Решение по дело №51937/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 май 2025 г.
Съдия: Десислава Александрова Алексиева
Дело: 20241110151937
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8692
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110151937 по описа за 2024 година
Предявен е от ищеца Г. А. З. срещу *********************** иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на сумата
от 335,82 лв., представляваща ½ от начислените и претендирани суми по общи
фактури с № ******** от м.07.2018 г., № ********* от м.07.2019 г. и №
********** от м. 07.2020 г., поради липса на облигационна връзка, респ.- като
погасени по давност. Ищецът Г. А. З. твърди, че на името на неговия
наследодател била открита партида с инсталация № **********, за
Апартамент № 1, находящ се в ***********************************.
Сочи, че служители на ответника заявили, че при неизплащане на процесната
сума същата ще бъде събрана чрез съдебен изпълнител, като са представили
справка за натрупаните задължения. Ищецът оспорва процесното задължение
да е възникнало, тъй като липсвала облигационна връзка между страните.
Оспорва също да е собственик, вещен или облигационен ползвател на имота и
да е бил в договорни отношения с ответника спрямо процесния имот. Оспорва
се ответникът да е доставял топлоенергия до имота, която да отговаря на БДС
за топлопреносна мрежа през процесния период. Оспорва се ищецът да е
потребител на ТЕ. Оспорва дължимостта на исковата претенция, доколкото
същата била погасена по давност. Моли за уважаване на иска. Претендира се
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът *********************** депозира
отговор на исковата молба, чрез юрк. М. А., с който оспорва наличието на
правен интерес у ищеца за завеждане на иска. Сочи, че ищецът не е депозирал
молба за сключване на споразумение относно погасеното по давност вземане.
По същество признава иска, че вземането му не съществува поради погасяване
по давност като основателен. Признава, че процесното вземане е погасено по
давност. Оспорва да е станал повод за завеждане на настоящото дело, поради
1
което моли да не бъдат присъждани разноски в негова тежест. Процесната
сума е недължима като погасена по давност.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
За уважаване на иска в тежест на ответника е да докаже, че спрямо
ищеца разполага с вземане в претендирания размер, което подлежи на
принудително изпълнение, а именно да докаже наличието на валидно
възникнало договорно правоотношение между страните по доставка на
топлинна енергия, доставянето на топлинна енергия до горния имот за
процесния период с нормативно предвидени качествени характеристики,
възникване на задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания
размер, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на
течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД, за които
обстоятелства ответникът не излага твърдения и не сочи доказателства. В
тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни
за себе си последици.
Въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по
делото: данъчна декларация по ЗМДТ от 07.03.1998 г. , данъчна декларация по
ЗМДТ от 04.09.2024 г., както и удостоверение за наследници на С. К. З.а,
починала на 12.04.2013 г. и оставила свои законни наследници- синовете си: Г.
А. З. и Н. А. З. се установява, че периода 2018 г. до 2020 г., ищецът безспорно
има качеството на клиент на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ
се в ********************************* в качеството си на собственик по
реда на наследственото правоприемство от своя възходящ роднина С. К. З.а
при наследствена квота от ½.
Установява се от справка по договорна партида на С. З.а, че сумата,
претендирана от ответника по общи фактури, издадени от 07.2018 г. до
м.07.2020 г. е в общ размер на 671,63 лева. По делото обаче не е доказано
доставеното количество топлинна енергия до процесния имот за процесния
период.
Дори и да се приеме, че е потребена топлинна енергия на посочената
стойност, то основателен се явява доводът, че вземането се явява погасено по
давност. Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 3/2011 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК и по аргумент от чл. 155
и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество са периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за
главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва
да тече от деня, в който задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД. За
процесния период приложими са Общите условия в сила от 11.07.2016 г.
Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, в сила от 11.07.2016 г., клиентите са
2
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно безспорно, процесните вземания се явяват погасени по давност,
което не се оспорва от ответната страна. Ето защо, искът следва да бъде
уважен.
По разноските:
Ищецът претендира сторените по делото разноски. Не са налице
предпоставките от фактическия състав на чл. 78, ал. 2 ГПК. Претендирано е от
адв. С. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. В този
случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да се
провежда /виж определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на I
т. о. на ВКС/. Съгласно решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22
съдът не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г.
минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да определи
възнаграждение и в по-нисък размер. Нормите от наредбата могат да служат
за известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора,
материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди
всичко – фактическата и правна сложност на делото. / Определение № 1344 от
21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683
от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение №
350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/. Ето защо, като
взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
срочното разглеждане на делото без участие на процесуални представители на
страните, на оказалия безплатна правна помощ адвокат следва да бъде
определено възнаграждение в размер на 300 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. А. З., ЕГН
********** срещу ***********************, ЕИК ********* иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Г. А. З. не дължи на ********************
сумата от 335,82 лв., представляваща ½ от суми за топлина енергия за
топлоснабден имот: Апартамент № 1, находящ се в
***********************************, инсталация № **********,
начислени по общи фактури с № ******** от м.07.2018 г., № ********* от
м.07.2019 г. и № ********** от м. 07.2020 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ***********************, ЕИК
********* да заплати 50 лева ( петдесет лева) - държавна такса на Г. А. З.,
ЕГН **********.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК *********************, ЕИК
********* да заплати на адв. В. С. С., ЕГН ********** сумата в размер на 300
лева (триста лева) - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на осн. чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА на Г. А. З., ЕГН **********.
3
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4