата и тя
не дължи плащане на задълженията, произтичащи от този договор, в полза на цесионера по същия – дружеството ищец. Това води до неоснователност и недоказаност на
предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК.
Ето защо, съдът следва да се произнесе с решение, с което
да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск да се признае за
установена дължимостта на присъдените със Заповед № 49/18.01.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 140/2019г. по
описа на Районен съд-Хасково суми, като на ищеца не се следват разноски, предвид изхода на
делото.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление-гр.С., бул.“****“ № **,офис сграда „*****“, ет.*, офис *, против Е.Д.Т.,
ЕГН **********,***, иск за признаване за установено, че последната му дължи сумите: главница: 240.48 лв. по Договор за потребителски кредит с №
2858021,сключен на 21.10.2016г. между „Провидент
Файненшъл България“ ООД и Е.Д.Т., договорна лихва: 17.78 лв. за периода
от 30.10.2016 г. до 03.09.2017г., такси и комисионни за допълнителни услуги:
153.92 лв., мораторна лихва: 8.09 лв. за периода от 04.09.2017г. до 11.01.2019г.,
прехвърлени с Договор
за цесия от 01.07.2017г. между „Провидент
Файненшъл България“ ООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, прехвърлени с Приложение №
1 към Рамков договор за цесия от 30.01.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД и прехвърлени с Договор за
цесия от 03.05.2019г. между “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД
и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 16.01.2019г. до окончателното й изплащане, по Заповед № 49/18.01.2019г.,
издадена по Ч.гр.д. № 140/2019г. по описа на Районен съд-Хасково, като - НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.