№ 17081
гр. София, 20.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20231110168611 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Б. К. Х.
срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с която е предявен отрицателен
установителен иск за признаване за установено в отношенията между
страните несъществуването поради изтекла погасителна давност на вземания
на ответника за сумата в размер на 1820,60 лева - главница за потребена
енергия за периода от 01.07.2010 г. до 30.04.2012 г., и за сумата в размер на
311,60 лева - мораторна лихва за периода от 31.08.2010 г. до 28.05.2013 г., за
които е издаден изпълнителен лист от 10.06.2016 г. по ч.гр.д. № 9535/2013 г. по
описа на СРС, 88 състав, и въз основа на който е образувано изпълнително
дело № 20238600401709 по описа на ЧСИ Виолета Матова.
В исковата молба се твърди, че била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 11.06.2013 г., съгласно която ищцата Б. К. Х. следва да
заплати исковите суми. Твърди се, че бил издаден изпълнителен лист от
10.06.2016 г., въз основа на който било образувано изпълнително дело №
20238600401709 на ЧСИ Виолета Матова, peг. № 860. На 12.10.2023 г. ищцата
била уведомена за образуваното изпълнително дело, като нямало удържани
суми по същото. Твърди се, че не били извършвани изпълнителни действия за
период повече от пет години, считано от влизане в сила на заповедта за
изпълнение от 11.06.2013 г. Сочи се, че изпълнителното дело било образувано
след изтичането на погасителната давност. Твърди се, че при извършване на
1
действия при липса на секвестируемо имущество на длъжника и когато
молбата на взискателя не отговаря на изискванията на закона - когато не
съдържа имущество, срещу което да се насочи изпълнението, давността не се
прекъсва. Посочва се, че запорните съобщения, недовели до реален запор,
както и насрочването на опис и оценка на движими вещи, при данни, че
същите не са били осъществени, не прекъсват давността. Направено е искане
за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника. Посочва се, че искът е допустим, но неоснователен. На 08.07.2016
г. ответникът подал молба за образуване на изпълнително дело № 1868/2016 г.
до ЧСИ Сия Халаджова, като е поискано предприемане на изпълнителни
действия, с които да се удовлетвори вземането на взискателя по издадения в
негова полза изпълнителен лист от 10.06.2016 г. Твърди се, че погасителната
давност е прекъсвана многократно, като се посочва подробно какви действия
са предприемани. Посочва се, че след прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК и предвид подадена
молба вх. № 15502/22.02.2023 г. за връщане оригинала на приложения по
делото изпълнителен лист, дружеството е предприело действия по образуване
на ново изпълнително дело, а именно № 20238600401709 по описа на ЧСИ
Виолета Матова, peг. № 860, чрез подаването на нарочна молба с вх. №
63889/11.10.2023 г., с която взискателят е поискал извършването на пълно
имуществено проучване и налагане на съответните обезпечителни мерки -
запори/възбрани, както и опис на движими вещи и изнасянето им на публична
продан. Навеждат се твърдения, че в хода на новообразуваното изпълнително
дело са наложени съответните обезпечителни мерки, а същевременно е
насрочен опис, оценка и публична продан на движими вещи. Твърди се, че не
е настъпила погасителна давност на процесното вземане, която в случая била
петгодишна. Оспорва се да е насочвано принудително изпълнение срещу
несеквестируемо имущество на длъжника, както и твърденията на ищеца за
настъпила перемпия. Възразява се, че по време на извънредното положение в
страната давност не е текла. Възразява се срещу твърденията на ищеца, че
запорните съобщения, недовели до реален запор, или молбите на взискателя
без конкретно посочено имущество, срещу което да се насочи изпълнението,
не прекъсвали давността, доколкото не кореспондирало с тълкувателната
2
практика на ВКС. Направено е искане за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на сторените разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото било обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните, че на 10.06.2016 г. по ч.гр.д. № 9535/2013 г. на СРС, 88
състав, и във връзка със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
11.06.2013 г., бил издаден изпълнителен лист, с който ищцата е осъдена да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД сумата в размер на 1820,60
лева - главница за топлинна енергия за периода от 01.07.2010 г. до 30.04.2012
г., и сумата в размер на 311,60 лева - мораторна лихва за периода от 31.08.2010
г. до 28.05.2013 г. и въз основа на който било образувано изпълнително дело
№ 20238600401709 по описа на ЧСИ Виолета Матова, peг. № 860.
Видно от ч.гр.д. № 9535 по описа за 2013 г. на СРС, ГО, 88 състав,
издадената на 11.06.2013 г. заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК срещу ищцата е връчена на същата на 20.06.2013 г., като в
срока по чл. 414 от ГПК е постъпило възражение от 25.06.2013 г. След
подадена искова молба от заявителя и образувано исково производство с
Решение от 29.01.2016 г., постановено по гр.д. № 11744/2013 г. по описа на
СРС, ГО, 91-ви състав, съдът е признал за установена дължимостта на сумите
в размер на 1820,60 лева – главница, и 311,30 лева – лихва. Решението е
влязло в сила на 25.02.2016 г.
Към доказателствената маса по делото е бил приобщен препис от
изпълнително дело № 20168630401868 по описа на ЧСИ Сия Халаджова, рег.
№ 863. С молба с вх. № 85880/08.07.2016 г. „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД е направила искане за образуване на изпълнително дело срещу ищеца по
настоящото дело, като в молбата е поискано съдебният изпълнител да
определи начина на изпълнението, след проучване имуществото на длъжника.
Видно от разпратените след това искания за справки и запорни съобщения
длъжникът не е бил клиент на банките – адресати.
С молба от 14.05.2018 г. взискателят е поискал налагането на запори на
банковите сметки, трудовото възнаграждение и/или пенсията на длъжника,
опис на движимите му вещи и налагането на възбрана на притежаваните от
3
него недвижими имоти.
С получено на 31.05.2018 г. запорно съобщение е наложен запор върху
пенсията на длъжника. С писмо от 06.06.2018 г. от НОИ до съдебния
изпълнител е предоставена информация, че не може да бъде наложен запор,
тъй като длъжникът получава пенсия под минималната работна заплата, а
именно – в размер на 200,00 лева.
С молба от 18.02.2020 г. взискателят е поискал опис на движимите вещи
на длъжника и оценка на същите с оглед изнасянето им на публична продан.
С молба от 22.02.2023 г. е направено искане от взискателя за
прекратяване на изпълнителното дело. С постановление от 02.08.2023 г.
изпълнителното дело е прекратено.
Към доказателствената маса по делото е бил приобщен препис от
изпълнително дело № 20238600401709 по описа на ЧСИ Виолета Матова, peг.
№ 860. С молба с вх. № 63889/11.10.2023 г. „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД е направила искане за образуване на изпълнително дело срещу ищеца по
настоящото дело, като в молбата е поискано съдебният изпълнител да
определи начина на изпълнението, след проучване имуществото на длъжника.
Исковата молба е била подадена на 15.12.2023 г.
С оглед приетите фактически положения районният съд достигна до
следните изводи от правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание по чл.
439 от ГПК. По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже правния си интерес, а в тежест на ответника е да докаже, че са налице
обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността на вземането,
предмет на производството.
Съгласно разпоредбата на чл. 439 от ГПК длъжникът по изпълнителното
производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако
възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния
акт. По своето естество с иска по чл. 439 от ГПК ищецът се домогва да
установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело,
вследствие на новонастъпилите след постановяването на акта факти, е
престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. По
изложените съображения предявеният иск е допустим, доколкото наличието
на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния
4
лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за
предявяване на иска по чл. 439 от ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Нормата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД регламентира, че ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е винаги 5 години,
т.е. без значение от вида и характера на вземането. Процесните вземания са
били установени с влязло в сила на 25.02.2016 г. решение, от която дата е
започнала да тече новата 5-годишна давност за същите.
Съгласно разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника и др.
Прекъсва давността по смисъла на чл. 116, б. „в” от ЗЗД предприемането на
което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ независимо дали е поискан от взискателя или е предприет по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ: насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ и т.
н.
В практиката си върховната инстанция е извела принципа, че
перемпцията и погасителната давност представляват санкция за
бездействащия кредитор, който чрез своите искания за прилагане на
изпълнителни способи и внасяне на дължимите по изпълнението такси и
разноски трябва да поддържа висящността на изпълнителното производство,
освен когато няма правна възможност да действа. В мотивната част и в
диспозитива на т. 10 от коментираното по-горе тълкувателно решение, е
прието, че нова погасителна давност започва да тече от датата, на която е
поискано или предприето последното валидно изпълнително действие.
Следователно за прекъсване на давността е достатъчно взискателят да е
поискал определено изпълнително действие, изграждащо конкретен
изпълнителен способ. Без правно значение е дали това действие е довело до
осребряване на имуществото на длъжника, тъй като нито разпоредбата на чл.
116, б. „в“ от ЗЗД, нито съдебната практика по прилагането на тази норма,
5
поставят такова изискване.
В мотивите на т. 5 от ТР № 3/2017 г по тълк. д. № 3/2015 г на ОСГТК на
ВКС е прието, че изпращането на запорно съобщение до банката представлява
действие по налагане на запор дори и в случаите, в които е върнато
уведомление по чл. 508 от ГПК, че длъжникът не разполага със сметка в
банката, като от значение за определяне на вида на действието е
материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не дали са
настъпили свързаните с това изявление правни последици. Следователно като
изпълнително действие изпращането на запорно съобщение без ефективно да
бъде наложен при липса на банкова сметка, също е от естеството да прекъсва
давността.
В настоящия случай се доказа, че е изпращане запорни съобщения за
налагане на запор върху сметките на длъжника в набор от банки. Доказа се и
изпращането на запорно съобщение за налагане на запор върху пенсията на
длъжника, явяваща се под размера на минималната заплата в страната към
онзи момент. Следва да се посочи, че налагането на запор върху
несеквестируемо имущество е процесуално незаконосъобразно.
Същевременно се доказа и, че след 25.02.2016 г. по първоначално
образуваното изпълнително дело взискателят многократно е подавал молби за
извършването на изпълнителни способи, годни да прекъснат погасителната
давност, както следва: 14.05.2018 г. и на 18.02.2020 г., с което е проявявал
необходимата активност, за да движи изпълнителното производство и да
прекъсва давността.
Следователно към момента на подаване на исковата молба не са налице
данни за напълно изтекъл 5-годишен давностен срок.
Предвид постановките в т. 3 на ТР № 2/2023 на ОСГТК, ВКС
погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. За прекъсването на
погасителната давност определящо е условието в материалноправната уредба,
но е необходимо да се съобразяват и императивните предпоставки за
редовност на сезиращото искане. Необходимо е молбата на кредитора за
изпълнение да е редовна, като се съобразява възможността за възлагане по чл.
18 от ЗЧСИ, а съдебният изпълнител има служебната компетентност да укаже
и изиска изправянето на недостатъците. Води до прекъсване на давността
6
молба, в която е посочен начинът на изпълнение. За да се счете, че взискателят
е проявил активност, годна да прекъсне давността, е достатъчно взискателят
да поиска извършването на изпълнителни действия чрез даден способ, дори и
да не е посочено конкретното имущество срещу което да е насочено. В
настоящия случай съдът счита, че депозираните от взискателя – ответник
молби са отговаряли на посочените изисквания, за да породят действие.
Предвид изложеното съдът счита, че давностният срок за вземанията по
процесния изпълнителен лист не е изтекъл и процесните вземания не са
погасени по давност. С оглед на изложеното, предявеният иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответното
дружество се дължат разноски. Дружеството е претендирало юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360,00 лева, но същото се определя от съда.
Предвид фактическата и правна сложност на делото и процесуалната
активност на ответника, на основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 25,
ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да бъде
определено и присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
лева в полза на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. К. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. София, ул. ..............., срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
............., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” №
23Б, иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че Б. К. Х., ЕГН
**********, не дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК .............,
поради изтекла погасителна давност сумата в размер на 1820,60 лева -
главница за потребена енергия за периода от 01.07.2010 г. до 30.04.2012 г., и
сумата в размер на 311,60 лева - мораторна лихва за периода от 31.08.2010 г.
до 28.05.2013 г., за които е издаден изпълнителен лист от 10.06.2016 г. по
ч.гр.д. № 9535/2013 г. по описа на СРС, 88 състав, и въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 20238600401709 по описа на ЧСИ Виолета
Матова.
ОСЪЖДА Б. К. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
7
..............., да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ............., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 100,00 лева (сто лева),
представляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8