Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 58
гр. Враца, 14.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ВРАЦА, IV състав,
в публично заседание на 15.01.2020г. /петнадесети януари две хиляди и двадесета
година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА
МОНОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа докладваното от
съдия ГЕРАСИМОВА адм. дело № 814 по описа на Адм.С-Враца за 2019 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл. 203 и сл. от АПК
вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е по
предявен от В.М.В. ***, чрез пълномощника * К.К., против Регионална дирекция по горите – Ловеч иск за
заплащане на сумата от 1000,00 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в сила решение
Наказателно постановление /НП/ № 1101/07.01.2019г., издадено от Директора на
РДГ - Ловеч. Претендира се заплащане на законната лихва върху главницата,
считано от датата на влизане в сила на Решение № 562/24.10.2019г. по КАНД №
667/2019г. по описа на АС - Плевен до окончателното ѝ заплащане, както и
направените по делото разноски.
Твърди се, че вредите
произтичат от платен адвокатски хонорар във връзка с обжалване на НП.
Ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа предявения иск.
Ответникът – Регионална
дирекция по горите - Ловеч, чрез процесуалния си представител, оспорва иска
като неоснователен. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение като несъразмерно на извършената правна защита и съдействие.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Враца дава заключение за основателност на предявения
иск по съображения, че вредите са пряка и непосредствена последица от упражненото
право на защита в процеса по обжалване и отмяна на НП. Намира за основателно
направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, като поддържа, че целта на производството съгласно закона е
справедливо обезщетяване на причинените вреди, а не преследване на други цели.
По делото са
представени писмени доказателства. Изискано и приложено е АНД № 15 по описа за
2019 г. на РС – Кнежа, предмет на разглеждане по което е било НП №
1101/07.01.2019г., издадено от Директора на РДГ - Ловеч.
Съдът,
след преценка представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна
следното:
По делото няма спор и
от приетите писмени доказателства се установява, че с издаденото от Директора
на РДГ – Ловеч НП № 1101/07.01.2019г. на ищеца е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл. 213, ал. 1,
предл. 7, т. 2 от Закона за горите.
С решение № 71 от 22.04.2019
г., постановено по АНД № 15/2019 г. по
описа на Районен съд –Кнежа е отменено цитираното по-горе НП.
В производството пред
районния съд ищецът е ползвал адвокатска защита, видно от приложения договор за
правна защита и съдействие от 12.02.2019 г. /л. 26 от АНД № 15/2019 г./, с
договорено и заплатено в брой възнаграждение от 1000 лева.
Решението на районния съд е обжалвано пред
Административен съд – Плевен от АНО, като по касационната жалба е образувано
КАН дело № 667/2019 г. по описа на същия съд. Производството по това дело е
приключило с Решение № 562/24.10.2019 г., с което касационната инстанция е
оставила в сила решението на районния съд. В производството пред АдмС – Плевен В.М.В. не е представляван от
процесуален представител.
При
така установената фактическа обстановка, Административен съд – Враца, намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за
обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да е допустим искът по чл. 203 от АПК
във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ,
е необходимо същият да е предявен след отмяна на административния акт по
съответния ред. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
определяща е дейността на органа, издал оспорения акт. Наказателното
постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно
възложени задължения, при упражняване на административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Административният характер на дейността по издаване на
НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите
лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните НП
като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т. 1 от
Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на
ВАС, постановено по тълк. дело № 2/2014 г.
Безспорно се установи,
че НП, от което се твърди, че са настъпили вредите, е отменено с влязло в сила
решение, а искът е предявен против юридическото лице, чийто орган го е издал,
което съгласно чл. 205 АПК е пасивно легитимирано да отговаря за причинените
вреди.
Предвид това
предявеният иск е насочен към надлежен ответник и е процесуално допустим за
разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК,
във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Разгледан по същество е
частично основателен по следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени
на гражданите и юридическите лица, произтичащи от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод
изпълнение на административна дейност. Исковете се разглеждат по реда на чл.
203 и сл. АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Основателността на иск с правно
основание чл. 1, ал. 1 от 3ОДОВ предполага установяването на кумулативното
наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при/или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по
посочения ред.
В случая е налице
отменен акт – Наказателно постановление № 1101/07.01.2019г., издадено от
Директора на РДГ - Ловеч, отменено с Решение № 71 от 22.04.2019 г., постановено
по АНД № 15/2019 г. по описа на Районен
съд – Кнежа, оставено в сила с Решение № 562/24.10.2019
г. постановено по КАНД № 667/2019
г. по описа на АдмС – Плевен. Този факт е безспорен между страните, при което е
доказано наличието на първата изискуема предпоставка на отговорността по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - отменен
акт.
Именно
издаденото НП, което наказаното лице е счело за незаконосъобразно, е
предпоставка за ангажиране на адвокатска защита чрез сключване на договор за
правна защита и съдействие при съдебното му обжалване, последица от което е и
заплащането на адвокатски хонорар за процесуално представителство. Ако НП не
беше издадено, за ищеца нямаше да е налице право на обжалване, съответно нямаше
да плати хонорар за това. Макар да не е задължително ползването на адвокатска
защита при обжалване на НП, в случай, че не е в
състояние само да организира защитата си, ангажирането на професионален
защитник /адвокат/ е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на
неговите права и интереси, а заплатеният хонорар е нормален и присъщ разход за
обезпечаването на успешния изход на административнонаказателния спор.
Платеният адвокатският хонорар за
осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна
връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е
непосредствена последица от него. В
този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно
дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на
Върховния административен съд. Съгласно цитираното ТР при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
При тези констатации
съдът намира, че е доказано наличието и на останалите две предпоставки по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: наличие на претърпени имуществени вреди и наличие
на причинна връзка между отменения акт - НП и настъпилите имуществени вреди.
Предвид изложеното,
искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди се явява доказан по
основание.
По отношение размера на
обезщетението, ищецът претендира имуществени вреди в размер на 1000 лева,
платени от него разноски за адвокатско възнаграждение за правна защита и
съдействие в производството по АНД № 15/2019г. на РС – Кнежа. От представения договор за правна защита и съдействие в
производството пред РС се установява, че между ищецът и процесуалния
представител е договорено адвокатско възнаграждение за сумата от 1000,00 лева,
която ищецът е заплатил в брой при подписване на договора на 12.02.2019 г.
Що се отнася до
направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, съдът намира същото за основателно по следните съображения:
В Тълкувателно решение
№ 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на
Върховния административен съд е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК
за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с
действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да
го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в
случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да
бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона –
„справедлив и обоснован“.
Производството по
обжалване на НП не се отличава с правна и фактическа сложност, като в конкретния
случай същото е приключило в едно съдебно заседание, в което се е явил
процесуалният представител на жалбоподателя – ищец в настоящото производство по
ЗОДОВ. По делото са били насрочени още две открити съдебни заседания, по които
ход на делото не е бил даден и същото е било отложено по молба на процесуалния
представител на жалбоподателя. Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
са искови производства, които се развиват по правилата на ГПК. В тях страните
могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си,
да навеждат доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с
всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено
увреждане не е и не може да се превърне в средство за неоснователно
обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и
съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на
обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата - да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото ѝ от държавния орган непозволено
увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е
от страните в производството.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредбата), адвокатското възнаграждение за една инстанция се
определя в зависимост от материалния интерес на спора. По този начин Наредбата
приравнява тежестта на делата в зависимост от материалния интерес по спора, а
не от вида на делото и извършените по него процесуални действия и противоречи
на материалния закон. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е
справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено,
че е минимален. Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, размерът на възнагражданието
трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и
когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото
те следва да се обосновават с два обективни критерия – обем и сложност на
извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се
приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и
справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва
да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на
Върховния административен съд, във връзка с обжалване на различни текстове от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – решение №
9273 от 27.07.2016г. по адм.д. № 3002 от 2015г., потвърдено с решение № 5485 от
02.05.2017г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. дело
1403/2017г. Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в решение на Съда на
Европейския съюз от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т.47
от решението СЕС посочва, относно Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения: „ В случая разглежданата в главните производства
правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да
гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на
адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия
интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие,
отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България)
формулира в решението си от 27 юли 2016 г. и които се отнасят по-специално до
достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и
необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството
на предоставяните услуги.“ Изложеното потвърждава тезата, че Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне
на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да
отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на
адвокатска услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., тъй като определените
съобразно Наредбата възнаграждения не биха могли да са справедливи и
обосновани. При противоречие на подзаконов нормативен акт със закон, следва
приложение на чл. 15, ал. 3 от ЗНА. В този смисъл е Решение № 2804 от
26.02.2019 год. по адм. дело № 3781/2018 год. по описа на ВАС.
С оглед гореизложеното,
съдът намира, че при определяне размера на обезщетението следва да се има
предвид реалният обем на предоставената защита, поради което и в случая същият
следва да бъде определен в размер на 200 лева. В останалата част до пълния
претендиран размер от 1 000 лева предявеният иск се явява неоснователен и
като такъв следва да се отхвърли.
Съдът намира, че
началният момент, от който следва да се определи законната лихва върху
присъденото обезщетение е датата, на която е постановено Решение №
562/24.10.2019г. по КАНД № 667/2019г. по описа на АС - Плевен - 24.10.2019г.
При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ,
на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на
10,00 лева за платена държавна такса.
В настоящото
производство ищецът претендира и присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, което е частично основателно. Представен е договор за правна
защита и съдействие /лист 6 от делото/ от 12.11.2019 г., съгласно който ищецът
е заплатил на * К. в брой възнаграждение от 500 лева за образуване и защита по
адм. дело пред АдмС - Враца. Претендираният размер на разноските следва да се
съобрази с чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, където е посочено, че ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. С оглед на гореизложеното съдът намира, че претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение са основателни до размера от 100 лева, съобразно
уважената част от иска /20%/.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Ловеч
ДА ЗАПЛАТИ на В.М.В. с ЕГН **********
***, сумата от 200,00 (двеста) лева - обезщетение за претърпени
имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в сила решение Наказателно
постановление № 1101/07.01.2019г., издадено от Директора на РДГ - Ловеч, ведно
със законната лихва от 24.10.2019г. до окончателното изплащане, като искът в
останалата част до предявения размер от 1 000,00 лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Ловеч
ДА ЗАПЛАТИ на В.М.В. с ЕГН **********
***, направените по делото разноски в общ размер на 110,00 (сто и десет) лева.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на
основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: