№ 1438
гр. В., 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова Костадинова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20213110113051 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 13051 по описа за 2021година на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по иск предявен от СТ. АНД. В., ЕГН**********, с
адрес гр.В., ул.“А. К.“ **** срещу ПЛ. Н. Ч., ЕГН**********, с адрес гр. Д. Ч.,
ул.“Л.“№11иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на
ищеца сумите, както следва: 4500лв., представляваща дължима главница по договор за заем
от 12.04.2016г. и 450лева, представляваща възнаградителна лихва в размер на 10% от
заемната сума за целия период на действие на договора за заем; 3000лева представляваща
дължима главница по договор за заем от 12.04.2016г. и 300лева, представляваща
възнаградителна лихва в размер на 10% от заемната сума 10% от заемната сума за целия
период на действие на договора за заем, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда- 08.09.2021г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата и уточняваща я молба: На 12.04.2016г.
сключил с ответника два договора за заем, по силата на които му предоставил суми от
4500лева и от 3000лева, със задължение сумите да бъде върнати на 20.10.2016г. Страните
уговорили договорна лихва в размер 10% от размера на заема по всеки един от договорите
за целия им срок, съгласно раздел II, чл.3.1. Твърди, че понастоящем въпреки настъпилия
падеж на задължението за връщане на сумата от общо 7500лева, изпълнение на това
задължение не е последвало. Неизпълнението на договорното задължение на ответника
обосновава интереса от заявяване претенцията пред съда. Искането е за уважаването й и
присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
се оспорва основателността исковата претенция. Не се оспорва автентичността на двата
договора, но се оспорва предаването на сумите по тях. Твърди се, че към момента на
сключването им е имал нужда от финансови средства за оказване помощ на приятелката си,
1
но впоследствие след като били обсъдени с нея условията, касаещи размера на лихвата,
дължима по тях, уведомил ищцата, че се отказва от тях. В тази връзка сочи, че не е
получавал сумите по тях, нито по банков път, нито в брой. Моли за отхвърляне на исковата
претенция и за присъждане на разноски.
В проведеното открито съдебно заседание исковата молба и отговора се поддържат, като
страните доразвиват доводите си.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приетите като писмени доказателства по делото договори за паричен заем от
12.04.2016г. се установява, че същите са с идентично съдържание, с изключение на
вписаните заемни суми в т.1 от тях– в единия сумата от 4500лева, а във втория – 3000лева.
Страните са договорили връщане на сумите на 20.10.2016г. Договорите са сключени за срок
от шест месеца. Съгласно раздел II и в т.3.1 е договорено възнаграждение за замодателя,
представляващо лихва в размер на 10% от заемната сума месечно. Във същата точка
страните са договорили предаването на заемната сума да се извърши по банков път или в
брой с разписка от двете страни.
От показанията на разпитания в полза на ищцовата страна свидетел, се установява
следното:
Свидетелят С. П. Д. твърди, че познава страните и че през април месец 2016г. е бил в
кантората на колегата си – адв. Д., от когото разбрал, че са изготвени процесните два
договора. Сочи, че ответникът не е искал парите да му бъдат преведени по банков път,
доколкото имал задължения и наложени запори, затова е искал да получи парите в брой.
Свидетелят твърди, че е присъствал на самото предаване на сумата, която ищцата броила
пред него и предала на ответника в пачки от по 50 и 100лева на обща стойност 7500лв.
Заявява още, че договорите били предварително изготвени, а в тях бил определен по – дълъг
срок за връщане на сумата в размер на 8месеца, което му направило съществено
впечатление. Сочи, че единият договор е бил за сумата от 4500лева, а другият за 3000лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Договорът за заем за потребление (паричният заeм) е неформален, реален,
едностранен, възмезден или безвъзмезден, и комутативен - правните последици настъпват
при предаване в собственост на вещите, предмет на сделката - уговорената парична сума,
като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на
дадената сума.
Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл.240,
ал.1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството
по иска за връщане на предоставената в заем сума: 1. съгласие на страните за предаване от
заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я
върне при настъпване на падежа; 2. реално предаване на тази сума от заемодателя на
заемателя.
Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както и
настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на
пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца – заемодател.
Съдът намира, че в производството не се доказаха всички предпоставки, обуславящи
уважаване на предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
2
На първо място, съгласно задължителната съдебна практика съдържанието на
договора за заем следва да се тълкува според волеизявленията на страните и поетото
задължение за връщане на паричната сума. Видно от двата представени договора в тях се
съдържа уговорка между страните, че сумите ще бъдат предадени по банков път или в
брой с разписка от двете страни. Доколкото по делото не са ангажирани такива
доказателства, респ. документи за реалното предаване на сумите, то съдът намира, че липсва
съществен елемент от фактическия му състав, а именно предаването в собственост на
земните суми. Договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален, защото единият елемент
от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент – съгласието за
връщане. Ако първият елемент липсва налице е обещание за заем, а ако липсва вторият,
няма договор и даденото е без основание. / в този см. Решение № 235 от 27.09.2016 г. по
гр.д. № 1362/2016 г. на ВКС, IV г.о./
Дори и кредитирани показанията на разпитания в полза на ищеца свидетел за
осъщественото реално предаване на сумите, съдът не може да игнорира действителната воля
на страните по представените по делото договори, в които страните са се споразумели, че
сумите ще бъдат предадени по банков път или в брой с разписка от двете страни. От
съдържанието на тези клаузи и при липсата на частни документи за предадени суми следва
по безспорен начин извода, че липсва реално получаване на паричните суми и съответно за
съществуването на заемно правоотношение между страните. Между страните е налице
единствено обещание за заем, като предаването на сумите остана недоказано.
Изложените съображения обуславят извод за недоказаност на иска с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, както по основание, така и по размер, вкл. и досежно
уговорената възнаградителна лихва по договорите, поради което същият следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК ответникът има право да
получи разноски по съразмерност. Претендират се такива в размер на 1438лева за заплатено
адвокатско възнаграждение, които следва да се присъдят в цялост .
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от СТ. АНД. В., ЕГН**********, с адрес гр.В., ул.“А. К.“
**** срещу ПЛ. Н. Ч., ЕГН**********, с адрес гр. Д. Ч., ул.“Л.“№11 иск за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: 4500лв., представляваща дължима
главница по договор за заем от 12.04.2016г. и 450лева, представляваща възнаградителна
лихва в размер на 10% от заемната сума за целия период на действие на договора за заем;
3000лева представляваща дължима главница по договор за заем от 12.04.2016г. и 300лева,
представляваща възнаградителна лихва в размер на 10% от заемната сума 10% от заемната
сума за целия период на действие на договора за заем, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 08.09.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.240, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА СТ. АНД. В., ЕГН**********, с адрес гр.В., ул.“А. К.“ ****, ДА
ЗАПЛАТИ на ПЛ. Н. Ч., ЕГН**********, с адрес гр. Д. Ч., ул.“Л.“№11 сумата от 1438лева,
представляващи съдебно – деловодни разноски за исковото производство, на основание чл.
3
78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4