№ 16511
гр. София, 04.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110124078 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са евентуално съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1
ЗЗД за осъждане на В. П. Й. да заплати на Б. С. П. сумата от 3145,23 британски лири, с
левова равностойност 6989,38 лева, представляваща главница по договор за заем от
14.05.2018 г., ведно със законната лихва от 05.05.2023 г. до окончателното изплащане
на вземането, евентуално иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за
осъждане на В. П. Й. да заплати на Б. С. П. сумата от 3145,23 британски лири,
получени без основание от наследодателя на ответницата - Л. Ж., ведно със законната
лихва от 05.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че с Л. Г. Ж. – наследодател на ответницата, имал неформални
заемни правоотношения, по силата на които на 14.05.2018 г. предоставил в заем на Л.
Ж. сумата в размер на 3145,23 британски лири, представляващи паричен заем,
предназначен за покриване на битови и лични нужди на заемополучателя, преведена
от сметка на ищеца в „**********“, В. към сметка на Л. Ж. в **********, Б.. Между
страните не била постигната уговорка за изплащане на лихва, нито относно краен срок
за връщане на заема. На 10.07.2018 г. Л. Ж. починала и оставила за свой наследник
ответницата В. Й.. Твърди, че до момента на подаване на исковата молба не били
извършвани плащания за погасяване на заема. Предвид изложеното, счита, че исковата
молба следва да се приеме за покана по смисъла на чл. 240, ал. 4 ЗЗД за връщане на
заема. Въз основа на горното отправя искане за осъждане на ответницата да му
заплати сумата в размер на 3145,23 британски лири, равняващи се на 6989,38 лева,
представляващи подлежащи на връщане заемни суми, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. При условията на
евентуалност, в случай че съдът не уважи главния иск, ищецът твърди, че извършените
от него преводи по банков път към сметка на Л. Ж. са без правно основание, поради
което получената сума подлежала на връщане. Ето защо, при условията на
евентуалност, ищецът моли съда да осъди ответницата да му заплати сумата от
3145,23 британски лири, с левова равностойност 6989,38 лева като получени без
основание от наследодателката. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, действаща със съгласието на баща си П. М.
Й., чрез адв. П., е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове. Поддържа, че Л. Ж. не била поела задължение за връщане на процесната сума.
Твърди, че майката Л. Ж. и ищецът се запознали през 2014 г. и малко след това
заживели заедно на съпружески начала. Ищецът работил в заведение, притежавано от
Л. Ж., където бил назначен като управител. Ищецът винаги разчитал на Л. Ж., тя го
подкрепяла във всичко, включително като го приела в дома си да живее с нея и
нейното семейство. Л. била добре обезпечена, разполагала с частен бизнес.
Преведените по нейна сметка пари били дадени с дарствено намерение от страна на Б.
в знак на благодарност за направеното от нея. Твърди, че ищецът и майка са
живеели във фактическо съжителство, поради което не можело да се говори за
неоснователно обогатяване в отношенията помежду им. Счита, че правата и
задълженията, които имат лицата, живеещи във фактическо съжителство били
похарчени за техни общи нужди. Ето защо моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
За уважаване на иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД в доказателствена
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно факта на сключен с Л. Ж. – наследодател
на ответницата, договор за заем със съдържанието, посочено в исковата молба, както и
факта, че е предоставил сумата от 3145,23 британски лири на наследодателя на
ответницата, а последната се задължила да я върне, както и че е настъпил падежът на
задължението за връщане на сумата. В тежест на ответницата, в случай, че се установи
факта на сключен с ищеца договор със съдържанието, посочено в исковата молба е да
докаже по делото пълно и главно, че е върнала получената сума. В тежест на ищеца е
да докаже по предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. първо ЗЗД, че е предал на наследодателя на ответницата сумата в размер
на 3145,23 британски лири. В тежест на ответницата по този иск е да докаже
наличието на основание за получаване на сумата.
Между страните по делото не е спорно, че единствен наследник на Л. Г. Ж.,
ЕГН **********, починала на 10.07.2018 г. е нейната дъщеря – В. П. Й., ЕГН
**********. Видно от Решение № 11199 от 14.10.2022 г., поставено по гр. д. №
41165/2021 г. по описа на СРС, 80 състав, В. П. Й. на основание чл. 61, ал. 1 ЗН е
приела по опис наследството, останало от Л. Г. Ж., а именно: ½ идеална част от дворно
място, находящо се в /адрес/, еднофамилна жилищна сграда, изградена в груб строеж
без акт обр. 16, товарен автомобил, малка „******“ *******, рег. № ********, налични
парични средства в размер на 305,04 лева в ******, налични парични средства в
размер на 182,51 евро в ***********, задължение в размер на 34449,49 лева по
договор за ипотечен кредит от 01.08.2016 г. , сключен с **********, по който
наследодателят Л. Ж. е била солидарно задължено лице заедно с А. Б. С.а, капитал в
размер на 2 лева в **********, ЕИК ********* , на което едноличен собственик на
капитала е бил наследодателят Л. Ж..
Съгласно представен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от
22.08.2016 г., ********** е отпуснала на кредитополучателя Л. Г. Ж. и съдлъжника А.
Б. С.а банков кредит в размер на 37 290 лева съгласно договор за ипотечен кредит от
01.08.2016 г. За обезпечаване вземанията по договора за кредит е учредена договорна
ипотека върху празно дворно място, находящо се в /адрес/.
Видно от представеното по делото електронно писмо, датирано на 18.02.2020 г.,
10.47 ч., изпратено до получател с електронен адрес ************* относно
„Потвърждения на международни плащания“ от отдел „Съдействие към клиенти –
2
рискове и жалби“ към банкова група ****, са извършени плащания, както следва: 1.
референция № ************** от 24.10.2017 г. на стойност 3 719,69 британски лири;
2. Референция № **************** от 14.05.2018 г. на стойност 3 145,23 британски
лири; 3. Референция № *************** от 27.06.2017 г. за сумата от 4499,18
британски лири; 4. Референция № *************** от 13.10.2017 г. на стойност 1
844,34 британски лири; 5. Референция № ************ от 27.11.2017 г. на стойност 1
618,27 британски лири. В справката, предоставена по електронен път е посочено, че
всички плащания са с бенефициер Л. Ж. с IBAN *********************.
Видно от постъпилото на 24.01.2024 г. и от 21.02.2024 г. по делото писмо от
**********, Л. Г. Ж. е била клиент на банката за периода от 09.03.2016 г. до 11.05.2020
г. , в която е имала открита разплащателна банкова сметка с IBAN
*********************, по която е постъпила на 14.05.2018 г. сума в размер на
6727,50 лева с основание: „*** ***** ****** ******* ***“. На 17.05.2024 г. е
изтеглена на каса сума от 800 лева, на 18.05.2018 г. са осъществени четири тегления с
карта по 800 лева всяко, на 28.06.2018 г. три тегления с карта по 800 лева и едно
теглене от 500 лева от същата дата.
Установява се от постъпили по делото писма с изх. № 1524-00-107/05.02.2024 г.
и от 21.02.2024 г. от *******************, че Б. С. П. за периода от 2014 г. до 2016 г. е
осигурявано чрез /фирма/, ЕИК **********, а 2016 г., 2017 г. и 2018 г. е осигуряван
чрез **********, ЕИК *********. Видно от публичния ТРРЮЛНЦ, Л. Ж. е била
едноличен собственик на капитала на /фирма/ в периода от 2013 г. до 2016 г., а
********** в периода от 2016 г. до 2018 г.
Установява се по делото от събраните гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите, доведени от ищеца: В. А. и Т. Б., че Л. Ж. и Б. П. са имали връзка от 2014
г. до 2018 г., когато е починала от тежко онкологично заболяване. Двамата свидетели,
които са съпрузи, запознали Л. и Б. през 2011 г., когато станали бизнес партньори. По
онова време, Л. търсела заведение за работа под наем, а Б. познавал човек, който
отдавал такова под наем. Отворили две заведения, но не потръгнали. Третото
заведение „*******“ в кв. ******** им потръгнало. Л., Б. и двамата свидетели се
виждали често в това заведение - по два, три пъти седмично. Двамата работели заедно
в заведението, пазарували стоки за магазина, имало освен тях готвач и сервитьор.
Всеки ден били двамата там. Свидетелите си спомнят, че Л. и Б. много се обичали. Б.
гледал Л. като писано яйце. Принципно Б. бил стиснат и винаги си правил сметка за
абсолютно всичко, а Л. харчела много и не си правела сметка. От свидетеля Б. се
установява, че от онкологичното заболяване, Л. се смазала за осем месеца. Последните
6-7 месеца преди смъртта й, само Б. я гледал, помагал й и поемал всички разходи. Три
месеца преди края тя горе-долу била добре и изведнъж последните тридесет дни
всичко се срутило. Свидетелските показания на двамата в посочените части са
логични, последователни и следва да бъдат кредитирани.
Същите се подкрепят и от изложеното от свидетелите, доведени от ответника.
Свидетелят Й. – настояща съпруга на бащата на ответника споделя, че е в брак с П. Й.
от 5 години и живеели в къщата му в /адрес/, заедно с В. и Л.. През 2018 г., Б. се
нанесъл в къщата при Л. и В. и живял там 1 година след нейната смърт. Л. и Б. били в
семейна връзка , на семейни начала. Искали общи деца, общ дом. От началото на 2018
г. Л. била в лошо здравословно състояние, а след март се влошила – била с памперси,
торбички, дренажи. Два –три месеца преди смъртта била трудно подвижна, с патерици.
В този период Б. имал пълномощно да борави с банковите й сметки, заведението,
автомобила за зареждане на стока. Свидетелят Й. – баща на ответната страна заявява,
че къщата, в която живеели била на пет етажа, като Л. и В. живеели на различен етаж.
През 2014 г. Л. му поискала 1000 лева, за да ги даде на Б. за погребението на баща му.
3
Спомня си, че Л. и Б. били в много добри отношения. Живеели в заведението
„*******“. От нея знаел, че има условия за живеене: баня, спалня. Няколко месеца
преди да почине Л. помолила П. да позволи Б. да живее в неговата къща , за да
помага. Около два месеца преди да почине, Л. не се движела, стояла си вкъщи, можела
да комуникира, с изключение на последните 3-4 дни преди смъртта й, когато изпаднала
в безсъзнание. Не знае Л. да си е правила зъбите. В тези части свидетелските
показания, преценени по реда на чл. 172 ГПК се подкрепят от доказателствената
съвкупност и взаимно се допълват, логични са и последователни, поради което съдът
ги кредитира.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля А. относно наличие на договор за
заем от 7000 лева, доколкото са вътрешно противоречиви и не се подкрепят от
доказателствата по делото. Свидетелят заявява, че април, може би май 2018 г. Л.
поискала пари назаем, за да си оправи зъбите в резултат от химиотерапията, но тъй
като нямала възможност отказала. Тогава Б. и казал, че той ще й даде, ще и прати
пари. Не знае да са уговаряли лихва, нито пък определен срок за връщане, но Л.
знаела, че дължи пари на Б. и се притеснявала как ще му ги върне. Тя лично си
теглела парите. Тогава тя била адекватна , движела се и шофирала сама. Посочването,
че сумата била заем и Л. се притеснявала за връщането на парите не се възприема като
достоверно от настоящия състав, доколкото самата свидетелката не сочи никакви
параметри на уговорките им – нито поет ангажимент от Л. Ж. за връщане на парите,
нито има яснота кога е била уговорката, нито срок за предаване на парите от страна на
Б., нито уговорен срок за връщането им, нито лихва. Посоченото състояние на Л. Ж.
от св. А. също не съответства на описаното състояние на лицето от другите свидетели,
нито пък това, че си е теглила лично парите, доколкото видно от извлечението от
банковата й сметки, част от парите са теглени на 28.06.2018 г., когато несъмнено Л. Ж.
е била в много тежко състояние. Освен това, свидетелят Б. си спомня / без да посочва
времеви период/, че Л. и Б. се разправяли за едни пари, в частност и за 7000 лева, за
да си смени Л. зъбите, но те непрекъснато си говорили на майтап за тези суми, дори не
си спомня дали били или не били върнати, но го правели на майтап. Не е виждал Л. да
взима парите, нито е чувал Б. да иска лихва от Л., като изрично подчертава, че Б. П. се
е грижел като писано яйце за Л.. Свидетелите Й.и си спомнят, че Л. е помагала
финансово на Б., като видно от писмените доказателства, целият период от 2014 г. до
2018 г. Б. е осигуряван в притежавани от нея заведения, от 2018 г. живеел в къщата на
П. Й. и една година след смъртта й. Видно от приетите по делото отговор на искова
молба по гр. д. 64320/2021 г. СРС,171 състав и искова молба, по която е образувано
гр.д. № 42348/2021 г. СРС, Б. П. заявява, че с Л. Ж. са желаели да си построят общ
дом, в който да живеят, но при покупката му, същото било записано на името на Л.,
тъй като Б. П. имал задължения по висящи срещу него изпълнителни дела и затова не
искал закупения имот да се води на негово име. Тези изявления на Б. П. следва да
бъдат ценени като признание на неизгодни факти, които се подкрепят и събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Следователно самият ищец не е искал да
придобива активи и парични суми на негово име или по притежавани от него банкови
сметки на територията на Република Б..
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост
на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Константната практика на
ВКС обективирана в решение № 192 по гр. д. № 2519/2014 г. на ВКС, III г. о., и
4
решение № 317 по гр. д. № 1238/2014 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 244 от 21.01.2020
г. на ВКС по гр. д. № 983/2019 г., III г. о., ГК приема, че по иск с правно основание чл.
240 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на обстоятелството, че
сумата е предадена, така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на договор
за заем. Установяването на предаването на сумата не освобождава ищеца от
задължението да установи основанието, доколкото сумата може да е предадена на
друго основание - ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален
дълг, да е извършил дарение на сумата и т.н. (в този смисъл са Решение № 180 от
26.11.2019 г., постановено по гр.д. № 4345/2018 г., по описа на ВКС, ІV г.о., Решение №
192 от 07.11.2014 г., постановено по гр. д. № 2519/2014 г. по описа на ВКС, III г.о.,
Решение № 524 от 28.12.2011 г., постановено по гр. д. № 167/2011 г. по описа на ВКС,
ІV г.о., Решение № 52 от 22.5.2009 г., постановено по гр. д. № 695/2008 г. по описа на
ВКС, I т.о., и др.)
В разглеждания случай от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено, че на 14.05.2018 г. по сметка на Л. Ж. е
постъпила сумата в размер на 3145,23 британски лири от името на Б. П., но не е
доказано при условията на пълно и главно доказване поемане на задължение за
връщане на същата сума. Писмен документ липсва, а от събраните по делото
доказателства не се установява, процесната сума да е била предадена от ищеца на
наследодателя на ответника като заем. Пълното доказване е онова, което води до
несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт
или обстоятелство. Главното доказване трябва винаги да е пълно, т. е. да създава
сигурно убеждение у съда в истинността или неистинността на съответното твърдение.
В разглеждания случай, събраните доказателства не водят до несъмнения извод, че
сумата от 7000 лева е преведена като „заемни средства“ по силата на договор за заем.
Противен извод не следва от установеното от св. Б., че Л. и Б. непрекъснато се
разправяли за едни пари, тъй като самият той заявява, че всичко било на майтап – т.е.
без намерение за обвързване, доколкото е дадено на шега и е негодно да породи
правни последици. Доказателствената тежест е право и задължение на съда да обяви
за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Изходът
от това задължение при недоказване е да се приеме, че недоказаното не се е
осъществило. /БГПП, 1978 г., Ж.Ст./. Следователно, предявеният главен иск с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид отхвърлянето на главния иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД се е сбъднало
вътрешно процесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск по чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД.
По делото се установи, че наследодателя на ответницата е получила процесната
сума. Ответната страна обаче успя да проведе пълно и главно доказване на наличието
на основание за получаване на процесните суми, а именно полагане на грижи, предвид
установеното фактическо съжителство между ищеца и наследодателя на ответницата –
Л. Ж. и тежкото онкологично заболяване, довело до смъртта й. В трайната практика
на ВКС / определение по гр. д. № 3784/15 г. на ВКС, IV/ съдът приема, че отношенията
на живеещите във фактическо съжителство не се различават от тези на лицата,
сключили граждански брак, като се приема, че отношенията между тях са като между
съпрузи (в юридическия смисъл) , по силата на което всеки от тях дължи на другия
грижа и подкрепа, взаимно уважение и взаимопомощ, включително към възрастните и
децата, общи грижи за домакинството според възможностите, взаимна отговорност за
благополучието на семейството, материална и морална подкрепа. Следователно всеки
от тях, съобразно възможностите си, имуществото и доходите си осигурява нормални
условия за живот на общото домакинство, като участието може да не е единствено и
само чрез влагане на парични средства. В Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума
5
на ВС на РБ е изяснено, че съзнателното изпълнение на нравствения дълг - чл. 55, ал. 2
ЗЗД, представлява основание едно лице да получи нещо от друго, като при преценката
съдът следва да има предвид, че обществото се развива стремително, включително и
взаимните отношения между хората, като се утвърждават начала на хуманност и
отзивчивост. С Решение по гр. д. № 2533/1973 г. на I г. о. на ВС е прието, че
отношенията на съпрузите изключват неоснователно обогатяване помежду тях.
Същото важи и за отношенията между партньорите при трайно установено фактическо
съжителство, както е в случая. Оттук следва и изводът, че преценявайки
обстоятелството, че ищецът и Л. Ж. са живели на семейни начала от 2014 г., то
грижите, които ищецът е полагал за партньора си Л. Ж. през 2018 г., включващо и
превод на парични суми са част от дължимите такива като между съпрузи и не водят
до неоснователно обедняване на даващия, нито до неоснователно обогатяване на
ответника. Налице е основание за извършеното плащане и това е нравственото
задължение на ищеца към партньора, с когото е бил във фактическо съжителство и
което задължение е изпълнено съзнателно. В този смисъл Определение № 1686 от
16.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4357/2022 г., III г. о., ГК. Предвид горното сумата не
подлежи на връщане по аргумент от чл. 55 , ал. 2 ЗЗД, което обуславя извод за
неоснователност на предявения евентуален иск.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ответникът. Съгласно
представен списък по чл. 80 ГПК, същата е сторила разноски за адвокатско
възнаграждение, платени в брой съгласно договор за правна защита и съдействие от
05.09.2023 г. в размер на 1000 лева и 40 лева – такса за съдебни удостоверения.
Направеното възражение за прекомерност се явява неоснователно, доколкото
претендираното адвокатско възнаграждение е в минималния размер , предвиден в чл.
7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ. Същевременно, съдът съобрази материалния интерес по
делото, броя проведени съдебни заседания, събраните доказателства и количеството
извършена работа от процесуалния представител на ответника, което обуславя извод за
неоснователност на възражението на ищеца.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. С. П., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, срещу В.
П. Й. , ЕГН **********, /адрес/, действаща лично и със съгласието на баща си П. М.
Й., ЕГН ********** осъдителен иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3145,23
британски лири, с левова равностойност 6989,38 лева, представляваща главница по
договор за заем от 14.05.2018 г., ведно със законната лихва от 05.05.2023 г. (датата на
подаване на исковата молба в съда) до окончателното изплащане на вземането, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения в условията на евентуалност от Б. С. П., ЕГН
**********, с адрес: /адрес/, срещу В. П. Й. , ЕГН **********, /адрес/, действаща
лично и със съгласието на баща си П. М. Й., ЕГН ********** осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предложение 1-во от ЗЗД, за сумата в размер на 3145,23
британски лири, с левова равностойност 6989,38 лева, получени без основание от
наследодателя на ответницата - Л. Ж., ведно със законната лихва от 05.05.2023 г.
(датата на подаване на исковата молба в съда) до окончателното изплащане на
вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА Б. С. П., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, срещу В. П. Й. , ЕГН
**********, /адрес/, действаща лично и със съгласието на баща си П. М. Й., ЕГН
6
********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 1 040 (хиляда и
четиридесет) лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване от страните пред СГС в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7