РЕШЕНИЕ
№260103
гр.Поморие,
07.06.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на тридесет
и първи март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: Димитър Димитров
при участието на секретаря Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното
от районния съдия г.д.N 6 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба от Л.В. Д.,
чрез пълномощника и съдебен адреса*** адв.Д.К., против С.В.Р. ***, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер 700 евро, с
левова равностойност 1 369.08 лв., предоставени в заем от ищцата на
ответника по договори за заем от 01.02.2016 г. и 04.05.2016 г., съответно 200
евро по договора от 01.02.2016 г. и 500 евро по договора от 04.05.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до
окончателното ѝ изплащане. Претендират се от ищцата и разноските по
делото.
Правното
основание на иска е чл.79 ЗЗД вр.с чл.240 ЗЗД.
Исковата
молба е приета за разглеждане от съда и препис от
нея е връчен на ответника, който в срока по чл.131, ал.1 ГПК, е подали отговор,
с който оспорва предявения иск като допустим, но неоснователен. Не оспорва
получаването на процесните суми от ищцата, но твърди, че основанието за
предаването им не е договор за заем, а други отношения между страните.
В
съдебно заседание ищцата се явява лично и с
пълномощника си адвокат, който поддържа предявения иск.
Ответникът в съдебно заседание също се явява лично.
Поддържа заявеното становище за неоснователност на иска.
За да
разреши спора между страните съдът се запозна подробно със
становищата и исканията им,
както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите
законови разпоредби, прие от фактическа и
правна страна следното.
Ответникът не оспорва, а и се
установява от представените по делото доказателства – заявления на физическо
лице за превод на парични средства от 01.02.2016 г. и от 04.05.2016 г., че на
датите на посочените заявления ищцата е превела на ответника и последният е
получил парични средства в размер съответно 200 евро и 500 евро.
Правните субекти си предават парични суми на
различни основания. Може предаването на сумата да е свързано с погасяване на
предходен дълг, може да е изпълнение на задължение по сключен друг неформален договор
(например парична вноска по договор за гражданско дружество) и т. н. При
наличие на различни хипотези относно факта на плащането не може от самия факт
на предаването на сумата, при липса на други данни, да се презумира че страните
сключват договор за заем. Аналогично е положението, когато едно лице издава
разписка, че дължи определена сума пари. При липса на други данни не може да се
презумира от самия факт на признанието на задължението, че то е възникнало от
заемен договор. Възможно е това задължение да произтича от друг източник и
ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите
от закона доказателствени средства – Решение
№ 390/20.05.2010 г. по гр. д. № 134/2010 г.,
IV г. о., ГК на ВКС и цитираната в него съдебна
практика на касационната инстанция.
За установяване на
обстоятелството, че източник на предадените суми са договори за заем, в
съответствие с указаната от съда доказателствена тежест, ищцата е ангажирала
показанията на св. В.А.Д. (дъщеря на ищцата), която твърди, че в началото на
2016 г. ответникът помолил първо нея за пари, но тъй като свидетелката не
разполагала с парични средства, му казала да се обърне към ищцата, след което в
присъствието на свидетелката, в кореспонденция в приложението за безплатни
съобщения Вайбър, страните се уговорили ищцата да предостави в заем на
ответника сумата от 200 евро, която сума ищцата превела на ответника. През
м.април или май на 2016 г. ответникът отново поискал от свидетелката парични
средства в размер 500 евро, която сума по същия начин му била предоставена от
ищцата на ответника. Свидетелката отрича тя или ищцата да е искала от ответника
да заплаща техни сметки за вода и електричество, които били заплащани по банков
път, както и данъци, които били заплащани лично от ищцата и дъщеря й. На
въпроси на съда свидетелката признава, че между нея и ищцата, от една страна и
ответника, от друга страна, е имало предходни имуществени отношения, в това
число относно покупка на плавателен съд – лодка, закупена през 2013 г.,
регистрирана на името на ответника, но заплатена поравно от ищцата и
свидетелката, както и относно закупено през 2016 г. или 2017 г. превозно
средство – лек автомобил „Мерцедес“, също платено от ищцата и свидетелката, но
регистрирано на името на ответника, с уговорката, че при пребиваване в страната
ще се ползва от заплатилите цената ищца и нейната дъщеря.
По делото е представен
препис-извлечение от кореспонденция в приложението за безплатни съобщения
Вайбър, за която не се спори, че е между св. Виктория Д. и ответника и от която
се установява, че на 20.04.2016 г. ответникът е поискал от свидетелката сума в
размер 1 000 евро, предназначена за ремонт на лодка, което искане св.Д.
препратила на майка си и ищца.
При така посочените доказателства
ищцата не установява при условията на пълно и главно доказване, че процесните
суми са предадени на ответника по силата на договор за заем. Същевременно,
при наличие на твърдение от страна на ответника за
предходни правоотношения между него и ищцата, които се установяват от свидетелските показания и
посочената кореспонденция, не може да се направи извод, че
представените заявления за превод установяват
сключване на заемен договор. Тъй като доказателства за поемане на заемно
задължение по делото не са ангажирани от страна на ищцата, чиято е
доказателствената тежест да установи основанието на сключения договор,
претенцията за заплащане на процесните суми се
явява недоказана и следва да се отхвърли, в който
смисъл и Решение
№ 283/03.10.2013 г. по гр. д. № 2202/2013 г., IV г. о., ГК на ВКС.
Предвид изхода от спора,
неоснователно се явява искането на ищцата за пирсъждане на разноските по делото
и като такова същото следва да бъде оставено без уважение.
Ответникът не е направил
разноски по делото, поради което такива не следва да му се присъждат.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Л.В.Д., гражданка на Руската Федерация, род. на ***
г., с адрес ***, чрез пълномощника и съдебен адреса***, партер – адв.Д.К., за
осъждане на С.В.Р., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ищцата сума в
размер 700 евро, с левова равностойност 1 369.08 лв., предоставени в заем
от ищцата на ответника по договори за заем от 01.02.2016 г. и 04.05.2016 г.,
съответно 200 евро по договора от 01.02.2016 г. и 500 евро по договора от
04.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л.В.Д., гражданка на Руската Федерация, род.
на *** г., чрез пълномощника и съдебен адресат адв.Д.К., за присъждане на
разноските по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :