Р Е Ш Е Н И Е

7.10.2019г.

 

номер ..................                                                                              град П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

П.СКИ РАЙОНЕН СЪД На двадесет и пети септември

Шести наказателен състав година 2019

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

 

Секретар: ЖУЛИЯНА ЦАНЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 1444 по описа за 2019 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:  

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

 

         С наказателно постановление №** от 03.11.2016г. Директорът н.О.д.п.б.н.х. *** е наложил на основание чл.48 ал.1 от ЗХ, във вр. с чл.53 от ЗАНН на П.В. П. с ЕГН ********** *** в качеството й на продавач-консултант в павилион за търговия с храни, стопанисван от ЕТ“***.“, административно наказание глоба в размер на 500 лв.

Недоволна от издаденото наказателно постановление е останала жалбоподателката П.В. П., която го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като неправилно и незаконосъобразно.  Същата се явява в съдебно заседание, като навежда доводи, че павилионът за търговия с храни се стопанисва от нея, много хора работели там и  при извършването на проверкара е била в почивка. Жалбоподателката не оспорва факта, че в търговския обект са били намерени стоки с изтекъл срок на годност, но според нея глобата от 500 лева е несъразмерна с нейната вина, тъй като нарушението е било извършено за първи път.

         За въззиваемата страна О.д.п.б.н.х. ***, не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №*** от 01.09.2016г за установяване на административно нарушение от който е видно, че на 26.08.2016г. при извършена проверка на павилион за търговия с храни, стопанисван от ЕТ“***.“*** -пазара, *** №***/19.11.2014г. и рег.№*** се установило, че в обекта се предлагали храни: млечен шоколад с алпийско мляко, стафиди и лешници, опаковки по 100 гр. с партида ***със срок на годност 31.07.2016г. – 2 броя; млечен шоколад с алпийско мляко и цели лешници с нечетлива информация за срока на годност, опаковки по 100 грама – 1 брой.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител П.Д.М. и свидетеля И.И. Б., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства- молба от жалбоподателя П. до Директора на ***с вх.№***/01.07.2019г.; писмо с изх***02.07.2019г. от Директора на ОДБХ П. до жалбоподателя П.; покана за доброволно изпълнение от Директора на ОДБХ-П.; заверено копие от пощенски плик от изпратено НП №**/03.11.2016г.; заверено копие на известие за доставяне на Български пощи; възражение по акт №*** с вх.№***/07.09.2016г. от В. П., адресирано до Директора на ОДБХ-П. и писмо с вх.№***10.09.2019г. от Директора на ОДБХ-П. ведно с Приемо-предавателен протокол по чл.8 от Инструкция за осъществяване на взаимодействие между НАП и ОДБХ с вх.№***/21.02.2017г. на НАП-ТД В.Т., офис П.. От показанията на актосъставителя М. се установява, че на 26.08.2016г. е била извършена проверка в павилион за търговия с храни, при която са били установени шоколадови изделия с изтекъл срок на годност. Според актосъставителят проверката е била извършена под формата на периодичен контрол, тъй като всички търговски предприятия  в зависимост от категорията им подлежат на такъв контрол през определен период от време. От показанията на свидетеля И. Б. се установява, че същата е била свидетел при констатиране на административното нарушение, изразяващо се в наличието на различни видове млечен шоколад с изтекъл срок на годност в търговския обект, и при съставяне на акта за административно нарушение. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя М. и свидетеля Б., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях съхранение и продажба на храни с изтекъл срок на годност. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя П.В. П. в нарушение, което не е извършила.  

При така приетото за установено от фактическа страна административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателката П. П., е извършила нарушение по чл.20, ал.1, т.1 от ЗХ.  Съобразно разпоредбата на чл. 20, ал.1, т.1 от ЗХ, заради чието нарушаване е ангажирана отговорността на жалбоподателката, не се разрешава пускането на пазара на храна, която не е безопасна за консумация от потребителите. Последното понятие е дефинирано в §1, т.67 от ДР на ЗХ „храна, която не е безопасна за консумация от потребителите" е храна, която уврежда или може да увреди здравето на хората или е негодна за консумация, като при определянето и като такава трябва да се вземат предвид: а) условията на нормалната и употреба от и на всеки етап от производството, преработката и предлагането на храната; б) информацията, предоставена на потребителите, включително информацията на етикета или друга общодостъпна за потребителя информация за предпазване от специфични вредни за здравето ефекти на определена храна или група храни. Доколкото в така цитираната дефиниция алтернативно е предвидено, че и негодната храна, т.е тази с изтекла годност е такава, която не е безопасна за консумация от потребителите, то съдът счита че правната квалификация на деянието е правилно определена и нарушението е индивидуализирано, тъй като в обстоятелствената част на Акта именно негодността на посочените хранителни продукти е посочена като основание за съставянето му. Последното понятие е дефинирано в §1, т.34 от ДР на ЗХ, "негодна храна за консумация от човека" е храна, която е неподходяща за употреба според нейното предназначение вследствие на замърсяване, микробиологични промени, развала, изтекъл срок на трайност или нарушена цялост на опаковката. А според легалното определение на §1, т.53 от ДР на ЗХ, "пускане на пазара" е притежание с цел продажба, включително предлагането за продажба, или всяка друга форма на прехвърляне, независимо дали срещу заплащане или не, както и самата продажба, дистрибуция и другите форми на прехвърляне на храните. Съгласно чл. 24 от Регламент на ЕС № 1169 понятията "срок на минимална трайност " и "срок на годност" при храните, което от микробиологична гледна точка са бързо развалящи се и по тази причина след кратък период от време могат да представляват непосредствена опасност за човешкото здраве, срокът на минимална трайност се заменя със срок на годност. В приложение 10, т.2 б."а" и "б"-срокът се посочва от думите"използвай преди".

Жалбоподателката П. П. не оспорва факта, че в търговския обект, в който работи са се намирали шоколадови изделия с изтекъл срок на годност. В случая между страните  има спор по спазване на процедурата от административно-наказващия орган досежно съставянето на Акта в присъствието на нарушителя съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН; връчване на наказателното постановление при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН;  относно правилното определяне на нарушената законова разпоредба; правилното приложение на материалния закон досежно преценка на случая като маловажен.

По отношение на Акта за установяване на административно нарушение съдът счита, че същият е съставен в изпълнение на законовите разпоредби, като същият съдържа всички регламентирани реквизити, предвидени в чл. 42 от ЗАНН. Съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Съгласно ал.2 от същата разпоредба, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. В настоящия случай видно от Акта, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление, в разписката, представляваща неразделна част от него, жалбоподателката П. П. е подписала същото, с което е удостоверила получаването му на дата 01.09.2016г. Освен това в полето за възражения срещу Акта последната не е обективирала никакви възражения. От изложеното следва, че АУАН-а е съставен в присъствие на нарушителя, посочен в него, който го е подписал и му е станало известно правото да подаде възражение в тридневен срок от получаването му.

Относно връчването на наказателно постановление съдът счита, че наведените от жалбоподателя доводи относно неспазване на предвидената закона процедура и предпоставки за прилагане на чл.58, ал.2 от ЗАНН, са основателни. На първо място, съгласно чл.58, ал.1 от ЗАНН препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение. Видно от приложените по делото заверено копие от пощенски плик от изпратено НП №**/03.11.2016г. и заверено копие на известие за доставяне на Български пощи се установява, че административно-наказващият орган е изпратил издаденото наказателно постановление, с което е изпълнил законовото си задължение. Доколкото от приложеното копие на пощенския плик се установява, че изпратеното до жалбоподателя П. П. писмо се е върнало непотърсено, то Директорът на ОДБХ-П. е приел, че са налице предпоставките, предвидени в чл.58, ал.2 от ЗАНН, поради което е отбелязал, че наказателното постановление се счита за връчено от деня на отбелязването, а именно 09.12.2016г., както и че е влязло в сила на 16.12.2016г. Съгласно разпоредбата на чл.58,ал.2 от ЗАНН когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Съгласно задължителната съдебна практика, съдържаща се в Тълкувателно решение 1/07.06.2016. по тълк. дело №1/2016г. на ВКС, ОСНК разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН регламентира като изключение от общото правило възможност за „неприсъствено“ връчване на наказателното постановление, когато нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен. Според същото решение цитираната норма представлява законодателна фикция, по силата на която единствено при наличието на регламентираните в нея кумулативни предпоставки, следва административно-наказващият орган да  отбележи върху съответното наказателно постановление датата, от която то се счита за връчено на нарушителя, без това действително да се е случило, т.е ще настъпват юридически последици, без да е осъществен юридическия факт, който нормално би могъл да ги породи. Касае се за кумулативно предвидени в хипотезата на правната норма предпоставки, поради което, за да се прояви фактическия състав по чл.58, ал. 2 от ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен, и новият му адрес да е неизвестен. От изложеното следва, че за да се приложи чл.58, ал.2 от ЗАНН не е достатъчно инцидентното неоткриване на лицето на посочения от него адрес, а следва да се установи, че той трайно не пребивава на този адрес. В настоящия случай видно от находящото се на л.11 от делото заверено копие от пощенски плик от изпратено наказателно постановление и находящото се на стр.12 заверено копие на известие за доставяне на Български пощи се установява, че в действителност административно-наказаващият орган е изпратил препис от наказателното постановление на жалбоподателя П. П., но писмото се е върнало като „непотърсено“. Доколкото не са представени други доказателства за изпратени последващи писма до същата и за предприети други опити за откриването й, както и доказателства, че е било установено жалбоподателя да не пребивава трайно на посочения адрес,  то административно-наказващият орган неправилно е приложил разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, като е приел, че са били налице предпоставките за прилагане на законовата фикция. Освен това административното нарушение е било установено по местоработата на жалбоподателката, адресът на която е бил известен на административно-наказващият орган и наказателното постановление е можело да бъде изпратено на същия.   От изложеното следва, че наказателното постановление изобщо не е било връчено на санкционираното лице, поради което моментът на подаване на жалбата е без правно значение, тъй като срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН започва да тече от връчването на наказателното постановление, което в случая не е било направено, тъй като не са били налице предпоставките за прилагане на законовата фикция по чл.58, ал.2 от ЗАНН. Видно от писмо с вх.№***/07.07.2019г. до Директора на ОДБХ-П. жалбоподателката В. П. е поискала да й бъде предоставено заверено копие на издаденото срещу нея наказателно постановление, ведно с всички документи към него, като с писмо с изх***02.07.2019г. същите са били получени от съпруга й К.Н.П.на 03.07.2019г. Съдът счита, че наведените доводи от жалбоподателката П. П. относно нарушената процедура по чл.58, ал.2 от ЗАНН са основателни. Следователно срокът за обжалване на наказателното постановление е започнал да тече от датата на връчване на същото - 03.07.2019г., доколкото отбелязаното върху наказателното постановление връчване по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН на 16.12.2016г. е невалидно.

