Решение по дело №2096/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационна жалба на „Ултими“ ЕООД , ЕИК *** със седалище и адрес на управление ------представлявано от управителя Е.К. К , подадена чрез пълномощник- Б.Р. ***/, срещу решение № 1135/26.07.2023 г. по нахд № 1617/2023 г. на Районен съд – Варна.

В жалбата е обективирана аргументация за явна несправедливост на наложоното наказание на дружеството- касационно основание по чл. 348, ал.1 , т.3 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че не е било съобразено от страна на районния съд , че санкционираното дружество е отстранило допуснатото нарушение веднага след неговото констатиране. Няма настъпили вредни последици за работника , престирал труд без сключен трудов договор в писмена форма .

Отправеното искане към касационната инстанция е за за отмяна на обжалваното решение, като вместо него се постанови друго, с което да се измени НП, в частта относно наложената имуществена санкция и размерът и да бъде редуциран до законоустановения минимум. Претендира се присъждане на направените в производството разноски.

В съдебно заседение пълномощник на касатора поддържа жалбата на изложените в нея доводи.

Ответникът – директорът на дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, редовно призован, не се представлявя .

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение основателност на подадената касационна жалба.

Настоящият тричленен състав на Административен съд - Варна счита подадената касационна жалба за процесуално допустима , тъй като е депозирана при спазване на срока по чл. 211 от АПК, изхожда от надлежна страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност и обоснованост пред Варненския районен съд е било наказателно постановление /НП/ № 03-2100035/23.09.2021 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на „УЛтими“ ЕООД е била наложена имуществена санкция от 5 000 лева.

От фактическа страна решаващият съд е приел, че на на 15.08.2021г. Ж Г  Б. е полагала труд като продавач на щанд в полза на „Ултими“ ЕООД при определено работно време от 09:00 до 18:00 часа, с работно място – обекта на контрол – к-с „Детски кът“ в гр. Варна, Морска градина, с договорено трудово възнаграждение в размер на 900 лева, без да е сключен трудов договор в писмена форма.

За да потвърди издаденото НП, Районен съд – Варна е достигнал до извод за отсъствие на допуснати съществени нарушения в хода на протеклото административнонаказателно производство. Счел е за доказано с оглед събраните доказателствени източници повдигнатото административнонаказателно обвинение с дадена правна квалификация на правонарушението по чл. 414, ал.3 от КТ.

По отношение размера на наложената с НП санкция въззивната инстанция е преценила , че извършеното нарушение не се отличава с ниска степен на обществена опасност . Правилно е определен размера на санкцията над минималния такъв предвид продължителния период, през който Б. е престира труд в полза на санкционираното юридическо лице, без да има сключен трудов договор .

Касационната инстанция счита обжалваното съдебно решение за валидно, допустимо, но неправилно . Основателно е заявеното оплакване на жалбоподателя за явна несправедливост на наложеното наказание.

Административнонаказващият орган е наложил имуществена санкция на „Ултими“ ЕООД в размер на 5 000 лв., при предвиден от законодателя размер на санкцията по приложимата административнонаказателна разпоредба / чл. 414, ал.3 от КТ/ от 1500 лв. до 15 000 лв. В издаденото наказателното постановление има бланкетни мотиви относно определения размер на санкцията , а именно „ категоричната забрана за предоставяне на работна сила без сключен писмен трудов договор , с оглед защитата на трудовите и осигурителни права на работниците и служителите, осигурителната и данъчна система на Република България „. Бланкетно излагане на мотиви съдебната практика приема за липса на такива. Определянето на размер на санкцията при законодателен подход по дефиниране на същата с минимален и максимален размер не може да става произволно . Следва да бъдат изложени аргументи , убеждаващи в неговата справедливост след изследване на конкретната проявна форма на деянието , което нарушава правовия ред в страната , при отчитане на спецификата на засегнатите обществени отношения, след изследване на съществуването на предходната противоправна дейност на нарушителя. Нормативна обосновка на това становище представлява разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН .

В обжалваното по съдебен ред НП на ответника няма посочване кои конкретни трудови или осигурителни права на работничката са били нарушени, за да може съдът да провери обосноваността на решението на наказващия орган да наложи санкция точно от 5000 лв. В НП няма аргументация на тезата на ответника , че с размер на санкцията от 5 000 лв. се защитава осигурителната и данъчна система на Република България . Наказващият орган не е проверил дали "Ултими" ЕООД е извършило предходни нарушения на трудовото законодателство . Няма събрани доказателства от наказващия орган за оборот на обекта на нарушителя , в който е полагала труд работничката , за вид на развиваната търговска дейност от нарушителя , за брой на неговите търговски обекти . Няма събрани данни от НАП за декларирана търговска печалба от наказаното търговско дружество, за да може тези данни да участват в обективния и задълбочен анализ за справедлив размер на наказанието за конкретния работодател с оглед конкретния случай на извършено адм нарушение. Административнонаказващият орган може да определи размер на санкцията по чл. 4141 ал.3 от КТ в широк диапазон - от 1500 лв. до 15 000 лв., но взетото решение за санкцията следва да има своята обосновка в НП, убеждавайки в неговата правилност.

С оглед действащия принцип на държавно устройство по разделение на властите съдът има правомощие да осъществява контрол за законосъобразност и обоснованост на издадени наказателни постановления, но не и да замества административнонаказващия орган , действащ като особена юрисдикция , по мотивиране на правораздавателните му актове .

В обобщение при отсъствие на данни за предходна противоправна деятелност на нарушителя, при събрани писмените доказателства за регистрация в НАП на сключен трудов договор между „Ултими "ЕООД и ЖГ. Б. в деня след проверката , справедливият размера на санкцията е законоустановения минимум по чл. 414, ал. 3 от КТ. В тази връзка обжалваното съдебно решение следва да се отмени и вместо него да се постанови изменение на издаденото НП.

При този изход на правния спор отправеното от касационния съд искане от жалбоподателя „Ултими“ ЕООД за присъждане на съдебно-деловодни разноски следва да се остави без уважение поради непредставяне на доказателства за реално направени разходи от дружеството по заплащане на адв. хонорар на адв. Б. Р..

Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по чл.221 и сл. от АПК, Административен съд

ОТМЕНЯ решение № 1135/26.07.2023 г. постановено по анд. № 1617/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, като вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 03-2100035/23.09.2021 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна като намалява от 5000 лв. на 1500 лева на имуществената санкция по чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда на „Ултими“ ЕООД с ЕИК ***.

РЕШЕНИЕТО е окончателно .

	Председател:
	Членове: