№ 1816
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100501431 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Д. В. Д., ответник в
първоинстанционното производство срещу решение № 15 711 /29.09.2023 г. на
СРС, 33 състав, постановено по гр.д. 14 865/2023 г. С обжалваното решение е
признато за установено по исковете на „Топлофикация София“ ЕАД по реда
на чл. 422 от ГПК вр. с чл. 150 ал.1 от ЗЕ вр. чл. 200 от ЗЗД вр. с чл. 79 ал.1 от
ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД, че Д. В. Д. дължи сумата от 1 867, 82 лв. – цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода 19.09.2019 г. до
30.04.2021 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. „******* като за
горницата до пълния предявен размер от 1 968, 74 лв. и за периода 01.05.2019
г. – 18.09.2019 г. искът е отхвърлен, сумата от 59, 84 лв. – представляваща
възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение в периода
01.08.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано
от 19.09.2022 г. до погасяване на задължението, като искът за сумата от 314,
60 лв. – мораторна лихва върху главницата върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода 16.10.2020 г. – 01.09.2022 г. и за сумата от 12, 43
лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението
за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
1
разпределение за периода 01.10.2019 г. до 01.09.2022 г. е отхвърлен. В жалбата
са наведени възражения, че издадените прогнозни фактури са без законово
основание. Заявени са твърдения, че за част от периода няма определени
технологични разходи в абонатната станция и липсва досие на дейностите.
Твърди се, че в процесния имот няма използвана топлинна енергия през
процесните периоди и същият е необитаем от 2017 г. Изложени са твърдения,
че въззиваемата страна не е изпълнила договорните си задължения за
отчитане, поради което било налице законово нарушение като в жалбата са
развити съображения относно метода на изчисление на потребена топлинна
енергия. Претендират се разноски за транспортни разходи.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ищеца
в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД. В хода на
производството пред настоящата инстанция, с нарочна молба от 05.02.2025 г.
въззиваемата страна е поискала въззивната жалба да бъде оставена без
уважение.
Конституираното трето лице помагач на страната на ищеца в
първоинстанционното производство „Бруната“ ООД не е заявило становище.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма,
по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни,
поради което е валиден и допустим.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството са искове с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 149, вр. чл. 150, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
Правно-релевантните обстоятелства, подлежащи на установяване са
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
повод доставка на топлинна енергия през процесния период, изпълнение на
задължението по доставка на топлинна енергия в конкретно количество в
процесния топлоснабден имот, начислени суми за доставена и потребена
2
топлинна енергия, съобразно действащата нормативна уредба.
Страните не са формирали спор, че въззивникът – ответник в
първоинстанционното производството е собственик на процесния имот през
процесния период на основание наследствено правоприемство. Това
обстоятелство се потвърждава и от ангажираните по делото доказателства
договор № 107/21.01.1975 г. на ГДИС при СГНС за покупко-продажба на
жилище по реда на чл. 117 от ЗТСУ /отм./ и удостоверение за наследници изх.
№ 1785/07.02.2017 г. на СО – район „Младост“.
Не е част от предмета на спора, че след придобиване правото на
собственост на соченото придобивно основание, ответницата е подала
заявление – декларация от 23.03.20217 г. до „Топлофикация София“ ЕАД за
промяна на титуляра на партидата, открита за имота като същата да бъде
променена на нейно име.
Съобразно нормата на чл. 153 ал.1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В качеството си на такъв клиент
за ответницата съществува задължение да заплаща цената на доставяната
топлинна енергия.
Начинът на разпределение на топлинната енергия в сграда в режим на
етажна собственост, съобразно разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ се
осъществява чрез системата на дялово разпределение, регламентирана в ЗЕ
респ. Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм., но
релевантна за част от периода, както и последващата Наредба № Е-РД-04-1 от
12 март 2020 г. за топлоснабдяването, релевантна след отмяната на
предходната наредба . Законодателят е предвидил задължението за заплащане
на топлинна енергия като многокомпонентно такова, което включва в себе си
задължението за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ.
Не е част от предмета на спора, че сградата, в която се намира
процесния имот е топлоснабдена като в нея е въведена системата за дялово
разпределение, а индивидуалното измерване на потребление на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е
3
извършвано в процесния период от „Бруната България” ООД, предвид
представения договор 196/06.12.2000 г. и протокол от ОС на ЕС от 01.11.2000
г.
Вещото лице по изслушаната пред СРС, СТЕ е установило, че
остойностяването на потребената топлинна енергия е извършвано на база
прогнозни стойности, съобрано чл. 71 от Наредба Е-РД-04-1 с годишно
изравняване. Въз основа на тези прогнозни стойности на битовия клиент са
съставяни месечни фактури, а след края на отоплителния период са изготвяни
и изравнителни сметки. Поради което не може да бъде възприето като
основателно заявеното във въззивната жалба възражение, че издадените
фактури са лишени от законово основание.
Вещото лице е посочило в рамките на приетата СТЕ начина на
разпределение на количеството топлинна енергия, касаещо всеки един
компонент от задължението като е посочило, че в процесния случай същото е
извършено в съответствие с нормативните изисквания. В приложение 1 към
експертизата и в табличен вид /колона 7/ са посочени приспаднатите
технологични разходи на месечна база за целия процесен период като е
обоснован извод, че същите са определени в съответствие с разпоредбата на
чл. 58 ал.2 от Наредба Е-РД-04-1. При тези ангажирани доказателства,
настоящият съдебен състав възприема като неоснователно заявеното
възражение във въззивната жалба, касаещо липса на определени технологични
разходи за част от периода.
Отново от таблица 1, съставляваща приложение към СТЕ е видно, че са
извършвани ежемесечни отчети, касаещи процесния период по отношение на
общия топломер от дружеството извършващо дялово разпределение. Самият
общ топломер, предвид изводите на СТЕ, е преминал необходимите
първоначална и последващи метрологични проверки с оглед изискванията на
Закона за измерванията и същият съответства на тях. Поради което
възражението за липса на такива отчети, заявено в жалбата не се подкрепя от
приобщените по делото доказателства.
Отново видно от изводите на СТЕ, през процесния период в имота на
ответницата – въззивник е имало 4 броя отоплителни тела, на които са
поставени ИРРО, 3 броя лири /демонтирани за сезон 2020/2021 г./ и 2 броя
водомери за топла вода. Самата ответница – въззивник в настоящото
4
производство в депозираното възражение пред СРС е посочила данните,
отчетени за потребена топлинна енергия в имота респ. представила е и
нарочния формуляр, в който са обективирани, съставен от
дяловоразпределителното дружество, поради което възражението й, че имотът
след 2017 г. е необитаем отново не намира подкрепа в доказателствата,
ангажирани от самата ответница респ. изводите на СТЕ.
Други възражения във въззивната жалба не са заявени, поради което
първоинстационното решение следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна не е заявила искане за присъждане на разноски,
поради което такива не следва да й бъдат присъждани.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15 711 /29.09.2023 г. на СРС, 33 състав,
постановено по гр.д. 14 865/2023 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5