По отношение на наведените от жалбоподателката П. доводи за неправилно ангажиране на нейната административнонаказателна отговорност, съдът счита, че същите са неоснователни. В действителност търговският обект, находящ се в град П***– пазара с *** №***/19.11.2014г. и рег.№*** към момента на извършената проверка – 26.08.2016г. се е стопанисвал от ЕТ „***.“, т.е последният носи качеството „търговец на храни“ съгласно т.61 от ДР  на Закона за храните („търговец на храни“ е всяко физическо или юридическо лице, което се занимава с търговия с храни по смисъла на т. 60, а „търговия“ съгласно т.60 от ДР на Закона за храните е внос, износ, съхранение, транспорт, продажба и представяне за продажба на храни, предлагане на храни в места за обществено хранене, както и предоставяне на потребителите на безплатни мостри от храни.) Следва да се вземе предвид, че за да бъде ангажирана отговорността на едно лице- физическо или юридическо за нарушение за нарушението на конкретна правна норма, то следва в хипотезата на същата да е посочен кой може да бъде субект на съответното нарушение, т.е дали е общ или специален и дали е необходимо да притежава определени качества, за да бъде носител на административнонаказателна отговорност в случай, че наруши правната норма. В конкретния случай е нарушена разпоредбата на чл.20, ал.1, т.1 от Закона за храните. Същата гласи: „Не се разрешава пускането на пазара на храна, която не е безопасна за консумация от потребителите.“ Никъде в разпоредбата не е конкретизирано дали собственикът или продавач-консултантите в търговските обекти носят отговорност относно това да не се пуска храна, която не е безопасна за консумация от потребителите. Освен това в нормата, на чието основание е ангажирана отговорността на жалбоподателката - чл.48, ал.1 от ЗХ, е посочено, че който наруши разпоредбите на този закон или наредбите по прилагането му, извън случаите по чл. 38 - 47, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - с глоба от 1000 до 2000 лв. Възможният субект на нарушението е визиран с относителното местоимение „който“, т.е липсва индивидуализация на същия, от което следва, че отговорност за качеството на предлаганите в търговските обекти храни носят както собствениците, така и наетите на трудов договор лица, изпълняващи длъжността „продавач-консултанти“. Следователно административно-наказващият орган правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателката П. П. в качеството й на продавач-консултант за извършено административно нарушение по чл.20, ал.1, т.1 от Закона за храните.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на Общото събрание на наказателната колегия на ВКС по т.д. № 1/2007 г., преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебния контрол се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

При липсата на легално определение в ЗАНН на "маловажен случай" и предвид разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, според която, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част от НК, доколкото в този закон не се предвижда друго, за "маловажен случай" следва да се приеме този, при който извършеното административно нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл. 93, т.9 от НК). Според тази дефиниция, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или преценката се основава на конкретните фактически данни, отнасящи се до начина на извършване на нарушението, на вредните му последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, релевантни за степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното. Тази проверка включва в обсега си обективни и субективни признаци, касаещи степента на обществена опасност на деянието и дееца и сравнението й с други сходни и типични за деянието хипотези.

В случая, преценката на административнонаказващия орган за липсата на маловажен случай на административно нарушение е чисто формална.

Съдът приема, че извършеното нарушение не осъществява обективно признаците на "маловажен случай". В случая се касае за два броя млечни шоколади, изложени за продажба в павилион за търговия с храни, стопанисван от ЕТ “***.“***, като срокът на годност на тези хранителни продукти е изтекъл близо един месец преди проверката. Съпоставимо с вида на обекта – павилион, количеството на предлаганите за продажба хранителни продукти с изтекъл срок на годност, не дават основание да се приеме, че деянието носи белезите на незначителност на евентуалните вредните последици. Още повече, че се касае до нарушена правна норма, защитаваща здравето и живота на хората.

Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание по чл.48 ал.1 от ЗХ, като законосъобразно и обосновано.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №** от 03.11.2016г на Директора н.О.д.п.б.н.х. ***, с което е наложено на основание чл.48, ал.1 от Закона за храните на П.В. П. с ЕГН ********** административна санкция – глоба в размер на 500лв, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – П. в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: