РЕШЕНИЕ
№
2307
гр.
Пловдив, 24.11.2021
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІII състав, в открито заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ
СТОЯНОВ
при секретаря Диана Караиванова и
участието на прокурора Димитър Молев, като
разгледа КАНД №1536/2021
година по описа на съда, докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП- Пловдив, депозирана чрез
юрк. а. против Решение №191 от 10.03.2021г., постановено по АНД № 20215330201100/2021г.
по описа на Районен съд - Пловдив, I наказателен състав, с което
е отменено Наказателно постановление №542872-F564944/19.10.2020г., издадено от Директор дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-
Пловдив против „Диктум“ ЕООД гр.Пловдив ЕИК202068518, като за административно
нарушение на чл.180 ал.2 вр ал.1, вр. чл.102 ал.4, вр.чл.86 ал.1 и ал.2 ЗДДС,
за което на основание чл.180 ал.2 вр .ал.1 от ЗДДС му е наложено
административно наказание „имуществена санкция в размер на 1274.55 лева“.
Касаторът в подадената жалба счита, че обжалваното решение е постановено в
нарушение на материалния закон и при противоречие със съдопроизводствените
правила, като се явява явно несправедливо. Твърди се, че районният съд не е съобразил
правилно събраните доказателства по представената административна преписка,
свързани с наличието на безспорно осъществено нарушение и неправилно е
преценил, че е налице неизпълнение на изискванията, залегнали в разпоредбата на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН относно коректно изложение на обстоятелствата по
извършеното нарушение. В тази връзка касаторът излага становище, че липсват
основания да се излагат конкретни факти по сключени сделки, предмет на
обстоятелствата по издаденото НП. Счита, че липсват основания да се приеме, че
не е налице осъществено административно нарушение. Иска се отмяна на
обжалваното съдебно решение и да бъде потвърден издадения административен акт.
Редовно призован, в съдебно заседание не се представлява и не излага
допълнителни съображения по същество. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба – търговско дружество „Диктум“ ЕООД,
редовно призован, не се представлява и не излага становище по същество на спора,
като не претендира разноски.
Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна
прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага
оспореният съдебен акт, с който издаденото НП е отменено, да бъде потвърден.
Касационната
съдебна инстанция, като се запозна със становищата на
страните и обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания,
при спазване на изискванията на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна.
Районният съд е бил сезиран с жалба, подадена от „Диктум“ ООД срещу процесното
НП, издадено на основание АУАН №F564944/14.08.2020г., съставен от свидетелят С.Т.В.,
заемащ длъжността „инспектор по приходите“ в ТД на НАП-Пловдив, с което е
вменено на касационният ответник административно нарушение на разпоредбата на
чл.180 ал.2 вр. ал.1, вр. чл.102 ал.1 вр. чл.86 ал.1 и ал.2 ЗДДС, извършено на 15.04.2020г..
Съгласно обстоятелствата, изложени в АУАН, при извършена проверка с
протокол №Протокол
№ **********/06.08.2020г. е установено, че за периода 01.11.2018г. -
31.10.2019г. „ДИКТУМ“ ООД е достигнал облагаем оборот в размер на 52914,32 лв.,
който подлежи на задължителна регистрация по чл.96, ал.2 от ЗДДС. Същият бил
формиран от посредническа дейност при наемане на имоти краткосрочно и
дългосрочно, отдаване на еърсофт екипировка под наем /организиране на игри/,
еърсофт стрелбище, продажба на еърсофт оборудване и търговия със спортни стоки
за военизирани игри и бил установен по документи – извлечение от фискално
устройство на дружеството, справка за издадените фактури, представени банкови
извлечения, договори и справки от лицензирани пощенски оператори. Направена е
от актосъставителят преценка, че заявлението за регистрация е следвало да бъде
подадено в ТД на НАП- гр. Пловдив до 07.11.2019г., включително, а то било
подадено по електронен път с вх. № 303912001976356/05.06.2020г.. Дружеството
било регистрирано от 18.06.2020г., когато е връчен Акт за регистрация по ЗДДС
изх. № 160422002085913/18.06.2020г.. Ето защо на основание чл.96 ал.1 ЗДДС за
периода от датата, която е следвало да подаде заявление за регистрация
/22.11.2019г./, до датата, предхождаща датата, на която е регистрирано /17.06.2020г./
то е следвало да начислява ДДС за извършените от него облагаеми доставки.
Съгласно чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС за определяне на данъчните задължения на
лицето в случаите по чл.96, ал.1, изречение първо от ЗДДС, когато е било
длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето
дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането
на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е
подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от
орган по приходите. За данъчен период 01.03.2020г. до 31.03.2020г. лицето е
извършило облагаеми доставки- получени доходи от търговия със спортни стоки за
военизирани игри, в размер на 7647,29лв., за които не е начислило ДДС в размер
на 1274,55 лева, като включи размера на данъка по извършените доставки в
справката-декларация за данъчен период м.03.2020г., която заедно с дневникът за
продажби е следвало да подаде ТД на НАП гр. Пловдив в срок до 14-то число на
месеца, следващ съответния данъчен период, в който данъкът е станал изискуем, а
именно до 14.04.2020г. вкл.. Направена е преценка, че нарушението е извършено
на 15.04.2020г... Определената данъчна основа на основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, е от
приетото, че той е включен в договорената цена, поради което размерът на данъка
е определен по формулата в чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС. Всичко това според актосъставителя
представлявало нарушение на чл. 180, ал. 2, вр. с чл. 180 ал. 1 от ЗДДС, вр.
чл. 102 ал. 4 от ЗДДС във вр. с чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, за което на 14.08.2020
г. бил съставен процесния АУАН, подписан от надлежен представител. В срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпило писмено възражение, което административнонаказващият
орган счел за неоснователно. Въз основа на съставения АУАН, било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание – "имуществена санкция в размер на 1274.55лева ".
В хода на съдебното следствие, в качеството на свидетел е разпитана
актосъставителятВ., която поддържа акта и излага обстоятелствата по него. За да отмени
атакуваното НП, след анализ на така събраните писмени доказателства, районният
съд е приел, че вмененото административно нарушение не е установено по
безспорен и категоричен начин, като счел, че неправилно е дадено описание на
обстоятелствата, касаещи посочената доставка от категорията на облагаемите с
ДДС. От това извел и извода си, че незаконосъобразно е определена и наложена
санкция.
Решението на съда е правилно.
Първоинстанционният
съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по
начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от
районния съд, като по
отношение на посочените мотиви за установяване на нарушението и обективно отговорното
поведение на касационният ответник, те са правилни. По отношение на изводите
относно приложимостта на разпоредбата на
чл.42и чл.57 от ЗАНН, те са законосъобразни и съответни на цитираната съдебна
практика, изградени на база събраните по делото доказателства. Безспорно е, че от
начина на описание в АУАН и НП изобщо не става ясно какъв е вида на извършените
доставки-дали става въпрос за доставка на стоки или доставка на услуги, което
съществено ограничава правото на защита на нарушителя. Разглеждащият
състав законосъобразно е приел, че по преписката и по делото са събрани
необходимите доказателства относно съществуващи пороци на проведения
административно – наказателен процес, касаещи установеното административно
нарушение, поради което и събраните доказателства не сочат за осъществено от „Диктум“
ООД случай на неправомерно деяние по смисъла на чл.180 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС,
като не са настъпили посочените от административно – наказващият орган вреди за
държавния бюджет. Тези изводи се споделят и от настоящият съдебен състав, като
те са съобразени с постоянната съдебна практика. Тези обстоятелства
законосъобразно са преценени от първоинстанционният съд, който е отменил
атакуваното НП. Изводите на съда в тази насока са законосъобразни, защото са
съобразени с наличието на конкретни обстоятелства,като настоящата касационна
инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд, като няма смисъл
същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК изцяло препраща към тях.
Наведените
в касационната жалба оплаквания, касационната инстанция преценява като
неоснователни. Във връзка с възраженията
на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се
посочи, че по същите решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при
правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при
правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи
относно законосъобразността на наказателното постановление, като е формирал
правилно вътрешно убеждение. С оглед изложените
съображения ,съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания,
поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените
правила, следва да бъде оставено в сила.
С голед изхода на спора, разноски се дължат на ответника, който не е
направил своевременно искане за тяхното присъждане в настоящата инстанция и съдът
не дължи произнасяне по тях.
Предвид
на изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК,
Съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №191 от 10.03.2021г.,
постановено по АНД № 20215330201100/2021г. по описа на Районен съд - Пловдив, I наказателен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.